За влюбването, ревността и приятелството.

                         Влюбването 

Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате че сте се влюбили. 

Човек се влюбва в ближния си само тогава, когато последният е проводник на нещо светло и възвишено. 

За влюбването имам особено мнение. За мен всички хора, които са влюбени, се движат в тъмна нощ. Пътят, по който те вървят, има много неравности и затова постоянно падат и се нараняват. Влюбеният непрекъснато пада, а после се оплаква, че го боли сърцето, че няма разположение и т. н. Такова нещо е влюбването. 

Не оплитайте сърцето си със сърцата на другите хора. Не се влюбвайте! Обичайте, без да се влюбвате. 

Влюбването не е любов. Любовта прави човек щастлив и доволен, а влюбването носи мъка и противоречия, защото е крива посока. 

Висшите трептения на любовта, като минават през тялото, го пречистват. Като се влюби човек, един поток на любовта от невидимия свят минава през него и той се подмладява. 

Ревността 

Каква любов е тази, която е проникната от ревност? Човек ревнува, защото не подозира, че всичко от което се нуждае, е вътре в него. 

Като не проявява правилно любовта си, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. 

Кога се явява ревността? Когато любовта в човека изгуби онова направление, което Бог й е дал. Като ревнува, човек се налага на онзи, когото обича, иска той да мисли само за него. Преди да иска това от другите човек трябва да се запита какви са неговите отношения с Бога. 

Хората се страхуват да не изгубят онова, което имат. От този страх идва ревността. Питам: каква реалност може да съществува там, дето има страх? Каква е тази любов, която може да се загуби? 

Какво показва ревността? - Ревността, това е любов, проявена във физическия свят. Ако ти ревнуваш, имаш да плащаш, ако тебе те ревнуват, имат да ти плащат. 

Приятелството 

Онзи, който е твой приятел, трябва да желае да израстваш, да напредваш в развитието си, а не да те направи щастлив. 

Приятелството осигурява щастието. Затова направи всичко възможно да придобиеш един приятел, който да те обича, да е готов при всички моменти на живота ти да устоява. Това е задача на всеки човек: да бъде приятел и да има приятел. 

Ако започва приятелство с някого, човек трябва да е готов да му даде нещо от себе си. Приятелството винаги започва с даване. 

Ако искате да се сприятелите с някого, търсете човек, който да обича първо Бога, после себе си. Щом обича Бога, той може да обича и своя ближен. 

Приятел е само онзи, който е готов да се жертва за вашето израстване. 

Дай най-хубавото от себе си, за да запазиш приятелството си с даден човек. 

Приятелското чувство спада към божествените преживявания, то е най-висше. Истинският приятел никога не може да направи нещо, което да не е за твое добро. 

Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Какво ще правите без светлина и радост? Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. 

Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват. 

Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца. 

Когато си нещастен, не влизай в дома на приятеля си. 

Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят.

Петър Дънов