Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

неделя, 6 февруари 2011 г.

Надеждата “висша добродетел” или самоубийство?

      Ах… приятелю… не се заблуждавай, не се лъжи, надеждата не е добродетел, вярата не е добродетел, нито вярата, нито надеждата са ти помогнали с нещо досега. Не ги бъркай обаче с Доверие и Упование, това са съвсем различни неща, нека езикът не те заблуждава, неусетно са подменили доверието ти с вяра и упованието ти с надежда, но от това ти нищо не си спечели, а само си загубил. На какво се надяваш ? Че живота ти ще се промени ? Че нещата просто ей така ще вземат да се оправят? Ако това беше възможно, ако това беше Реалност защо не се е случило до сега ? Ако беше Истина защо досега не се случило, а трябва да се случва тепърва? Не приятелю, живота ти е такъв какъвто го сътвориш и ти сега изживяваш собственото си Сътворение, сътворил си живота си и го изживяваш такъв, какъвто си го направил. Ако нещо в него куца къде мислиш, че е причината? Твоите действия определят Живота ти, а твоите действия се определят от твоето осъзнаване, от твоето разбиране за Реалността и Живота. Ти се раждаш нов и чист, свеж на този свят и няма как да знаеш предварително как точно в точната ситуация трябва да постъпиш, трябва да се учиш и то от собствен опит, трябва да познаеш за да разбереш. А надеждата ? Тя само те заблуждава, ако не харесваш живота си то промени го ! Ако живота, който не ти допада промени го! Няма на какво да се надяваш, от само себе си нищо няма да се случи, Живота ти е в зависимост от твоето отношение към него. Промени отношението си към живота, започни да се отнасяш с живота си по различен начин и той вече ще се промени сам, от теб се изисква само отношението, останалото Живота ще го свърши сам ! Но надеждата е илюзия, използваш я като приспивателно, като наркотик за будността си, за съмненията който само ти подсказват, че не си още на верния Път. Надяваш се, че нещо ще се промени, живееш така както са те учили, че е редно следователно всичко в теб си е наред и живота ти трябва да бъде тип топ, но не се получава, животът ти е като куца трикрака кранта с неспирни сътресения и синини. Но са те учили да се надяваш, а ти живееш така както са те възпитали, както са те научили че е правилното. Затова запазваш отношението си, нищо не променяш в начина си на живот и си караш по старо му ей така по навик. Балсамът на надеждата покрива раните ти, създава ти топлинка и комфорт, дори ти придава лек мъченически привкус,  намек за ореол, при теб всичко си е наред и страдаш без причина, без вина виновен, предизвиква състрадание, създава мелодрама. Ето защо продължаваш, продължаваш с надеждата все по старому, без значение че годините минават, а нищо не се случва ти продължаваш да се надяваш по навик. Единствено заради безусловната си вяра във предците и в тяхната непогрешима мъдрост. Но приятелю Великата река на Живота тече и всяка секунда тя е различна. Предците са били прави, защото са достигнали максимално близо до истината, до колкото им е било възможно и са ти я завещали, но ти трябва да продължиш Пътя , не просто да я следваш. Вярваш, но вярата ти няма корени, твоята вяра е дърво без корен, защото всяка вяра е дърво без корен. Истината не може да се научи тя се преживява. Това, което не си преживял приятелю за теб не съществува, ако никога не си гладувал, то за теб глада няма да съществува и ако някой ти каже, че е гладен ти ще се изсмееш в лицето му и няма да му повярваш. Ако пък храната ти никога не е достигала, тогава преяждането за теб няма да съществува и изобилието от храна ще е просто блян. Но когато си преживял само част от Истината и знаеш, че има още, знаеш че не си стигнал до края, че преживяването ти не е пълно, че постигнато ти разбиране, познаване не е пълно това е Доверие. Това не е вяра, ти познаваш Реалността, преживял си част от нея и всичко от това преживяване ти е подсказвало, че има още, че все още нещо е непълно, ти имаш Доверие в опита си приятелю, Доверяваш се на Живота и на Реалността, защото познаваш, единствено защото познаваш. Това е твоят Живот, ти си в него, всичко се случва на Теб, затова Познаваш себе си приятелю, ти никога не изпитваш вяра в себе си приятелю, винаги единствено Доверие. Детето усеща любовта на майка си , затова и доверява живота си, то усеща нейната искрена любов, понякога осъзната и открита, друг път зад бушуващ океан от страсти и инстинкти , но тя винаги е там , затова детето се доверява на майка си, защото усеща, защото чувства и това е негово преживяване, негов и то се доверява. Не вярвай, вярата не изисква нищо, абсолютно нищо. Истина или илюзия , Реалност или не вярата не прави разлика, тя е просто едно глупаво отношение, едно неправилно отношение. Сложиш една ябълка на главата на човек, а след това си затвориш очите и вземеш пушка, за да стреляш, ако хващаш пушка за първи път, вярата, че ще улучиш колкото и силна да е тя ще промени ли нещо ? Да възможно е да се уцели и със затворени очи, има такава вероятност, но го правят хора, посветили на това години тренировки, години преживяване, осмисляне, опознаване. Твоята вяра само би убила човека върху, чиято глава е ябълката и нищо повече, А този човек си ти приятелю, ти си както стрелеца така и мишената, затова не ти трябва глупава вяра, не ти трябва да се самоубиваш. Колко вярваш е без значение, животът ти ще зависи от това колко добър стрелец си, колко си преживял, колко си познал стрелянето. Вярата би те направила само по-спокоен, но само ако имаш проблем със страха и несигурността. Ако се страхуваш и си несигурен, вярата щете успокои  и ръката ти няма да трепери докато стреляш. Но приятелю ако ръката ти трепери вероятността да пропуснеш както ябълката а така и човека. върху чиято глава тя стои. Е много много по-голям. Твоето треперене по-скоро би спасило Живота, от колкото да го застраши. Но с вярата ръката ти е сигурна и ти стреляш , и ще улучиш. Благодарение на вярата непременно ще улучиш, но себе си, не целта а себе си, ще погубиш живота си. Без значение дали вярваш или не ако скочиш от висока скала, че се пребиеш , ако само вярата е твоите криле, ако не си ПОЗНАЛ по някакъв начин летенето и разчиташ, по-точно просто вярваш, то ще се пребиеш, дори много по-колоритно от безверника, защо ли ? Защото, този който не вярва просто няма да скочи. Ако си познал то ще вземеш парашут и ще летиш, но ако просто вярваш и нищо повече ще умреш, това е Реалността. Истината е това, което се случва…  
            Ако не вярваш, че живота ти ще се промени от само себе си, а ти трябва да си живееш така както досега по навик, то ще промениш сам живота си и Живота ти наистина ще се промени. И то без каквато и да било нужда от Вяра, никаква Вяра няма да е необходима, то просто ще се случи. Промени отношението си, ако щеш вярвай ако щеш недей, но промени отношението си и живота ти ще се промени. Опитай и провери, НЕ ВЯРВАЙ, НО ПРОВЕРИ, ПРЕЖИВЕЙ, ПОЗНАЙ ! 

Некрос

Няма коментари:

Публикуване на коментар