АЗ РАЗБРАХ КОИ СМЕ НИЕ...

Ричард Бах

Едно интервю на Сергей Всехсвятский с Ричард Бах

Сергей Всехсвятский: Ричард, твоите книги са много популярни в нашата страна. Според мен обаче те се възприемат в доста по-голяма степен като поезия, а не като литература. Когато четох "Чайка наречена Джонатан Ливингстон", аз постоянно усещах вибрацията й. Мисля, че идеите не оказват толкова силно влияние върху хората, както вибрацията или формата, в която е въпълтена тази идея. Струва ми се, че формата, която ти използваш, въздейства на читателите повече, отколкото идеите на твоите книги. Ти обръщал ли си внимание на това? Ричард Бах: Никога не съм мислил за това. Това, за което ти говориш, сигурно свидетелства, че аз много точно използвам ритъма и правя паузи в определени места на текста. Може би, затова моите книжи напомнят поезия. Всъщност, аз не знам, какво е поезията в действителност. С.В.: Не знаеш какво е поезия? Поезията - това е винаги ритуал. В поезията винаги има нещо шаманско. Прозата е повече магия. Прозата се крепи на мъжката енергия. Поезията е повече женска енергия, и ти си повече шаман, отколкото маг. Р.Б.: Трудно ми е да съдя за това. Моето внимание има много тесен спектър и не знам за какво пишат и говорят другите хора. Цялата моя дейност е много егоистична. Когато работя, аз съм лидер само за един човек - за себе си. Но на мен ми провървя: идеите, важни за мен, се оказаха важни и за много други хора. Всичките тези години се срещаха хора, които имаха желание да наблюдават как аз се придвижвам в живота, и да се усмихват на това. Аз обаче не знам как моите идеи се съчетават с концепциите на другите хора за високото и ниското, за издигнатото или изостаналото. С.В.: Ние не говорим за правилното и неправилното, ние говорим за вибрациите или за музиката. Р.Б.: В моя живот имаше два момента, когато аз сякаш прогледнах. Единият беше през нощта. Аз гледах звездите и пред мен като че ли имаше завеса, каквато всъщност нямаше. Завесата се дръпна встрани, и аз разбрах всичко... Другият момент беше, когато изпитах усещането за една безкрайна светлина, която беше любов. Светлината беше толкова силна, че аз се молех, тя да си иде, аз не можех да я издържа. За мен това беше като ядрен взрив. Тя, като озарение ми даде сила, даде ми знание за това кои сме ние и какво е нашият дом, и че това е огромна красота. Аз разбрах това и след това се постарах да разкажа за това чрез една малка игра. Тази игра е това състояние, което ние наричаме "тук и сега", удоволствие, кеф. И аз живея заради това удоволствие, заради тази игра. За мен това е източникът за наслада. Сега, когато говоря с вас, или тогава, когато разговарям с читателите, аз не знам интересно ли им е това, което им казвам, или не. На мен то ми е много интересно и аз мога да говоря за това до четири сутринта. Мога също така да седя до четири сутринта и да слушам другия човек - всеки, който ми каже: " Аз ще отворя сърцето си и ще те пусна вътре в него. Аз ще ти споделя неща, които дълбоко обичам". Вие може да си мислите, че много често имам срещи от този род. Не. Това се случва много рядко. Например, тогава, когато из сам или заедно с Лесли говоря пред хора. След като свърша, като правило хората ме заобикалят - всичко, което те искат, е да зададат въпрос или да чуят отговор. И това е всичко, което бих искал и аз - да питам какво мисли човекът, какво е научил, какво иска да прави, какво не иска да прави, къде отива, от какво се страхува. Аз обичам да задавам такива въпроси. Когато задаваш трудни въпроси, получаваш отговори, за чието съществуване ти не си се и досещал. За разлика от балерината, аз обичам да се намирам извън състоянието на равновесие. Това е моето естествено състояние. И когато срещнах Доналд Шимод от "Илюзии", аз постоянно се стараех да го притисна в ъгъла и да му задам онзи въпрос, на който, бях сигурен, че никой в света не може да отговори. Аз можех например да му задам въпроса: "Как се става спасител на света?" И веднъж аз зададох такъв въпрос. Напечатах този въпрос на пишещата си машина, станах и излязох. След няколко часа, минавайки оттам, почуствах как някаква сила ме принуждава да седна зад пишещата машина. Внезапно чух: - Аз ще ти дам книга. - Какво? Книга? Идеята да получа книга-инструкция за това как да се спаси света, за мен беше фантастично увлекателна. И взаимодействия от този род започнаха да ми се случват отново и отново. Доколкото знам, Доналд Шимод никога не е имал тяло в пространството и времето. Но това е един много реален човек, и много забавен. Той се наслаждаваше на моето наслаждение. И зваеше, че аз не обичам да съм в баланс, в равновесие. С.В.: Аз също искам да споделя един от своите опити. Изпитах нещо подобно на това, което ми разказа. По време на моите занимания със "свободно дишане" аз видях нашия свят, само че изпълнен с любов. Не, той не беше изпълнен с любов, той беше любов. Около мен бяха същите хора, но всяка тяхна дума, дори без да се отнася за мен, възприемах като меко, любящо твърдение относно това какво представлявам аз в действителност. И най-интересното беше това, че изчезна границата между вътрешното и външното, аз бях всичко и всичко беше аз. И възникнаха две много интересни чувства: едното - усещането за измама, усещането, че ние се мамим чрез системи от идеи и представи, че истината е много по-проста. И второто усещане беше усещането на раждащо се дете. И целият свят беше едновременно любяща майка и баща. И също като теб, аз молех светлината да си иде, тъй като за мен беше много трудно да съм в този свят от любов. Р.Б.: След този опит ти изпита ли някога чувството на страх? С.В.: Емоционално, да. Р.Б.: Използваш ли този опит като училище, като точка от перспективата, към която можеш да се стремиш? С.В.: Аз много четох за подобни опити и ментално той отдавна беше за мен точка от перспективата. Но едва след като аз самият го изпитах, този опит стана за мен реална отправна точка, ориентир за моя вътрешен път. Р.Б.: Аз също имах няколко подобни опити. Един от тях беше за мен толкова мощен, като Големия взрив, чиито последствия се усещат след 15 милиарда години. И сега на мен ми трябва съвсем малко, за да върна себе си в точката на този взрив, в тази излъчваща точка. Тя ми даде възможност да разбера: единственото, което в този свят е неразрушимо, това сме ние. Цялата планета може да се превърне в пепел. Слънцето може да стане нова звезда, но върху нас няма да остане нито една драскотина. Ние сме неразрушими. Ние, като същност, като онова любимо дете, за което ти говореше, като фокус на безграничната любов, като участници в битието на духа - неразрушими сме. Това е както в аритметиката, когато всяко индивидуално число е необходимо за съществуването на целия принцип, който обединява всички числа. Ако беше възможно да се разруши, например числото 12, би се разрушил целият принцип. Какъв би бил резултатът от аритметическите действия 6+6 или 3х4, ако бихме се отказали от числото 12. Всяко число е абсолютно незаменимо за целия принцип. И ние сме точно такива. Като духовен израз на битието е това безкрайно "сме", ние сме незаменими. Незаменими сме за любовта. Принципът ни държи заедно и ни поддържа, а със своето любознателно любопитство и отражението на любовта ние поддържаме принципа - независимо от това какво се случва. За тази идея аз писах в книгата "Мост през вечността" - за това, че когато гледаме звездите на небето, ние обикновено си мислим, че те са вечни. Те не са вечни, ние сме вечни. Те са само сенки, които пропълзяват. За мен това беше голямото откровение, което ми даде пламтящият стълб на любовта в оня ден. Аз мисля, че никога няма да загубя това. По себе си знам и съм чел, че такъв род опити, които приличат на "излизане от тялото", дават широка жизнена перспектива. Затова и те попитах, изпитваш ли страх? Хората, които се връщат от състояние на клинична смърт, говореха за това, че няма от какво да се страхуваме, че ни очаква в бъдеще само прекрасното. Елизабет Кублер-Роз (Е. Кублер-Роз изследва смъртта като феномен на живота. - бел.ред.) казва, че най-прекрасното в живота това е смъртта. Този мой опит беше интересен за мен също и с това, че отговаряше на въпроса, къде отиваме след живота. Ако си представим нашия обикновен живот като някаква детска площадка или класна стая, то ние разполагаме със същата свобода, която има всяко дете на детската площадка. Ние можем да кажем: "Аз не искам да имам нищо общо с това, което става тук." Можем да стоим в ъгъла и да се отказваме да използваме това, което ни предлагат. Но ние можем и да сменим нашето отношение към случващото се и да си кажем: "Аз ще получа толкова удоволствие, колкото мога, и ще се науча на всичко, което може да се научи на тази огромна детска площадка." От тази площадка ние излизаме с по-задълбочено разбиране на това, което вече сме знаели преди да дойдем на площадката. Ние не узнаваме нищо ново, никога. Ние винаги откриваме нещо. "О, аз винаги съм знаел това", - непрекъснато си казваме това, когато научим нещо ново. Това прилича на състоянието, в което се чувстваме, слушайки позната мелодия. Ние просто получаваме удоволствие - съвсем не заради това, че не знаем тази мелодия или защото ни е интересно как ще свърши. На нас просто ни е приятно да слушаме как духът пее чрез нотите, как мелодията се издига и спуска. На нас това просто ни харесва. Точно по същия начин ние избираме живота в пространството и времето, защото той много ни харесва. По същия начин, както обичаме да ходим на кино или да слушаме симфонии, тази форма на живот, която се явяваме ние, обича да се ограничава чрез пространството и времето и да играе на различни игри. Но с времето ние се уморяваме. Ние казваме "с времето", макар да знаем, че в действителност, време няма, всичко се случва едновременно. Когато ние казваме, че сме уморени, това означава, че в нас съществува някакъв аспект, който казва: "Аз искам да отида да се понауча на друго ниво." И понякога правим това веднага. Ако си представим нашия живот само като една от детските площадки, то такава категория като време, не съществува, а това, което е, то е просто едновременност. Ние едновременно изпитваме живота и в Гърция, и В Египет, и в някаква страшна Галактика, която въобще я няма в тази част на Вселената. Ако всичко това се случва едновременно и ако нашето съзнание е единно, ние ще можем да взаимодействаме с различни аспекти на самите себе си и да се научим на много от нещата, които някои от нас вече са научили, използвайки канала на любовта и любопитството. И постепенно стигаме до разбирането, че многобройните наши аспекти не са дискретни, не са крайни. И започваме да се оглеждаме наоколо и си казваме: "Аз съм избрал възможността да се родя в определено време и пространство - в страна, която се нарича САЩ. Обаче аз съм само твой аспект. А ти, който си мой аспект, си избрал да се родиш в страна, която носи друго име, за да се учиш на други неща и да променяш света на друго място". На мен ми харесва да изпитвам подобно чувство и да разказвам за него на хората. "Когато гледам в очите ти, аз се вглеждам в моите очи." Това чувство е безтегловно и светло, като хелия, който идва от Слънцето. Аз добре познавам това чувство, макар че за да съществува постоянно в мен, се нуждая от съсредоточаване и усилие. Харесва ми да вървя по улиците, да виждам различни хора и да си казвам: "Всички те - това съм аз, а аз съм всички тези хора". Забележително състояние е да се намираш в контакт. Макар че, разбира се, съществуват моменти, когато ситуациите стават критични. В такъв момент ние изпитваме самота и се нуждаем от чувство за перспектива и осъзнаване на това, че съществуват още множество аспекти на нашето "АЗ". Ако в този момент ние си спомним, че усещането за перспектива може да се извика, ние ще си помогнем много. За това е достатъчно да изречем едно име - не е важно кое - и да влезем в контакт с него. Аз, например, изрекох името на Доналд Шимод. Вие също можете да повикате Доналд или кой да е друг ваш аспект - всеразбиращ и способстващ вашето максимално просвещение в дадена ситуация. Достатъчно е да попитате: "Какво трябва да науча?" и да изслушате отговора. Способите могат да бъдат най-различни. Аз например, понякога си задавах въпрос и си казвах, че първата фраза, която чуя по телевизията, ще бъде отговорът му. Това би могло да бъде фраза от реклама за сапун, възприета обаче на друго ниво - като отговора, от който се нуждаеш. Макар, разбира се, да е смешно, че отговорът, който чакаш мъчително, идва от една реклама за сапун. Понякога аз просто отварях книга на произволно избрано място или седях мълчаливо, позволявайки си да слушам гласа, който мога да чуя. С всички тези експерименти се занимава един от всички аспекти - любопитен, практичен и игрив. Ако трябва да съм честен, това е единственият аспект, който е важен за мен. Той също така ми помага да контактувам с другите аспекти, които се интересуват от мен, а и ме обичат силно, както и аз тях. Всичко това ме интересува много. Аз мога часове да седя в краката на един от своите аспекти и да общувам с него така, както си седим сега ние. Понеже ние също сами по себе си представляваме три аспекта на Божествената светлина. "Какво си научил?", "За какво си мислиш?", "Как мога да ти помогна?" - тези въпроси аз бих искал да задам на всеки от вас. Когато общуването върви на нивото на такива въпроси със съзнанието, че ние не сме отделни същества, а съставляваме едно цяло, аз искрено му се наслаждавам. С.В.:Аз също. Интересното е, че за да става този кръг от хора по-голям, не е необходимо да се прави нищо. Достатъчно е просто да се усеща връзката и резонанса, съществуващ между нас. Р.Б.:Това е красив образ. Точно така. В моята писателска дейност най-увлекателното нещо за мен самия е да чувам ехото, носещо се по кръга от тези хора. В писмата си хората ми пишат: "Мислех си, че такъв съм само аз на света. Оказва се, че не е така. Това, което пишеш ти, е безумно, но за мен то е вярно". Върху пликовете на тези писма стоят пощенски печати от Ню-Йорк, Рио де Жанейро, Киев. Между другото, в последно време все по-често започнах да получавам поща от Съветския Съюз", политическите отношения между нашите две страни бяха напрегнати. Но в писмата от Русия, които получавах, ставаше дума не за политика, а за любов, за отношенията между хората и т.н. За мен това беше още едно забележително напомняне, че всички ние сме аспекти на едно и също, където и да се намираме на планетата. Ние сме много любопитни същества, които непрекъснато се натъкват на загадки, а отговорите на загадките споделяме един с друг, опитвайки се да научим дали това, което работи при мен, работи и при другите. Аз смятам, че понятието нация трябва да се формулира отново. Границите на нацията минават не по земята, те преминават на нивото на мисълта, обединявайки хората според вида на любопитството им. Нацията, към която принадлежа аз, е нация с търсещо съзнание. Това е цяла страна, в която има много хора. Но има и други страни, и всеки е свободен да избира гражданството си. Съществуват, например страни, чиито граждани вярват, че пространството и времето са ограничени, че човекът е главното, а насилието е начин за разрешаване на конфликти. Това не ми е интересно. Просто е скучно. Аз вече изминах този път. Бях обикновено американско момче. На 18 години видях голям и красив плакат - на него имаше изтребител, излитащ вертикално нагоре. Под плаката имаше надпис: "Ти можеш да летиш на него". И аз, като риба, захапах тази кукичка. В онзи момент аз бих направил всичко, за да летя. Но не се искаше много. Само да се подпиша под документите в наборната комисия. Аз станах авиационен курсант и, трябва да кажа, че преминах през много неща с капаци на очите. Веднъж, по време на лекциите по история и традиции на ВВС на САЩ преподавателят написа на дъската с големи букви - УБИЙЦИ. Той се обърна, погледна ни много сериозно и каза: "Да, това сте вие". Ние си помислихме, че този човек е луд, нали бяхме дошли тук, само за да се научим да летим. Но той беше единственият вменяем човек, когото аз срещнах във ВВС, включвайки и самия себе си. Той знаеше какво означава всичко това. Той ни предупреди, че ще ни използват за убийства, знаейки че обичаме да летим. Трябваха ми години, за да разбера колко прав беше този човек. Това се случи във Франция, през 63-а година, когато аз служих там. Периодически в 3 часа през нощта съветските военни пускаха всички свои самолети по посока на границата. Ние полудявахме. Скачахме в самолетите, излитахме, но в последната минута съветските ВВС обръщаха назад, без да стигнат до границата. Така те научаваха колко самолети има противникът. Същото правехме и ние. Това беше страхотна игра. Веднъж, когато още летях по протежение на границата, забелязах, че от другата страна,успоредно с мен лети някой друг. И си помислих: Ние сме луди. Момчето в другия самолет обича да лети също както обичам и аз. Само че върху неговия самолет е нарисувана червена звезда, а върху моя - бяла. Това е цялата разлика. И така, струва ли си заради това да се убиваме един друг?" Аз помахах с крила и летецът в съветския самолет ми отговори със същото. И разбрах, че с него аз имам много повече общи неща, отколкото с онези хора в моята собствена страна, които агитират за войната. В очите ми напираха сълзи, осъзнавайки що за лудост е около мен. На мен ми провървя. Аз летях, но никога не ми се наложи да убивам. Аз не съм причинил вреда на нито едно живо същество. Но не на всички хора, които се бяха хванали на въдичката, им провървя като на мен. На летището тук има един човек, който е служил във Виетнам. Той просто е превъртял, осъзнавайки колко хора е убил. И е решил да изкупи това. Взел е решение да прави всичко, което препятства разпространението на идеите за война. Той започнал да говори публично, поканил на гости няколко руски семейства. Сега той вдига хората във въздуха и им показва какво щастие е просто да летиш. Това е неговият начин да внесе своя принос за мира. Аз изпитвам изключително чувство на близост към вас, и си мисля, че това чувство изпитват все повече и повече хора в Америка. Аз се радвам като слушам вашия език, защото чувствам, че езиците са различни, но сърцата и мислите ни са едни и същи. Знам, че един чужд език може да бъде много голямо изпитание и се възхишавам, че вие сте изгубили време и сили, за да изучите моя език. Изобщо езиковият проблем ме интересува много. Моите книги са преведени на 33 езика. Често слушам от хората, че еди-кой си превод е хубав, а друг - не толкова. И по-рано аз доста се огорчавах заради това, но после разбрах, че е по-добре лош превод, отколкото никакъв. Разбрах, че не е възможно моите книги да бъдат преведени изцяло. Преглеждайки публикациите на книгите ми на тези езици, които знам малко, забелязах, че понякога моите мисли в тези преводи са представени много интересно - по-любопитно и по-задълбочено, отколкото съм ги написал. В тези случаи аз винаги се усмихвам. Това, което пиша, е един неформален начин на общуване, на много нива. И когато думите се превеждат, това още не означава, че всички смислови нива се пренасят и в другия език. Когато пиша, аз винаги предполагам, че моят читател е много интелигентен и чувствителен, и всичко, за което ви говоря, той е способен не само да почувства, но и да си доизмисли. От време на време при мен идват хора и питат: "Ти разбираш ли какво си написал?" И аз им казвам, че разбира се, разбирам. Но те ми съобщават нещо такова, за което аз не съм знаел. Периодически хората намират в моите книги значително повече, отколкото аз мога да предположа. Затова не смятам себе си за автор на книгите, които съм написал. За мен авторът е човек, който изобретява и създава. Аз в по-голяма степен се усещам писател: гледам това, което вече съществува, и го описвам със свои думи. Всеки човек може да види същия образ и да го опише с думи, които ще бъдат други, но ще носят същата светлина. Затова аз чувствам връзката си дори с читатели, които никога не съм срещал и няма да срещна, много топла и близка. И една само мисъл, че в света има толкова много несрещнати приятели, ми доставя радост. Както и да осъзнавам, че идеите, които са ценни за мен, са значими и за тях. С.В.: Ричард, аз мисля, че твоите книги са въплъщение на идеите, съществуващи винаги във вибрации, които могат да стигнат до максимален брой хора именно сега. За твоите читатели, както аз вече споменах, потопяването е много по-важно от възприятието на идеите сами по себе си. Това поле ги обединява в някаква цялост, създаваща онази извънгеографска страна, за която ти говореше. Р.Б.: Това е нова мисъл. Когато пиша, аз винаги проверявам как звучи написаното. Може би наистина постигам нужните вибрации? С.В.: Виждаш ли, ти правиш това. Набоков е смятал, че всичко, което е написано, за да се изложи една идея, е безсмислена загуба на време Р.Б.: Няма нищо друго, с което аз не бих се съгласил повече от това. Но аз го приемам. Единственото, което е важно за мен, това е идеята. Но идея, която може да бъде приложима. Аз нямам търпение да възприемам философи, спорещи за абсолютно абстрактни категории. Аз искам да знам какво ще ми помогне да изживея този живот най-интензивно, радостно и весело. "Кажи ми, какво "сработва" при теб и какво просто не работи, дай ми идеи. Напомни ми за онези неща, които съм знаел, но съм забравил", - това казвам на писателите, когато отварям книгите им. Обикновено започвам да чета книгата от произволно отворена страница. И се питам дали това, което чета, завладява моето внимание. Или всичко това звучи глупаво. С.В.:Ето, виждаш ли, ти отново употреби думата "звучи". Р.Б.: Да, но отнесено към идеите. Ако идеите са интересни, аз отварям книгата отново и пак намирам в нея нещо интересно. Е, добре, де, добре - то ЗВУЧИ интересно. Мисля си, че ти ще съумееш да ме спечелиш за твоята вяра. Аз възприемам идеята като фар, който стои на брега. Фарът и брегът, на който ние се намираме, е разделен от водата, но ги съединява искряща, сияеща пътечка светлина. Погледите на хиляди хора, където и да се намират, могат да се плъзнат по водната пътечка и всеки от тях ще види светлината на фара. Думите могат да бъдат различни и на различни езици. Думите са пътечката, искряща върху водата, но светлината се намира над водата, тя се намира над онази точка, където стоим ние и се разпространява във всички направления. Има я и на нея й е все едно дали я виждаме или не. Все едно й е дали знаем за това, че тя съществува. Светлината е сама по себе си. Водната пътечка води до всеки от нас и всичко, което се иска от нас, за да видим светлината, е да обърнем глава към нея и да отворим очи. С.В.: Добре. Но може да използваме и друга аналогия. Хайде да си представим, че съществува прекрасна музика, записана чрез ноти. Практически никой, освен най-опитните музиканти, гледайки нотите, не могат да възприемат музиката такава, каквато е. Огромното мнозинство от хора, за да възприемат музиката, трябва да я чуят изпълнена. И слушайки един изпълнител, хората получават удоволствие от техниката, майсторството, но слушайки друг, хората внезапно започват да плачат и връщайки се у дома, променят нещо в своя живот. И двамата изпълнители свирят едно и също, но решаваща е онази вибрационна тъкан, която те създават в своето изпълнение. В твоя случай музика е идеята, а инструмент са думите. И в своето изпълнение, ти постигаш това, че хората започват да променят живота си. Р.Б.: Сигурно това е истина. Но аз не го осъзнавах. Знам, че моето същество има различни нива и че понякога те ме използват съвсем безсрамно. Например, "Чайката Джонатан". "Чайката" беше първото нещо, което изобщо написах в живота си (първата част на "Чайката"). Тогава аз не можех да си намеря работа и реших да стана писател. И ето какво се случи с мен. Аз получих мистичен опит. Видях как цялата тази история за чайката се разгръща пред очите ми във всичките си цветове на много широк екран. И чух името - Джонатан Ливингстън - и това ме изплаши. И докато се стараех да разбера какво става с мен, започнах да виждам сцени от книжката. И това така ме обсеби, че разбрах, че трябва да го запиша. Записах две трети от книжката, и тя изведнъж спря. И аз си помислих: как ще свърши всичко това? Седях с часове, стараейки се да изобретя нещичко, но нищо не се получаваше. Тогава аз познавах вече Джонатан толкова добре, аз живеех в сърцето му, така че трябваше да знам какво се се случи по-нататък... Изминаха осем години. И ето, след толкова години, на хиляда и петстотин мили от дома, в щат Айова - бам! - в пет сутринта, като продължение на съня аз виждам как завършва историята. И осемте години прелетяха като една секунда. Веднага си спомних на кое място свърши първата част. И си помислих:: да, разбира се, тази история трябва да свърши точно така. Незавършеният ръкопис на "Чайката" заедно с другите си стоеше в мазето. Помнех, че е написана със зелено мастило. И я намерих. Видях, че продължението дойде при мен точно на това място, до където бях стигнал. Всичко това трябваще да се случи именнно така. Само така един начинаещ писател може да напише нещо от рода на "Чайката". "Чайката " - е една луда, странна история. И само ако си готов в качеството си на писател да се признаеш за пълен глупак, ти можеш да напищещ история за говореща чайка. Повечето от начинаещите писатели не могат да си го позволят, тъй като смятат, че това е гупаво и търсят нещо по-солидно. И затова толкова много писатели търсейки нещо солидно, заслужаващо уважение, не могат изобщо да намерят нещо. Аз трябваше да имам този мистичен опит, който беше толкова силен, че проби защитата на моята вътрешна цензура. Беше ми все едно дали това изглежда глупаво или не. Беше ми безразлично дали хората ще ми се смеят заради това, че съм написал за говорещата чайка. Възприех тази история толкова силно, че тя би могла да бъде записана само така, а не иначе. По-късно, след много години писане, аз вече мога да мина без подобен опит, защото съм разбрал: най-важното, което аз мога да дам на света, това е моята глупост, моята лудост. То е това, което имам аз. Другите писатели са по-рационални от мен. Ако искате рационалност, обръщайте се към тях. Ако искате нещо странно, елате при мен. Сега аз мога да пиша книги, без да прибягвам до мистичен опит. Но аз изобщо не си представям каква ще бъде моята следваща книга, и мисля, че когато тя се появи, аз ще бъда изумен не по-малко от моите читатели. Знам само, че следващото, което ще дойде, ще бъде страхотно. То ще бъде страхотно за мен, а аз с нищо не се отличавам от другите - моят дар е в това, че по нищо не се отличавам от другите. Затова това, което е страхотно за мен, автоматично ще бъде страхотно за хората от моята невидима страна. Това са хората, на които писателят трябва да се себеотдава. Писателят не трябва да търси читателите си, читателите сами ще го намерят - където и да се намират те. Единственото условие е писателят да бъде максимално искрен, непосредствен и честен в това, което той прави и това, което той пише да трогва самия него толкова силно, колкото това е възможно. И тогава неговият труд става съвършен. Писателят пише не за да каже неща, които никой преди него не е казал, а за да ги каже на езика на своето време. С.В.: Ето това се опитвах да ти кажа през цялото време. Идеите са вечни. И именно езикът, който ти използваш, е способен да стигне до сърцата на хората. Преди сто години хората не биха могли да се съотнесат към това, което пишеш ти. Р.Б.: Съвършено вярно. И това е проблемът, с който се сблъскват всички писатели, изучаващи литературата. Те стоят в сянката на великите класици и питат, мога ли аз да напиша нещо, което да е на нивото на тези велики писатели. Това е неправилен въпрос. Въпросът, който трябва да си зададе човек, е следният: "Как мога да изразя на езика на моето време това, което толкова добре чувствам?" И отговорът на този въпрос не е много сложен. Поне за мен. Когато сядам зад пишещата си машина, пред мен стои малък плакат, на който е написано: "Получавай удоволствие, не мисли, не се тревожи за нищо". И когато се ръководя от това, екранът на компютъра, в който гледам, се превръща в мъглив тунел. И аз губя контрол над това, което става с мен, и просто позволявам на идеята да заплува в този тунел - и тогава ръцете ми започват сами да се движат по клавиатурата. Това е като променено състояние на съзнанието, но ние се потопяваме в него всяка нощ. Това е състояние на интензивен интерес към това, което се случва. Когато в такова състояние аз се срещна с идеята, старая се да я покрия с цимента на думите, тъй като читателят признава само думите, написани върху хартията. Ти можеш да отидеш при него и да му разкажеш красива история, но той ще каже: Това страхотно, но аз нещо не виждам глава 1-а или 23-а!" Затова, когато гледам в тунела, се старая моите пръсти да следват това, което виждам. Това ми дава първият циментов или мраморен (ако то е много красиво) блок, и ето тук започва работата. Аз вземам в ръце длето и чук и започвам да отчупвам големи късове - всяка написана работа може да стане по-добра чрез зачеркване и изрязване. С.В.:Доколко окончателният вариант на твоите работи се отличава от първоначалните? Р.Б.:Той е доста по-малък. Черновата е огромна. С.В.: Интересно, аз винаги съм чувствал това. Струва ми се, че за сметка на това, че книгите ти са много стегнати, читателят се прониква по-дълбоко с тях. Р.Б.: Колкото по-малка е книгата, толкова по-големи възможности има читателят да я изпълни със своите чувства. За мен това сбиване е станало почти автоматичен процес. Аз взимам дебел ръкопис, молив и говоря: "Не, не, не..." С годините това "не" става все по-безжалостно. Аз виждам красиво парче от текста, но усещам, че той не трябва да е там, може би в някоя друга книга, но не и тук. И аз го зачерквам. По този начин, ръкописът става все по-малък, и по-малък. По повод на този процес - рационалното разбиране в мен е много малко, много повече неща се случват на интуитивно ниво. С.В.:Иска ли ти се да имаш това рационално разбиране или предпочиташ този процес да си остава интуитивен? Р.Б.: Много хубав въпрос. Понякога си мисля, че навярно има смисъл да изследвам този процес и да го сведа до конкретни стъпки "А", "Б" и "В". Но в същото време тази идея поражда в мен някакво безпокойство. В крайна сметка всичко се свежда до това, текстът да звучи вярно. В основата на книгата "Единствената" лежи проста и красива идея. Тази идея беше толкова проста и толкова красива, че аз разбирах: ще напиша книгата бързо. Написах 32 глави и после изхвърлих всичко, защото то беше абсолютно невярно. После написах още 11 глави, движейки се вече в съвсем друга посока, и също ги изхвърлих, защото това също не беше вярно. Започнах вече едва ли не да лазя по стената, недоумявайки как е възможно една такава проста идея да се окаже толкова извъртяна? Не ми оставаше нищо друго, освен да се спра и да й дам време да узрее. Ако трябва да посъветвам нещо един начинаещ писател, аз не бих могъл да кажа нищо конкретно - само общи приказки. И това е най-доброто, което мога да направя. Аз бих му казал: "Не мисли, не оценявай доколко е разумно това, което пишеш върху хартията, получавай удоволствие. Ако ти е скучно със своите собствени думи, написани на хартия, представи си какво му е на читателя. Твоето удоволствие е абсолютно необходимо. Щом започнеш да се прозяваш, изхвърляй всичко. И последен съвет: не се старай да изглеждаш прилично. Това е ключът към собствената ти самоизмама, който се експлоатира отново и отново." Затова, когато сядам зад клавиатурата, аз преди всичко си казвам: "Скъпи вътрешен наблюдател, сега аз ще напиша нещо безумно, отвъдно. За теб това няма да има никакъв смисъл, но ми позволи на мен да го направя. След това ще изхвърля всичко, което съм написал и вместо това ще създам нещо рационално, вменяемо и разумно - и това ще е страхотно!" Вътрешният ми наблюдателме пита: "Обещаваш ли?" Аз казвам: "С цялото си сърце. Само ми позволи да потичам и да полудувам малко. Тогава той ми казва: "Добре, аз ще се обърна с гръб". Вътрешният наблюдател се обръща с гръб и аз пиша абсолютно безумен откъс. След това го чета и забелязвам, че в него има нещо, което може да бъде използвано. И тук наблюдателят се обръща и казва: "Но ти ми обеща!" А аз казвам: "Аз наруших своето обещание". И това сработва отново и отново. Не си струва да се тревожи човек за това, което мисли вътрешният наблюдател, какво мисли читателят, какво мисли издателят. Единственото, което ти трябва, е да се хвърлиш в бесния поток на бушуващата река, която се носи към водопада, чиято височина ти не знаеш, и да позволиш да бъдеш отнесен. От този ревящ, търкалящ се поток ще се роди нещо, което ще бъде интересно. Това е онзи подарък, онзи дар, който трябва да отдадеш. С.В.: Какво би могъл да кажеш на твоите читатели в Русия? Р.Б.: Аз много остро усещам семейството на своите читатели по целия свят. По писмата, които идват за Лесли и мен, аз чувствам, че те често се чувстват самотни. Те често са заобиколени от хора, кото не разбират техните сърца и души. И когато в редовете на моята книга, като взрив, почувстват нещо родно, те ни пишат писма. Така че нашият отговор е следният: не забравяй, че твоето семейство е по-голямо, отколкото ти си мислиш и от време на време се срещай с членове на твоето семейство. И всичко, което можем да направим е да напомним за това. И ето, аз те слушам и усещам, че това семейство в действителност е значително по-голямо, отколкото си мислех. По-рано смятах, че ние сме малцинство. Мислех, че хората, разрушаващи планетата и един другиго са повече, отколкото онези, които разбират, че на света има и по-увлекателни неща. И това беше понятно, защото, мислех си аз, всички ние като човешки същества обичаме да рискуваме, обичаме да ходим по ръба. Увлича ни идеята да стигнем до пълното разрушение и в последната секунда да направим красив жест и да спасим себе си. Това вече се потвърждава от факта, че всеки от нас е решил да се роди именно в това време. Американските вестници по-рано често публикуваха рисунка, на която бяха изобразени часовник, чиито стрелки показват полунощ без няколко секунди. На някакво ниво ние всички наблюдаваме този часовник и си мислим: все пак има още време, може да си поиграем още, дори ще успеем да изпеем националния химн. А когато вече съвсем няма време, ще се случи чудо. И чудото действително се случи. За нас това беше Михаил Горбачов. Вие можете да се отнасяте към него както си искате, но ние го посрещнахме като най-смелия човек на нашето време. Аз съм сигурен, че именно той спаси света. Но ако говорим сериозно, като че ли този път ние оцеляхме. Това означава, че сега ще изобретяваме нови начини как да изпитваме себе си, ще предизвикваме самите себе си.

Интервюто взе: Сергей Всехсвятский

Разказва главният редактор на списание "Път към себе си" А. Яковлева: През септември 1991 година бях в Америка, на един малък остров край бреговете на Тихия океан, който се наричаше Оркас. Тук се провеждаше семинар на Александър Еверет*. Веднъж, в почивката между занятията, аз седях на откритата тераса, наслаждавайки се на морето и слънцето. Над главата ми планираше малко бяло самолетче. - Това е Ричард Бах**, - ми каза местният индианец, който седеше до мен. - Как? Откъде се взе тук?! - Той тук живее, - спокойно ми отговори индианецът. И аз разбрах: трябва да се срещна с Ричард Бах. Обърнах се към Сергей Всехсвятски***, който също участваше в семинара, с молба да ми помогне да организираме тази среща. Сергей беше идвал на острова неведнъж и всички американци го приемаха като свой. -- Това е невъзможно, - каза Сергей. - Ти знаеш ли какво означава в Америка да си звезда? Това е човек, с който мечтаят да се срещнат милиони. А Ричард Бах е звезда. -- Но нали може да научим телефонния му номер чрез полицията? -- Не дават телефона му никому. -- Но нали островът не е толкова голям. Аз мога да попитам в някои къщи къде живее Ричард Бах, в края на краищата, все някой ще знае и така аз ще мога да отида при него. - Това се нарича влизане в частна собственост. Нищо добро няма да излезе от това. Разбери: Бах живее на този остров, точно за да не може никой да го намери. И все пак Сергей ми обеща, че ще помоли своите приятели да се опитат да съобщят на Бах, че ние искаме да се срещнем с него. А аз в същото време започнах наляво и надясно да казвам на всички американци, че искаме да се срещнем с Ричард Бах. Реакцията на всички беше една и съща. Отаначало див смях, а после кратка фраза: "Това не е реално." И тогава разбрах, че трябва да се отпусна. Дълбоко в душата си бях сигурна, че Ричард Бах се нуждае от тази среща в по-голяма степен, отколкото ние. Семинарът свърши. Почти всички си заминаха, а аз останах на острова, за да взема интервю от нестинарите, които живееха на острова. Сергей ми помагаше. По време на интервюто се раздаде телефонен звън. Беше един приятел на Сергей. "Къде сте? Съобщиха на Бах за вас и той вече трети ден звъни по всички телефони, опитвайки се да ви намери. Той иска да се срещне с вас." - съобщи ни той. Още същата вечер ние бяхме при Ричард. В своята разкошна вила на края на скалата той изглеждаше безкрайно добър, безкрайно мъдър и безкрайно, безкрайно самотен. И аз разбрах, че не съм сгрешила: той повече от нас се нуждаеше от тази среща. Ние прекарахме прекрасна вечер, както се случва понякога с приятели, които не са се виждали отдавна. В интерес на истината, аз не можах да бъда пълноценен участник в тази среща. Предния ден се изкъпах в ледения океан, след което с гласа ми започнаха да стават странни неща. Вечерта, на срещата с Ричард, той пропадна съвсем. Но, навярно, точно това беше нужно. Ричард и Сергей бързо забравиха за мен, получавайки видимо огромно удоволствие от общуването един с друг. Резултатът е пред вас. ------------------------------ * Александр Еверет - водещ на семинарите "Живот, любов, светлина", "Път към себе си", "Динамика на успеха" и др. ** Ричард Бах - американски писател, автор на книгите "Джонатан Ливингстон Чайката", "Илюзии", "Мост през вечността" и др. *** Сергей Всехсвятский - координатор на асоциацията "Свободно Дишане". НАКРАТКО ЗА РИЧАРД БАХ Ричард Бах е пряк потомък на великия композитор, Й.С. Бах. Роден е през 1936 г. в Оук-Парк, щат Илиноис, в семейството на Роланд и Руфи Бах. От 1955 до 1959 г. Ричард учи в Long Beach State College (днес Калифорнийски Държавен Университет). От 1956 до 1962 г. служи в американската авиация и приключва службата си с чин капитан от ВВС. Първият му брак, сключен още като пилот, се разпада след раждането на шестото му дете. Синът му Джонатан от първия брак на писателя е написал книга "Над облаците" за отношенията с баща си, когото той никога не е познавал. Своята втора съпруга Лесли Периш Ричард Бах среща през 1973 г. по време на снимките на филма "Чайката..." Ричард и Лесли заминават заедно от Холивуд и през 1981 г. се оженват. Оттогава Ричард Бах се занимава с парапланеризъм. Авиацията е неговата истинска страст, но да пише Ричард е мечтал винаги. Безпрецедентен успех носи на Ричард Бах фантастичната повест-притча "Чайката Джонатан Ливингстон", станала национален бестселър и култова книга за цяло едно поколение. За съжаление бракът на Ричард и Лесли вече е в миналото. Лесли избира тишината и спокойствието, Ричард - полетът и борбата. През април 1999 г. Ричард Бах се жени за Сабрина Нелсън-Алексопулос. Сергей Всехсвятский

Искрици от Божествения път

Избягвай споровете. Истината е аксиома, тя не се нуждае от доказване. Това което може да се докаже с аргументи и доказателства, е нещо което скоро или по-късно може да се срути и обори чрез аргументи и доказателства. 

Да докажеш нещо значи да опровергаеш противното. Да потвърдиш противното , значи да отхвърлиш това нещо. Бог няма противоположност. Как ще Го докажеш или отхвърлиш?

За да бъдеш проводник на Истината , езикът трябва никога да не бъде бухалка, зъб, ветропоказател, акробат или боклукчия.

Говори за да освободиш тишината. Бъди в тишина за да освободиш себе си. 

Думите са съдове , които се употребяват за да се видят Космически морета и достигнат множество пристанища. Бъди внимателен с какво ги натоварваш по време на техния път. Те накрая ще разтоварят своя товар пред твоята врата. 

Каквото е метлата за къщата, е търсенето на себе си за сърцето. Преметете добре вашите сърца.

Добре преметеното сърце е неуязвима крепост.

Както се храните с хората и нещата , така и те се хранят с вас. Бъдете здравословна храна за другите , за да не бъдете отровени. 

Когато се колебаете за следващата стъпка , останете в тишина. 

Каквото не харесвате, то не харесва вас. Харесвайте го и му позволете да бъде, и по такъв начин ще премахнете пречката от вашия път. 

Най-непоносимата неприятност е да решите , че нещо е неприятно. Направете своя избор: или да притежавате всичките неща или да не притежавате нищо. Среден път не е възможен.

Всяко препятствие е предупреждение. Разтълкувайте добре предупреждението и препятствието ще стане маяк.

Честният е брат на нечестния. Единият е пряк път , другият е заобиколен. Имайте търпение с нечестният. 

Търпението е здравословно когато се учи чрез вярата. Когато не е придружено от вярата то е парализа. 

Да бъдеш, да чувствуваш, да мислиш, да си представяш, да знаеш – Съзираш порядъкът на основните стадии в кръговрата на човешкия живот. 

Внимавай в даването и приемането на похвала , дори когато е най-искрена и заслужена. Както към ласкателството бъди глух и ням и към неговите лукави обети. 

Вие заемате всичко което давате, и толкова дълго, колкото помните даването.

Всъщност вие не можете да дадете нищо, което е ваше. Вие само давате на хората, това което пазите в доверие за тях. Това което е ваше, и само ваше, вие не можете да дадете , дори и да искате това. 

Пазете равновесието и ще бъдете стандарт и везни за хората да измерват и претеглят себе си. 

Няма нито бедност нито богатство. Има умението да се използуват нещата. 

Наистина беден е този , който злоупотребява това което има . Наистина богат е този , който добре използува , това което има. 

Дори плесенясала коричка хляб може да бъде богатство безмерно. Дори борсово мазе пълно със злато може да бъде безпомощна бедност.

Където много пътища се събират не се притеснявай , кой от тях да хванеш. За сърце което търси Бог , всички пътища водят до Бога.

Отнасяй се с благоговение към всички форми на живот. В най-малко значимата е скрит ключът към най-значимата. 

Всички работи на Живота са важни , наистина чудесни , изненадващи и неподражаеми , Животът е усърден не от себе си с безполезни дреболии. 

Резултатът от работилниците на Природата е нещо, което трябва да е значимо за любящата и грижеща се Природа и да е най-усърдното изкуство. Не трябва ли да бъде значимо за вашено внимание най-сетне?

Ако мушичките и мравките са достойни за внимание, същото ли е и за вашите последователи .

Не презирайте нито един човек. По-добре е да бъдеш презиран от всеки човек , отколкото да презираш отделен човек. Защото , да презирате един човек е да презирате Микро-Бога в него. Да презирате Микро-Бога в който и да е човек е да Го презирате във вас. Как той някога ще достигне своя рай , когато презира своя единствен пилот към него. 

Уважавайте това, което е долу . Гледайте на долу за да видите какво е горе.

Спускайте се толкова , колкото се и качвайте, иначе ще загубите своя баланс. 

Днес вие сте ученици. Утре вие ще бъдете учители . За да бъдете добри учители вие трябва да останете добри ученици. 

Не търсете как да изплевите бурените на Злото от света, дори за плевелите имайте добри начини. 

Не приложеното усърдие много често убива усърдния. 

Високите и величествени дървета сами не могат да направят гора. Някакви шубраци и пълзящи лози са винаги необходими. 

Лицемерието може да бъде покрито, за кратко , но не може да бъде задържано там завинаги , нито да бъде издухано и унищожено. 

Тъмните страсти се отглеждат и преуспяват в тъмнината. Позволете им свободата на светлината , ако искате да намалите тяхната пасмина. 

Ако успеете при един от хиляда случаи на лицемерие да преобразувате в обикновена честност, велик е наистина вашият успех. 

Поставете маяк нависоко и отидете не за да казвате на хората да го видят. Тези които се нуждаят от светлината нямат нужда от покана за светлината. 

Мъдростта е бреме за полумъдрият , както глупоста за глупака. Помагайте на полуумния в неговото бреме, и оставете глупака сам, полуумния може да го научи повече от вас.

Често ще мислите , че вашият път е непроходим, сериозен, и самотен . Трябва да имате желанието да се бъхтите в самота и да заобикаляте всяка кривина, когато намерите нов спътник.

Няма път в безследното пространство който да не е извървян. Където следите са малко и далеч от безопасния и прав път и на места пътят е груб и самотен.

Показателите могат да покажат пътя на тези , на които може да бъде показан , те не могат да те накарат да поемеш по него. Помнете , че вие сте водачите.

За да водиш добре трябва добре да бъдеш воден. Уповавайте се на вашия водач.

Много ще ви казват: 

- Покажи ни пътя.

Обаче малко , твърде малко ще ви кажат :

- Водете ни , ние ви молим, по този път.

По пътя на превъзмогването малкото се счита за повече отколкото многото.

Куцайте , където не можете да ходите. Ходете където не можете да бягате. Бягайте където не можете да летите. Летете където не можете да понесете целия космос да спре във вас. 

Не един път , не два пъти , дори хиляда пъти трябва да издигате човека, който се препъва стремейки се да следва вашeто водене. Повдигайте го докато не спре да се препъва, помнейки , че вие също някога бяхте бебета. 

Помажете вашите сърца и умове с прощаването , че вие можете да мечтаете помазващи мечти. 

Животът е треска с различна интензивност и вид , в зависимост от манията на всеки човек и хората са винаги в делириум. Благословени са тези , които са в делириум от Свещенната Свобода , която е плод на Свещенното Разбиране. 

Човешките трески се видоизменят. Треската на войната може да се промени в треска на мира. Треската на ограждане с богатството в треска на ограждане с любов. Такава е алхимията на Дух , която вие наричате, да практикуваш и да учиш. 

Препоръчвайте Живот на умирането, а на живеенето, Смърт . Обаче на тези , които копнеят да превъзмогнат , препоръчвайте освобождаване и от двете. 

Огромна е разликата между притежаване и да бъдеш притежаван. Вие притежавате само това , което обичате. Това , което мразите , притежава вас. Избягвай да бъдеш притежаван.

Повече от една земя се въртят в своите пътища през пустотата на Времето и Пространството. Вашата е най младата от семейството и много енергично бебе е тя. 

И все пак движение, какъв парадокс. Все още това е движението на световете в Бог. 

Погледнете пръстите на вашите ръце , ако искате да разберете , как нееднаквите неща могат да са еднакви. 

Случаят е играчка за мъдрия. Глупаците са играчки на Случая.

Никога не се оплаквай от нищо. Да се оплакваш от нещо е като да направиш от него бич за оплакващия се. Да понесеш това добре е да се терзаеш добре. Обаче да го разбереш , значи да направиш от него верен слуга. 

Това често се случва, че целещият се в сърната ловец , да казва , че е пропуснал сърната, а убил заек, за чието присъствие той абсолютно не знае. 

Мъдрият ловец ще каже в този случай :

- Аз нистина се целих в заека , а не в сърната. И аз уцелих моята плячка.

Целете се добре , и всеки резултат е добър резултат. 

Това, което идва до вас е ваше. Това, което се забавя да дойде не си струва труда да бъде чакано. Оставете го на чакането да го направи.

Вие никога няма да пропуснете цел, ако каквото прицелите се стреми към вас. 

И пропуснатата цел е винаги достигната цел. Позволете на вашите сърца да бъдат изпробвани на Разочарование. 

Разочарованието е пробито хвърчило от слаби сърца отгледано с мършата на техните несполучили надежди.

Изпълнената надежда става майка на много новородени надежди . Внимавайте в бракосъчетаването на вашите сърца върху Надеждата , ако не искате те да се превърнат в гробища. 

Едно от сто яйца хвърлени от рибите може да стигне до осъществяване. Все още деветдесет и девет не са за изхвърляне. Колко разточителна и колко разграничително неразграничителна е Природата. Бъдете също така разточителни и разграничително неразграничителни в сеидбата на вашите сърца и умове в сърцата и умовете на хората.

Не търсете награда за никаква свършена работа. Работата сама по себе си е награда достатъчна на работещия , който обича своята работа. 

Помнете Съзидателната дума и Съвършенният Баланс. Когато достигнете Баланса чрез Свещенно Разбиране , тогава вие ще сте преодолели , тогава вашите ръце ще сътрудничат с рацете на Бог. 

Нека тишината и спокойствието на тази нощ вибрират във вас докато се превърнат в тишината и спокойствието на Свещенното Разбиране .

из "Книга на Мирдад"

Ще упорствам, докато успея.

Ще упорствам, докато успея. 

В Ориента младите бикове се проверяват за арената по определен начин. Всеки се завежда до ринга и се пуска да атакува пикадор, който го боде с пина. После внимателно се преценява смелостта му според броя на опитите, демонстриращи желанието му да щурмува, въпреки раните от острието. Отсега нататък ще приема, че животът всеки ден ме проверява по същия начин. Ако упорствам, ако продължавам да опитвам, ако продължавам да атакувам напред, ще постигна целта си. 

Ще упорствам, докато успея. 

Не съм роден на този свят за поражение, неуспехът не тече във вените ми. Не съм овца, която чака побутването на овчаря си. Аз съм лъв и отказвам да разговарям, да ходя и спя с овцете. Няма да чувам онези, които хленчат и се оплакват, защото болестта им е заразна. Да вървят при овцете. Касапницата на провала не е моя участ. 

Ще упорствам, докато успея! 

Наградите от живота са в края на всяко пътуване, а не наскоро след тръгването; не ми е дадено да знам колко крачки са необходими, за да стигна до целта си. Може да срещна неуспеха дори след хиляда крачки и все пак успехът се крие зад следващия завой на пътя. Никога няма да узная колко е близо, ако не завия. 

Винаги ще правя нова крачка. Ако е безрезултатна, ще направя още една и още една. Наистина стъпка по стъпка не е толкова трудно. 

Ще упорствам, докато успея. 

Отсега нататък ще смятам всекидневното си усилие само за един мой саблен удар срещу могъщ дъб. От първия ми удар дървото може да не потрепери, нито от втория, нито от третия. Всеки от тях може да е незначителен и да изглежда несъществен. Но накрая дъбът ще се катурне от десетките удари. Така ще стане и с днешните ми упорити опити. 

Ще приличам на дъждовна капка, която отмива планина; на мравката, която поглъща тигър; на звездата, която озарява земята; на робът, който строи пирамида. Ще построя замъка си тухла по тухла, защото знам, че ако се повтарят, незначителните опити ще завършат всяко начинание. 

Ще упорствам, докато успея. 

Няма да мисля за поражение и ще изчистя речника си от думи и фрази, като зарязвам: не мога, неспособен, невъзможен, недопустим, невероятен, неуспех, неприложим, безнадежден и отстъпление; защото са думи за глупаците. Ще избягвам отчаянието, но ако се заразя от тази душевна болест, ще продължавам отчаяно да опитвам, отново и отново. Ще опитвам постоянно и ще издържа. Ще пренебрегвам спънките по пътя и ще следя високите си цели, защото знам, че в края на сухата пустиня расте зелена трева. 

Ще упорствам, докато успея. 

Ще помня древния закон за загубите и ще го насоча в моя полза. Ще упорствам със знанието, че всеки неуспех в  живота ще увеличава шанса ми за успех при следващия опит. Всяко не, което чуя, ще ме приближава до смисъла на да. Всяка гримаса, която уловя, само ще ме подготвя за предстоящата усмивка. Всяка беда, с която се сблъскам, ще носи в себе си зародиша на утрешния добър шанс. Трябва да преживея нощта, за да оценя деня. Трябва често да се провалям, за да успея само веднъж. 

Ще упорствам, докато успея. 

Ще опитвам и опитвам и отново ще опитвам. Всяка спънка ще приемам като обикновено прекъсване по пътя към целта и събуждане на желанието ми за живот. Ще упорствам и ще развивам уменията си, както морякът своите — всеки път когато се измъква от яростта на бурята. 

Ще упорствам, докато успея. 

Отсега нататък ще науча и ще прилагам още една от тайните за превъзходство. В края на всеки ден, независимо дали е бил успешен или не, ще опитвам да реализирам още един опит. Когато измореното ми тяло мислено потегля към къщи, ще устоявам на изкушението да тръгна. Ще пробвам отново. Ще направя още един опит, за да приключа с победа, а не сполуча ли, ще опитам пак. Никога няма да допусна ден, завършил с неуспех. Така ще посея семето на утрешния успех и ще спечеля непреодолима преднина пред онези, които спират да опитват в определен час. Когато свършва борбата на другите, моята ще започва и урожаят ми ще бъде богат. 

Ще упорствам, докато успея. 

Няма да допусна също вчерашният успех днес да ме приспива в тихо задоволство, защото то е дълбокото начало на неуспеха. Ще забравя какво ми се е случило през изминалия ден — и добро, и лошо, и ще приветствам изгряващото слънце убеден, че предстои най-хубавият ден в живота ми. 

Ще упорствам, докато дишам. Защото сега знам един от най-чудесните принципи на успеха: ако упорствам достатъчно дълго, ще победя. 

Ще упорствам. 

Ще победя.

Асарт - Ог Мандино

Еволюцията като методи за развитие

Петър Дънов

Този е един многостранен въпрос наистина и аз казвам: на човека, който е пратен на Земята, бъдещето му е точно определено. Онези възвишени същества, които са завършили своята еволюция, са предвидили кой какво трябва да свърши на Земята. Определено е бъдещето на всеки човек. Ако всеки върви по своя определен път, ще изпълни Божията воля и пътят му ще се отвори.

Страданията са една реакция, за да ни турят в правия път. Не от хората да се боим, но от Бога. Като дойде безпокойствието, аз намирам причината, и като я намеря, отмахна я и изправя безпокойствието. Например събуди се у вас едно чувство на страх. Защо е дошъл този страх? Казали сте някому обидна дума, а той е по-силен и ви е казал: „Аз ще ви дам да разберете!“ И вас ви е страх. Поправете погрешката си. Ти, като се приближаваш при една змия, страх те е, защото тя има отрова. Тя казва: „Аз съм добра, но имам отрова.“ Значи, не настъпвай никого. Нито с мисъл , нито с чувство, нито с постъпка. Моят мир струва повече, отколкото онова, което моите мисли и чувства могат да изискват. Някой казал нещо за мене. Ако му кажа нещо, ще си наруша моя мир. Моят мир струва повече от онова, което той е казал. Това, което той е казал, е за негова сметка. Ако е казал нещо добро или лошо, то е за него. Ако той мисли лошо за мене, а аз съм добър, лошото е за него. Ако той мисли добре, то е за него. Лошото, което мисля, е лошо за мене. Създавайте си правилни мисли за хората, за да не спрете своята еволюция. Мисли за хората така, както Бог мисли за тях! Съдействай за онова, което Бог е предначертал. Съдействай за тяхното повдигане. Така ти повдигаш себе си. Ако всички така живеете, ще се повдигнете. По този начин, както сега разрешавате въпросите, никой не ги е разрешил. Ако един баща мисли да поправи сина си, той се лъже. Ако майката мисли да поправи дъщеря си, тя се лъже. Синът прилича на баща си. И ако един учител мисли да поправи ученика, той се лъже. Всеки един ученик, всяка една дъщеря, всеки един син е създаден както си е. Ще оставиш Бога сам да коригира своите работи. И не се месете, да коригирате работите в Божия път – нито в себе си, нито в другите. Ако ти видиш една погрешка в другите, ползвай се. И ако видиш някоя погрешка в себе си, пак се ползвай. Когато кажеш една лоша дума, благодари на Бога, че Бог те е запазил да не кажеш две лоши думи.

Някой път се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангелът идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост. Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение. Я, да му помогна!“ Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро. Вие всички седите и казвате: „Да станем добри! Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто. У вас често има следната мисъл за мен: „Защо сме дошли тук, каква е неговата цел?“ Глупави работи. Ако беше вярно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големият глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога? От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината – дали право мислите или не. Вие казвате: „Вече ми дотегна света!“ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи. Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.

Да изправиш лицето си не е лесна работа. Да изправиш веждите си не е лесна работа. Да изправиш устата си не е лесна работа. Някои недъзи много трудно се изправят. Всичката съвременна наука, всичкото съвременно общество, всичката еволюция седи в това – да изправим ония недъзи, които са унаследени от миналото.Това са принципи, вложени в тази велика Божествена наука, за поправяне на нашия живот. И тези същества, които са живели преди нас, които са минали по този път на еволюция – ангелите, те са изучавали дълги години Битието и знаят тази наука. Светиите, които идват сега, са ученици на ангелите, и те завършват сега своето развитие. Туй е един кратък курс от Битието на Земята. Те сега ще държат изпитите си и след това Христос ще ги доведе на Земята да присаждат целия свят: кому крака, кому окото, кому ръката и т.н. Ще присаждат по един най-нов, научен начин. И вие ще отидете в това училище да учите тази нова наука. Приготовлявайте се! Ще има постоянно отиване и връщане. Изискват се повече велики хора, които да знаят как да присаждат. Ще кажете:

„Ама то е за светиите“. След като присадят вас, тогава вие ще отидете да се учите в туй училище, после ще държите изпитите си и като ги издържите, ще ви пратят да присаждате. След вас ще дойдат други. Така ще имаме повече велики, учени хора, да знаят туй велико изкуство – как да присаждат добродетелите на човешката душа. И тъй, ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я, казва Христос, и наново я присади! Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и отново го присади! Ако кракът ти те съблазнява, отсечи го и наново го присади!

Сегашното ви знание да бъде като едно стъпало, до което като достигнете, да кажете: „Едно стъпало минах “, после второ, трето, четвърто – то да е импулс. Да не мислиш, че като идеш до някъде, свърши се работата. Не, вие едва сега започвате живота. Следователно корените на вашия живот ще бъдат в сърцето, а клонищата ще бъдат в ума. И всички сокове ще ги пращате към тия клонища, към Бога. Това е еволюция, за да сформирате вашите цветове и бъдещите ваши плодове да може да узреят. Като влезете в другия свят, от невидимия свят за вас ще се интересуват, доколко вие разбирате.

Вие спъвате вашата еволюция, като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари – да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство. Не ви препоръчвам сиромашията, не ви препоръчвам и богатството.

Лудовико Циголи, 1607 г., „Жертвоприношението на Авраам“ 

Казвам една велика истина – че в съвременната еволюция е настанал един период, в който човешките умове и човешките тела ще почнат да се разслабват. Тази неврастения, която съществува в цяла Европа, е едно разслабване на бялата раса. И те трябва да вземат мерки. В какво? Техният егоизъм е станал толкова силен, че разслабва нервната система, всеки един е тъй погълнат с разни материалистични мисли – нашите умове са пълни само с мисли за къщи и пари. В нас няма нищо благородно.

И тъй, размишлявайте върху незавършените и завършените процеси. Завършените процеси са свързани с незавършените. Незавършените процеси за хората са завършени за съществата от по-висока еволюция. Затова е казано в Писанието, че възможните неща са за хората, а невъзможните – за Бога. „Невъзможното за човека е възможно за Бога.“ Всичко, което човек не може да направи, Бог може да го направи. Това значи: Дайте възможност на душата си да се свърже с Божия Дух, за да се осмислят незавършените процеси. Само тази връзка е в състояние да покаже на човека знанието на елипсата като завършен процес, и на параболата като незавършен. 

Различаване на влиянията

Това, което става в материалния живот на човека, става и в духовния му живот. Като срещнат тщеславен човек, който не е научил още закона на различаването, не може да анализира чувствата и мислите си, до него дохождат същества от духовния свят, които му показват начин, как да борави със силите на природата, да стане велик. Свърже ли се човек със силите на природата според нашепванията на тези същества, каквото каже и пожелае да направи, това става. По този начин те го свързват с тъмни и отрицателни сили в природата, докато съвършено го омотаят. Това не е Божествено. За да различите Божественото от човешкото и от животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости. Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на нисши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия. Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане. Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на нисши същества, вън и вътре в него. Когато искаш да направиш една бележка на някого под влиянието на Божественото, казваш: „Братко, не вървиш в правия път. Спри, върни се малко назад и ще намериш пътя на своята душа“. Започнеш ли да го ругаеш, да го наричаш лицемер, лош човек, ти се подаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш и себе си, и ближния си. Кажете ли на някого, че е лицемер или лош човек, той трябва да има тези качества в себе си. Всичко, каквото говорите, трябва да почива на факти. Всяко отрицателно и положително качество на човека има специфичен белег на лицето, на главата, на ръката му. Ако го няма, не можете да му го припишете.

Вие искате да бъдете благо угодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото, и зад вас виждам често същества, изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека! – казва апостол Павел в тази глава за идолослужението. ... Пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излизат от нас, не са винаги приятни на Господа.

Като ученици, след закона на различаването, вие трябва да прилагате закона на вътрешното пресяване: да отделите потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Този е един от законите на алхимията. Кога астрономите правят своите наблюдения? Те избират тихи, спокойни нощи, когато няма никакво вълнение във въздуха. Следвайте техния пример. Когато правите наблюдения в себе си, избирайте тихо, спокойно време, когато духовете не размърдват ума и сърцето ви; ако внасят смущения и безпокойства в умовете и в сърцата ви, наблюденията няма да бъдат верни. Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си, всеки отделно и по няколко заедно. Това значи взаимно помагане, с цел да се хармонизирате и да се тонирате.

Самообладание

Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. Под думите: „Умът им да бъде на мястото си“, разбирам съзнателно, не механически; в това седи именно човешката еволюция: човек сам да завладее своя ум и своето сърце. Единственият стремеж сега на съвременните хора е, че те искат да бъдат богати, искат да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Следователно човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа.

Вие ще кажете: „Аз ще му дам да разбере“. Хубаво, или ти ще разбереш, или той ще разбере. Ти като се скараш с някого, спъваш своята еволюция, може би за 20 години, в едно съкратено време. След 20 години може би ще си напакостиш. Струва ли си да се кара човек, когато за 20 години ще се повреди? Ти казваш: „Аз съм на правата страна.“ Може да си на правата страна, но питам, кой ще ти отдаде правото, че си на правата страна?

Връзка със световете

Някой път, за да се хармонизирате, може да започнете такова едно движение. Най-първо мислете за растенията, после мислете за животинското царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава – към Божествения свят. То е един начин за тониране на ума. Най-първо за растенията, животните, човеците и най-после помислете за чисто Божествения свят. Защото, ако започнете движението обратно – за Божествения свят, човешкия, животинския и растителния, имате обратно движение, назад, по инволюция – слизате. Еволюционният път е: растителния свят, животинския, човешкия и Божествения свят. По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички можете да преодолеете.

Гъсеницата се стреми към живота на пеперудата. Като не може да създаде нещо по-велико от себе си, пеперудата снася яйца, от които се излюпват малки червейчета, които после стават гъсеници. Червейчетата на пеперудата не мязат на нея, но и тя не мяза на тях. Обаче по-високо от пеперуда тя не може да отиде. Това показва, че еволюцията на пеперудите е спряна.. Всички други живи същества, животни, са спрени в своята еволюция, в своя растеж, те са останали назад. Всеки човек, който се спре в своята еволюция, той остава в една незавършена форма и се върти като в един омагьосан кръг. Казвам: За да не се обърнете на такива колелета, вие непременно трябва да се храните добре.

Понякога човек развива своите лични чувства и мисли, че те са Божествени. Докато мисли само за себе си, човек развива своите лични чувства. Докато мисли само за ядене и пиене, той развива центровете си около слепоочните области. Това е любов, която е обща за всички животни. Няма животно, което да не се интересува за тази любов. Обаче когато влезете в Божествената любов и я разберете, вие ще дойдете до истинския живот. При това положение всички животни, растения, камъни ще ви станат приятни и ще ги разбирате. Всеки трябва да направи опит в това отношение.

Ето защо, ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии, и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико Дърво на Живота, а понякога с корените му.

Следователно, колкото и да се мъчи човек да отдели в съзнанието си физическия живот от духовния, ще види, че това е невъзможно. Тези два живота са тясно свързани и взаимно се преплитат. Това не се отнася само до човека, но и до животните, и растенията. За пример: когато кокошката снася яйца и започва да ги мъти, в нея прониква вече Божественото съзнание. Това съзнание я заставя да лежи върху яйцата цели 21 дена и след като се излюпят пиленцата, да се грижи за тях. Щом Божественото съзнание се оттегли, квачката напуска пиленцата си и ги оставя сами да се грижат за прехраната си, сами да се защитават. Често хората говорят за Любовта, но Любовта не е качество на човека. Казано е, че Бог е Любов. Следователно човек проявява Любовта само тогава, когато Бог присъства в него. И тогава той трябва да съзнава, че тази Любов не е негова, но на Бога. Бог в човека люби, а не самият човек. Като знае това, човек не може да изисква да бъде обичан.

Петър Дънов