Цената на мъдростта

  Каква е цената на мъдростта ? Кой е мъдрецът ? Кои са белезите по които тя се познава ? Цената на мъдростта винаги е висока, но никога не е тежка и непоносима. Знанието е теория, суха и скучна, неизпитана. Познанието е опит, познанието е преживяване, не просто теория а самата практика, самото явление разгледано отвътре, преживяно. Мъдростта е познание, мъдростта е опит, мъдростта е Битие, мъдростта е Живот. Мъдър е този, който е живял дълго, мъдър е този който е живял истински, мъдър е този, който е преживял много. Мъдрецът не е старец, мъдрецът никога не е старец. Да външно той може да изглежда възрастен, може да има бели коси и сбръчкано лице, но вгледайте се в очите му. Те никога не са стари, потъмнели или мътни. Очите на мъдреца са живи, блестящи и ярки като очите на дете, защото мъдрецът притежава очите на дете... 

Той гледа света чрез очите на дете, очите са огледало на душата. А душата на мъдреца е млада и жива, жизнена, блестяща, лека и ефирна. Цената на мъдростта се измерва с белезите и раните нанесени от живота. Но как тогава един мъдрец е толкова лек и жив след като е преживял толкова много? Как така той е толкова чист, весел и радостен след като е преживял толкова много несгоди ? Как така походката му е лека и грациозна, когато краката му са извървели толкова много път целите в мазоли и тръни? Мъдрецът е преживял наистина много, много хубави мигове, но още повече несгоди и трудности. Защо не са го сломили ? Защо въпреки бурите и препятствията той все още върви непоклатим напред с бодра крачка? 

Да той е преживял много несгоди, преживял е много трудности, но именно ПРЕЖИВЯЛ ги е. Те са в миналото му, те са го довели до мъдростта, те са му разкрили уроците на живота и той ги е разбрал. От всяка една трудност той е извлякъл нужната поука, от всяко едно събитие нужния урок, така преживените премеждия не му тежат. Защо ли? Защото именно заради тях той постигнал мъдрост, тази мъдрост им придава смисъл, тази мъдрост ги прави необходими. Мъдрецът знае това, той се радва като дете на всяка нова капка мъдрост, която се влее в него, затова се радва и на трудностите, които му я носят. Той разбира смисъла им, знае че просто така трябва да бъде. Той се смее с цяло гърло щом научи някой от уроците на Живота, без значение, колко усилия са му били нужни за да го усвои, защото знае, че тези усилия са били необходими, защото именно те са му донесли плодовете на Мъдростта. 

Когато човек не разбере смисъла на изпитанието, на което е подложен то се стоварва на гърба му, то му тежи, то го затрупва. Той го влачи със себе си като окови, той влачи миналото си. Носи го на гърба си защото не го е разбрал, защото не е научил това заради, което е живял през отминалите дни. И те си вървят с него и чакат да бъдат преосмислени, чакат да бъдат разбрани. Миналите години тежат на гърба на обикновения човек, те са бреме за него и той ги влачи като окови. А те се трупат и стават все повече и все по-тежки. Накрая човекът просто не може да се движи повече заради тежестта им, не може да живее повече, защото Животът е Движение. Той грохва и пада на земята, зарязва целия си товар, който го обременява и убива, умира... 

Смъртта е временно прекъсване на движението, смъртта е смъкване на стария товар, за да може да се възстанови движението-животът на ново, на чисто. Мъдрецът не умира, мъдрецът не грохва, мъдрецът никога не е уморен. Защо ли ? Защото той няма товар който да влачи, той няма окови, не е ограничен, не е обременен. Той изживява дните си и те тежат на мястото си, а не на гърба му. Той учи уроците си навреме и няма нужда те да му се повтарят непрекъснато. Той прилага усвоената от премеждията мъдрост в живота си, превръща в Битие, в Живот. 

Така премеждията му не са били напразни, а необходими. Той знае това, разбрал е целта им и те си тежат на мястото, там където са били необходими. Те са в миналото, а мъдреца е мъдър затова, защото не влачи миналото на гърба си. Той е лек и ефирен, винаги жизнен и бодър, никога не е уморен, никога не е стар, защото старостта е умора, умора от живота. Мъдрецът никога не умира, защото животът е движение, а той винаги се движи, никога не спира. Няма какво да му тежи, няма товар, под който да грохне, няма товар който да го уморява, да го убива, товар, от който да има нужда да се освободи. Мъдрецът живее ден за ден, миг за миг. Щом се появи премеждие или трудност в живота му то той търси смисъла й, търси мъдростта, която тя е дошла да му поднесе. Приема я, усвоява я, прилага я в живота си, превръща я в Битие, в Живот. И продължава, премеждието е зад гърба му и там ще си остане, то никога няма да тежи върху гърба му. Мъдрецът е изцяло в настоящето, неговото минало е в миналото-отминало и той не мисли за него. Неговото бъдеще още не е дошло и той не се тревожи за него. Мъдрецът е изцяло в настоящето той е тук и сега, за да усвои мъдростта, която му поднася настоящия миг... 

Така той остава винаги млад и жизнен, като дете. Децата също са волни и свободни, живи, не обременени. Но те ще пораснат, рано или късно ще се превърнат в зрели хора, ще се обременят от грижи и проблеми, ще носят премеждията и миналото на гърба си. Ще започнат да трупат своя товар, но в един момент може да си спомнят детските години, да си спомнят урока на детството, а той е само един и всички деца го усвояват прекрасно. Затова детството никога не тежи на възрастните хора, зрелите хора винаги си спомнят с усмивка за него, на тях им тежи само зрелият живот не детството. А какъв е урока на детството ли ? Вие го знаете, това е безгрижността. Децата са безгрижни, живеят ден за ден, миг за миг, не трупат товар не се товарят с недоизживяни моменти и недоразбрани уроци. Когато зрелият човек си спомни този урок, той го осмисля в дълбочината и пълнотата на зрелостта, която като дете не е притежавал, тогава миналото се свлича от гърба му, товарът пада, той е свободен, той е прероден. Зрелият човек е мъртъв, на негово място се е родил един мъдрец, зрелият човек се е превърнал в мъдрец. Той е отново млад жизнен, весел и бодър, като дете, но осъзнава и преживява миговете на живота в пълнотата и дълбочината на зрелостта. Цената на мъдростта е цената на усвоените уроци на живота, цената на мъдростта е цената на детството и зрелостта. Мъдростта си е просто мъдрост, познание, Битие, Живот тя е безценна и безплатна, тя е навсякъде! Спомнете си урока на детството, спомнете си Безгрижността ! Осмислете я, осмислете я в дълбочината и пълнотата не зрелостта. Освободете се от товара на миналото, оставете го да падне от плещите ви! Бъдете весели! Бъдете жизнени! Бъдете бодри! Бъдете живи! Бъдете като децата ! Бъдете мъдреци!    

Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос