Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Пречистване на тялото и душата

   Чувствате ли се чисти? Чувствате ли се леки и волни като вятъра? Чувствате ли се весели и игриви като малкото планинско поточе? Чувствате ли се стабилни като планината? Чувствате ли се пречистени като водата? Колко пъти сте чували гласа на сърцето си? Колко пъти сте чували гласа на душата си? А колко пъти ги пренебрегвахте? Колко пъти предадохте себе си, собствената си природа и скритата не изразена божественост? Не е сега време обаче да бъдете съдени, сега е време да се промените. Време да се промените откривайки онази неизменна част от себе си, която винаги е била скрита дълбоко във вас. Търсите щастие, търсите радостта, търсите блаженство, но не ги търсите където трябва. Колко хиляди години веч бродите по тази земя и намерихте ли това което, търсите ? Какво изобщо намерихте?
            Намерихте предателството и го усвоихте, а то винаги е едно, предателството винаги е измяна на собствената природа и същност, измяна към собствената ви личност и съвест. Нищо друго не е предателство, предателството не може да бъде спрямо човек, или група от хора, то винаги е отричане от себе си. Но докато се отричате от себе си няма да намерите, това което толкова дълго търсите, няма да намерите блаженството, удовлетворението, щастието. Защото те не са извън вас, а дълбоко вътре във вас, те са окоренени във вашия собствен вътрешен космос. Докато се отричате от вътрешната си същност в името на външния свят от вас по-нещастни хора няма да има!
            Казвате, че външния свят ви принуждавал да постъпвате така, че причините не зависели от вас. Казвате, че не искате да страдате, добре така да бъде, разбирам ви. Но докато постъпвате така страданието ще е неизменна част от живота ви. Но ето ви едно лекарство срещу страданието, лекарство пред, което никое страдание не може да устои. Това лекарство е любовта. Казвам ви обичайте, защото Бог е Любов! Нека тази любов се разгърне и да изплува от вашите най-големи дълбини, от самия извор на сърцето и душата ви!
            Ако искате да промените живота си, да го трансцедентирате, да го оживите, то въведете Любовта в живота си. Ставайте сутрин с любов към деня, обикнете деня, обикнете утрото, защото то е прекрасно. Обикнете зимата с нейната свежест и чистота, обикнете пролетта с нейната обновяваща се хармония, обикнете лятото и неговия жар, обикнете есента с нейното многообразие. Ако една ситуация от вашия живот е грозна и отблъскваща, неприятна, ако ви причинява болка, то е защото сте изгубили любовта си в този миг. Любовта към себе си и Живота.
            Ако не ми вярвате то проверете сами, направете опит, направете експеримент. Спомнете си най-неприятната и подтискаща случка във вашия живот, тази която най-много ви е наранила, тази случка чийто спомен дори ви е неприятен. А сега оставете този спомен за малко и се съсредоточете върху сърцето си. Потърсете друг спомен, за мигът в който сърцето ви е било най отворено и любящо, спомнете си мигът, в който сърцето ви е било едно невероятно красиво разцъфнало цвете, чийто божествен аромат е дарявал света с красотата си. Нека сърцето ви отново да се разтвори и неговият божествен аромат да ви обгърне, това е ароматът на Любовта, потопете се изцяло в него! Нека любовта ви обгърне и преизпълни, а се върнете отново към най-ужасяващия и неприятен ваш спомен, но без да губите осъзнаването и осезанието за любовта, нека тя да продължи да ви обгръща и изпълва. Не се плашете от неприятния спомен, защото вече сте защитени, Любовта е вашата нерушима броня. Потопете се изцяло в неприятния спомен. Гмурнете се в него като един Сияещ воин, един от непобедимите войни на Светлината. Нека споменът да оживее за вас, спомнете си всички подробности, мястото, хората, събитията, чувствата и мислите си. Ще се изненадате, но те всички са се запазили в паметта ви до най-малката подробност и всички ще изплуват до една. Не спирайте по средата на пътя обгърнати и проникнати от Любовта стигнете самото дъно на спомена. Когато пред очите ви заиграят отново старите образи, когато в ушите ви зазвучат старите гласове и звуци, когато в ноздрите ви нахлуят старите аромати, а кожата ви настръхне от старите усещания значи сте стигнали дъното...
            Но това сега е само съживен спомен и вие не изпитвате страх, за разлика от времето, когато ситуацията е била реална. А и сега вие сте защитени от неразрушима броня и сте недосегаеми за негативните емоции. Съсредоточете се отново върху сърцето си. То сега е едно малко пламтящо слънце, чиято светлина се лее из тялото ви. Нека слънцето засвети още по-ярко, нека светлината му се разрасне. Нека сърцето ви да запламти от с огъня на Любовта, нека самите вие да се превърнете в сияещ пламък. Нека светлината озари цялата картина около вас, целия спомен, нека пламъкът ви се разнесе върху целия спомен. Няма осъждане, няма отричане, няма порицание, няма обвинение. Има само лъчезарната огнена светлина на Любовта. В Любовта няма осъждане, а единствено приемане. вие не осъждане спомена, нима можете да го осъдите или отречете? Приемете спомена, в които сте се потопили, приемете го напълно, без преценки, без коментари, без обсъждане, просто го приемете такъв какъвто е. Това приемане ще разгърне светлината ви, това приемане ще разгърне Любовта ви в този спомен. Без него вие никога не ще може да се потопите дълбоко в никои спомен, в нищо... Тогава, когато светлината ви озари цялата ситуация, целия спомен вие ще се докоснете до мистерията, ще сте свидетели на истинско чудо. Споменът постепенно ще започне да избледнява и да се разтваря, ще започне да изгаря и изчезва в огъня на вашата Любов. И накрая от него няма да остане нищо, а на негово място ще има единствено огромно безметежно приемане и любов. Ще усетите как огромна канара се свлича от гърба ви, тялото ви ще олекне сякаш сте в безтегловност. Защото негативният спомен е камък, цяла канара която тежи на гърба ви, той е огромна тежест скрита и закодирана в клетките на тялото ви и вече е време да бъдат освободени от него.
            Колко години този спомен ви тежа на гърба? Колко години го влачехте със себе си пъшкайки и изнемогвайки  под тежестта му? А решението е толкова просто, а освобождаването от него е толкова лесно. Нека всеки ден от тук нататък по един негативен спомен да изгаря и да се трансформира в огъня на Любовта ви. И в живота ви ще настъпи истинско Чудо, истинска Мистерия. Умората ви от живота постепенно ще започне да изчезва, защото тя идва от канарите спомени, които носите на гърбовете си. Ще започнете да преоткривате радостта и удивлението от Живота, ще станете отново като деца...
            На децата нищо не им тежи и те са всякога весели и щастливи! Те са всякога бодри и енергични, те са всякога Живи! И вие ще станете като деца. Вие ще се родите наново, изново като деца на Любовта, деца на Слънцето, деца на Живота, синове и дъщери на Възкресението, защото вие никога повече не ще умирате. Човек умира тогава, когато товарът на гърба му стане прекалено много и той вече няма сили да направи нито крачка повече. Тогава той пада в безсъзнание на земята  и товарът му се разсипва, а след това той отново се изправя отпочинал, бодър и жизнен и отново поема по белия свят, а старият му товар си остава там на пътя, на мястото където е паднал, на мястото, където е гробът му защото това е смъртта... Макар и да се е разтоварил този човек ще натрупа наново товар и пак ще грохне под тежестта му и пак ще умре... И така за него ще се редуват живота и смъртта докато се осъзнае и не захвърли товара, докато съзнателно, а не безсъзнателно се освободи от него. Това ви предлагам. Да се освободите от товара на негативните емоции, мисли и чувства, освободете се от тези спомени, престанете да ги трупате на гърбовете си, не се затрупвайте с нов товар, защото това неизбежно ще ви убие! Оставете го, хвърлете го в огнената пещ, където гори огънят на Любовта ви, превърнете се и вие самите в пламък от Пламъка и ще се родите изново, ще възкръснете и повече не ще умирате. Ще откриете блаженството на Живота, страданията и умората и мъките за вас ще са изчезнали, на тяхно място ще е останала само една безкрайна безгранична, всеобхватна Любов, защото Бог е любов!

Некрос

Няма коментари:

Публикуване на коментар