Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

неделя, 23 януари 2011 г.

Що се срамуваш човече? Що за глупост е това? Що за по-голяма грешка?

Осъзнай мига! Кога за последен път сте зарязвали всичко и минало и бъдеще и сте се потапяли в мига? Кога за последен път сте зарязвали мислите си, предразсъдъците си, страховете си и сте се отпускали, кога за последен път цялото ви внимание е преставало за малко да витае някъде и някога и се е съсредоточавало върху мига Тук и Сега?
            Та вие нямате други мигове! Никога не сте имали и никога няма да имате! Вие имате само този миг, само него и нищо друго! Какво ще стане ако пропуснете и пропилеете и него? Той ви е единствен само него имате, ако не го осъзнайте той ще си отиде, празен и безсмислен, една страница от живота ви ще се прелисти и ще се затвори, а ще остане напълно празна, неосъзната тъмна... Няма да сте написали нищо на нея и тя ще си отиде... Един миг е изчезнал и вие сте в следващия, но отново Тук и Сега, вие ще проспите и него, ще проспите и следващия и следващия... ще проспите всички мигове от живота си ако не се СЪБУДИТЕ СЕГА!
            Та вие нямате друг миг, вие имате само този миг и никога няма да имате повече от един миг Тук и Сега. Не го пропускайте! Осъзнайте го! Преживейте го! Стига сте се дърпали и странили от живота, престанете, защо го правите ? Например правите нещо дето си мислите, че не е както трябва на публично място и ви се иска да потънете в земята от срам, иска ви се да изчезнете, да не сте там, да се разтворите във въздуха и никой да не ви вижда. Иска ви се да заспите и да не виждате укорителните погледи на хората, искате да избягате. Защо? Защо се срамувате от Живота ? Живейте! Направили сте нещо не както трябва, нищо, изживейте си мига! Кога друг път ще ви се случи подобна ситуация и вие няма да се засрамите и ще и се насладите, ще я преживеете, кога друг път ще имате такава ВЪЗМОЖНОСТ ? Кога? Въпросът е напълно риторичен, а отговорът е НИКОГА! Абсолютно никога!          Мигът ще си отиде, а вие ще сте го проспали. Ще сте проспали възможността да се осетите, да се събудите в мига и да разберете, в колко наистина глупаво положение сте изпаднали. Ако се осъзнаете ще се разсмеете, ще се спукате от смях. Какво като сте сгафили пред няколко напълно непознати хора? Стъпили сте накриво, облекли сте си дрехите на обратно, ципът на полата или панталона ви е разкопчан, е какво толкова? Това краят на света ли е ? Земята ще спре да се върти ли? Това са най-трудните мигове за осъзнаване, тогава човек е най-безсъзнателен, но ако успеете в такъв миг да се събудите, да осъзнаете колко смешно нищожна е причината да искате да се откъснете и да избягате от реалността и Живота, от Битието ще ви напуши смях!
            Ще се заливате и пръскате от смях, ще преливате от радост и блаженство. Защото вместо да избягате вие ще сте се приближили към Реалността и ще сте се слели с нея, ще сте се слели с Живота, ще Живеете, истински и пълноценно, във и за мига! Поне за един единствен миг наистина ще сте живели! Не ще сте спали, не ще сте се реяли из мислите си, не ще сте се реяли в миналото и бъдещето, не ще сте били в мислите си на някое друго илюзорно място съществуващо само в ума ви, а ще сте живели. Какво като сте направили гаф? Това причина ли е да си направите духовно харакири? Защото вие това правите, чувството ви за срам и вина ви кара да избягате от Реалността, да откъснете от нея, да избягате от Живота, да разкъсате и разрежете връзката си с него...
            Но ако се отдалечиш от Живота, той ще се отдалечи от теб и ти ще останеш напълно празен и мъртъв човек, един разлагащ се гниещ труп. Вън от живота няма Живот! Защо Адам и Ева са се скрили от Бог, от Единството, от Живота, от Битието? Било ги е срам! Адски, да адски ги е било срам, че са били голи, били са сгафили и са потъвали в земята от срам, желанието им било Небето да се разтвори и те да пропаднат от него, да изчезнат, да се скрият, желанието им е било Небето да се продъни. Така е и станало, Бог просто е изпълнил желанието им, изобщо не ги е наказвал, приказките за наказанието са пълни глупости, измишльотини на свещеници с болни мозъци опитващи се да оправдаят срама си и бягството си от Живота и Рая. Адам и Ева не са изгонени от Рая, те са изпаднали от него,  никой не ги е гонил – ни най-малко, те самите са паднали. Змията ги изкушила, убедила ги да ядат от плодовете от дървото за познаване на Добро и Зло, за познаване на  правилно и неправилно, за познаване на срама и доблестта. И Адам и Ева яли от плода на дървото, и осъзнали, че са голи! Тук има още един тънък момент, И Адам и Ева са хапнали само по малко от една единствена ябълка, не са изяло целия плод, а са хапнали само малко от него, тоест само са го опитали... Тяхното познаване за това кое е срамно и кое не е, кое е правилно и кое е грешно не е било пълно, не е било завършено и съвършено а само частично. Ако бяха изяли цялата ябълка щяха да знаят, щяха да разберат и да познаят, че няма правилно или грешно, че грешното когато се осъзнае се трансформира в правилно, че злото става добро, че оловото се превръща в злато. Обаче Адам и Ева не са дояли ябълката, не са получили пълно разбиране, а само половинчато, частично... И са се засрамили и от постъпката си и от голотата си...
            Почувствали са срам, а в онзи момент Бог ги повикал при себе си, Бог всеки един миг зове децата си при себе си и в онзи момент повикал Адам и Ева, но тях ги е било срам, просто ги е било срам да откликнат! Не искали да се покажат пред Бог, ако се бяха осъзнали и излезли на светло при Бог, ако бяха осъзнали колко глупава е причината предизвикваща срама им щяха хубаво да се посмеят заедно с Бог и щяха да си останат в Рая, че защо да не останат, от какво ги било срам? Та те през целия си живот били голи и Бог никога не ги наказал заради това, че защо да ги наказва? Та нали той ги създал именно такива, голи? Да обаче Адам и Ева не осъзнали онзи ключов миг и поискали да се скрият от Бог, от Единството, от Живота, от Блаженството, поискали това, което всеки от нас е искал в такава ситуация, поискали земята под краката им да се продъни и те да изчезнат в пропастта. И това станало... Бог не ги наказвал, а просто зачитал свободната им воля, просто изпълнявал желанието им, така както винаги е правил, винаги прави и винаги ще прави. Никога не е имало наказание, никога не е имало изгонване от Рая, а вие от това се боите, от наказанието...
            Втълпявали са ви векове и хилядолетия, че Адам и Ева съгрешили и затова за наказание били изгонени от Рая, нищо подобно - в глупостта си те самите решили да избягат от там. Ако тълкуването на свещениците на тази притча е вярно то излиза, че Бог лъже, да точно така , че Бог ЛЪЖЕ. Той казал на Адам и Ева, че ако вкусят от плода на дървото ще умрат, но те вкусили и не умрели, а само били изгонени от Рая. Нещо тука куца. Ако Бог беше решил, че Адам и Ева не трябва да ядат от плодовете на това дърво просто щеше да постави един ангел пазач и толкова, а не да прави това едва, когато белята е сторена. Пак казвам нещо в това тълкуване куца, излиза че Бог лъже и заплашва със смърт, че е непоследователен и непредвидлив, а той не е такъв. Той е знаел какво ще последва ако Адам и Ева само вкусят от “забранения” плоди и ги е предупредил, съвсем основателно. Той зачел свободната им воля и когато те решили да ядат от плода не ги спрял, вече бил направил всичко възможно, оставало му само да  зачете избора им...
            Бог не ги излъгал, заради срама си Адам и Ева поискали да избягат от Живота, а отвъд него е само Смъртта, извън Живота няма живот, извън Бог няма живот. А  те избягали и оттогава са всичко друго, но не и Живи. И вие сте същите Адамовци и Еви, направите нещо дето си мислите, че е “грешно” и веднага ви заливат внушените ви и насадените през вековете чувства на срам и вина, иска ви се да избягате от Реалностtа и Живота, от Бог и той просто изпълнява желанието ви! Знаете ли кога едно дете напуска Рая, защото всички деца от раждането си живеят там? Знаете ли кога го напуска? Когато за пръв път изпита срам, когато за пръв път почувства вина! А замисляли ли сте се кой насажда тази вина и срам у детето, защото то самото е невинно и в него няма ни капка срам, та то не е виновно за нищо! Замислете се ! Замислете се колко често сте чували родител да казва на детето си “ЗАСРАМИ СЕ! ВИЖ КАКВО НАПРАВИ, ЗАСРАМИ СЕ!”.Че какво толкова може да “съгреши” едно невинно дете? Да взриви атомна бомба и да изтреби многомилионен град?
            Когато едно то за пръв път почувства срам и вина то напуска Рая, то самото бяга от там и повече никога не се връща. Осъзнай мига, върни се в Рая, Живота, Блаженството, Бог! Стига си се срамувал, нима трябва да се срамуваш заради това, че си жив? Заради това, че живееш и си съвсем нормален човек със всичките му особености?. Например случи ти се да изпуснеш газове на публично място и веднага се изчервяваш, е какво толкова ? Ако прекалено много се сдържаш и стискаш ще си докараш сума ти болести и проблеми със стомаха и червата. Напълно човешко е, да изпускаш газове, това е признак, че храносмилателната ти система функционира добре, пък и освен това изобщо не си го направил нарочно в крайна сметка. Как може да си виновен за нещо, което не си извършил съзнателно, а и на всичкото отгоре си се опитал да възпреш по всеки възможен начин?
            Поради срама си Адам и Ева са избягали от Рая, по същата причина и вие бягате от Живота! Престанете, опомнете се, осъзнайте се. Не сте виновни за нищо ! Няма от какво да се срамувате, вие сте хора и каквото и да ви се случи то ще е в рамките на човешкото, в рамките на правилното и на необходимото, то ще се е случило именно, защото СТЕ Хора! Няма как да ви се случи друго нещо, нещо нечовешко, докато сте хора всичко, което ви се случва е в рамките на човешкото, няма как да бъде друго яче.

Откъс от книгата на Некрос "Философия на живота"

Няма коментари:

Публикуване на коментар