Ким Майкълс “Пробиви по духовния път” Глава 2.

 Разбирането на това, откъде трябва да идва вътрешното направление.

Ким Майкълс, май 2010

В  края на предната глава говорих за следване на собственото вътрешно направление, вместо да позволявате на някакъв външен източник да ви кара да се съмнявате или да отхвърляте това, което получавате отвътре. Разбира се, това е важен въпрос за всички ни. Когато се пробуждаме към осъзнаване за съществуването на духовния път,  разбираме, че сме се намирали в състояние на невежество. Ето защо, за нас е естествено, да потърсим помощ при пробуждането от това невежество и, следователно, да търсим ръководство от външни източници, започвайки от гуру и завършвайки с предсказване на съдбата.

Но сега искам да поговорим за ВЪТРЕШНОТО направление, т.е. за направлението, което идва от вътрешния източник. Лично аз винаги съм осъзнавал факта, че действително имам вътрешно ръководство, затова, за мен беше изненада, когато срещах хора, които години наред и десетилетия са били в духовни движения, които твърдяха, че или нямат такова ръководство, или не знаят как да го следват. Това ме накара да преосмисля опита си, за да разбера защо някои хора  не са способни да следват своята интуиция.

Позволете ми да започна с по-ясно определение на това какво разбирам под “вътрешно ръководство”. За да го обясня, трябва преди всичко да засегна един момент, който лесно се приема като подразбиращ от самосебе си. Човек за да е отворен към духовния път, трябва да притежава в някаква степен духовно отношение към живота. Имам предвид, че като минимум, трябва да признава концепцията, за съществуването на материален свят, който може да бъде възприеман с нашите чувства или регистриран с помощта на научни прибори, но също така, съществува и духовен свят, който се намира извън границите на материалния.

Разликата между духовен и религиозен мироглед

Макар че всяка религия признава казаното по-горе, дълбоко е различието между духовната и религиозната гледна точка. Голяма част от религиите утвърждават, че съществува бариера или несъответствие между духовния и материалния свят. Ето защо, за да се навлезе в духовния свят, заради спасението, е необходимо някакво външно съдействие, такова като от Исус, Бог или църквата и нейните свещенства. А, духовното виждане за живота, ако то наистина е духовно, утвърждава, че външна помощ не ви е нужна, тъй като вътре във вас има всичко, което ви е необходимо, за да получите право да влезете в духовното царство.

Позволете ми да го прокоментирам, тъй като, ако вие не го разберете, няма да имате шанса да разширите своето вътрешно направление. В кръговете на Ню Ейдж съществува популярното виждане, че ние не сме човешки същества с духовен опит, а духовни същества, които получават човешки опит. С други думи, голяма част от религиите заявяват, че ние, така или иначе, сме създадени несъвършени или, че нещо не ни достига, и за това се нуждаем от нещо, да го запълним. Духовният мироглед утвърждава, че ние от самото начало, сме създадени като духовни същества и за това притежаваме основните свойства, които са необходими за влизане в духовното царство. Ние не сме несъвършени и за това не се нуждаем от нищо, което е извън нас самите.

След като открих за себе си учението на възнесените владици, изучих концепцията, която намирам за много полезна. Владиците, чрез няколко различни организации, казват, че източник на нашата идентичност е духовното аз, често наричано “АЗ  СЪМ  Присъствие”, което постоянно се намира в духовното царство. В духовното аз се съхранява светлинно копие на идентичността ни, и това означава, че тя постоянно е закотвена в духовното царство. Защо е важно това?

Както казах, духовното виждане на нещата се основава на идеята, че съществува материално царство, а извън неговите граници е духовното. От религиозна гледна точка тези две царства фундаментално се различават, и ние сме били създадени в материалното. А от духовна гледна точка тези царства не се различават фундаментално; материалното царство се явява продължение на духовното.

По-лесно бихме го разбрали, ако поразмишляваме върху това, което ни учеха в училище. Учиха ни, че нашите очи могат да регистрират светлина само с определена честота. Но има много светлинни честоти, които са невидими за нашите очи. Например, можем да видим виолетовия цвят, а ултравиолетовия – не, защото той вибрира с по-висока честота. И така, голяма част от религиите са се заклещили в дуалния мироглед, който доминира в науката до Айнщайн.

В продължение на 1800 години учените били убедени, че света е създаден от два елемента: материя и енергия. Айнщайн доказва, че това убеждение е погрешно, тъй като материята е само друга форма на енергията. Енергията е вид вибрация, а това означава, че съществува континиум от вибрации, простиращ се от най-ниската до най-високата. Материалното царство е създадено от енергийни честоти, вибриращи в определен спектър, а духовното -  от енергии с по-високи честоти. Макар, че материалните честоти са явно по-ниски от духовните, между тях не съществува фундаментална разлика, и за това няма непроницаема бариера между материално и духовно.

Но в определен смисъл бариера има, тъй като по-ниските честоти на материалното царство не могат да оказват влияние на високите честоти на духовното. Ето едно сравнение - боклука е материя, която вибрира на по-ниски честоти в сравнение с чистата енергия на слънчевия лъч. Вие може цял ден да се опитвате да хвърляте боклук срещу слънчевите лъчи, но той няма да прилепне към тях. Но можете да построите стена от тухли и кал, която би скрила слънцето от вашите очи. Очевидно, тази стена няма да окаже никакъв ефект на слънцето, тя ще повлияе само на ВАШАТА способност да го виждате.

Сега се вижда, че истинската ви идентичност е духовно същество, което може да  бъде наречено АЗ  СЪМ  Присъствие, което постоянно се намира в духовното царство. Това е духовно същество, което е изпратило малка частичка от себе си в материалната вселена, където е влязла във физическо тяло на Земята. За своето пребиваване тук, тази част, наричана от голяма част от хората “душа”, но аз предпочитам да я наричам Съзнателно Вие, е получила голям опит. Но целия този опит е получаван в царството на материята, a това значи, че той не е причинил никаква вреда на духовния ви аз.

Вашият земен опит може да издигне плътна стена между съзнателния ум и духовния аз. С други думи, вие не бихте могли да “виждате” повече своето духовно аз и ето защо забравяте, че в действителност сте духовно същество.

Разбирате ли значението на това? Материализмът утвърждава, че извън границите на материалния свят няма нищо, и затова вие нямате духовно аз. Традиционната религия утвърждава, че духовен свят съществува, но вие сте отделени от него с бариера, която не можете самостоятелно да преодолеете. Според истинската духовна гледна точка, сърцевината на вашата идентичност се намира в духовното царство, и не е повредена с нищо, случило се с вас в материалното царство.

Това, което изпитвате в това царство, е издигнало стена, която ви пречи да осъществите съзнателен контакт с вашето духовно аз. Разрушавайки стената, вие може да възстановите този контакт. И когато стената изцяло рухне, вие ще възстановите истинската си идентичност като духовно същество, и ще можете отново да влезете в духовното царство. Вие не се различавате принципиално от спусналото се същество, но сте по-опитни и зряли, тъй като имате определен опит от пребиваването си в материалния свят.

Истински важно е това, че стената между съзнателния ви аз и духовния ви аз е била създадена от вас, и това, което сте създали, само вие  може и да разрушите. Целта на истинското духовно ръководство е: да ви помогне да разрушите тази стена и да възстановите истинската си идентичност като духовно същество.

Разликата между вътрешното и външното направление

След това дълго обяснение, сега мога да опиша разликата между вътрешно и външно направление. Вътрешното направление е това, което идва при вас от вашето висше аз, вашето АЗ  СЪМ  Присъствие. ВСЯКАКВА  ДРУГА форма на направление е външно направление. Това е деликатен, но и най-важния въпрос.

Както казах, разширението на вашето АЗ  СЪМ  Присъствие е съзнателната част на вашето същество. Това е, може би, много трудно за разбиране и ще се опитам да обясня защо. Позволете ми да ви дам една метафора: вие сте построили стена, която отделя вашето съзнателно аз от духовното ви аз, което означава, че след като сте построили стената, сте забравили своята истинска идентичност като духовно същество. Основния факт на живота е в това, че като самоосъзнати същества, не можем да съществуваме без чувството на идентичност. И за това, след като сте загубили или забравили своята идентичност като духовно същество, на вас ви се е наложило да създадете ново чувство на идентичност, и по необходимост то е било изградено върху това, което изпитвате в материалния свят. Ето защо, вие сте построили своето чувство на идентичност като на ОТДЕЛНО същество, тъй като материалния свят ни се струва изграден от отделни форми.

Съзнателната част на вашия ум действително е разширение на вашето духовно аз. Вашето АЗ СЪМ  Присъствие НЕ е създавало отделно същество и не го е изпращало в този свят – то е разширило в този свят част от своето същество. В началото всички сме осъзнавали, че сме разширения на духовни същества. Но тъй като сме построили стена и сме забравили тази истинска идентичност, вместо нея сме създали чувството на идентичност на отделни същества. С други думи, съзнателния аз повече не усеща себе си като разширение на духовно същество, то се усеща като отделно същество.

Разбирам, че това е деликатно различие, и ще кажа повече за това в следващите глави, но същността, която искам да покажа тук, е в това, че когато се запознаваме с понятието за духовен път, ние НЕИЗБЕЖНО гледаме на пътя, основавайки се на нашето сегашно състояние на съзнанието. И това състояние на съзнанието по фундаментален начин е подложено на влиянието на чувството за идентичност, че сме отделни същества. Ето защо, когато слушаме за духовното царство, то първоначално го виждаме като нещо отделено и намиращо се далече от нас, защото такъв ВЪЗПРИЕМАМЕ живота. Когато слушаме за духовния аз, ние сме склонни да го видим като отделно същество, което се намира “там горе” извън нашия обсег, тъй като го ВЪЗПРИЕМАМЕ като намиращо се извън нашето съзнание.

Изводът е, че когато първоначално чуваме за духовен път и възможности за получаване на насоки, ние сме склонни да разглеждаме ВСИЧКИ насоки като ВЪНШНИ. Причината е в това, че си мислим, че нашето духовно аз е външно, отделно същество, което трябва да говори с нас като глас, който идва извън нас самите – възможно даже, като силен глас от небето.

Ето я абсолютната реалност: когато търсим ръководство от външен източник, НИЕ  ЧЕСТО ИЗПУСКАМЕ  ВЪТРЕШНОТО  РЪКОВОДСТВО ОТ  СВОЯ   ВИСШ  АЗ.

Вашето АЗ  СЪМ  Присъствие НЯМА да говори с вас с външен глас, а с такъв, който често наричаме: ”тих, спокоен, вътрешен глас”. По-късно ще кажа повече за това, но сега искам да изкоментирам въпроса: ”Съществуват ли хора, които нямат вътрешно ръководство?” Какво пък, и да, и не.

Хора, които нямат вътрешно ръководство

Дали отговорът ще е “да” или “не”, зависи от това, дали гледате на ситуацията от вътрешна или външна перспектива. Да започнем от външната. Вашето съзнателно аз се явява продължение на вашето АЗ  СЪМ  Присъствие. Нищо, което би могло да се случи в материалния свят, не може да промени този факт. Само с ума си може да ВЪЗПРИЕМАТЕ, че сте отделени от вашето духовно аз. Ето защо вашето АЗ  СЪМ  Присъствие постоянно изпраща насоки на вашето съзнателно аз. Вие сте разширение на своето духовно аз, и затова “слънцето” на вашето АЗ  СЪМ  Присъствие постоянно излъчва светлина върху тази част от себе си, която е разширило в материалната вселена.

Хилядолетия човечеството е живяло без да знае, че Земята постоянно е облъчвана от космоса с различни енергийни вълни. Едва през последното столетие учените успяват да открият тези космически лъчи, макар че те са съществували винаги. Вие разбирате същността: от обективна, външна перспектива, ВСИЧКИ хора получават постоянно вътрешно ръководство.

Нека сега преминем към вътрешната перспектива, а именно, как вижда това вашето съзнателно аз, когато гледа отвътре от вашата сегашна ситуация и състояние на съзнанието. И стигаме до мисъл, която ще изложа по-късно, но ще я представя сега. От опит разбрах, че способността да се усвои тази мисъл действително разграничава тези, които наистина извършват прогрес по духовния път, от тези, които просто тъпчат на едно място: може би, и вероятно е така, че има голяма разлика между това, което е реално и това, което ви се СТРУВА реално, когато гледате ОТВЪТРЕ на своето сегашно състояние на ума, което може да бъде наречено “ментални рамки”.

Истинският ключ към духовния прогрес е съзнателната промяна на собственото виждане, при което се премахва разликата между реалност и това, което се ВЪЗПРИЕМА за реалност. Когато няма повече несъответствие между реалност и възприятие, тогава и САМО тогава се става духовно издигнат човек.

И така, ситуацията е проста. Вашето АЗ  СЪМ Присъствие постоянно изпраща вътрешно ръководство към вашия нисш ум, което може да се сравни с радиостанция, постоянно транслираща радиосигнали. Сега възниква въпроса: способни ли сте да се настроите на тези сигнали и правилно да ги интерпретирате? И какво е необходимо, за да чувате предаването? Е, като начало, ви е необходим радиоприемник, който представлява вашия нисш ум и физически мозък. И когато наблюдавате човечеството, виждате, че има хора, които имат или физически повреден мозък, или имат толкова сериозни психологически проблеми, че просто нямат способността да получат каквито и да са сигнали от своите висши азове. Но голяма част от хората действително притежават работоспособен радиоприемник.

Другото условие е, че радиосигналите трябва да достигат до приемника. Както знаем, в сегашния век на мобилни телефони, има ситуации, когато радиосигнала от предавателя на кулата се блокира, и телефоните ни не приемат нищо. Сигналът от вашето АЗ  СЪМ  Присъствие може да се блокира от изкривена ментална и емоционална енергия, която се съхранява във вашето енергийно поле (или ако предпочитате, в подсъзнателния ум).

Очевидно, тук има друга концепция, с която новаците по духовния път може и да не са запознати, но голяма част от хората, които го следват, смятат че това се разбира от самосебе си. Практически всеки човек, който е отворен към пътя на ученичеството, разбира, че около физическото тяло има енергийно поле. От това логически следва, че това поле може да служи като склад на енергии с ниска честота, такива като страх, гняв и други нехармонични емоции.

За да обясня това по ясно, нека ви представя концепцията, че имаме четири нива на ума. Нивото с най-ниска вибрация е съзнателно ниво, което често е доста фокусирано към материалната вселена. След тази вибрация се намира емоционалното ниво, където очевидно са нашите чувства. Ето защо, това ниво изпълнява ролята на хранилище на емоционална енергия. Над него се намира менталното ниво, нивото на мислите. Над менталното ниво е разположено ефирното ниво или нивото на идентичност, където се намира чувството ни за идентичност, което сме изградили в този свят.

Важният момент в тази концепция е, че ние постоянно получаваме поток от високочестотна или духовната енергия от нашите висши азове, който ни позволява да имаме някакво осъзнато разбиране. Без тази енергия ние не бихме могли да преживеем. Началото на тази енергия е от високата честота  на духовното царство, но, преминавайки през четирите нива на ниския ум, тя постепенно понижава вибрациите си. Това не е някакъв мистичен процес, а въпрос на знание, как енергийните вълни взаимодействат една с друга – учените наричат това интерференция. С други думи, енергията от вашето духовно аз отначало навлиза в нивото на идентичност на вашия ум, където взаимодейства с намиращата се там енергия.  След това си понижава вибрациите в зависимост от това, доколко високо е вашето чувство за идентичност.

По-нататък, понижената енергия тече в менталната сфера, и ако тя има ниска вибрация, вашите мисли вече ще бъдат ограничени. Но, взаимодействайки с енергията, която се намира на ментално ниво, тя може да се понижи още по-силно. Очевидно този процес продължава докато енергията не достигне съзнателния ум. Колкото повече енергийния импулс е с намалена вибрация, толкова по-ниска ще е осъзнатостта на човека. Казано с други думи, хората, които имат много блокажи в трите си горни нива на ума, ще имат доста ниско ниво на осъзнаване, и те няма да са способни да разберат каквото и да било, извън пределите на материалния свят и краткотрайните им лични интереси. Само хората, получаващи определено количество високочестотна енергия от своите висши азове, могат да усвоят понятието духовен път.

В същност, това е доста сериозен въпрос, който бих искал кратко да засегна. В днешно време няма неопровержими доказателства за съществуването на духовен свят и  систематичен път на извисяване на съзнанието. И затова, как могат едни хора да смятат понятието за път очевиден, други неистово да го отричат, а голяма част – да изпитват безразличие? Обяснението е просто: “да видиш – значи, да повярваш”. Стигнах до заключението, че не може да накарате човек да повярва в нещо, докато няма някакъв опит в качеството си на ориентир. С други думи, ако човек не е изпитвал никога съзнателно някаква висока енергия от своето духовно аз,  в менталните си рамки той няма ориентир, който да формира фундамента за вяра в духовния път. Там него просто го няма, и никакви разговори няма да убедят този човек.

Причината, разбира се е в това, че ниско честотната енергия, която се съхранява в горните три нива на ума, не дава възможност човек да почувства духовните енергии. Някакво количество духовна енергия действително достига до съзнателния ум на хората, отворени към духовния път, но потока може да бъде недостатъчен, за да получат вътрешната  насока от собствените им висши азове. Може да има натрупана прекалено много ниско честотна енергия, която да блокира съзнателния ум при получаване на радиосигнала. Или тя да създава шум, така че човек чува сигналите, но не може да различи посланието. (Хубавата новина се състои в това, че такава изкривена енергия може да бъде изчистена като се използват подходящи духовни техники, които ще обясня в следващата глава).

Сега за последното условие, което е необходимо, при получаване на радиосигнала, а именно, радиоприемникът трябва да бъде настроен на правилния канал. Вашето АЗ СЪМ Присъствие предава по канал, идващ от вашия разум и същество, и за това, когато вие сте непрекъснато концентрирани извън себе си, как бихте могли да чуете вътрешния сигнал? Суровата реалност се състои в това, че практически всичко в материалния свят привлича вниманието ни да бъде концентрирано извън нас. Това, разбира се, е особено валидно, за тези от нас, които са израснали в Западния свят.

И така, при равносметка, се вижда, че има две причини, по които хората, отворени към духовния път, не са способни да получат вътрешно направление от своите висши азове. Едната се състои в това, че “сигналите” могат да бъдат блокирани, а другата – в това, че “радиото” на съзнателния ум е настроено към външния свят, а не към вътрешния. Очевидно, това води до извода, че хора, които действително не получават никакво вътрешно направление могат да направят много за да изменят ситуацията. Първият момент е да се призове духовна светлина за да се трансформира натрупаната енергия, която блокира входящия сигнал, което може да стане чрез използване на методики, дадени на този сайт. Вторият – е съзнателно пренасочване на собственото внимание от вън на вътре, за което повече ще разкажа в следващите глави.

Вие слушате, но не чувате

Сега възниква обоснования въпрос, а има ли в действителност някакви хора, отворени към духовния път, които не получават отвътре НИКАКВО направление? С други думи, както споменах по-рано, “да видиш – значи да повярваш”, и за това, ако сте отворени за съществуването на духовен път, то какво ви е накарало да се отворите за него, ако не вътрешната ви насока, поради която виждате пътя реален? Очевидно, няма никакъв начин, чрез който да разбера, действително ли хората, които казват, че нямат никакво вътрешно ръководство, не получават сигнали, които да отиват към техния съзнателен ум, но предполагам, че в крайна сметка някои от тях действително получават ръководство, но просто не го разпознават. Ето защо ми позволете да прокоментирам това по-нататък, тъй като има няколко важни фактора.

Първият от тях – да се обмисли това, каква форма в действителност приема ВЪТРЕШНОТО  ви ръководство. Знаете ли, има много хора – и аз бях в тяхното число, когато бях по-млад – очакващи, че ВЪТРЕШНОТО ръководство ще приеме вид на външен глас, възможно “висок глас от небесата”, като в стария филм, където Карлтон Хестон, в ролята на Моисей, говори с Бога от горящия храст. Но в действителност, това става по друг начин, приятели!

Вътрешното ръководство идва от вашето висше аз, и това означава, че то идва от ВЪТРЕШНОСТТА на вашия ум. Както споменах, много мистици наричат това тих, спокоен, вътрешен глас и това, от своя страна, повдига два въпроса. Първият въпрос се състои в това, че този нежен вътрешен глас доста леко може да бъде “пропуснат”, като се има в предвид, че се намираме под интензивна бомбардировка на импулси, идващи отвън. Много хора имат също силен вътрешен шум под формата на собствените им мисли и емоции. Според мен, всички ние имаме склонността да пропускаме вътрешния си глас, тъй като го заглушават високите гласове на мислите ни и външните импулси.

Вторият въпрос се състои в това, че вътрешния глас в действителност не говори с нас с думи, които могат да бъдат възприети с линейния, аналитичен ум. Срещал съм много хора, които биха искали да получат конкретно ръководство във форма на словесни послания, които могат да усвоят с външния ум. Ние действително можем да получим такива послания, но това не е вътрешното направление от нашите висши азове. Ще поговоря по-подробно за тях по-късно, а сега ми позволете да премина към обсъждането на това, откъде идват те. Сега важния момент се състои в това, че вашето АЗ  СЪМ Присъствие –НЕ е външно същество, което разговаря с вас като глас, който може да се идентифицира като идващ отвън.

Знам, че това звучи абстрактно, но да се върнем към моята предишна беседа за факта, че в действителност вие сте духовно същество. Вашият съзнателен ум действително е вашето разширено АЗ  СЪМ  Присъствие и истинската цел на духовния ръст е: да си възвърнем своето истинско чувство на идентичност. Това води до много важно заключение, което според моя опит са усвоили много малко духовни търсачи, макар че много от тях са следвали пътя в продължение на десетилетия.

Проблемът тук е в това, че ние винаги сме склонни да гледаме на всичко от вътрешността на менталните рамки на отделената личност, която ние сме създали. Това, което виждаме от вътрешната страна на тези рамки, ни се струва изцяло реално, но в голяма част от случаите в никаква степен не се явява такова. И така, нека се опитам да ви помогна да излезете от вашите ментални рамки и да погледнете ситуацията от перспективата на вашето АЗ  СЪМ  Присъствие.

Преди всичко, ви моля, да помислите над следното: тъй като сте отворени към духовния път, вие най-вероятно, приемате идеята, че всички (или поне голяма част) от хората действително са създадени като духовни същества. Факт е, че голяма част от хората на тази планета в днешно време неистово отричат това. Ето защо, ако ние действително сме духовни същества, то трябва да има някакъв механизъм, който прави така, че да забравим и даже да отричаме своята истинска същност. Какъв е този механизъм?

Спомням си, че мислех за това, когато бях на 18 години, но намерих обяснение, което имаше смисъл за мен, едва след като минах 30 години. По-подробно ще ви разкажа за това в следващите глави, а тук ще ви представя кратката версия.

Кой е този “вие”, който усеща себе си като вас?

Казах, че вашето АЗ  СЪМ  Присъствие е духовно същество, намиращо се в духовното царство. Това същество формира свое продължение, което проецира в по-ниските енергии на материалната сфера. При това, то преследва две цели. Алфа-аспектът се състои в това, че иска да изрази духовните си качества в този свят и по този начин да му помогне, да се издигне на по-високо ниво. Омега-аспектът се състои в това, че АЗ  СЪМ  Присъствие иска да преживее този свят отвътре.

Добре, нека разгледаме, как съществото, което е в духовното царство, преживява материалния свят. С други думи, ако вие знаете, че сте духовно същество не от този свят, вие истински не го усещате ОТВЪТРЕ, защото знаете, че той не е изцяло реален. Вие наподобявате външен наблюдател и за това, може никога да не получите вътрешния опит, поради който имате усещането, че материалния свят е наистина реален. Това може да се сравни с ходенето в парк и стаята на кривите огледала или стаята на страха. Вие помните, че отвън е истинския свят и знаете, че това, което виждате вътре, не е изцяло реално.

Този проблем е решен от вашето духовно аз чрез създаване на свое продължение, което няма предопределена форма. На мен ми харесва да наричам това “Съзнателно Вие”, тъй като това е чистото осъзнаване – то осъзнава, че съществува, но в своята чиста форма в действителност не се вижда, че има определена форма. Важността се заключава в това, че тъй като няма предопределена форма, Съзнателното Вие може да проектира себе си във всяка една ситуация, която избере, и да преживее тази ситуация отвътре. То също може да създаде всякаква идентичност като отделно или материално същество и да я преживее отвътре, което означава, че вижда света чрез филтъра на тази идентичност, която го кара да му се струва НАПЪЛНО РЕАЛНО това, което възприема.

Знам, че това може да ви се струва абстрактно, но се опитайте да ме следвате, макар и мислено. Въпросът е в това как човек, който в действителност е духовно същество, може да отрича своята духовна идентичност. Отговорът е в това, че сърцевината на човешкото същество, което е долу, е Съзнателното Вие, което е проецирало себе си с чувство на отделна идентичност, материално същество. Това в някаква степен прилича на актьор от театър, който си слага костюм и грим, за да изглежда като Хамлет. Само, че в този случай, актьорът забравя, че е сложил костюм и действително вярва, че Е Хамлет.

Причината, поради която на Съзнателното Вие това може да му се струва толкова реално, е, че тъй като няма предопределено чувство на идентичност, то може да се отъждестви с всичко и да се идентифицира с всичко, каквото си избере. В действителност вие сте този, който сте, но тук и сега, т.е. вътре в своите материални ментални рамки – вие сте този, за когото се СЧИТАТЕ.

С други думи, ако вашето АЗ  СЪМ  Присъствие иска да изпита какво е това да си материално същество, изцяло обградено от материални ограничения, то просто проецира Съзнателното Вие в такова чувство на идентичност. Oказвайки се вътре, Съзнателното Вие забравя своята идентичност на духовно същество и изцяло се отъждествява с ролята, която изпълнява. Тази роля не само го кара да възприема материалния свят като реален, тя го принуждава да му се струва като единствена реалност.

Но това, очевидно, не изменя реалността му; изменя само това, което Съзнателното Вие ИЗПИТВА и ВЪЗПРИЕМА. Тази ситуация, може да се оприличи на човек, който е сложил цветни очила, и  вижда света буквално оцветен в определен цвят. Струва му се съвсем реално, но само докато е с очила.

Вие разбирате това, което може да се нарече главна дилема на човешкото съществуване. В сегашната реалност всички сме духовни същества. Но във ВЪЗПРИЕМАНАТА реалност, която виждаме от страна на нашите роли, на нашите ментални рамки, ни се струва, че сме материални, отделени същества.

Години наред вярвах, че това е неправилно и че по някакъв начин - чрез хитрост или лъжа, са ни накарали да загубим своята духовна идентичност. Например, старата история за Едемската градина, където Змията с хитрост е накарала Ева да изяде забранения плод и са я изгонили от Рая. Виждах го като символ на това как сме били излъгани от нисшото състояние на съзнанието, и чрез хитрост са ни накарали да загубим истинското си чувство на идентичност. Все пак,  предполагах, че има нещо, което може да се добави. Самият аз не казвам, че отричам съществуването на “сили”, които се стремят да ни лъжат и да държат в капана на материалното чувство на идентичност (ще поговоря за това повече в следващите глави).

Искам да ви покажа, че когато разбирате истинската цел, поради която вашето АЗ  СЪМ Присъствие ви е създало, вие виждате, че има по-дълбока перспектива. Както вече казах, Алфа-аспектът на тази причина, поради която вашето АЗ  СЪМ  Присъствие се разширява в материалния свят, е да извиси този свят. И как да бъде направено това по най-добрия начин? Действително ли вашето АЗ СЪМ  Присъствие ще направи това по най-добрия начин, изпращайки светлина в света като външно същество, издигайки го по този начин отвън? Ако е така, то защо Бог не направи това “сам”, а и защо въобще да се създава свят, който трябва да бъде извисяван?

Най-добрия начин да се извиси света е да се направи това отвътре. С други думи, вашето АЗ  СЪМ Присъствие по най-добрия начин ще достигне своята цел, проецирайки в началото, в материалния свят своето продължение и му позволи да се идентифицира като материално същество. И тогава, според това как това продължение постепенно ще се пробужда за своята духовна идентичност, то може да започне да насочва в материалния свят светлина ОТВЪТРЕ. По този начин, светът ще се извисява отвътре, а не от вън.

Знам, че това ще предизвика няколко въпроса, и аз ще ги прокоментирам в следващите глави, но сега искам да се спра на вътрешното направление. Когато гледате на ситуацията от перспективата на своето  АЗ  СЪМ  Присъствие, вие констатирате, че то ви вижда  – в смисъл на Съзнателно Вие, като свое продължение. То изцяло приема този факт, че сте дошли да отъждествите себе си като отделно, материално същество. То не осъжда нищо, което сте  направили като отделено същество, тъй като всичко това служи на голямата цел - да изживеете материалния свят отвътре, считайки го за реален.

И изживявайки материалния свят отвътре, стигате до разбирането за неговото сегашно състояние. Ето защо,   постепенно   пробуждайки се за своята истинска идентичност като духовно същество, вие ясно ще видите разликата между реалността на духовното царство и сегашното състояние на Земята. И виждайки тази разлика, ще бъдете като отворена врата за духовната светлина и идеите, които ще помогнат да се издигне света на по-високо състояние, И в този процес вие, като Съзнателно Вие, растете в самоосъзнаването. И това, разбира се,  е част от цялостната цел на творението, за която ще разкажа по-нататък.

Как висшето ви аз ръководи нисшето

И така, основавайки се на тази дълга дискусия, стигаме до прозрението, което за мен беше главния повратен момент на моя път. Отново се опитвам да ви изведа от вашите ментални рамки, чрез които възприемате “реалността”, и да ви дам виждането на това, как вашето АЗ СЪМ  Присъствие вижда реалността.

Вашето АЗ  СЪМ  Присъствие желае, вашето нисше аз, Съзнателното Вие, да се пробуди за своята истинска идентичност като продължение на АЗ СЪМ Присъствие. Обърнете внимание тук на деликатната разлика. Почти 25 години виждах себе си като отделно същество и мислех, че целта на духовния път се състои в това, да бъде така или иначе “усъвършенствано” това отделно същество, докато не достигне до някакъв външен стандарт, който да му позволи да получи достъп в духовното царство. И това така действително изглежда отвътре на идентичността, която сме създали в този свят.

Но вашето АЗ  СЪМ  Присъствие желае, да се събудите за реалността, че вие НЕ сте отделено същество. Вие, преди всичко, сте продължение на своето АЗ СЪМ Присъствие, но освен това сте част от това, което може да се нарече “Тяло на Бога”. С други думи, вашето АЗ  СЪМ  Присъствие вижда лежащата в основата реалност: целия живот е единен, защото произлиза от същия източник, а именно Бог, без който нищо не би било направено, което е направено, както се казва в Библията.

И така, от една страна вашето АЗ СЪМ Присъствие приема факта, че Съзнателното Вие има възможност изцяло да осъществи себе си като идентичност. Вашето АЗ СЪМ Присъствие е много търпеливо и ви дава време да преживеете този свят толкова, колкото ви е необходимо. Но в момента, когато у вашето съзнателно аз възниква мисълта: “Няма ли нещо, което да е повече от живота, който преживявам в този свят?”, вашето АЗ СЪМ Присъствие е готово да ви даде вътрешното ръководство, което ви дарява със силата да се освободите от земното чувство на идентичност.

Само, че вземете под внимание важната разлика. АЗ  СЪМ  Присъствие знае, че истинската цел на вашето пробуждане, НЕ е усъвършенстването на отделеното аз. Истинската цел е в това, че вашето отделено аз буквално умира, както умира Исус на кръста, така, както Съзнателното Вие може да се възроди и възкръсне в едно ново чувство на идентичност като духовно същество, каквото в същност е. И за да стане това възраждане, Съзнателното Вие трябва да навлезе в чувството на единство с вашето АЗ  СЪМ  Присъствие, така че да вижда себе си като разширение, а не обособено, отделно същество.

Сега трябва да попитате себе си, как вашето АЗ СЪМ Присъствие може да ви помогне да се обедините с него? Може ли то да направи това, като ви дава съвет, който ще възприемете, като идващ отвън – както възприемате вашето АЗ СЪМ Присъствие чрез своите ментални рамки на земната си идентичност. Когато действително виждате реалността, вие разбирате, че ако вашето АЗ  СЪМ Присъствие представя себе си като гръмогласен глас от небето, в действителност би попречило на вашето пробуждане. Причината е, че вашето АЗ СЪМ Присъствие би УКРЕПИЛО илюзията, че сте отделно същество.

Аз разбирам, че това не е леко да се усвои, и че изисква определено размишление. Както споменах, на мен ми бяха нужни приблизително 25 години, преди да разбера това окончателно. Но когато разберете това, ще знаете, че вашето АЗ СЪМ Присъствие НИКОГА няма да направи нещо, което би усилило илюзията, че сте отделно същество. Ако би направило това, то на вас би ви било по-сложно да стигнете до единство с него.

Това води до един неизбежен извод. Вашето АЗ СЪМ Присъствие ви дава ръководство под формата на деликатно вътрешно “знание”, което се усеща като нещо много фино, което може леко да бъде пропуснато. Но вашето Присъствие не може да извърши нещо по-очевидно, без да е в ущърб на вашето съединяване, и то никога няма да направи това. Ето защо, ВИЕ трябва да се научите да се настройвате към вашето АЗ СЪМ Присъствие. Трябва да се научите да разпознавате фината вътрешна подбуда, която много често се проявява под формата на образи и чувства, но не и в думи. Вие трябва да се научите да виждате различията между този тих, нежен вътрешен глас и какафонията от високи гласове, които идват отвън, т.е. от някъде, а не от самия център на вашата идентичност.

И така, позволете ми да ви оставя с едно от тези абсолютни твърдения, които, както ви казах, съм се научил да не правя. Ето го: вашето АЗ СЪМ Присъствие няма да ви даде насока във вид, който може да бъде ВЪЗПРИЕТ от ВАС като идващ от външен източник. Когато вие действително получите такава насока, тя НЕ идва от вашето АЗ СЪМ Присъствие. В действителност тази насока идва от външен източник. Какъв може да бъде този източник, и може ли да ви помогне за да достигнете единство с вашето висше същество е темата на следващата глава.