Танцът на Живота

            Спонтанността е изкуство, спонтанността е танц, тя е танцът на Живота. Спонтанният човек е велик танцьор, велик майстор. Да си спонтанен означава да си естествен, да си жив, да правиш това, което ти самият искаш, да правиш това, което твоята съкровена същност ти подсказва, не утре, не след месец, а днес точно в този момент. Спонтанността означава да си напълно искрен със себе си, да се познаваш напълно и цялостно, да знаеш какво искаш и да притежаваш смелостта да превърнеш желанията в действия на мига... без да изпитваш страх, без да изпитваш вина съобразявайки се единствено със себе си, със собствената си най-вътрешна съкровеност...

            Да си спонтанен означава да дадеш израз на себе си, да затанцуваш своя танц. Бъди естествен, защото това е музиката на танца на Живота. Бъди такъв, какъвто си, изрази себе си точно такъв, какъвто се усещаш, съобразявай се единствено с музиката на естествеността, бъди напълно естествен, не напрягай нищо, не насилвай нищо, нека всичко в живота ти се случва естествено - от само себе си, чрез теб...

            Да си естествен означава да станеш спонтанен, да си спонтанен означава да си свободен и Жив , да си освободен от всички външни условности, защото ти самият си единствения критерии, с който трябва да се съобразяваш. Но никога не забравяй, че има един измамник, който се представя за спонтанност, които на висок глас крещи, че е пътят към свободата но не е! Този измамник е лекомислието! Лекомислието само изглежда като спонтанност, но не е. Лекомислието не дава свобода, не освобождава, напротив още повече заробва... Когато лекомисленият човек вземе решене за него то е окончателно, след него той доброволно губи свободата си. Той казва също както спонтанния човек ще “ще направя това” и неотклонно следва решението си, следва го сляпо без да осъзнава какво става около него. Очите на лекомисления човек гледат неотменно към целта, те виждат само нея и нищо друго. Очите на спонтанния човек напротив изобщо не поглеждат към целта, защото за спонтанния човек по-важен е пътя, той знае че истински важното е не какво ще получи, а как ще достигне до него. Знае, че истинската радост носи осъзнатия Път, а не достигнатата цел. Лекомисленият вижда само целта, а тя е на другия бряг, той не вижда, че между него и нея има река, има опасна преграда! В безразсъдството си той ще нагази в реката, няма да си гледа в краката може дори да не разбере, че е попаднал на опасно място, защото спи, защото мисли само за целта, която още не е достигнал. Не внимава къде стъпва, а камъните в реката са винаги са хлъзгави - най-хлъзгавите на света ! И той винаги се подхлъзва... винаги пада в реката и тя го отнася...

            Да той намира отново брод и все пак достига другия бряг, но там не го чака това, което е искал, той излиза на друг чужд бряг, не там, за където е тръгнал... Лекомисленият човек никога не достига до целта, която преследва. Реката е метафора за трудностите по пътя на Живота, те винаги завличат лекомисления и заради тях той излиза на друг бряг не там където е искал, не постига целта си. Неговата заслепеност от целта е това, което му пречи, тя е хлъзгавият камък в реката, на които той винаги се подхлъзва. А може дори да не съумее да излезе на другия бряг, може да е толкова заслепен, че ледената вода на безбройните трудности да не го отрезви и той да продължава да вижда само своя прекрасен мираж... Тогава е обречен, защото ако не се събуди няма да може да излезе от реката и ще се удави в нея, тъй както си сънува своя сладък сън, тъй както си фантазира, че е достигнал въжделената цел!

            Лекомислието не е спонтанност, защото то се интересува само от целта, спонтанността напротив е заинтересувана от самия Път. Тя не се интересува толкова от това какво има на другия бряг, а как да прекоси реката... Спонтанният човек не е обвързан със своето решение,той не е завързан за него, след като е решил нещо, не го следва сляпо напротив, той прави нов избор на всяка крачка, решава наново всяка секунда! Всеки миг може да вземе решение различно от първото. Неговата походка е лека и грациозна, тя е танц, красив майсторски танц. Един танц е красив само, когато танцьорът следи всяко свое движение до най-малкото! Когато дори най-малките движения на тялото му са съгласувани с неговата воля следваща ритъма на музиката се случва истинският танц!   Спонтанният човек е майстор на танца с трудностите по музиката на естествеността. Спонтанният човек танцува своята музика - своята същност. Той танцува с трудностите те са неговият дансинг. Всеки миг той сам определя движенията си сред трудностите, играе си с тях дори им се наслаждава! Те не са в състояние да го препънат, защото той владее движенията си до съвършенство, защото музиката на неговата същност го води. Спонтанният човек се наслаждава именно на своя танца, за него къде ще го отведат краката му не е важно, защото той непрекъснато танцува, а самият Танц е най-голямото блаженство, което може да бъде достигнато!

            Никоя цел не носи по-голяма наслада, никоя придобивка не носи по-голяма радост. Докато танцува спонтанният човек дори забравя за къде е тръгнал, той забравя своята цел, защото за него блаженството на танца е достатъчно. Така винаги достига целта, без никакво напрежение, без никакво усилие. Защото се движи под звуците на музиката на съвършената естественост, а именно и само тази музика му позволява да разкрие пълното си майсторство в своя танц. Само тази музика му казва как да и по кои камъни да стъпва, само тя му нашепва и го предупреждава къде се крие скритата опасност и как да заобиколи камъка-заслепеност. Спонтанният човек  винаги достига своята цел и то винаги по най-добрият път, защото във всеки един миг той е напълно осъзнат за своята свобода, знае, че във всеки един момент може да промени решението си, той всъщност наново прави своя избор всеки един момент! Ако види, че реката е прекалено буйна и ще го отнесе, ако види, че другия бряг е недостъпен, няма да скочи в реката. и затова няма да се удави в нея, ще потърси друг път, ще се остави музиката му да го води и просто ще танцува своя танц, ще Празнува своя Празник. Защото за него е без значение, колко дълъг е Пътя, защото той не просто ще го извърви, а ще го изтанцува с невиждано дотогава майсторство, с невиждана дотогава грация и изящество! Танцът е неговата истинска цел, неговия празник, неговото истинско блаженство - най-голямото възможно!  

Некрос