Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

петък, 21 януари 2011 г.

Солта на Живота

Радвате ли се ? Веселите ли се ? Живеете ли? Живеете ли хора? Умеете ли да се радвате на живота? Животът ви интересен ли е? Преди време при мен дойде тази притча: 

Три велики сили управляват човешкия живот Вдъхновение, Въображение и Навик. Въображение била чудно красива жена и където и да отидела носела красотата, хармонията и радостта, тя дарявала хората с нови красиви, прекрасни, хармонични идеи, който да направят живота им много по-смислен, радостен и щастлив. 

Въображение пък бил млад и енергичен мъж, като младеж. Той бил силно влюбен във Вдъхновение и винаги я следвал, откривал следите и, следвал радостта, която тя носи. Той помагал на хората докоснати от Вдъхновение да реализират идеите си, да ги направят реални, приложими, изпълними, достъпни, осъществими... Ала Вдъхновение винаги вървяла пред него и той все не успявал да я догони. 

Навик пък бил възрастен и сприхав мъж, предпочитал да работи сам и се смятал за по-силен и по-зрял от Вдъхновение и Въображение, смятал, че те са твърде млади и вятърничави, че не могат да постигнат нищо реално. Навик бил наистина силен и могъщ, той карал хората да се чувстват измамно сигурни в действията си, карал ги да се опират на него и да не рискуват. И много повече хора се опирали и уповавали на него, от колкото на Вдъхновение и Въображение... 

Навик също тайно бил влюбен в невероятно красивата сила и веднъж я поканил при себе си за да й покаже могъществата си. Вдъхновение отишла, защото се възхищавала на силата и възможностите, които той имал. Навик разкрил пред нея цялата си брутална сила, за да я впечатли. Показал й всичките си тъмни и мрачни страни, показал й как хората се опират и разчитат на него, колко зависими са от него, показал й, че за тях е без значение дали постъпват правилно или не щом се опирали на него Навика, те вече дори не се замисляли за това, което правят и какви щети може да причини то, просто, защото така били свикнали... Навик разкрил целия си тъмен характер, разкрил тайната на силата си, я те била във възможността му да оковава хората в собствените си вериги. Вдъхновение се уплашила от мрака скрит в Навик и поискала да избяга от него, да се освободи ала вече било късно, вече и тя била окована в тъмната клетка на Навик. Там затворена в мрака Вдъхновение започнала да линее и да слабее, защото не можела да живее без слънчева светлина, започнала бавно да умира... 

Не след дълго Въображение разбрал какво се е случило. Забелязал, че вече нямало хора докоснати от Вдъхновение, чийто идеи да осъществява видял, че вече всички хора се опирали единствено на Навик. Воден от любовта си към Вдъхновение той започнал да я зове и търси и се впуснал в мрачните покои на тъмния властелин. 

Двете сили се изправили една срещу друга, Въображение срещу Навик и двамата били водени от любов, но любовта на Въображение била чиста животворяща, даряваща пълно свобода, даряваща криле, а любовта на Навик била черна, подтискаща, ревнива, оковаваща, ограничаваща. И все пак въпреки огромната сила на Навик Вдъхновение го победил в битката опирайки се на собствената си изобретателност и с малко помощ от умиращата Вдъхновение... 

Той я освободил от тъмния затвор на Навик и двамата влюбени, защото и Вдъхновение била влюбена във Въображение, се понесли отново нагоре към небесата и Живота. Обединена тяхната сила нямала граници и не познавала пречки, заедно те освободили хората от плена на Навик и поправили злините причинени от него, и отново поели по своите пътища разделени, защото творчество може да се случва единствено на свобода, под открито небе, под слънчеви лъчи и звезден блясък...

Взаимодействието на тези три сили в човешкия живот е вечно и много пъти Вдъхновение е оковавана от Навик и освобождавана от Въображение. Но ще ви попитам още веднъж щастливи ли сте? Радвате ли се на живота ? Навикът е мрак, смърт, той умъртвява, подтиска, затваря и в крайна сметка- убива, убива красотата и радостта от Живота. Защо ли ? 

Навикът е клетка, шаблон, матрица или с други думи просто ЗАТВОР, фиксирани положения, заградени пространства и точно определени пътища... Няма свобода, в навика няма никакво излишно пространство, не е възможно да съществува такова, всичко е максимално компактно, максимално уплътнено, максимално икономично... Навикът е полезен но в него не може да съществува творчество, в него няма място за вдъхновение, от неговата фабрика не може да излезе нито един шедьовър, нищо уникално, нищо наистина неповторимо, нищо за което да оправдае съществуването на ЗАТВОРА. Защото Вдъхновението е аромат, ароматът на простора,на волността, на СВОБОДАТА. 

Започнете ли да живеете по навик то вие вече сте мъртви, няма смисъл да се страхувате от смъртта, защото вие вече сте живи умрели. Дните ви са сиви, еднообразни, безвкусни, ставате в точно определен час, ядете точно определена храна, отивате да работите на точно определено място, изпитвате точно определени чувства и всичко по навик... Животът ви се е превърнал в един еднообразен низ от навици, да ама това не е никакъв живот, то е смърт, това си е чиста смърт, мъртвило Живецът във вас го няма и вие започвате да гниете, всеки ден се вкисвате все повече и повече, ставате все по недоволни от живота, като чели не вие, а друг ви е направил живота такъв какъвто е... Няма вече Вдъхновение в живота ви, няма красота, няма радост, не е останало никакво празно пространство, никое свободно кътче, където да отдъхнете за момент – никаква Свобода! Въображението ви постепенно ви изоставя, оставате сам в затвора на навика, в това мъртвило, в този гроб, който живи си изкопавате и в който живи се погребвате. И правите всичко това заради онова измамно фалшиво усещане за сигурност, което ви дава навика. Сякаш ако правите едно и също всеки ден, еди кой си ден няма да има земетресение, защото досега не е имало и вие по навик сте свикнали да няма земетресения през деня или пък наводнение или катастрофи... Да обаче земетресенията хич не ги е грижа за вашите идиотски навици и щом са решили да разтърсят земята ще го сторят, тогава когато им скимне! 

Излезте от гроба си! Стига сте се погребвали живи, живейте докато сте живи! Ще има време да сте умрели, когато дойде смъртта при вас, но сега бъдете живи! Освободете Вдъхновението от затвора на Навика, проявете Въображение. Върнете си живеца в живота, вдъхновете се. Живейте с вдъхновение всеки ден, тогава ще се радвате и всеки миг за вас ще ново приключение, защото ще го изживявате пълноценно. За вас всяко нещо ще е приключение, без значение, че отново всеки ден ще ставате рано за работа, всеки ден за вас ще е различен, разнообразен изпълнен с нови преживявания и идеи, които да осъществите, животът ви ще бъде безкрайно по-хармоничен и красив, когато е проникнат от Вдъхновение и Въображение. Оставете тези две сили да се слеят, оставете Вдъхновение и Въображение да правят любов, те са двама млади, които се обичат. Нека вашия живот бъде тяхното отроче, нека вашият живот бъде тяхното дете. Тогава тяхната младост и енергичност ще зарази и вас, ще обхване цялото ви същество и вие отново ще станете млади, весели, енергични, ще бъдете щастливи, защото Вдъхновението и Въображението са Солта на Живота!

Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"

Няма коментари:

Публикуване на коментар