Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

неделя, 2 януари 2011 г.

Пробивите по духовния път



Глава 1
Ким Майкълс

В това издание ви предоставяме поредицата от статии на Ким “Пробивите по духовния път”. Даваме му  думата да ви запознае с нея:
“Тази поредица от статии се основава на споходило ме неотдавна разбиране. Знаете ли, повече от 30 години съзнателно следвам духовния път, а в последните няколко години съм принуден да служа като учител. За това време имах доста опити, при които чувствах, че сякаш съм се доближил до това, което може да се нарече, преломна точка или пробив. Този опит ми даде забележително осъзнаване, което изведе моя път на абсолютно ново ниво.
Макар да осъзнавах, че това са важни опитности, смятах, че са основни, и всеки който, е бил за известно време по пътя на ученичеството, полагайки усилия, би трябвало да достигне до това осъзнаване. През последните няколко години започнах да забелязвам, че се сблъсквам с все повече и повече хора, които, очевидно, нямаха прозренията, които толкова много ми помогнаха.
Неотдавна получих много ясна демонстрация на това, че е напълно възможно, десетилетия да се следват духовни учения и да се практикуват духовни техники, но така и да не се разберат истински най-основните принципи на това, как става  духовното израстване. И основавайки се на това разбиране, реших да напиша поредица от статии за пробивите, които на мен ми помогнаха, вярвайки, че “някои  ще разберат”.

Въведение: Определение за духовен път
Ким Майкълс, май 2010
Позволете ми да започна с определението на това какво разбирам, под духовен път. Израснал съм на Запад, където бях под влиянието на две системи на убеждения, всяка една от които заявява, че дава пълно и не подлежащо на съмнение знание за това какво е това живот и как той функционира. Единственият проблем е в това, че тези две системи са несъвместими, в смисъл, че двете едновременно не могат да бъдат истинни. Но си спомням, че от ранно детство още осъзнавах, че нито една от тях не е истинна. Причината беше в това, че тези две системи на убеждения не можеха да отговорят на моите въпроси за живота и техните виждания противоречаха на моето вътрешно чувство.
Разбира се, тук говоря за материалистическата наука и господстващото или ортодоксално християнство (когато казвам “ортодоксално”, аз нямам в предвид Източната Ортодоксална Църква, а голямата част от християнските църкви, които приемат, че техните доктрини могат да ни разкажат всичко, което ни е необходимо или позволено да знаем за живота). В младежките си години чувствах, че тези системи на убеждения, макар и да ни се струват доста различни, в действителност, имат една обща черта: и двете отхвърлят, че живота има духовна страна или духовен път, който можем да следваме.
Материализмът, явно отрича съществуването на Бог и всичко, което се намира извън границите на материалната вселена и, означава, духовен път. Ние като резултат на нашите гени и обкръжаващата  ни среда, сме с много ограничени избори за изменение на нашето състояние на ума. Тези твърдения просто не резонираха с моя вътрешен опит на преживявания на контакта ми с духовни същества и моето вътрешно знание за живота. Но датската държавна църква също не предлагаше мироглед, резониращ с това, което знаех в сърцето си като истинно. Църквата казва, че всички сме грешници по природа, в което аз просто съм се отказал да вярвам, още от дете. Освен това, тя представя живота като процес на очакване на външен спасител, а това никога не е резонирало с моето вътрешно знание, че ние имаме потенциал да направим нещо за самоусъвършенстването си.
Очевидно, голяма част от хората по света аналогично се подлага на влиянието на несъвместимите мирогледи на материализма и някаква форма на религия. И голяма част от хората притежава една от двата типа реакции:
Някои избират едната система, приемат я като безгрешна и не се замислят над това какво тази система определя като приемливо или истинно. Те не задават въпроси, които не се вписват в менталните рамки, които е поставила системата.
Други чувстват, че нито една от системите не е вярна наистина, но никога не намират нищо зад границите на тези системи, и за това, те просто игнорират или потискат въпросите си за живота и се фокусират върху неговата материална страна.
Никога не можех да приема нито един от тези подходи и мисля, че през последните няколко десетилетия постоянно растящо количество хора също чувстват, че би трябва да има още нещо, което може да се знае за живота, освен това, което предлагат тези системи. Много хора чувстват, че в гледната им точка за живота нещо не достига, даже много от тях имат чувството, че можем да направим нещо, за да  се самоусъвършенстваме активно.
Това винаги е била моя вътрешна реалност. В ранното ми детство (на 3-4-ри годинки) баща ми веднаж ми изпя една песен, която беше популярна по радиото. В нея един баща пеел на сина си за трудностите в живота. Припевът беше примерно такъв: “Сине мой, искам да станеш по-добър от мен”. Когато баща ми ми изпя това, аз много се разстроих и възкликнах: “Не, татко, ти трябва да станеш по-добър!” Това ми показва, че аз винаги съм знаел, че зад живота, който голяма част от хората смятат за нормален, има път, който ни позволява активно и съзнателно да подобряваме собствения си живот, трансформирайки себе си, а именно, състоянието на собственото си съзнание.
Казано накратко, духовния път включва следните основни компоненти: За живота може да се знае много повече от това, което на философите, доминиращи в нашето общество, дори не се е присънвало. Фактически, съществува голямо разнообразие от достъпни учения, които могат да ни помогнат да разберем, че материалният свят е върха на айсберга, и че под “повърхността” на съзнателното знание съществува огромен духовен свят.
Придобиването на това знание не само ще удовлетвори нашата любознателност и ще ни помогне да отговорим на фундаментални въпроси за живота, но ще ни даде възможност също така активно да повишим състоянието на съзнанието си до ниво, по-високо от това, което повечето хора смятат за нормално. С други думи, всички ние имаме далеч по-голям потенциал от ментални способности, отколкото сме свикнали да изразяваме и, следвайки систематичен път, ние можем да го разкрием.
Издигайки съзнанието, ние можем да окажем по-голямо служене в живота и да изпълним своето духовно предназначение, заради което сме дошли на тази планета, даже да повдигнем планетата на по-високо ниво (както и да виждаме това). Това може да ни даде по-дълбоко чувство за цел, отколкото традиционните системи на убеждение.
Издигайки собственото си съзнание, можем, в крайна сметка, да проявим състояние на съзнанието, което е демонстрирано от определени духовни учители, и това ще ни даде постоянен достъп до духовното царство. Няма да ни се налага да се връщаме на тази планета, а ще можем да се придвижим по-далеч в света, който е доста по-богат, отколкото този.

Глава 1. Откриването на истинския духовен път - вътрешния път
Ким Майкълс, май 2010

Ние всички се нуждаем от вход

На мен ми харесва сравнението на духовния път с автомагистрала или аутобан. Това е голям път, който отива зад хоризонта, и когато сте на него, наистина няма никакви ограничения за това колко далеко можете да отидете. Но за да попаднете на този път, трябва да намерите входа, нещото, което ще ви изведе от това, което голяма част от хората наричат нормален живот, към осъзнаване на пътя зад неговите (на живота) граници.
Всеки от нас си има свой вход, който го води към пътя на ученичеството. През първите 18 години от моя живот не намерих нищо във външния свят, което би стимулирало моето вътрешно знание, което би трябвало да е по-значително в живота. Моите родители и семейството ми не бяха религиозни, и в моето обикновено датско възпитание нямаше нищо, което дори да намеква за това, че има нещо извън границите на нормалния начин на живот. На 18 години напуснах родителите си, за да постъпя в колеж и през свободното си време блуждаех от една книжарница в друга, търсейки нещо – което самия не знаех какво.
Първата книга, която намерих, беше книгата “Пророкът” на Джубран Халил. Никога не съм се увличал от поезия, но нещо в тази книга ме накара да я взема, и като я попрелистих, я купих. Книгата много силно резонираше с вътрешния ми стремеж, който чувствах от детството, и макар, че ми даде много озарения, тя не ми даде това, което търсих, а именно – нещо конкретно, което би могло да насочи моето стремление.
Това нещо, обаче, дойде няколко седмици по-късно, по време на посещението ми в антикварна книжарница. Прегледах секцията по философия и взех книга със заглавие “Автобиографията на един Йога” от Парамаханса Йогананда. Сега забележете, че по това време нищо в моя живот не стимулираше някакъв интерес към източната философия или източен гуру. Все пак, отворих книгата, и  след като видях няколко снимки, веднага разбрах, че трябва да я купя. Книгата беше с твърди корици, беше ползвана и доста скъпа, но аз без колебание, я купих.
Изгълтах книгата толкова бързо, колкото ми беше възможно, и тя действително събуди в мен моето вътрешно знание, че има алтернатива на Западния, материален начин на живот. Съществува систематичен път на извисяване на състоянието на нашето съзнание, и хората – поне тези от Изтока, го следват от хилядолетия.
От тогава съм се срещал с много хора, които също са прочели “Автобиографията” и при много от тях тя е предизвикала желание да заминат за Индия и да намерят своя личен гуру или да усвоят източната форма на медитация. Но трябва да кажа, че макар и да обичах тази книга, никога не изпитах някакъв стремеж да пътешествам в Индия, не изпитвам и до сега.

Винаги имах чувство, че има причина, поради която в този живот съм се родил на Запад. И наистина, никога не изпитвах силно желание да намеря физически човек, който да ми бъде личен гуру, чувствайки винаги, че моя гуру не се намира в материалното царство. Аз разбирах усещането, че това, което ми бе предназначено да намеря, не може да бъде намерено в някакво далечно екзотично място при пътешествие. Това можеше да се намери, само навлизайки навътре в самия себе си. И това ме довежда до следващата тема, която искам да осветя.

Входът не е автомагистралата

По времето, когато намерих книгата на Йогананда, срещнах в колежа някои хора, които бяха в движението по Трансцендентна Медитация (ТМ), което беше много популярно в Европа и САЩ през седемдесетте години. Тъй като тези хора ми харесваха (една от тях бе моята първа жена, а другата е мой добър приятел до днес), реших да се присъединя към тази организация. Частична причина беше и това, че ясно виждах необходимостта от духовно пробуждане на Запад, но виждах също, че аскетичния начин на живот, пропагандиран от Йогананда, би имал ограничена привлекателност за жителите на Запада. В противовес на това, ТМ я представят с научни термини, като проста техника за намаляване на стреса, и виждах, че тя бе по-привлекателна в Западния свят.
Разбира се, научния жаргон бе само покритие, и попадайки вътре, пред вас се открива сложно духовно учение, което действително говори за духовен път и извисяване на вашето съзнание. По това време не виждах нищо неправилно в такъв подход и мислех, че това е един добре обмислен начин да бъдат събудени хората, но днес бих използвал по-непосредствен, пряк и честен подход, говорейки веднага за духовен ръст. Но трябва да призная, че времената се измениха, и днес хората са много по-отворени към духовността, отколкото през 70-те.
Искам да ви посоча и това, че ТМ беше типичен пример за една от многото организации, гуру и философи, които могат да се намерят в, както обичам да го наричам, супермаркет на Ню Ейдж. Те всички следват в значителна степен подобни модели, поставяйки си доста висока цел – в ТМ това бе космическо съзнание и над него единеното съзнание - и после заявяват, че това е едно учение, организация и гуру и притежават всичко, което някога ще ви потрябва, за да го достигнете.
По това време аз никога изцяло не съм приемал това изявление, но не съм се замислял много. Днес го виждам като изцяло порочно и основано на пагубно невярно разбиране на същността на духовния път. Позволете ми да ви обясня.
По своята същност ВАШИЯ духовен път е личния ви път, което означава, че всичко се съдържа в едно нещо: извисяване на ВАШЕТО състояние на съзнание. Това е процес, който се извършва ВЪТРЕ във вас самите и изисква от вас съзнателно да преосмислите някои решения, които сте взели в миналото. Никой не може да направи това вместо вас.
Изявленията на голяма част от духовните движения се състои в това, че следвайки техните учения и практики, вие АВТОМАТИЧНО ще достигнете до по-високо състояние на съзнанието. По този начин, когато намирате едно или друго движение, вие трябва да сте негов активен член, да следвате всички препоръки и тогава вие гарантирано ще достигнете целта. В голяма част от движенията съществува даже мнение, в съответствие с което, отказването от движението е предателство или даже опасно. Ако вие си отидете, то по някакъв начин ще нанесете непоправима вреда на своя духовен прогрес.
Както казах по-рано, за мен духовния път винаги е бил намирането на алтернативи на обикновения начин на живот. И това включва намирането на алтернативен начина на живот, определен от господстващите религии. Все пак, в това отношение, голяма част от духовните движения доста приличат на господстващите религии. Тези религии също заявяват, че притежават автоматичен или гарантиран път към “спасението” и настойчиво уговарят своите членове да не ги напускат.
Същността тук е такава, че на всички нас ни е нужен достъп до духовния път. И най-първото духовно учение (движение), гуру, което намираме, неизбежно ще е отражение на състоянието на съзнанието, в което се намираме в дадения момент. Ние биваме привлечени към учението, тъй като то резонира с нещо в нашето сегашно състояние на съзнанието. И това е напълно оправдано. Когато намирате пътя, във вашето съзнание има определени препятствия, които трябва да преодолеете и вие бивате привлечени към определено учение, тъй като то резонира с тези препятствия. Проблемът е в това, че след като преодолеете тези препятствия, няма никаква гаранция, че даденото учение ще съдържа това, което ще ви бъде необходимо за следващата крачка по вашия път на ученичеството.
С други думи, искам да кажа, че ВАШИЯ личен път е изцяло индивидуален процес, който зависи от вашето състояние на съзнанието. Това е ВЪТРЕШЕН процес. Ето защо, е неразумно да приемате въвеждащата в заблуждение преданост, която твърди, че вие сте длъжни да останете предани на първото намерено от вас учение. Задачата на входа е да ви въведе на магистралата. Ако вие се отказвате да минете, но продължавате да форсирате, натискайки спирачки, то вие се изчерпвате. Виждал съм много хора, които, така да се каже, изгарят по пътя.

Изгаряне на търсача

Опитът ми показва, че абсолютните или “всичко или нищо” твърдения за живота и духовния път не са много конструктивни (тъй като почти винаги са грешни). Аз не се каня да ви уверявам, че вие не бихте могли да намерите духовно учение, в което да останете до края на живота си и да прогресирате. Но, следвайки пътя на ученичеството повече от тридесет години, съм срещал стотици търсачи и наблюдавах, че на голяма част от тях им беше необходимо да изучават различни учения с цел да достигнат максимален прогрес.
След като оставих ТМ, имах няколко години, които действително бяха най-низката точка в моя живот. Причината беше в това, че нямах ново духовно учение или организация, и чувствах това като голям вакуум. И основавайки се на този опит, разбрах, защо много хора не искат да се разделят с организацията си или да изучават учения от други източници. Хората често се страхуват, че ако оставят едно учение, то няма да има нищо друго, което да заеме неговото място, и за това остават на това ниво. И ако те веднаж вече са изпитали вакуума и са намерили друго учение, то много често не искат да го оставят.
Това действително се случи с мен, тъй като след няколко години изобщо без учение, аз намерих учението на Възнесените Владици в организацията, наречена Саммит Лайтхаус. В Саммит съществуваше мнението за изключителност и голяма част от хората, разглеждаха това учение като “най-висшето учение на планетата”, означаващо, че ако сте се отдръпнали от Саммит, вие няма къде повече да отидете. Разбира се, има и други организации и гуру, също претендиращи да са най-издигнатите на планетата. Сред членовете на Саммит даже битуваше културата, да биват уговаряни хората да не четат други духовни учения, които не са публикувани в Саммит. Лично аз никога не приемах това и винаги четях други книги, например книгите на Движението АЗ СЪМ.
Аз все още не бих искал да разглеждам въпроса за излизането си от Саммит или сериозно да поставям под съмнение някои неща, на които бях свидетел, тъй като не искам да се връщам във вакуума. И все пак, след няколко години започнах да си мисля: “Но почакай, защо намерих Саммит? Е, защото съм търсач. Но какъв е смисъла на това - намирайки това външно учение, не би трябвало повече да търся, така ли?”
Заключението, което направих, се състои в това, че вашия личен духовен път е нещото, което се извършва във вашето съзнание. На мен това ми отне около 20 години, но в края на краищата, аз осъзнах, че моя вътрешен опит наистина не зависи от НИКАКВО външно учение, организация или гуру. И за това аз трябва да съм предан на моя вътрешен процес, а не да удържам растежа си заради псевдопредаността си на гуру, учение, външна организация или на група други хора.
Лично аз имах периоди, когато се борех с моята въвлеченост във външна организация. Аз останах в ТМ по-дълго, отколкото беше нужно, същото се отнася и за Саммит, даже и към организации, в началото на които помагах лично. Оглеждайки се, виждам, че във всеки случай има повратен момент, когато е трябвало да се движа напред с цел достигане на максималния си ръст. Когато не се движех напред, оставайки там, където се намирах, в мен започваше невероятно силна борба, която изискваше постоянно да убеждавам самия себе си защо съм там, където съм.
Най-забележимият ефект от тази борба бе в това, че тя ми отне радостта и ентусиазма по пътя. Знам, че всеки от нас има различни мотиви, но за мен това винаги е било радостта да откривам нещо ново и ентусиазма в служенето на живота. Когато тези два фактора изчезваха, аз се усещах борещ се и след известно време изпитвах нещо, което много приличаше на това, което се нарича “изгорял в работата”. Забелязах, че си мисля: “Повече не мога така”. Но ако не исках да погледна това, което предизвиква в мен това чувство, то не мога да се придвижвам по-нататък, и по този начин, борбата само се усилва. Това ще продължава, докато нещо “не се счупи”, а това “нещо”, разбира се съм винаги аз. На края осъзнах, че е дошло времето да се променя и външните изменения не ме накараха да ги чакам.

По пътя навътре следвайте своята вътрешна  подбуда
Моят извод е такъв, че духовният път може да се сравни с опъване на дебело въже с възел. Ние действително притежаваме въже, на всеки край на което се намира по една “сила”, която го дърпа към своята страна. Но възела, нещото по средата на въжето - сте вие. Под това нещо аз разбирам съзнателната част на вашия ум, това, което може да бъде наречено съзнателно аз или Съзнателно Вие. В тази част на своя ум вие приемате съзнателни решения и получавате съзнателен опит.
Смисълът на вашия път са решенията, които вие приемате, съзнателните решения. Има два основни типа решения, а именно: това, което може да се нарече решение на смъртта и решение на живота. Решението на смъртта ви кара да направите крачка назад по пътя. Вие слизате по духовната спирална стълба на живота. Очевидно, че решението на живота ви кара да вървите напред, правейки крачка нагоре по стълбата към по-високо състояние на съзнанието.
Както знаем, вземането на решение може да бъде трудно. Но ако вие внимателно разгледате това, то ще разберете, че приемането на добри решения е трудно, когато се основаваме на грешна или непълна информация. Казано с други думи, щом действително разбираме ситуацията, най-добрия от възможните избори става очевиден и тогава по-леко се взема решение.
И така, ако се върнем към аналогията с въжето, то можем да видим, че от всяка страна има сила, която се старае да ни дърпа към себе си. Едната сила се стреми да задържи нашия растеж, и прави това, стараейки се да възпрепятства получаването на най-добрата информация. Например, ако в духовната организация ви разубеждават да изучавате други учения, то кога ще получите някаква информация, която излиза от рамките на това учение? Ето защо, ако учението не може да ви помогне да решите определен проблем, то вие никога няма да го решите. С други думи, това е сила, която се стреми да ограничи вашето знание и разбиране, за да нямате добро основание за по-добри избори.
На другата страна на въжето се намира силата, която се стреми да ви подтикне към ръст, и тя прави това, като ви изпраща фини интуитивни озарения (евристични преживявания) или се старае да ви вдъхнови да търсите нова информация. С други думи, тази сила не се стреми да влияе на вашите избори, но ви дава най-доброто основание за избор, който ви води към растеж - към решенията на живота.
Силата, която се стреми да ви избута от пътя, може да се разглежда като ваше его, като масово съзнание (човечеството като цяло, вашето семейство или други членове на вашето духовно движение) или даже като тъмна сила. Силата, която се стреми да ви подбутне към пътя може да се разглежда като вашето висше аз, като вашите духовни учители, даже като същества от духовното царство, наречете ги дори духовни наставници, възнесени владици или по друг начин.
Смисълът е такъв, че когато се оглеждам по своя път, виждам, че във всеки случай, когато е идвало времето да се придвижва по-далеч от учението, учителя, организацията или ситуацията, аз винаги съм имал вътрешната подбуда от висшия източник, винаги съм имал интуитивното прозрение или чувство. Виждам, че във всеки един от случаите, когато не се придвижвах, е било защото, съм позволявал на моя външен ум да намира някакви оправдания, за да не следва вътрешните подбуди. Позволявал съм на своя външен ум да използва външни аргументи в качеството на оправдания за това, че аз не следвам вътрешното ръководство.
Ето защо като заключение ще кажа, че вашия духовен път е ВЪТРЕШНИЯ път. По този начин, вие ще получите доста по-добри резултати, следвайки своите вътрешни подбуди, а не позволявайки на някакви външни авторитети да ви принуждават да ги отхвърляте. Доста по-добре е конструктивно да разберете, че вашето висше аз винаги знае най-добрата следваща стъпка по вашия път на развитие. То знае много по-добре отколкото вашето его, другите хора или даже най-издигнатия духовно гуру. Ето защо, ако вие винаги се стараете да следвате вашия вътрешен гуру, ще достигнете доста по-добри резултати, отколкото следвайки външен гуру.
Знам, че някои хора ще изкрещят истерично, защото те са се опитвали да следват своето вътрешно направление и, или не са получили никаква насока, или са я получили, но тя е довела до нежелателни последствия. Ето защо ще се насоча към тази тема в следващата глава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар