Да бъдеш себе си

 Да бъдеш себе си е първият урок който трябва да научиш, да бъде себе си е първият урок, на който трябва да бъде научено едно дете, първият и най-важният! Страшно много хора днес определят живота си като нещастен, себе си като нещастни поради една единствена причина, защото не са научили урока, защото не са себе си! Много хора не живеят живота, който искат, нещастни са, изпадат в депресии, влизат в психиатрични клиники излизат още по-депресирани от там. Защо?

            Хората не живеят живота, който искат поради една единствена причина, защото не са себе си, като следствие от този живот постепенно те започват да го мразят и накрая намразват себе си и се депресират. Човек никога не може да мрази себе си НИКОГА, той е това, което обича, той е това, което цени. Проблемът е, че все следва чужди думите, чужди философии... Като дете постоянно са го възпитавали да се държи така както родителите му искат от него, така както на тях им харесва, така както те смятат за правилно. Не че го правят с лоши чувства просто и родителите, когато са били деца са възпитавани така, а няма училище за родители и трябва да се учат в движение. Детето свиква постоянно да се съобразява с околните “възрастни”, или ги слуша или им се бунтува но и двете реакции са породени от “възрастните”. Детето пораства, превръща се във “възрастен” но навика си остава, той постоянно прави това, което околните изискват от него или се опитва да го прави, тай като няма как да угодиш на всички, дори и от най-близкото обкръжение, просто няма начин!

            Така този човек никога не е себе си и никога не изпитва удоволствие от това, което прави защото го прави не за свое а за чуждото удоволствие. Ако продължава да води този живот то той рано или късно ще се намрази, ще намрази това, в което другите са го превърнали. Оставете другите, зарежете ги!

            Бъдете първо себе си, а след това всичко останало. Първо себе си! Правете това, което на вас ви е приятно, разбира се няма нужда да бъдете отшелници бъдете сред хората, слушайте ги, но само ако ви е приятно. Не позволявайте на “приятелите” ви да ви променят, ако те са ви истински приятели ще ви харесват такива каквито сте, иначе не са никакви приятели, а хора които не харесват себе си и понеже е по-лесно вместо да променят себе си се опитват да променят вас!

            Четете тези думи единствено ако го искате, единствено ако сърцето ви казва да четете, единствено ако ви става приятно и комфортно да го правите. Иначе е насила, вие четете, но всъщност не четете, симулирате, че четете, защото някой ви принуждава да четете, но вие сте свободни и само привидно правите това което той ви казва...

            Нищо не става насила, нищо не може да стане насила, ако чувствате, че трябва да направите нещо добре, но иначе не става. Без значение, че околните може да ви карат да направите нещо за ваше добро, че е здравословно или полезно. Без значение е, защото докато ви карат вие няма да го направите, най-много да симулирате, че го правите, но от това няма никакъв здравословен или полезен ефект, напротив точно обратното е. Ефектът е зловреден, зловреден за вас самите. Не симулирайте никога и в нищо, просто правете само това, което чувствате, че трябва...

            Това обаче не е оправдание за мързел, например работата ви не ви харесва затова няма да вършите, а ще мързелувате. Да обаче близките ви се нуждаят от парите, който изкарвате, вие самите се нуждаете от тези пари. Затова ще работите, ще изпитвате нужда да работите, ще го желаете. Разбира се намерете такава работа каквато ви харесва, каквато ще ви е приятно да работите. Винаги има такава, просто я потърсете и тя рано или късно ще се появи, дотогава бъдете на старата си работа, но не спирайте да търсите. Бъдете себе си във всичко, помагайте на другите, угаждайте им, но само ако чувствате, че трябва да го правите, само ако сърцето ви казва че трябва...

            Ако когато помагате на другите се чувствате добре, правете го, ако сърцето ви става леко и се изпълва с радост правете го, помагайте на другите. Това е съвършен егоизъм, но просто няма друг. Човек винаги прави всичко заради себе си и заради никой друг! Само съвършеният егоист е безкористен, напълно безкористен в помощта си, защото знае защо помага, знае че помага на другите защото чувства че трябва да го прави, това е неговата награда, само това той търси. Когато някой си мисли, че помага на другите заради тях, а не заради себе си то той греши, той го прави, за да каже “Ето аз помагам на другите и не искам нищо в замяна, живея заради тях без да очаквам нищо.” Да обаче този човек очаква, очаква и то много, очаква другите да са му признателни заради “саможертвата” и да му го казват всеки ден. Такъв човек помага на хората заради себе си макар и да казва обратното, защото очаква признателност, очаква хората да са му признателни, има нужда от това и заради това го прави, но ТОЙ има тази необходимост не друг, ТОЙ. Това също е егоизъм, може да е неосъзнат, но си е егоизъм от край до край!

            Вие всички сте егоисти, ВСИЧКИ, и аз съм егоист, въобще Човеът е егоист, съвършеният егоист. Такава му е природата просто, и той я следва, просто е себе си, дори и да се прави че не е себе си, дори да не го осъзнава факта си остава факт, просто няма начин да бъде нещо друго, не е възможно да е нещо различно!  

            Бъдете себе си! Това е първият урок, който трябва да научите, това е първият урок, който едно дете трябва да научи, първият урок който Човек трябва да научи! Тогава се освобождава спонтанността, тогава се освобождава непринудеността, тогава се освобождава истинската чиста безкористност у човека, само тогава. Единствено тогава той е доволен от себе си, единствено тогава той харесва живота, който води и е доволен от него, единствено тогава се чувства щастлив!

Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"