Светове и Хора

 Светове и Хора, толкова много светове и толкова много хора ! Уж живеем на една планета, а всъщност живеем направо в различни светове! Казват, че човек е микрокосмос, до колко е микро не знам, но определено е космос. Всеки един човек е изградил своя свят, своя личен свят. Подредил го е според себе си, така както смята, че трябва да бъде. Човек изгражда своя малък личен свят и след това просто влиза вътре и врътва ключа, слага катинара и край. Толкова, вече нищо не може да влезе при него и да го обезпокои, нищо не може да го нарани там. Просто се барикадира и се опитва да изпитва сигурност. Успява ли ? Определено не, защото в неговият малък личен свят бродят неговите си малки и не чак толкова малки лични проблеми и страхове, личните “демони”. Ученият се барикадира в света на науката, скрива се зад дебелите стени на крепостта “Логичност и рационалност”. Инженерът се обгръща с планове и чертежи, електротехникът се скрива зад техниката и така нататък...

 Всеки си изгражда своя личен свят, но той е една илюзия, един трик на ума за да се почувстваме по-сигурни, да не ни е страх от сенките на собствената ни душа, защото просто никъде другаде не съществуват сенки. Те са там... само там и си остават там, дори в кибритена кутийка да се скриете те пак ще ви правят компания, дори атмосферата ще е доста задушевна заради теснотията, страховете ще са непосредствено до вас, защото няма да имате пространство накъдето да ги избутате.       Личният свят е илюзия, и трябва да се подхранва непрекъснато от вниманието, от енергията на вниманието. Затова постоянно вие трябва да мислите за него, за да го поддържате. Домакинята постоянно мисли какво не е изчистила, кои продукти са на привършване, какво да сготви за вечеря, това е нейния свят и тя трябва непрестанна да внимава и да му обръща внимание, за да не изчезне. Единственото, от което човек е истински обсебен е от себе си, от това дето нарича “себе си” или нещото различно от всички и всичко останало, това чрез, което той се самоопределя, разграничава се и се отделя от околното пространство, егото. Личният свят е реалността на егото, то може да съществува само там, единствено там. То консумира вниманието то има нужда от тази храна. Колкото повече се затваряте в този личен вътрешен свят, с който до такава степен сте приели и до такава степен сте обсебени от него, че сте започнали да го определяте като “външен”, “действителен” , “реалният” свят, толкова повече губите досег с Реалността, с истинската си същност...

 Проблемите на домакинята са илюзия, светът няма да свърши ако веднъж захарта вкъщи свърши или за вечеря вместо гозба приготвяна два три часа се поднесат набързо измайсторени сандвичи за разнообразие. Но ако ги нямаше тези дребни проблемчета, ако домакинята не мисли и забрави за тях те просто ще изчезнат. Личният й свят ще изчезне, тя няма да е затормозена с такива глупости и просто ще си живее живота в истинския реален свят, в Битието...

 Защо хората трудно общуват по между си? Защо не се разбират? Как ще се разбират и как ще общуват като те живеят направо в различни светове! Събират се двама души и се опитват да общуват. Всеки е вглъбен в собствения си личен свят и с цената на всичко се опитва да го поддържа цял и стабилен. Двамата търсят общи точки, да общи точки на световете им, опитват се да ги долепят, да ги обединят. Това в 99% от случаите не дава задоволителен резултат, просто не сработва, затова всеки от двамата започва да се опитва да излъже другия да влезе в неговия личен свят... Защото това означава двойно внимание, двойна енергия, много ярък и стабилен вътрешен свят. Затова хората имат нужда от внимание, те имат нужда от помощ, от енергия, за да поддържат личните си илюзии, малките си къщички, които са си построили, за да се чувстват сигурни...

 Рядко се случва обаче двама души доброволно да обитават един и същи свят, обикновено всеки си има своята илюзия и е страшно силно привързан към нея, буквално закован, обсебен от нея. И за да я поддържа постоянно се опитва да привлече вниманието на другите хора, да ги накрая да заживеят в неговия свят, свят на илюзии. Съвременното общество е такъв свят, илюзорен свят. Един свят, в който са се натикали хората по своя воля, та сякаш това не им стига, а и са се ограничили допълнително като са си изградили и още един личен свят. Съвременното общество е пъзел сглобен от личните светове на така наречените велики личности на епохите, които по различно време са успели да въвлекат достатъчно голям брой хора, за да изглежда илюзията им що годе ярка и почти действителна...

 Разбира се има и хора, които са се осъзнали, проумели са простия факт, че живеем в илюзорни светове и са излезли от тях. Какво има отвъд ли ? Реалността, Действителността, Живота, Битието, наричаме тези хора , Освободени, Възнесени, Просветлени, Учители. Отиваме при тях, за да учим, за да ни научат как да се освободим от илюзиите, как да бъдем Щастливи-Истински...

 Не това е само фасада, претекст, лъжа, повечето хора отиват при тези учители и правят това, което правят постоянно с всички други хора... опитват се да ги въвлекат и натикат в техния собствен мижав личен свят. Опитват се да ги впрегнат да им решат проблемите, да свършат всичко вместо тях, едва ли не да изживеят техния живот... Защо го правят ли ? Защото личните им светове са заприличали на къщичка-сметище, пълно и препълнени с боклуци и проблеми. Те вече не могат да живеят така, но вместо да отидат при Учителя, за да им помогне да излязат от смрадливата си къщичка те искат той да влезе и да им я изчисти и спретне, да я направи красива и истинска та да им е приятно да живеят в нея...

 Огледайте хората около вас, огледайте хората, с които контактувате, обърнете внимание на темите, за които те говорят за нещата, които те споделят, обърнете внимание на проблемите им. И ще забележите как домакинята все разговаря за къщата си, как е изчистила, какво ще готви, какъв ремонт и подобрение планира, математикът все върти суче, така че темата се да дойде до математиката-неговия свят... Лекарят говори все за медицина... Младите хора пък си говорят все за музика, развлечения, старите обсъждат децата и внуците и така нататък...

 Това са техните светове, това са илюзиите, с които и в които те живеят. Самият аз съм се усетил, че така подбутван разговорите с приятелите си та да стане дума за магия, да аз живея в света на магията. Това е моят личен свят, да светът на магията е доста по-освободен и широк в сравнение с света на домакинята например, но и той е илюзия. Той е трик на ума за улесняване възприемането на Реалността. Ще се опирам на него докато е необходимо, в Реалността, в Битието просто няма разделение, не може да се каже това го има другото го няма, защото то хем го има хем го няма. Ако има дуалност значи става въпрос отново за личен свят, за илюзия. Светът на магията е като всеки друг личен свят, парченце от действителността, от Битието, илюзията се крие в това, че то се приема вместо като част цялото като самото Цяло. За математика математиката е Всичко, за художника изкуството е Всичко, за магът пък Всичкото е Магията. Илюзията е в това Всичко, и математиката и изкуството и магията са части от Битието, но именно ЧАСТИ, не Цялото Битие...

 Може да се освободите от личния си свят постепенно или изведнъж, може да го напуснете, да излезете от него, по пътя на Източната традиция, чрез вглъбяването в себе си, медитацията, поради простата причина, че щом човек е приел вътрешния си свят за външен то истинската реалност се е превърнала в негов вътрешен свят. Битието е същността на човек, то не нито вътре нито вън от човек, защото не битието е част от Човека, или пък човека е част от Битието. Няма разделение, няма дуалност Човек прост Е Битие. Хората, които избират този метод престават да обръщат внимание на личните си светове, не ги захранват с енергия и те се сриват, изчезват, разпадат, настъпва осъзнаване на единството с Битието, Просветлението. Другият метод е разширяване на съзнанието, разгръщането на личността, себереализиране. Човек разгръща истинската си същност и илюзията изчезва, разпада се, защото той приема Живота такъв какъвто е, без ограничения и илюзии. Всъщност тези два метода не са два, а един, едно и също нещо, само гледната точка е различна...

Откъс от книгата на Некрос "Философия на живота"