Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

сряда, 12 януари 2011 г.

Тайната на Блаженството

         Казват, че някои хора са блажени, казват за тях, че са щастливи, че живеят. Но кой живее в същност и кой се радва на живота ? Кои са мерилата на Живота и Битието? Какво всъщност означава да преживееш, да изживееш?
         Случва се да минете покрай прекрасно цвете и да го забележите, да вдъхнете аромата му, красотата му да ви изпълни и да направи денят ви смислен, красив, прекрасен. Ала вие много често минавате покрай прекрасни цветя и много по-често се случва да ги подминете без да ги забележите, без да обърнете внимание на тяхната красота. Цветята са си красиви, но вие не ги виждате, вие изобщо не ги забелязвате, а дори да ги видите вие виждате единствено собственото си настроени в тях.
         Когато сте мрачни и унили, когато сте ядосани всичко на света ви дразни, целият свят ви е крив, цветето и то ви се пречка и то ви дразни, за вас то не е красиво, а грозно, дразнещо. Но това не е самото цвете, а вашето собствено настроение, то е дразнещото, то е дразнителя нищо друго. Случва ви се макар и рядко да се събудите в отлично настроение, тогава всичко за вас е слънчево, всичко за вас е приветливо дори и цветето. Минавате покрай него и замирате, поспирате, за да го погледате, то е красиво то е прекрасно, озарено, лъчисто. Отивате и вдъхвате аромата му, радвате му се наслаждавате му се и след това отминавате. В цветето отново сте видели само собственото си настроение, то е било красиво и лъчисто...
         Цветето просто си е цвете, него не го интересува дали го възприемате като красиво или грозно. То просто е огледало, в което се оглеждате вие самите. Когато човек е мрачен, раздразнен и ядосан той е вглъбен в себе си, той се дистанцира от света, затваря се в собствените си мисли. Дистанцира се от Живота и от Битието, той не живее в него, заживява в собствените си илюзорни мисли. Постоянно обмисля и премисля едни и същи мрачни спомени. Не възприема, не може да възприема, може да мине покрай прекрасно цвете, но няма да го забележи, изобщо няма да го види, защото има черно перде пред очите и не вижда нищо друго освен Мрак...
         Същото е и с останалите му възприятия, те са блокирани, затлачени. Този човек е дистанциран, откъснат от Живота, загубил е връзка с него. Как тогава да живее и преживява каквото и да било? Та той нито вижда нито чува! Как да види света около себе си? Как да го докосне? Как да го помирише ? Как да го вкуси? Следователно мерило за Живота е красотата, колкото повече красота виждаш толкова по-отворен си, толкова по-възприемчив си, толкова по-пълно възприемаш и преживяваш Живота. Ако виждаш красота във всичко, във абсолютно всичко, то ти си Блажен! Достигнал си Блаженство, защото за теб всичко е красиво, всичко ти носи радост и наслада, радваш се на всичко, като дете! Няма Мрак, за теб всичко е озарено от Светлина, от Светлината на красотата...
         Ако за теб всичко е красиво то ти възприемаш Живота, не си дистанциран от него, а го възприемаш цялостно във всичките му краски, Живота е прекрасен! Обикновеният човек обаче не е Блажен, не вижда навсякъде красота, за него има много Мрак, много болка, много страдание. За него не всичко е красиво, а има и много грозни неща. Лесно е да видиш красотата там, където изобилства, лесно е да й се радваш, да й се наслаждаваш. Лесно е да забележиш красотата в радостта и щастието. Вие всички го можете, всеки го може, но опитайте се да намерите красотата в мъката, в тъгата, опитайте се да намерите красотата в болката и страданието, лесно е да се радвате когато сте щастливи, но опитайте се да се радвате и когато сте тъжни, опитайте...
         Опитайте се да се радвате на тъгата си, на мъката си, дори на болката и страданието си. Те също са красиви, те също са необходими! Неописуема дълбока красота се крие в тъгата, в мъката и в страданието, дори болката притежава своето очарование. Опитайте се да откриете красотата им! Да това не е лесно, никак даже не е лесно. Не всеки го може, даже само малцина са успели, наричат ги Блажени, Светци, себереализирани хора, щастливи хора! Не всеки може да открие красотата там, където тя не е очевидна, но всеки може да се научи да го прави, всеки може да постигне Блаженство!        Но къде тогава е Просветлението, Мъдростта, къде тогава е ключът към сливането с Битието щом красотата е ключът към осъзнаването му ? Красотата е мерилото за възприемането на Живота и Битието, а любовта е мерилото за свързаността с тях. Погледнете един влюбен човек, наблюдавайте го. Той сякаш не е тук, не е с нас, той е в облаците, някъде на небето, Той радостен, той щастлив, той пее и танцува и целият свят пее и танцува с него. За него всичко е красиво, за него всичко е неописуемо прекрасно, да той е Блажен! Любовта е Блаженство! Може би и вие сте били влюбени, спомнете си това чувство, тази хармония! Тогава всичко вие изглеждало на мястото си, всичко е било красиво за вас, виждали сте красотата и хармонията навсякъде. Чувствали сте се невероятно свързани с всичко, сякаш слънцето е изгрявало заради вас, сякаш цветята са цъфтели само, за да ги видите и помиришете. Когато сте влюбени сякаш Земята се върти заради и около вас. Това е защото вие сте свързани, невероятно силно свързани с всичко около вас. Обичате един конкретен човек, и единствено той има смисъл за вас, но любовта ви към него се сипе и се лее... лее се върху земята, върху цветята, върху всичко и ви свързва, свързва ви с Битието и Живота...
         Когато двама души са влюбени един в друг, те са едно цяло, едно неразделимо цяло, целият свят е красив за тях, целият свят е създаден за тях. Любовта е Блаженство! Ако човек обаче обикне не друг човек, а света, ако обикне Живота и Битието, с цялото си сърце, ако живее единствено заради самия Живот и нищо друго, ако притежава битие единствено заради самото Битие, то той ще се слее с тях, ще се слее с Живота и Битието, няма да е вече нещо различно от тях, те ще са едно цяло с него. Той ще е Живота, той ще е Битието! Той ще Е! Обикновеният човек НЕ Е Живота, той е във него притежава частица от него но не е Живота! Затова има нужда от цел, има нужда от нещо, заради което да живее, нещо, което да го обвързва и привързва към Живота...
         Няма нужда от цел за да се Живее, самият Живот е Целта, той е самият Живот и всичко се свежда до това.... Когато самият Живот се превърне в центъра, в единствения фокус започва да се лее музика... Музиката на Живота и зверове, и хора, и дървета, и цветя, даже и самото Време и Земя ще поспрат за малко, за да послушат, ще поспрат, за миг ще спрат, за миг Всичко ще спре и ще Слуша! 

Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"  

Няма коментари:

Публикуване на коментар