ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРОШКАТА

Един от случаите, описан от Джордж Ричи:

Това било през май 1945 година, в края на войната, когато Ричи бил изпратен в състава на малка група лекари в току що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намирал вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, били на границата на гладната смърт. На мнозина вече нищо не можело да се помогне. Така че, въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умирали десетки хора. За самия Джордж Ричи видяното в лагера се оказало по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Така се запознах със Странния Бил Коди!"

Това не било истинското му име. Така го нарекли за по-лесно американските войници. По произход той бил полски евреин, а истинското му име Джордж Ричи едва успял да разчете в документите му и, разбира се, не могъл да го запомни. От самото начало обаче, повече от всичко го поразил необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можели да ходят, Бил Коди изглеждал съвсем различно: „Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема." А тъй като владеел пет чужди езика и бил нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, била незаменима. Удивлението на Ричи обаче се засилило още повече, когато се запознал отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Ето какво пише той за това: „Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше."

Накрая Джордж Ричи не могъл да намери никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво било изумлението му, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, Джордж Ричи узнал, че той се намира в лагера вече цели шест години: „Ето защо бях много учуден, когато, надниквайки веднъж в документите на „Странния Бил", разбрах, че той е в концентрационния лагер от 1939 година! Шест дълги години той е живял на същата гладна диета като всички останали, спал е в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не е пораждало в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг."

Доста дълго загадката на този необикновен човек оставала неразрешима за Джордж Ричи, докато веднъж, най-после му поверил собствената си история. Това станало след като Ричи казал веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера.

Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката. Поради изключителната му важност за цялото по-нататъшно изложение, го привеждаме изцяло така, както е изложен в книгата на Джордж Ричи.

„Ние живеехме в еврейската част на Варшава - започна той бавно. Това бяха първите думи, с които той се обърна към мен - съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница... Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група." - Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: -„Тогава аз трябваше да взема решението - трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят... Ето защо взех решението: през целия си живот - независимо дали това ще са няколко дни или много години аз ще обичам всеки човек, когото срещна.” И към това неизказано трагическо повествование Ричи добавя: „Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. Тази сила ми се откри най-напред в Тексас, в болничната стая... и постепенно аз разбирах - Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не."

ЗАКОНИ НА ЕВОЛЮЦИЯТА - Еволюцията като процес на съзнанието

Ние виждаме как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменя към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменят постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието, и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края є. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията.

Всички трябва да знаете, че ако завършите своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите – явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствания, всичко, каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава вие ще носите последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито-покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек отсега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот.

Салвадор Дали, 1935 г., „Археологически спомен за Милетския ангел“

За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре, при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията.

Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм – жилището на душата, в което тя работи за постигане на една по-висока и по-велика цел , отколкото първата – създаването на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, за да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, за специалната работа, която днес извършват. Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, за да се научи да цени доброто, което не му се е давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. От своя вековен опит той е научил , че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят за общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни своите длъжности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи да извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става впрочем и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам и своето поведение към нашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой.

Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното. Това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която егото, азът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства. И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна. В славянските езици думите „силен“ и

„слаб“ започват с една и съща буква. Думата слаб означава закон на промени, думата силен – закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят. С други думи казано: силата подразбира разширяване, а слабостта – смаляване.

Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави или глави, каквито ангелите имат. Както човек и да изменя себе си, според степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата еволюция разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга: да минем от минералното царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Те едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. За пример, някой път вие искате да станете умен човек. За да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да за- почнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на 1000 поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели и да ги използваш. Това е умен човек – който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели.

Човешките мисли, чувства и постъпки са подложени на из- вестна еволюция. Всички вярвания, всички религии на хората са поставени на еволюция. Единственото нещо в света, което не еволюира и остава неизменно, абсолютно, това е Бог. И ако някой каже, че религията еволюира, ще кажете, че това е заблуждение. Според мене, ако религията не еволюира, това е заблуждение. В какво вярват днес хората? И мисълта на хората се променя, и се е променила. Като деца те са вярвали, че куклите са живи; като възрастни те вярват, че куклите са дървени, човешки изделия. Куклите са автомати. Такива автомати са и много от хората, които аз наричам хора-автомати. Когато говоря за човека, аз разбирам това същество, в което има дух, има душа, има ум, има сърце и най-после има и воля. Това е човекът. А това същество, в което тия неща не се проявяват едновременно, то е някакъв човек, но привидно е човек, той е човек-автомат. И те са в услуга на човечеството, но са от друг порядък.

Всеки може да бъде хвърлен в пещта. Мъжът може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си – всички хора се пържат в тая пещ. Аз разглеждам думата пещ в широк смисъл. Който има убеждение, ще излезе от пещта; който няма убеждение, там ще остане. Момата може да бъде хвърлена в пещта от момъка, но и момъкът може да бъде хвърлен в пещта от момата. Навсякъде виждам хора, хвърлени в пещта. Това е изпитание или, както го наричаме ние, „еволюция“, т.е. минаване от по-ниско състояние в по- високо. … За тоя, който се събуди от дълбокия сън и види действителността, казваме, че съзнанието му се е пробудило. Той се е пробудил в живота на еволюцията. Който изведнъж се пробуди, става нещастен. Ако жената се пробуди, става нещастна; ако мъжът се пробуди, става нещастен; ако децата се пробудят, стават нещастни. Щом се пробудят, всички хора стават нещастни. Те виждат, че работите им не вървят както трябва и както са мислели. Как трябва да се постъпва в случая? Освободете се временно поне от личния си живот.

Единственото нещо, което съвременните хора вярват е, че човек има ум и сърце. Понеже има едно малко сърце, което бие 72 (удара) в минута, има и един мозък, който е равносилен на него- вия ум. Но казвам: У човека имаме още 5 сетива, с които боравим. Имаме още 7, които са в спящо състояние. И сега предполагат, че в шестата раса ще се роди новото сетиво, 6 сетива ще има. Когато човек завърши своята еволюция, всичките негови сетива ще бъдат събудени, той ще напусне Земята, понеже тия сетива изискват нова област.

Петър Дънов

Духът, Душата, Тялото..

Човешката душа

Най-реалното нещо, което се знае, което е създало всичкото знание, това е човешката душа. Тази душа, която някои отричат, а други твърдят, че представлява някакъв сбор. Не, душата съдържа всички сборове, които съществуват в света, но тя самата е независима от всякакви сборове. Тя е сбор, но същевременно тя е единственият вечен принцип, който свързва човека с Бога. Това, което свързва човека с Бога, това е душата. Щом отричаш душата си, ти отричаш връзката си с Бога. Щом признаваш душата си, ти по принцип вече приемаш, че имаш връзка, и тази връзка трябва да я развиваш и подобряваш.

Ние трябва да разрешим въпроса за живота, въпроса за човешката душа. Те са съществените въпроси. Цялата еволюция на човека се дължи именно на това разбиране. За в бъдеще хората ще почнат да мислят, че животът не е така произволен, както е сега, т.е. както сега мислят. Понеже съвременните хора имат материалистически схващания, те гледат временно да подобрят живота. Но временното подобрение не е никакво подобрение.

Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.

Човешкият дух

Вие сега градите ума и сърцето си, сега калявате волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? Чрез онзи великия закон, който съществува в природата.

Тия частици, от които е направено нашето тяло, са от земята, следователно те са взели участие в туй движение и те са остарели, не ние. Като остареят, те казват: „Господарю, освободи ни. За тебе 30–60–70 години колко работа свършихме. Искаме да си отидем у дома“. Искат да те напуснат. Ти сам не можеш да работиш. Ти ги убеждаваш, казваш: „Чакайте, чакайте“. „Не можем, ще си идем.“ Те те напущат, искат да се върнат на земята. И най-после те си отиват на земята, ти смяташ, че умират. Казвам: Ни най-малко не са умрели, те си отиват при своите, и ти си отиваш при своите. Те отиват надолу, ти отиваш нагоре. Ти, човекът – Божественото в тебе отива нагоре. Ако твоята душа може да отиде нагоре, ти си живял добре. Ако твоята душа иде с тях заедно надолу, тогава работата е малко мъчителна. Тогава започва нова еволюция – туй, което наричат прераждане.

Великата еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в ниските области на материята.

Човешките обвивки (тела)

В старите времена научно са изучавали човека, и сега го изучават, но човек не е така просто създаден, както външно изглежда. Той няма само едно тяло, както го виждате. Той има три основни Божествени тела, с които живее. Освен тези три, човек има и четвърто тяло. От развитието на тези тела зависи неговата еволюция.

Естествено-научните изследвания показват, че в живота устояват само онези животни, които са вървели в съгласие с последователните стадии на развитие. Човекът, който се намира на върха на еволюционната стълба, подлежи на същия закон. От него обаче се изисква много повече, отколкото от другите същества. Това произтича от факта, че той е нравствено същество, надарено с разум, на което природата е отредила известни задължения, произлизащи от самото му естество. В човека впрочем съществуват две еволюции, за които ще говорим по-нататък. Погледнат като органическо същество, човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Макар естествениците-материалисти да твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили, фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат“ – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица, – в него се проявява една вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.

Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло!“ Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате. … Някои казват: „Този закон може да се измени“. Не, Божият закон не може да се изменя.

Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло, със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете, в миналото и сега, не могат да я разберат напълно.

Вие имате за предметно учение очите, ушите, носът и прочие. Вашият нос ще покаже пътя, по който човешката душа е минала, за да достигне до днешното положение. И на носа ви е отбелязано много нещо. На горния ръб на носа е отбелязана цялата еволюция, какви са били разумните сили, които са действали върху съграждането на тялото, на човешкото сърце и на човешкия ум, така както сега се проявяват.

Кога може човек да влезе в Обетованата земя? Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта – най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина – това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.

Петър Дънов

Състрадание

Сега, днес, не моля за вашето състрадание. Не моля. Аз вярвам. Вярвам в живото състрадание. Защото, толкова много години помоща, любовта, на толкова много приятели, на толкова много Човеци ме спасява от страшната диагноза. 

И може би, не напразно преживявам страданието. 

Защото, сигурно, само така, е можело да изпитам чувствата, които са извикали на живот тези мисли. За състраданието. Като същност. Моля ви, прочетете ги.Пишете ми. 

ДО ВСЕКИ , ДО ВСИЧКИ !

Съзнателното отнемане на живота. И осъзнатото неучастие в спасяването му. По какво се различават ? 

Само по това , че броят на хората от втората категория е много по - голям. 

Съзнателното причиняване на страдание. И осъзнатото неучастие в предотвратяването или облекчаването му. По какво се различават ? 

Само по това, че броят на хората от втората категория е много по - голям. 

Страдание. 

Може ли то да бъде отминато. Чието и да е. Не мога да го нарека чуждо. В енергийната общност няма такова понятие. Всяко страдание поражда състрадание. Това е естественото състояние на човешката същност. 

И всеки опит да се подтисне, води до катастрофални промени в човешката душа, в човешкото общество, в природата, в космоса. 

Подтискането на страданието води до извисяване на човешкия дух. Подтискането на състраданието - до разрушаването му. Защото в този случай винаги, автоматически, се появява чувството за вина - осъзнато или неосъзнато, то съществува. Дори неосъзната, вината поражда болести. Вината е процепът в енергийната защита. Вратата, през която навлизат силите на разрушението и смъртта. Съгласно законът на съзиданието - унищожаване на погрешния експеримент - естественият подбор в еволюцията на духовните същества. 

Осъзнатата вина поражда страх, страхът - престъпления, престъплението - вина и т.н. Ескалация на огромна отрицателна енергия в обществото, която издига на власт чудовищното в човешката история, предизвиква войните, геноцида, въвличането на огромни маси организирана човешка материя в масови престъпления. 

Състрадание. 

Това понятие няма множествено число. То съществува като единна неделима цялост, обхващаща човечеството, планетата, вселената. 

Състраданието. 

Онази същност, която бди за опазването на човешкия вид и еволюирането на неговата духовност. Която бди за опазването на хармонията. 

Еволюцията на живота чрез Човека достига до ново, качествено различно ниво - духовната същност. Спира еволюцията на материята, за да еволюира духът. И това явно е така. Ако продължаваше физическата еволюция, при наличието на същество с такъв огромен, спрямо другите същества мозък, скоростта на такава еволюция и нейният резултат щяха да са чудовищни. Всяка фантастика в бедна - тиранозавърът Рекс щеше да е безобидна буболечка. А това щеше да е и краят на всичко живо. Защото законите на физическата еволюция са оцеляването на вида въпреки и за сметка на останалите. 

Закони, при които е необходима агресивност. 

В хода на физическата еволюция новата форма или новият вид се появяват, когато има заплаха или агресивна среда. Появата на Човека е ниво, при което новият вид няма врагове. Той е най - умният, с най - много степени на свобода, най - успешно и все по - лесно осигуряващ прехраната си. И по този начин той е най - силният. Проблемът на това същество вече не е унищожаването на останалите. Защото те не само не му пречат. Те са му необходими. Проблемът е в опазването на всичко, което гарантира хармонията и в крайна сметка - оцеляването на Човека. 

Хармонията, в която всичко - от песъчинката до Еверест, от капката до океана, от тревичката до баобаба, от буболечката до слона, от червея до птичката, до синия кит, от микроба до Човека - всичко има своята отговорна роля в осъществяването на съществуването, в проявлението на Живота. И всичко това представлява всеобщата енергийна система на Земята. Болката. 

Каквато и да е тя. Аларменият сигнал на всеки жив организъм за неговото спасяване. Повтарящата се болка означава невъзможността организмът да се справи сам. 

Болката преминава в страдание. И тогава той търси помощ. Аларменият сигнал се излъчва в друга честота. 

Страданието е в друго, по - висше енергийно ниво. Където е духовната сфера. 

Страданието. 

В каквато и форма да е то. Непреодолимата болка. Незадоволеният глад. Неистовият студ. Природните бедствия, пред които физическият организъм е само жертва. Дори неудовлетворената любов. И всичко онова, в което душата страда - от безсилието си. 

В животинския свят страданието е във всичко онова, което е извън нормалното в хранителната верига. Или всичко онова, което заплашва популацията. 

И това енергийно излъчване се натрупва във всеобщата енергийна цялост. Където са вибрациите и на растителния свят и на всичко онова, което наричаме нежива материя. Няма такова нещо. Всичко е енергия. Всичко е живо. Всичко пулсира във всеобщността на живота. 

Страданието. 

Викът за помощ, който раздира пространството. Който чука , който удря, който блъска върху всяка единица енергия, чийто сбор формира цялото. Непреодолима вибрация.Която поражда състраданието. В цялостното пространство. И се втурват спасителните енергии - Плисва дъжд върху опустошителния пожар. Делфинът спасява давещият се. Вълчицата кърми бебето на своя враг. Замръзващият стопля птицата до своето издъхващо сърце. Гладният нахранва по - гладния. . .

Човеците ? 

Всеки, който е във всеобщата хармония откликва на тоя повик. Или пък се опитва - толкова, колкото може в момента, поне с любовта си. Всеки, който не стори това, страда. Осъзнато или неосъзнато. Някои не могат да понасят тези, които молят милостиня. Някои ги мразят. 

Без да разбират, че не могат да понесат собственото си безсилие да решат проблема. А тези , които могат, но не искат ? Може ли богат човек да живее в гето и да остане безучастен ? Може. До тогава, когато се пръсне сърцето му. Ако преди това не е избил всички ония, които го гледат с изпосталели от глад, обезумели от болка, вледенени от студ очи. 

Това е елементарната схема, която движи света. В по - малък или в по - голям мащаб. В сферата на единичните действия и в сферата на глобалните събития. Светът, който се опитва да подтиска състраданието. 

Днес, сега, в този момент разбирам - всички тези думи идват в моето съзнание не случайно. Животът, в своята всеобщност активира състраданието. По - скоро осъзнаването на състраданието като абсолютна задължителност. Без която Животът . . . ще трябва да чака своето ново начало.

Водачите и Индивидуалността на Висшия Аз

Водачите и Висшия Аз 

В глава 12 от книгата на Монро Безкрайното пътуване се говори за това как той е имал разговори ВЪТРЕ във себе си със своя Висш Аз и другите си инкарнации. Те направо му казват, че го наблюдават и му помагат. Това открих и аз. Водачите и “ангелите”, за които толкова много се говори са различни аспекти на вашия Висш Аз, а не някакви странници, които просто решават да ви помогнат. Нашите Висши Аз искат да видят как се развива всяка инкарнация от началната до най-напредналата. Това означава, че вашият Висш Аз е ВИНАГИ с вас и винаги на ваше разположение да се посъветвате с него и НИКОГА няма да ви изостави! Той отхвърля страховете и поглъща/обработва информацията и емоциите. 

Има още много към това, но всеки трябва да намери начин да се свърже със своя Висш Аз по своя воля. Монро каза на нашата група как може да се свърже със своя Висш Аз. Аз бях единствения, който се опита и успя. Никой друг не си направи труда да опита. Ако знаехте онова, което знам аз, щяхте да знаете защо се смея на безпокойствата и страховете и на надеждите Земята да се разпадне или да я завладеят извънземни. ТОВА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ! Когато се свързвам с нечий водач, този водач е проекция на неговия Висш Аз. Не познавам друг шаман, който да ви го каже – всички те мислят, че това е някакъв скитащ из астрала дух и т.н. 

Фразата “В моята предишна инкарнация” 

Висшите Аз инкарнирали се на тази планета имат едновременни инкарнации, а тези, които са избрали да се инкарнират на други планети имат последователни инкарнации. Едновременните инкарнации се случват във всички честоти (времеви периоди), в които индивидуалните Висши аз искат преживявания и растеж. Тези преживявания и спомени се вливат във Висшия Аз и са необходими на напредналите, доминантни и особено на финалната инкарнация. 

Това, за което става дума в посочената фраза е най-близката по честота инкарнация (времеви период). 

Най-близката до вас инкарнация не е показател за напредъка ви – тя може да е от средно или ниско ниво – тя има свята роля във вашето пътуване и в края на краищата тя също е “вас”. 

Индивидуалността на Висшия Аз 

Всеки Висш Аз може да има стотици инкарнации, които са различни. Различни са и самите Висши Аз – информацията, която се влива в тях променя вибрациите им – именно те определят различната индивидуалност на Висшия Аз. На рисунката може да изглеждат еднакви, но в никакъв случай не са такива. 

По време на напредъка на Висшия Аз това разширяване продължава. В края на финалната инкарнация на този Висш Аз в трето измерение всички енергийни нишки (инкарнации) се прибират във Висшия Аз и Той/Тя се придвижва към още по-големи преживявания. Вибрацията, която сега има такъв Висш Аз включва редките и специални вибрации на земен “вишист”. 

Висшият Аз притежава перфектната способност да разпознава останалите като индивидуалностите, които те са, макар че тази способност не се предава добре в инкарнациите поради влиянието не извънземните генетици. Всяко индивидуална инкарнация и нейните преживявания добавят за цялостната природа на този Висш Аз.

Вал Валериан

Наблюдение: Висшият Аз и онова, което никой не може да направи за вас

Има хора, които твърдят, че могат да говорят от името на нечий Висш Аз. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИ ОТ ИМЕТО НА НИЧИЙ ВИСШ АЗ. Вашият Висш Аз взаимодейства с другите инкарнации посредством инкарнационните преживявания. Самите Висши аз общуват помежду си на нивото, на което са. Никой от онези, обаче, които претендират да са “канал на нечий Висш аз” не са такива. Те са манипулирани от същности от низшия астрал.

Има и такива, които търсят външни източници, за да се свържат със своя Висш Аз. Една от основните теми на тази книга е да влизате навътре и да отхвърляте онези отвън. Ако в текущата си инкарнация мислите, че не можете да се свържете със своя Висш Аз, никога няма да можете като помолите друг да го направи вместо вас. Това е инкарнация на някой, който не е доволен от мястото, до което е стигнал в напредъка си. 

Всъщност вашият Висш Аз НАИСТИНА комуникира с инкарнацията и наблюдава всяко нейно развитие. Това е вашият ИСТИНСКИ пазител – не ангелите.

Когато се събудих за пръв път, се опитах да отведа двама души в техния Висш Аз. Можах да ги отведа само до входа, обаче, но и в двата случая те си бяха затворили очите и се държаха като сомнамбули. Установих, че на тези инкарнации НЕ им е позволено да имат тази възможност в оня момент. И двамата нямаха представа за преживяването. Не можете да предизвикате напредъка насила.

Само доминантните и финални инкарнации могат да получат достъп ВЪТРЕ в своя Висш Аз, макар, че на мнозина от тях може да им бъде позволено да го видят и само отвън.

Помнете – ако инкарнациите, които четат това не могат да получат достъп до своя Висш Аз отвътре, ВИЕ ИМАТЕ ИНКАРНАЦИИ В ДРУГИ ПЕРИОДИ, КОИТО МОГАТ.

Не вярвайте на онези, които твърдят, че могат да говорят вместо вашия Висш Аз – това е загуба дори, когато е безплатно. Първият опит с наркотиците обикновено също е безплатен. Тук капанът е да продължите да се връщате към този човек за още “съвети”. Аз не мога да говоря от името на нечий Висш Аз. Мога само да споделя с вас своите преживявания, които вие можете да приемете или отхвърлите, което не ме засяга, но бъдете нащрек с онези, които твърдят, че могат.

Вал Валериан

Еволюцията – резултат от работата на напреднали същества

Петър Дънов

Много от нашите мисли са плод от мисълта на по-висши същества. Когато някоя семка от тия плодове попадне в ума, в сърцето, в душата ни, тя вече сама по себе си се организира. … Вие трябва да знаете, че сте обиколени от много разумни същества, които следят за всички. Те са свидетели на всичко, което се върши в света. Питам: Мислите ли, че тия същества, които ви любят, спят? Мислите ли, че майката, която обича своето дете, ще спи, когато то е в някаква нужда? Не, тя постоянно бди върху него. По същия начин върху вас бдят всички същества, които ви любят.И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на Великия Божий Дух. И като се има пред вид разумното устройство на цялата Вселена – с всичките нейни галактични системи, с всичките и безбройни слънца и планети, като се има пред вид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди – какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието. … Те са онези Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи – в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната „космична“ земя, някогашния „рай“. На тази „космична земя“ и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството.

Христос 

Когато говорите за Христос, винаги трябва да разбирате първия образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род. 

Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния процес, който ние наричаме възкресение. За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца? Учението на Божествената Мъдрост. Под Сина? Учението на Божествената Любов. Под Духа? Учението за въздигането, еволюцията на човека. И казва се в Писанието: „Който повярва в това учение, спасен ще бъде“. Трябва да разберем законите на туй учение. Какво се изисква от нас? Всякой от вас е баща, но разбирате ли като бащи своето призвание? Всякой е бил в положението на син, но знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на сина към бащата? Като Дух не сте, но ще бъдете; сега сте именно в процеса на Дух, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва да въздигне Христа в нас. … Казвам, че Христовото учение съдържа в себе си смисъла на живота. Всякога между две велики епохи има една низина… Всякой (живее) в браздите на своя живот: веднъж в долина, друг път на връх, трети път пак в долина, четвърти – на връх, ще има слизане и качване, докато се разбере закона, че еволюцията е движение по една начупена линия. Обаче когато човек научи Христовото учение за кръговото движение във вечността, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре- надолу, а ще върви в кръг. 

Казвате: „Как ще се оправи светът?“ Ние очакваме на еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара един ден до съвършенство. Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде нещо съвършено. Може до небето да дигнеш нещо и то нищо да не ти даде. Еволюцията – то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон: да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувстваш и да влезеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия; други мислят, че е в Палестина. Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде. Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо. Има неща, които не трябва да се казват.Но кое е мощното в света? Вие трябва да знаете, че от едно семе са произлезли всички ябълки, и когато се завърши тяхната еволюция, те пак ще се съберат в същото семе. Един цял народ представлява един човек, развит в своята целокупна форма на Земята. И цялото човечество, можем да кажем, също така представлява един велик Човек, развит в своята целокупна форма. И ако ние вземем ангелите, те представляват човека в неговата най-висша форма. Най-после, ако вземем Бога, всичко излиза от Него. Цялата вселена не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява. Тя представлява развитието на Бога. Защото и Бог, сам по себе си, се развива. … 

Чурльонис, „Жертва“ 

Да вземем по-нататък мнението на съвременните учени за еволюцията на родовете. Според тях във всяка една форма се крият зародишите на всички по-висши и по-нисши същества от нея, но тя ще може да възпроизведе само такава форма, до каквото най-високо развитие е достигнала сама и по-нататък не може да отиде. Например човекът, като дойде до своята форма, остава си там. Най-после и за ангелите ще кажем, че те се спират по-далеч, от колкото човека, но по-високо от себе си не могат да отидат. Е, какво ще бъде нашето бъдеще? Както философите развиват идеята за човека, те приемат, че човекът ще стане божество. Значи човека го очаква едно велико бъдеще, ще мине от положението на човек в положението на ангел и оттам в положението на божество, облечено в сила и мощ. Така той ще стане орган на Божественото проявление. Тогава се заражда въпросът, защо Бог е създал света, защо е създал хората? Човеците са връзка между Бога и ангелите. 

Всеки един от вас има право да желае Божественото. Някои мислят, че само като умрат ще намерят Божественото. Ти и на Земята като си, може да вкусиш от Божественото. Има моменти в живота, когато човек е готов всичко да жертва за Божественото. Има моменти в живота, когато сме под влиянието на светлите духове, те са наши приятели. Тия същества са напреднали човешки същества. Те са най-светли, понеже са живели в друга една епоха, милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество. Те са завършили една особена еволюция… Когато тия същества са завършили своята еволюция, човек се е намирал в стадия на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такива са били отношенията на тия същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки, те слизат сега на Земята от ония светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Жертват всичко, за да изправят своите погрешки и да ни научат да не грешим. Казват: „Не правете нашите погрешки, защото ако ги правите, ще ги изкупвате.“ Те са ги правили несъзнателно. Тия погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че не са ги използвали за свои облаги, справедливо са постъпили. Сега искат да ни се отплащат за ония услуги в миналото, които ние сме направили на тях. 

Тъмните сили имат друга философия. Те искат да заробят човечеството, да го спрат, искат да го върнат, за да могат да се въплотяват и чрез въплотяване в хората да могат да подобрят своето положение. Те искат да повърнат човечеството в уровена, в който се намират, понеже иначе не могат да се въплотяват. Ако не повърнат цялото човечество към техния уровен, значи всичко да се изгуби за тях. 

Христос е един от възвишените духове, той слезе и даде едно упътване, да обърне цялото кормило на човешката еволюция, да даде светлина на хората да вървят напред, да не би да се повърнат назад, да им покаже, че пътят на човешкото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, не в тъмнината. … Та казвам: Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идват при вас. Един от тях знаете, Той е Христос. Едни от тях са апостолите, светиите, те са служители. Има някои, които знаеха, евреите знаеха Михаил , Гавраил – служители, висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция. Сега някой, който ме слуша, ще каже: „Ако е за знание, да се състезаваме.“ Аз бих се състезавал със сегашното знание. Ако е за знание, едно от тия същества, за които ви говоря, знае повече, отколкото цялото човечество. Едно от тия същества има много по-интересна история в своето развитие, отколкото цялото човечество. 

Напреднали същества 

Аз ще ви попитам: Ако бихте се намерили на Земята преди 300 милиона години, мислите ли, че бихте намерили такива растения, каквито има сега? Тогава Земята имаше съвсем друга форма. Туй, което сега виждате по нея, беше ли първоначално в самата природа или отпосле дойде? На Земята най-първо съществуваха кристалите, след тях растенията, после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът. Кристалите слязоха от света на Мъдростта, растенията слязоха от света на ангелите. След тях дойдоха синовете на архангелите – животните и най-после дойде човекът, по образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашния човек, който е една друга фаза. Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем с тях. Всичките религии ги очаква преобразувание на съзнанието. Сега всички вие се приближавате към света на Синовете Божии. Когато влезете в техния свят, във вас ще стане същото, каквото с животните. Когато човек е минал през света на животните, той е взел толкова животни, колкото му трябвали, а другите е оставил по горите. 

Туй, което сега се проповядва на хората: любов, религия, въз- питание и т.н., – то е все приготовление за новото време. Като дойдат тия светли души, те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас новото, което всички очаквате. Ако някой ученик седи дълго време при някой знаменит учител , нали той ще добие това изкуство, което и учителят му има? То е същият закон. 

Следователно от невидимия свят, където познават Божествените закони, когато дойде време да се роди човек, всички Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на Земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Между всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на Земята или не. Туй е най-щастливото раждане. 

Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на Земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на Земята. 

С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга по- сока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят.

Петър Дънов