Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

неделя, 17 април 2011 г.

Духът, Душата, Тялото..

Човешката душа


Най-реалното нещо, което се знае, което е създало всичкото знание, това е човешката душа. Тази душа, която някои отричат, а други твърдят, че представлява някакъв сбор. Не, душата съдържа всички сборове, които съществуват в света, но тя самата е независима от всякакви сборове. Тя е сбор, но същевременно тя е единственият вечен принцип, който свързва човека с Бога. Това, което свързва човека с Бога, това е душата. Щом отричаш душата си, ти отричаш връзката си с Бога. Щом признаваш душата си, ти по принцип вече приемаш, че имаш връзка, и тази връзка трябва да я развиваш и подобряваш.
Ние трябва да разрешим въпроса за живота, въпроса за човешката душа. Те са съществените въпроси. Цялата еволюция на човека се дължи именно на това разбиране. За в бъдеще хората ще почнат да мислят, че животът не е така произволен, както е сега, т.е. както сега мислят. Понеже съвременните хора имат материалистически схващания, те гледат временно да подобрят живота. Но временното подобрение не е никакво подобрение.
Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.




Човешкият дух

Вие сега градите ума и сърцето си, сега калявате волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? Чрез онзи великия закон, който съществува в природата.
Тия частици, от които е направено нашето тяло, са от земята, следователно те са взели участие в туй движение и те са остарели, не ние. Като остареят, те казват: „Господарю, освободи ни. За тебе 30–60–70 години колко работа свършихме. Искаме да си отидем у дома“. Искат да те напуснат. Ти сам не можеш да работиш. Ти ги убеждаваш, казваш: „Чакайте, чакайте“. „Не можем, ще си идем.“ Те те напущат, искат да се върнат на земята. И най-после те си отиват на земята, ти смяташ, че умират. Казвам: Ни най-малко не са умрели, те си отиват при своите, и ти си отиваш при своите. Те отиват надолу, ти отиваш нагоре. Ти, човекът – Божественото в тебе отива нагоре. Ако твоята душа може да отиде нагоре, ти си живял добре. Ако твоята душа иде с тях заедно надолу, тогава работата е малко мъчителна. Тогава започва нова еволюция – туй, което наричат прераждане.
Великата еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в ниските области на материята.

Човешките обвивки (тела)

В старите времена научно са изучавали човека, и сега го изучават, но човек не е така просто създаден, както външно изглежда. Той няма само едно тяло, както го виждате. Той има три основни Божествени тела, с които живее. Освен тези три, човек има и четвърто тяло. От развитието на тези тела зависи неговата еволюция.
Естествено-научните изследвания показват, че в живота устояват само онези животни, които са вървели в съгласие с последователните стадии на развитие. Човекът, който се намира на върха на еволюционната стълба, подлежи на същия закон. От него обаче се изисква много повече, отколкото от другите същества. Това произтича от факта, че той е нравствено същество, надарено с разум, на което природата е отредила известни задължения, произлизащи от самото му естество. В човека впрочем съществуват две еволюции, за които ще говорим по-нататък. Погледнат като органическо същество, човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Макар естествениците-материалисти да твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили, фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат“ – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица, – в него се проявява една вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.
Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло!“ Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате. … Някои казват: „Този закон може да се измени“. Не, Божият закон не може да се изменя.
Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло, със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете, в миналото и сега, не могат да я разберат напълно.
Вие имате за предметно учение очите, ушите, носът и прочие. Вашият нос ще покаже пътя, по който човешката душа е минала, за да достигне до днешното положение. И на носа ви е отбелязано много нещо. На горния ръб на носа е отбелязана цялата еволюция, какви са били разумните сили, които са действали върху съграждането на тялото, на човешкото сърце и на човешкия ум, така както сега се проявяват.
Кога може човек да влезе в Обетованата земя? Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта – най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина – това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.

Петър Дънов

Няма коментари:

Публикуване на коментар