МЪДРОСТ ЗА ВСЕКИ ДЕН

Д-Р УЕЙН ДАЙЪР

1.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.

2.Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.

3.Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.

4.Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.

5.Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.

6.Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.

7.Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?

8.Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!

9.Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.

10.Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.

11.Всичко в света е свързано чрез мисълта.

12.Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.

13.Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.

14.Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.

15.Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.

16.Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.

17.Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.

18.Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

19.Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.

20.Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.

21.Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.

22.Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност.

23.Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.

24.Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.

25.Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.

26.Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.

27.Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?

28.Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.

29.Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.

30.Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената.

31.Каквото дадем, това ни се връща.

32.Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.

33.Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.

34.Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.

35.В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.

36.Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.

37.Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.

38.Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.

39.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.

40.Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.

41.Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.

42.Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.

43.Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.

44.Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.

45.Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.

46.Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.

47.Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.

48.Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.

49.Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.

50.Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.

51.Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.

52.Интуицията е любящо напътствие.

53.Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.

54.Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.

55.Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.

56.Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.

57.Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, - благополучието ще бъде твоята награда.

58.Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си."

59.Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.

60.Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.

61.Стареенето е само заучен начин на съществуване.

62.Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.

63.Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.

64.Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.

65.Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.

66.Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.

67.Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.

68.Бог работи с теб, а не вместо теб.

69.Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.

70.Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.

71.Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.

72.Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!

73.Не искай нищо и ще получиш много.

74.Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.

75.Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.

76.Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.

77.Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.

78.Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.

79.Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.

80.Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието.

81.Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.

82.За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.

83.Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.

84.Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.

85.Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?

86.Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.

87.Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.

88.Получаваме само онова, което желаем да приемем.

89.Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.

90.Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.

91.Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.

92.Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.

93.Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.

94.Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.

95.Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.

96.Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.

97.Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.

98.В съвършената Вселена няма случайности.

99.Всички ние сме част от безкрайна Вселена.

100.Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.

101.Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.

102.Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.

103.Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.

104.Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и и се наслади докрай.

Д-Р УЕЙН ДАЙЪР

АКО ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ТОВА СА ПРАВИЛАТА

От

Д-Р ЧЕРИ КАРТЪР-СКОТ

"Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър

Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, автор, треньор, води семинари и е председател на Борда на директорите на Института MMS - Организацията за управление на мотивацията, специализирана в развитие на личността и на професионалната подготовка. Работила е с над 200 000 души в групи за колективна терапия или като частен консултант по целия свят. Консултант е на корпорации като IBM, GTI, Burger King, Ameriсan Express.
Автор е на 4 книги, сред които са и бестселърите "Негахолизъм" и "Ако животът е игра, това са правилата".
Десетте правила за човешките същества не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой само чрез 10 стъпки.
Те не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление.
Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване.
Те не са задължителни; те не нареждат какво трябва и какво не трябва да правим, да мислим или казваме.
Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта "Живот".
Няма задължителен модел за действие.
Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването в живота да стане по-лесно.
Десетте правила за човешките същества са:

1. ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО

Дали го харесваш или мразиш,
то ще бъде твое през цялото време,
докато си на тази земя.

Твоето тяло е дом на твоята душа.
Въпреки че ще пътувате заедно през целия си живот, ти и твоето тяло ще останете напълно различни по природа.
Твоето тяло е буфер между теб и околния свят.
От него ще получиш първите си житейски уроци.
Позволи на тялото си да изживява удоволствията на живота.
Удоволствието е физическият израз на радостта. Не си отказвай развлеченията, не си отказвай радостта: тя е храната на душата.
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнеш хармония с тялото си, за да може то да ти служи пълноценно и да те научи на приемане, самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.

Приемане: "Открих, че когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито сме, ние можем да постигнем всичко в живота." Луиз Хей.

Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие." Елинор Рузвелт.

Зачитане: "Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се него добре, за да ти служи подобаващо." Сузи Прудън.

Удоволствие: "Да се радваш, че живееш, не е грях." Брус Спрингстийн.

2. ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ

Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат;
други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.

Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.
Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.
Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.

Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." Йон Кабат-Зен.

Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.

Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.

Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." Харолд Кушнер.

3. НЯМА ГРЕШКИ, ИМА САМО УРОЦИ

Израстването е процес на непрекъснато експериментиране,
серия от проби, грешки и временни победи.
Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.

Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.
"Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)
Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда.
("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)
За това трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.

Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.

Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.

Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.

Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." Катрин Мансфийл; 
"Светът е оцелял, защото се е смял." Българска народна поговорка.

4. УРОКЪТ СЕ ПОВТАРЯ, ДОКАТО БЪДЕ НАУЧЕН

Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.
Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.
За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.

Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.
Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.

Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си." Хорас Джаксън Браун.
"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.

Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." Сър Исак Нютон;
"Каквото повикало, такова се обадило." Българска народна поговорка.
Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.

Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред." Рам Дас.

5. УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ

"В училището на живота няма почивни дни."
Жоржи Амаду

Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени.
Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.
Правило 5 учи, че трябва да убедиш Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.

Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.
Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъда".

Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.
Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.

Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш." Халил Джубран.
Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.

Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.

6. "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"

Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".

Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега- единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.
Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш. Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.

Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.

Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.

Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.

Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." Стивън Ливайн.

7. ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ

Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.

Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.
Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.

Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ; 
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.

Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.

Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.

Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.
Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си. Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.

8. САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ

Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими.
Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.
Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.

Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.
Правило 8 те предизвиква сам да моделираш живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Време е да научиш уроците на отговорността, свободата, смелостта, енергията и приключението.

Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.

Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.

Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.
Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.

Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.

Приключение: "Животът е или смела авантюра, или нищо." Хелън Келер
"Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм. Всеки се ражда с приключенски дух. Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесни приключение, зависи единствено от нас.

9. ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАШ НУЖДА, СА У ТЕБ САМИЯ

Отговорите на всички въпроси, които животът ти поставя, ти носиш в себе си. Трябва само да повярваш и да се възползваш.
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.
Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.
За да следваме Правило 9, трябва да научим уроците на слушането, доверието и вдъхновението. Те ще ти помогнат да се свържеш с вътрешната си Мъдрост, която знае всичките необходими ти отговори.

Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.
Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.

Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.
През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.

Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.
Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.

10. С РАЖДАНЕТО ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКО ТОВА

Ако искаш отново да си спомниш,
трябва да разплетеш двойната спирала
на вътрешното знание.

Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем.
Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил. Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.
Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.

Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.

Вярвам в слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.

Мъдрост: "Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или да ни пожали." Марсел Пруст.
Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.

Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие. Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание. Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.

И ОЩЕ ЗА ПРАВИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ:

· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!

Пътищата за инкарниране и индивидуалността на Висшия Аз

Съобразяването е белег на последователно инкарниращите се Висши Аз и анатема за едновременно инкарниращите се.

Извънземните планети напредват като едно цяло. Те са на приблизително еднакво ниво на напредък според своята раса. Това не означава, че най-старите раси са най-напреднали духовно. Точно обратното не, както изглежда. Най-старата раса в нашата галактика са влечугоподобните. Те са най-напреднали технологично и най-изостанали духовно. Това е изборът на тяхната раса и изглежда, че най-старата раса последна ще завърши Играта. Когато това стане другите отдавна ще са се изнесли към по-висшите реали и Играта, обаче, ЩЕ завърши. Тези Висши Аз са избрали този изключително бавен път за развитие. Третото измерение не е вечно. Влизат експлодиращите слънца и черните дупки, за да разчистят бъркотията. Край на играта!

Едновременно инкарниращите се Висши Аз избират да напредват индивидуално, а не колективно.Това е МНОГО важно. В по-висшите плътности именно индивидуалните способности блестят. Учим се да правим това сами. На Земята винаги е имало опит да се работи като “екип”, като “едно”. Това е извънземно влияние и опит да се намесят в нашите роли в Играта. Едновременно инкарниращите се Висши аз са се адаптирали към тази намеса като карат своите инкарнации да работят като екип докато сана ниско, средно и ниско-средно нива на напредък. Така се получава значим опит от това да работиш с другите, за да си изградиш своя база данни и да откриеш какво работи за теб и какво – не, да се придвижиш отвъд екипите и да бъдеш самостоятелен. Тази индивидуалност е вечна даже, когато всички Висши Аз се слеят в едно. За да има хармония, трябва да бъдете завършени като индивид. Трудно е да се схване това докато сте още в Играта. Едновременно инкарниращите се Висши Аз са първите, които да завършат и да излязат от Играта макар, че ние, живеещите на Земята сме били последните, които са я започнали.

В средните нива на напредък, започвате да искате да се отделите от екипите/групите. Започвате да развивате своята индивидуалност извън всякаква група. В тези последни дни натискът да се съобразяваш от страна на извънземните е все по-голям – наблюдавайте го от страна на религиите, правителствата и обществото. Всички те са доминирани от извънземната мисъл. Искат да направят Земята като другите, на които има последователно инкарниращи се. Като казвам “индивидуалност”, не говоря за лайтмотива на тъмните “всичко е за мен”, а за балансирания начин на “аз съм себе си/аз мога да го направя лично”.

Желанието да излезете от екипа може да се прояви като отвращение от играта и загуба на интерес да се съобразявате с това, с което не се чувствате удобно. С времето това желание нараства. Вижте къде сте в своя път на напредък. Правилни отговори няма. Вие сте където сте. Груповите дейности ли предпочитате или самостоятелните – вие сам или вие и някой друг? Ако се идентифицирате с тялото си, добрата новина е, че това е временно. Когато стигнете средното ниво на напредък това ще спре.

Що се отнася до индивидуалността на Висшия Аз, тази индивидуалност е абсолютна. Съставът на Доминантните инкарнации е уникален за всеки Висш Аз. Засега не мога да говоря за това как Висшите А избират своите Доминантни инкарнации. Основното е да вярвате в своя Висш Аз , който е истинския вас.

Да вярвате в своя Висш Аз е награда само по себе си. 

Вал Валериан

Закони на еволюцията

Всичките творчески енергии при сегашната еволюция вървят в квадрат. Квадратът – то е най-ужасното нещо, там герои се искат; ти трябва да имаш голямо хладнокръвие, да те обстрелва неприятелят – то е само за най-големите герои…. Апостол Павел , който е бил окултист, ученик на тази велика школа, ученик на Христа, който е бил обучен във всичките правила на Христовото учение и е разбирал дълбокия вътрешен смисъл , казва: „Ще вложа законите си в сърцата им“ – ще ги вложи, значи – „и ще ги напиша в умовете им.“ Напише – значи само по форма. Само чрез ума може да се напишат тия закони. Тия закони в сегашното положение действат във вашия мозък, действат във вашите бели дробове, действат в стомаха и в симпатичната нервна система. Но тия живи закони имат отношение към оная велика, жива енергия в света, която изтича от своето първично състояние, за да влезе в пътя на еволюцията и тъй да видоизмени тази първична сила, която индусите наричат „prakriti“, а ние я наричаме „Дух“. Духът, това е първичното. И казва апостол Павел на друго място: „Плодът на Духа е Любовта“, т.е. първото диференциране на Духа е Любовта, а първото изтичане от Бога е Духът. Сега няма да се спирам да ви обяснявам какво нещо е изтичане. Следователно първият закон в света е законът на Любовта. Туй в индуската философия се нарича закон за татвическата енергия, от която праната е едно видоизменението е едно течение, което иде от Слънцето, едно механическо течение. …

От Слънцето трябва да дойде, разберете, тази първична, разумна енергия, която периодически слиза. Вие трябва да разберете в кой ден, месец , година иде. Да, тъй е уредено. Намерите ли момента, вие ще разберете тази истина. И Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо“. Де е Господ? Близо – в Слънцето е тая истина. И Месечината, и Слънцето са създадени за години и времена. И тия години определят законите, по които ние трябва да се качваме. И тия закони трябва да разбирате, по които върви нашата еволюция. Енергиите кога ще дойдат? Когато е благоприятен моментът.

Закон за добро и зло (полярност)

Ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината – тя е семе, но и тя е включена в Любовта. А какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея.

Там, където започва доброто, в най-ниските си вибрации, това е зло. И затова едно същество, което е достигнало до своя най-висок стадий на развитие в еволюцията си, като забрави как да измени вибрациите и влезе в по-ниските вибрации на живота, то умира, понеже влиза в разрез с противоположните движения в живота. И тъй, злото в света е начало на доброто. Значи, ако си станал лош, сложил си начало на живота си. … Не тъжете заради злото в света. На ученика не е позволено да критикува постановленията на Природата. Той няма право да се произнася върху нещата. Той трябва само да констатира фактите. Само един Учител , който е завършил своята еволюция, минал е по този път, той има право, той може да се произнася. … В края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и друг начин, в който животът може да се прояви. Един ден и добро, и лошо ще се срещнат, всичко ще забравите, Бог ще ви разложи на вашите първоначалните елементи и ще влезете в новия живот. И апостол Павел казва: „Едно време бях в тъмнина, а сега съм в светлина“. Друг живот има. Тези, които са сега в тъмнина, ще минат, други ще ги заместят. Тъй щото от чисто окултно гледище, за всички в света има условия да изправят живота си. … Не взимайте участие в ония площадни философски разсъждения на вестниците и на съвременните философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: „Злото е една потреба вътре в еволюцията“. Ние ще живеем така, както законите на великата Любов изискват. Този закон включва всичко в себе си и изключва всички противоположности. Любовта казва:

„Мисли любовно за всички и чрез закона на Любовта ти можеш да се поляризираш, и от най-ниското стъпало на живота можеш да се издигнеш до най-високото. Не мисли за злото, за нещастията, макар и да се сипят отгоре ти хули като дъжд от гранати. Бъди уверен, че като мислиш само за Любовта, тия гранати ще падат отляво и отдясно и няма да те засегнат, и ти ще влезеш в новите условия“.

Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви. Човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Онзи човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог. Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса.

Закон за кармата

Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция.

Някои хора често са ми казвали: когато идат при Бога, там да ги съди Господ. Те мислят, че ще отидат при Господа като тука, да ги съди. Като идеш в оня свят, няма да има такъв съд. Там няма да има адвокати, съдилища. Всичкият ти живот, каквото си вършил , всичките тези души, които си убил , ще вървят подир тебе. Кокошките, които си изял , и те ще вървят подир тебе. Изял си миди – и мидите ще вървят. Изял си ябълки, круши – всички вървят от подире ти и казват: „Този човек ни дължи“. Всичките са с развалени форми, тръгнали са да те съдят и викат. Кокошките казват: „Главите ни дай, крилцата ни дай, крачката ни дай!“ Целия ден вървят от подире ти. Тръгнали стотина агънца подир тебе, и те искат. Всичко, каквото си изял , ще върви от подире ти. Крушите казват: „Излъга ни, изяде крушата и не посади семките в земята. Защо не ги посади? Ти спря нашата еволюция“. Ябълките, крушите, черешите – всички ще станат да ни съдят. На своето задължение не сме издържали. Та, в края на века сме. Трябва да минем в новото разбиране.

Христос се обръща към своите ученици, и казва: „Можете ли да пиете тази чаша, която аз пия?“ Те му отговарят: „Можем“. Но в практическия живот се оказва, че щом ни дадат тази чаша, мъчно се изпива. Виждал съм често малки деца да не могат да пият горчиви капки. „Пий, мама, за твоето здраве“, казва майка им. „Не може, мамо, горчива е тази чаша.“ И аз бих желал да няма горчиви чаши в света. И ще дойде ден, когато в човешката еволюция тия чаши няма да ги има. Не че Бог иска да ги дава: страданията не се налагат от Бога. Бог съизволява, но не благоволява в тях. Той казва:

„Не благоволява душата ми в смъртта на грешника“. Когато ние страдаме, изплащаме, но не изведнъж, в сегашното развитие на живота си.

Закон за въплътяване и за вселяване

Какво нещо е прераждането? Много пъти ще дойдеш да се въплътиш. И никога не си се качил горе. От невидимия свят казват:

„Турете го да започне този опит“. Като ученик – когато те скъсат, втори път пак учиш, пак държиш изпит – дотогава, докато издържиш изпита. Вие мислите, че ще умрете, но няма да умрете. Онова тяло, което е направено от земя, иска да си почине. Всяко нещо нека да си почине. Вашият дух е излязъл от Бога и душата ви трябва да се върне пак при Него. Защото, ако се върнете при Господа, ще се обновите. Трябва човек да иде горе, да се обнови. Не че после няма да дойдеш, ще дойдеш, но обновен, с ново знание.

Значи ние познаваме два свята: Божествен и човешки. Щом сте силни, вие влизате в проявите на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването – слизане в материята. Някой казва, че признава само еволюцията, че само чрез еволюция могат да се постигнат човешките идеали. Така е, но еволюцията е за слабите хора, а не за силните. Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смес- вайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща, всеки даден момент да различавате в кой свят живеете.

Закон за работата

Който иска да служи на Бога, той трябва да знае, че Бог живее и работи във всички хора. Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бъдат правилни. Мнозина казват: „Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всяко нещо.“ Да, съгласен съм, време, еволюция трябва, но за кого? За слабия човек. Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния. Силният човек еволюира, като помага на слабия, като го повдига в неговия път. Силни са разумните, великите хора в света. … Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално. … В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си с Божията мисъл , вие влизате в човешкото, в закона на еволюцията. Свързани ли сте с Божественото, вие влизате в света на Божиите прояви. Човешки- ят свят е свят на въплътяване, оплитане в материята, а Божественият – свят на вселяване.

След всичко това онези, които не познават Истината, залъгват хората, че има еволюция в света. Човек еволюира само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не съществува. Когато жената плете и взима бримка след бримка, има еволюция за нея. Щом не плете, никаква еволюция не съществува.

Мъчение, труд, работа, служене

Първо е било мъчението. Мъчението представлява инволюция на човешкия дух. Трудът представлява зенитът на слизането, т.е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, в която духът може да слезе, а мъчението е най-долният процес, до който човек може да достигне. Като се мъчи, човек мисли за онова, хубавото, до което може да достигне. Какво ще бъде по-нататък, той не знае, но трудът е крайният предел , додето човек може да стигне. По-долу от труда човек не може да слезе.

Първо човек ще работи, а след работата ще дойде и до служенето. Ако ти не знаеш как да работиш, не ще знаеш и как да слугуваш. Да служиш на Бога, това е вече зенитът на живота. По-висока точка от служенето няма. Следователно трудът е зенитът на слизането – в по-долна точка от труда не може да се слезе. Служенето пък е най-високата точка, до която човек може да се качи.

Закон за жертвата

Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот.

Закон за Любовта

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване. Сродните души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция. ... Както върви сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, или аз я наричам изплащане на кармата. Ние вървим по един правилен път и няма да се мине много, ще влезем в пътя на Божествената еволюция; затуй аз ви подканвам да изпълните този закон и да намерите ближния си. Намерите ли своята ближна, сродна душа и обичате ли я както себе си, ще бъдете в Божествения път. Като намерите тая душа, няма да я целувате, няма да я барате и пипате, а само отдалеч ще я гледате.

Вие казвате: „Ние сме християни.“ Оставете се от вашето християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция. Христос е човек, който е завършил своята еволюция, който разбира законите на природата, законите на Битието. Един човек, който казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“, този човек знае как да постъпи в своята власт. Вече няма да употребяваме старите методи в живота. Има два метода, два начина за живеене: единият метод е ограничението – то е законът, то е механическото. Другият метод е по закона на Любовта.

Божественото и животинското са свързани едно с друго в човека, и едни почват със стария човек, а други с новия човек. Павел казва: „Кой ще ме избави от този закон на плътта?“ Кой закон? Животинският закон. И после казва: „Благодаря, че добих туй знание“. Как? Чрез закона на Любовта. Защото само Любовта може да ви освободи. И само когато Любовта влезе като една сила във вас, вие няма да напускате дома си, но ще бъдете толкова силни, че всичко ще се разтопи под нейните трептения; всички тия въжета, железни вериги, с които сте обвързани, под огъня на тази Любов ще се стопят – и вие ще бъдете свободни. И ако аз проповядвам за Любовта, то е, за да може тази Любов да разтопи вашите вериги. А аз виждам много вериги около вас.

Закон за Вярата


Приемете тази енергия, и всички, когато измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божий, Който е изпратен, щом се свържете с Него, ще почнете правилния път на вашата еволюция. Следователно трябва ви една необикновена вяра. В кого? В Сина Божия. Разбирам вяра на Божествената Любов. Бог е възлюбил този свят и чрез тази Любов ние ще се домогнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които сега животът съществува. И тъй, тия енергии как вървят? Индусите почват отдолу. Западните народи сега почват да изучават тази енергия, качествата. За да изучавате великото, изисква се едно нещо, което индуските учители пазят в тайна и благодарение на това западните народи не са го намерили. Ако европейците биха го знаели, те биха го профанирали. Сега във вас трябва да се роди новото съзнание: да слугувате на Бога от Любов, всяко ваше действие да бъде един акт любовен, в който да внесете всичкия си живот, всичките си мисли, ум, воля и сърце. И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И като извършите такъв един акт, вие да сте доволни, че можете да направите това от Любов. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде от горе.

Закон за Правдата

„Праведните ще просветнат“, казва Христос. Ако издаваш светлина, праведен си. Ако не издаваш светлина, никаква правда няма в тебе. Сега всички хора искат да бъдат праведни. Но какви? При сегашните праведни, които са без светлина, всеки е праведен, всеки е честен, но при този праведен не можеш да прочетеш нито едно просто писмо, нито една глава от Евангелието, нито една свястна книга. Сега за праведните всички казват: „Не ни трябва правда. Който е праведен, да си отиде горе“. Обаче иде ден, когато чрез светлината правдата на праведните ще излезе наяве и целият свят ще знае. Кой свят? „В Царството на Отца ми – казва Христос – ще просветнат праведните.“ Тогава вие може да възразите:

„Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат?“ Много важно е туй. Без светлина в света не може да има еволюция. Преди милиарди и милиарди години тия същества във вселената – праведните – са минали при Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. Кои са праведните? Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И следователно сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят и да живеят в правда, с нас на Земята всичко би се свършило. Ако вие ме запитате: „Защо имаме нужда от правда?“, отговорът е: За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина. От светлина, която ще се прояви в Царството на Отца ви. Христос подразбира онзи велик, разумен, Божествен свят, дето праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Вие ще питате: „Тук, на Земята, ще дойде ли правдата?“ На Земята никаква правда няма да дойде! Откак светът е засветувал , Земята е пълна само с неправди и кости. И докато се свърши тази епоха, тя ще бъде пълна с кости; и всички съвременни хора, и те ще оставят своите кости. Защо? Защото на Земята няма правда. И съвременните хора страдат от безправие и от нямане на светлина.

Закон за Истината

Всеки, който иска да бъде човек, той трябва да се запита следното: Истината ли търся, или лъжата търся? Онзи, който търси лъжата, той търси своето разрушение. Той ще деградира, никакъв успех не може да има. Та онези хора, които вървят по пътя на лъжата, това се нарича инволюция. Пътят на лъжата е път на слизане, отдалечаване от Бога, пътят на еволюцията е път към Бога. Инволюцията е излизане от Бога. Ние започваме да се извиняваме и казваме: „Тук ми става тясно, искам да изляза навън. Аз не съизволявам вече с бащиния деспотизъм. Не мога да изпълнявам това-онова.“ Излиза бащата и вижда това, и казва: „Недоволен е нашият син, той иска да отиде в света, да види хората.“ Той отива в света. И след като ходи, един ден се връща при баща си. Убедил се, но пак не казва истината на баща си. Сега учените хора са скрили тия работи.

Казвам: човек по закона на еволюцията е излязъл от Бога, за да научи нещо. По закона на еволюцията ще се качи пак, да покаже, че нещо е научил.


Петър Дънов

НАПРЕЧЕН РАЗРЕЗ НА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР

Нека си представим едно хубаво, мило, умно осемгодишно дете. То вече умее да пише и да чете, и това му създава усещане за превъзходство над хлапетата от детската градина. Понеже не притежава житейски опит, по силата на природния си егоизъм, то наивно предполага, че светът е създаден, за да обслужва неговите потребности и желания, т.е. мисли, че е център на Вселената. Другите деца също искат да са центрове, и от сблъскването на несъвместимите им желания възниква неустойчиво динамично равновесие в детското „общество".

Подобно на кокошка, нашето мило дете живее в мига - не го обременяват спомени от миналото, и представите му за бъдещето са доста неясни, а обикновено съвсем липсват. Поведението му най-често е реакция на първия порив: интересна играчка, друго дете, фунийка със сладолед, въртележка в парка... -появява се спонтанно желание да притежава или да ползва обекта на мимолетното си увлечение, и това измества всичките му предишни потребности и Желания. Няма минало и бъдеще, има само настояще.

Не откривате ли тук черти на най-често срещания български характер? Не станаха ли повечето българи „господа", след като в продължение на десетилетия бяха „другари"? Не започнаха ли съвсем по детински да имитират пазарна икономика? Колцина се досетиха, че не на тях е отредено да бъдат господа (т.е. господари) и че онези, които „сменят системата", го правят в своя полза, а народът трябва да плати цената на необяснените с нищо промени? Българите като деца реагираха под напора на първия си порив за свобода и демокрация, без дори да знаят какво означава това.

Основното, Което отличава възрастния човек от детето, е силно развитото му ЧУВСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ. Отговорност за простъпките си пред роднините, приятелите, Колегите, колектива, обществото, държавата. Взискателен към себе си, той иска същото и от другите. Колцина от политиците и управниците, извършващи всякакви поразии, и в миналото, и сега се чувстват отговорни за делата си? А народът търси ли им сметка? Вместо сериозен анализ, изводи и справедливи наказания за виновните (по-точно за престъпниците) се развихри буря от митинги, Където, съгласно умело разработен сценарий, електоралните тълпи крещяха за „нашите" и против „техните" - действия, безполезни за народа и безопасни за сценаристите. Българите бяха излъгани, както се баламосват деца. Опитайте се да измамите по този начин англичани и французи! Няма да успеете.

За осъществяването на някаква своя цел (битова, професионална, обществена...) възрастният човек си налага дисциплина в своето поведение. Детето, напротив - пленник на случаен порив, то действа под влияние на моментното си настроение. Само принудата, било от жена от родители, учители и други, от които то е зависимо, може да го вкара в релсите на дисциплината (добрият педагог се стреми да използва метода на убеждаването, но винаги има в резерв принудата; иначе той се проваля).

У повечето българи (само)дисциплината е под всякаква критика. Голяма част от тях парадират с настроението си като фактор, определящ поведението им -"Имам (нямам) настроение за тази работа сега". Мнозина знаят, че Толстой, Зола, Юго, Достоевски (нарочно се посочват творци, за които настроението, наречено вдъхновение, се смята за определящо) и други лидери на духа не биха създали произведенията си, ако се ръководеха само от настроенията си, но този аргумент няма достатъчна тежест пред българските 30-40-50-60-годишни „деца". Нашенецът се отнася сериозно към ангажимента си само ако е възложен от началника му. Иначе изпълнението не е задължително, а пожелателно Това поведение е резултат от проявата не толкова на робска, колкото на детска психика - детето се подчинява на лицето, от което може да получи шоколадче или издърпване на ухото.

Оставени без надзор, децата са в състояние да направят много пакости, но възникне ли опасност да отговарят за стореното, те се гушат в полите на майките си. Възрастните деца са готови да крещят по митинги, да надраскат стени и паметници, да изпочупят обществени съоръжения, но не са в състояние да се защитят срещу катастрофалното нарастване на цените на стоките и услугите, издевателските режими на водата и тока, организираните кризи за олио и брашно, рекета и другата престъпност... В такива случаи те възмутено разказват покъртителни истории, хленчат за несгодите си и чакат някой „горе", по силата на добрата си воля, да им реши проблемите, т.е. търсят грижливия баща (може и извън България), който срещу покорството им да се погрижи за тях. Дечица, порасналите англичани, ирландци, французи, холандци, германци, шведи... не постъпват така, затова са постигнали онова, което имат.

По силата на все още неразвитите си навици за труд едно осемгодишно дете е повърхностен наблюдател, трудно открива причинно-следствената връзка между събитията и скача от обект на обект и от тема на тема. Възрастните му съграждани у нас не го превъзхождат много в своята наблюдателност и мислене. Те трудно отличават важните (определящите) събития и фактори от маловажните, обръщат внимание на по-атрактивните (които обикновено са несъществени), скачат безсистемно от въпрос на въпрос, и никоя компания от българи не може да обсъжда една и съща тема (и да я изчерпи) повече от 2-3-5 минути. Нормалният разговор между пълнолетни българи е обмяна на впечатления и емоции, а не на мисли. Разговорите почти никога не завършват с решение „какво да правим оттук нататък", а приключват с извода, че „нищо не може да се направи. Ще чакаме НЯКОЙ НЕЩО ДА НАПРАВИ ЗА НАС". А две английски домакини например (най-често с основно образование) не се отклоняват от темата, докато не я изчерпят, и ако още не са си изпили чая, едва тогава подхващат друг въпрос; ако темата изисква решение, те го вземат. Защо не дотам образованите англичанки се държат по-мъдро от българските професори? Защото домакините отдавна са пораснали, а професорите са деца.

Едно дете е суетно. То харесва, но знае, че засега не може да бъде истински пожарникар, ватман или полицай, а му се иска да изглежда като тях. Колко много социално инфантилни мъже и Жени у нас се стараят не да СА (това изисква време и труд), а само да изглеждат! Колко щети понася обществото от „изглеждащи" хора! Колко много от тях се само надценяват (вярват, че СА) и се виждат като генерали, а са годни най-много за старшини!

Всяко дете е непоправим оптимист, убеден, че мама, татко или някой друг ще го измъкне и от най-опасната ситуация - неговото егоцентрично съзнание не допуска съществуването на Вселената в негово отсъствие, това би било безсмислено. Възрастният българин е зареден с огромна доза детски оптимизъм. Даже в днешната катастрофална ситуация повечето разговори завършват със заключения като „Надявам се, че в близките месеци всичко ще се оправи, нещата ще си дойдат по местата...", „Дано да се оправи!", „Дано някой да ни оправи!"... Месеците и годините минават, нищо не се оправя, а напротив - все повече се затлачва, но българинът-дете дори не забелязва, че никой нищо не върши в желаната от него насока.

Едно осемгодишно дете все още няма изградена ценностна система, макар че когато чете или гледа приказки на екрана, винаги взема страната на „добрите" герои и е против „лошите". Позицията му обаче лесно може да се промени, ако някой го подкупи със сладолед, шоколадче или нова играчка. Без да знае това, детето най-често действа „по целесъобразност". Когато, под натиска на често сменящи се външни фактори, не се създаде система на ценностите в юношеска и зряла възраст, човек реагира „по целесъобразност" до края на живот! Си, при това с вътрешното убеждение, че постъпва много мъдро. А ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА е онази сърцевина на човешкия мироглед, която отличава МОРАЛНОТО от НЕМОРАЛНОТО. Тя е факторът, който създава чувството за дълг и отговорност. Общество без морал и отговорност се самоунищожава. Трябва ли да се учудваме тогава, че нашето общество се разпада!

Бързо сменящите се официални ценностни системи са довели до загуба на моралните ориентири и са вдетинили българина повече в сравнение с предвоенните години. Съществуват и други обективни фактори, за които ще стане дума по-долу. Загубата на морални норми днес се компенсира с усилено насаждания прагматизъм, според който всичко е позволено, стига да не попаднеш под ударите на закона (незаловеният крадец не е крадец).

Най-често прагматизмът се проявява в стремеж към светкавично забогатяване, по възможност без труд. Под натиска на действителността и на медиите възрастното дете лесно достига до извода, че „парите не миришат" (не действат спирачките на една твърдо фиксирана ценностна система), и е готово да се впусне в необмислени, рисковани авантюри. С това може да се обясни успехът на различните „пирамиди" в ограбването на хиляди българи - желаното се приема за възможно и даже за действително („Иска ми се да е така, следователно е така!"). След като загуби парите си, детето започва да хленчи и да се вайка, търси скута на майка си (държавата), но не намира закрила -държавата пряко или косвено защитава „пирамидаджиите". Казват, че пирамиди има 8 цял свят, но никъде шараните

Не се хващат на въдицата така лесно, както в България. А иначе всеки пораснал човек лесно може да стигне до извода, че всяка финансова пирамида е мошеническо предприятие (макар и законно!) И че тя просто не може да бъде изградена по честен начин. Също така лесно Всеки може да установи кой е деловият му партньор, като се осведоми какви богатства притежава той и откога - отговорът на този Въпрос покрива 90% от същността на даден индивид (кой какъв е).

Като дете българинът компенсира своята наивност с повишена подозрителност към околните и доста субективно „лепи етикети" - кой е добър и кой лош, кой е „наш" и кой „ненаш". Това го прави податлив на манипулации и организирано масово оглупяване. Как иначе може да се обясни фактът с каква лекота българите приеха „предишните" да бъдат и „сегашни", да „сменят системата", без да обяснят защо, да не се търси отговорност за извършените престъпления и за неспиращото ограбване на страната... - поредицата от лесно преглътнати събития на свършения факт е безкрайна.

Пак поради неизградена ценностна система детето не признава истински авторитети. За него авторитет е този, Който дава шоколадче, Който може да го набие и да му вземе играчката, въобще, Който може да се наложи над него и да го постави в зависимост от себе си. Иначе Казано, в своята детска среда нашето мило дете се държи Като Животинче, Което дресират - понякога се съпротивлява, но накрая винаги се подчинява. То трудно може да схване моралната сила на Ян Хус и Джордано Бруно, на Паисий Хилендарски и Васил Левски, а разказите за Робин Худ, Тил Уленшпигел и Капитан Петко войвода възприема откъм приключенската им страна. Защото е дете и подвигът не е част от житейската му практика (страшно е!), защото от него се очаква тепърва да стане Възрастен човек.

Не порасналият българин има подобно поведение. Той не оценява в пълното им значение Левски, Стамболов, Ботев, Смирненски, Гео Милев, Вапцаров, докато те не се превърнат в легенди, експлоатирани от поредната управляваща върхушка. В същото време охотно служи на цар Фердинанд, Вълко Червенков, Тодор живков... - нали те дават шоколадчета и отнемат играчките!

Опитайте се да си представите училищен клас, в който учениците имат еднакви права с учителите. Децата веднага биха изгонили учителката, Която дава трудни домашни и пише двойки, и биха я заменили с друга, Която нищо не иска. А ако децата са пълнолетни и имат всички граждански права? Тогава могат да вършат всякакви пакости и никой не може да ги лиши от десерта или да ги накаже прави в ъгъла.

Българинът-дете е особено непримирим Към по-способните, произлезли от неговата среда (Към чужденците, Които не познава, изпитва респект). Детското му самолюбие го Кара да се само надценява и да мисли, че не стои по-долу от тях. Стига се до срамни сцени: „Ти ли ще ми кажеш!", Крещи претенциозно напористо парвеню срещу истинския майстор в професията, а тълпата от не пораснали колеги, вместо да постави самозабравилия се хвалипръцко на мястото му, безучастно мълчи и гледа сеир; обикновено се налага хвалипръцко-то. Подобна ситуация е невъзможна в Германия или Англия -там хората са пораснали и всеки си знае мястото.

При опасност зрелите хора (и някои Животни) се обединяват за преодоляването . Хората се обединяват и без да има опасност, 8 трудовата си дейност и за прекарване на свободното си време - така са възникнали човешкото общество и всички цивилизации. Оставени без Контрол, децата се обединяват в „банди" за вършене на пакости и за враждуване с „бандата" от съседния квартал. Оглавява ги най-силното (най-голямото) и (или) най-хитрото дете (както в стадата на животните!). Бандите възникват лесно и лесно се разпадат. Силите на децата не стигат за повече. Ако в организирането на децата се намеси възрастен човек, той може да ги насочи Към спортни игри, просветни кръжоци, изкуство или други полезни занимания.

Без „възрастни", т.е. Подставени отвън лица, недопорасналите българи на възраст между 18 и 80 години не могат да организират дори митинг. За по-сериозни и постоянни организации не може и да се мисли - те бързо се израждат в сборище от бездейни дърдорковци или в орди, раздирани от разпри Кой да води дружината. Наистина, и в миналото, и сега възникват читалища, различни дружества, Кооперации и пр., но те почти винаги са били в рамките на „утвърдения"

От управляващата върхушка сценарий и са засягали периферни области на битието, Които върхушките не Желаят (нямат нужда) да Контролират. За създаване на по-сериозни структури са били необходими емисари от Русия, Германия или Америка, Които изпълняват ролята на възрастния ръководи-тел в детския кръжок. Тази детска неспособност за самоорганизация винаги прави българите зависими от външна сила, обезверява ги, свива света до праговете на Къщите им, а останалия свят те оставят „друг да го оправя", ДРУГ НЕЩО ДА НАПРАВИ ЗА ВСИЧКИ, А НЕ АЗ. А в Швейцария не е така. Там хората са пораснали и Живеят без опекуни, и сами се оправят.

Тази детска затвореност в моментни лични интереси и липсата на способност за самоорганизиране навежда на мисълта, че засега няма българска нация, а само български етнос. Всички белези на нацията Като че ли са налице: обща територия, език, Култура, икономика, духовен (детски) облик, (детски) манталитет... Липсва обаче един съществен Компонент: дълбоко вкорененото усещане у всекиго за принадлежност към една национална общност, каквато има у сърби, гърци, турци, румънци... Тъкмо поради това ние, българите, в стремежа си да бъдем „в крак с времето", непрекъснато подражаваме някому, вместо да развиваме своето, и лесно се оставяме да бъдем асимилирани от други нации. Тъкмо поради това мечтата на българския младеж е да стане американец.

Написаното дотук трябва да се възприема не Като израз на национален нихилизъм, а Като проява на самокритичност. Авторът се чувства българин и при никакви обстоятелства не би „сменил" своята народност.

Невярно е и твърдението, че ние, българите, сме био-логически непълноценни поради някаква генетична обремененост. В България се раждат много даровити деца, Които и 8 детска възраст, и след това смайват света със своите постижения в изкуството, спорта, науката... У нас обаче никога не е имало и няма фигури като Декарт, Кант, Хегел, Достоевски, Толстой, Зола, Солженицин, Сахаров..., т.е. Няма мислители. Понеже детето не може да бъде мислител. То е само подражател, Който, преодолявайки детските комплекси, непрекъснато се мъчи да доказва на „възрастните", че не им отстъпва, че „и ний сме дали нещо на света".

В цял свят колкото по-образо8ан е един човек, толкова по-Вярно възприема обективната реалност около себе си и толкова по-адекватно реагира. Освен това - поне допреди няколко десетилетия беше така - той се чувства в някаква степен отговорен и за по-необразованите, т.е. За своя народ.

В България е тъкмо обратното и това е типично българско явление. Под влияние на неизживяната си детска суетност и егоцентризъм претенциите на „учените" растат по-бързо от знанията им, „ученият" започва да се чувства неоценен и вместо да бъде духовен водач на „простите" в рамките на своите възможности, изпада в нихилизъм. Той се конфронтира с истинските учени обикновено съумява да ги измести, след Което борбата продължава между нему подобните. В резултат на това възникват безкрайни кариеристични борби на празни обороти, и образованите хора, вместо да бъдат интелигенция в класическото разбиране на това понятие, стават морално дребни и дребнави борци за лично благополучие, готови да обслужват всеки господар, който дава шоколадче. Бидейки болшинство сред „интелигенцията", такива хора не създават нито професионално, нито обществено мнение, способно да отсее плявата от зърното, и деградацията се задълбочава. С детска безотговорност те не изпитват угризения от поведението си, както едно дете не вижда нищо лошо в това да вземе играчката или сладоледа на друго дете.

Като част от описания парадокс „простите хора", притежаващи по-устойчива ценностна система (обикновено те са започнали да се трудят в по-ранна възраст и процентът на „порасналите" сред тях е по-висок) и чужди на нихилизма, имат по-реалистично отношение Към извършващите се събития. Те обаче са изолирани едни от други, нямат структури (освен Казионните), в Които да се обединят, и притиснати от умело организираната разруха, не могат да предотвратят ускорената деградация на обществото.

Тук съществуват и обективни фактори: инфантилизирането на населението шества победоносно навсякъде, включително в страните от първия свят, като особено податлива е интелигенцията. То се дължи не толкова на социалната осигуреност, колкото на съзнателно провежданата

Манипулативна политика от страна на управляващите върхушки Към собствените им народи - хората-деца лесно се превръщат в уплашено стадо и лесно могат да бъдат управлявани без прилагане на силови методи. Тъй като на запад процесът на дирижирано вдетиняване има по-кратка история, отколкото у нас, а в Азия едва сега започва, то и „успехите" в тази насока там са по-скромни - когато разберат, че ги мамят, другите народи, все още незагубили способността си да се самоорганизират, се бунтуват. За разлика от българския, Който винаги е съгласен с всичко, Което му предложат управниците.

Тук се използва и несъвършенството на човешката природа. Оказва се, че венецът на природата, човекът, не обича да мисли, а твърде често и не умее. Той предпочита да чувства, да преживява, да Консумира и да използва готови чужди рецепти за успех и начин на Живот. С готовност се превръща в безгрижно и безотговорно дете, ако му се предостави такава възможност. Силните на деня му я предоставят, Като го образоват и информират едностранчиво (т.е. Манипулират го) и му предлагат само един модел за начин на Живот (например американския). Въобще управниците Култивират у гражданина само тези Качества, Които са им необходими: да работи добре и да бъде лесно управляем. Така постъпва зоотехникът селекционер при създаване на високопродуктивна порода от говеда. Говедото е програмирано да използва свободното си време за гледане на сапунени опери по телевизията, за спортна запалянковщина, за хапване и пийване, докато мисленето му е противопоказано.

Въпреки представите за вятърничавата женска природа, Която се заплесва по лъскавото и повърхностното, при равни други условия Жените се инфантилизират по-малко. Това се дължи не толкова на по-ниската им средна образованост, колкото на многото практически задачи, свързани с отглеждането на децата, Които не търпят отлагане и трябва да се решат на всяка цена.

Създаден е особен омагьосан Кръг: съвременните инфантилни хора, наследници на (полу)инфантилни родители, също ще възпитат социално инфантилно поколение, понеже не биха могли да Култивират у децата си Качества, каквито самите те не притежават.

Анонимен автор или поне аз не мога да посоча източника!