Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

ПРИНЦИПИ НА ЕВОЛЮЦИЯТА - Еволюцията като проява на Бога

Микеланджело, 1511 г., „Сътворение – създаването на Адам“
    Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират; а казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес, още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог – който се проявява. Той не еволюира. Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което придобива нещо; а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър. От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог?


 Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини – еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има научен спор за произхода на човека, но ние ще оставим настрана този спор. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не
може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаването на камъните не може. Създаването на камъните представлява дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в
света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно няма наука в света, която да не е важна. Човек е създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че постоянно учи, изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той е едва в пелените на знанието. Понятията му за Слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени.
Ако ти си разумен човек, като минаваш покрай някое растение, ще го погледнеш, ще отправиш погледа си нагоре и ще се отнесеш с почитание и уважение към живота, който се проявява в това растение. То е една малка форма, която е образ на Божията мисъл. Ако ти видиш един извор, който прави усилия да си пробие път, и го критикуваш, че не е излязъл на хубаво място, той ще се омъчни и ще каже: „Аз зная какви усилия правих толкова години, докато намеря този път!“ Този извор за в бъдеще ще има по-хубаво място. Изворите, като всички живи същества, менят местата си – и те претърпяват известна еволюция. Растенията, животните, изворите, реките, езерата еволюират, във всички става една вътрешна промяна. Божествената мисъл се проявява навсякъде; тя видоизменя, регулира всички неща. Та когато говорим за живата природа, ние разбираме проявата на Божията мисъл, проявата на онзи велик закон, чрез който Бог работи в света.

Петър Дънов

Няма коментари:

Публикуване на коментар