Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

сряда, 2 февруари 2011 г.

В мрака на твоите дълбини не е затворен звяр приятелю...

                В мрака на твоите дълбини не е затворен звяр приятелю, там го няма чудовището, от което толкова се боиш! В твоята най-дълбока природа няма звяр, няма чудовище, в твоите инстинкти няма нищо страшно, от което да се боиш!
            Знам... виждал си премного зверства сътворени от човешка ръка, но те не са дело на онзи, които смяташ, не са дело на онзи, който си погребал дълбоко в себе си с надеждата никога да не излезе навън... Години си бил убеждаван от друг или от себе си, че в теб дреме страшилище, злокобно чудовище, което трябва да държиш дълбоко погребано вътре, заключено и никога да не го пускаш навън да диша свежия въздух на Живота, защото ако го освободиш, то ще унищожи всичко, което си постигнал и дори теб самия...
            В теб няма звяр приятелю, в теб има тъмнина, но в тази тъмнина няма звяр. Твоето съзнание е светлината приятелю, а ти просто никога не си се вглеждал дълбоко в себе си, за да разпръснеш мрака, който цари там... Как като никога не си поглеждал в дълбините си знаеш, че там има звяр? Ще кажеш, че си чувал виковете му, крясъците му, ще кажеш, че си усещал как чудовището се опитва да разбие клетката, в която си го затворил... Прав си приятелю в твоите мрачни дълбини е затворен някого... Той от хиляди години стои там затворен във влажна мухлясала килия, в прогнила ръждясала клетка. Но в този разкапал се изгнил затвор не лежи звяр окован, приятелю, там лежиш самият ТИ!
             Никога не си се вглеждал наистина дълбоко в себе си, приятелю, винаги си се боял от това, което ще видиш. Ти не се боиш от мрака в себе си, а от това, което той скрива. Страх те е да внесеш светлината на съзнанието, на осъзнаването си в своите дълбини, приятелю, защото вярваш, че там обитава затворен отвратителен звяр... Не приятелю ВИЖ там няма звяр, там от хиляди години стоиш окован самият ти! Ти си и килията, и затворникът, ти си и звяра, и клетката, в която е затворен. От дългия затвор, от дългата липса на слънце и свобода ти си се озверил приятелю, превърнал си се в лудо бясно диво животно и само чакаш деня, в които клетката ще изгние съвсем и ще си свободен, за да си отмъстиш... Но на кого ще отмъстиш, приятелю? Ти сам се окова там и ти сам се държиш все още затворен , ще отмъстиш не на друг, а на самия себе си... и ще се самоунищожиш!
            Твоят затвор е твоят фалшив прогнил морал, приятелю... Този затвор те превърна в звяр, този затвор те доведе до лудост... Заради външния морал ти се отказа от свободата си приятелю, окова се, побърка се... Нима можеш да оковеш своите инстинкти в името на някакво благоприличие? Не, че е лошо да си благоприличен, но как можеш да се усмихваш и правиш комплименти на човека, който вътрешно ненавиждаш и ругаеш от сърце и душа? Прекрасно е да си морален приятелю, но истинският морал не е наложен отвън, а е естествен, идва от вътре... Той не е затвор, не води до раздвоение и лудост. Хиляди години ти държа инстинктите си здраво оковани в клетката на морала и така доведе себе си до ръба на лудостта... Бъди морален, естествено морален. Външно да се усмихваш, а вътрешно да си представяш как удряш и убиваш не е никакъв морал, а лудост, шизофрения...
            Отвори вратата приятелю, освободи се! Избери уединено място, където няма да навредиш на никого и на себе си и отвори вратата на прогнилата клетка... Нека човекът затворен вътре отново да излезе за малко навън, да почувства слънцето, вятъра, земята, пролетта. Избери уединено място, защото от дългото затворничество ти си полудял и щом излезете на свобода натрупаната, болка, омраза, агресия, лудост, сексуални желания и всичко подтискано ще се отприщи с невероятна сила, с огромна мощ... Отиди там, където в пристъпа си на лудост няма да нараниш никого по никакъв начин, дори себе си. Никой не е нужно да знае къде отиваш и защо, нека това си е твоя лична тайна... Намери своето място и отключи вратата, освободи всичко навън! Нека инстинктите ти вземат връх! Крещи, ако ти се крещи, плачи, удряй, руши, дайте израз на всичко подтискано до сега преживей катарзис! Сълзи, гняв, сексуални желания нека не остане нищо вътре в теб, изхвърли всичко навън, остави го да се излее от теб! Само отвори затвора и затворника сам ще излезе на свобода, сам ще напусне своя затвор...
            Ще има пристъпи на лудост, ще се отприщи неконтролируема стихия, но така трябва, така е по-добре... Държиш затворени инстинктите си, себе си вече хиляди години, а затворът вече е стар и прогнил, вътре е затворена титанична стихия добиваща нова сила с всеки изминал ден... Ако ти сам не отвориш вратите... скоро, когато най-малко очакваш, когато най-малко си готов, когато си най-слаб клетката на морала ще бъде разбита на парчета и освободената стихия ще помете и теб, и хората на които държиш, и всичко, което си съградил! По-добре ти избери мястото и времето, подготви се и отвори вратата... Остави лудостта да премине от самосебе си, остави стихията да се отприщи и сама да изчерпа своите сили...
            Когато пристъпа на лудост попремине, когато стихията поизразходва силата си отново я върни в затвора й и я заключи добре. Трупаното с хиляди години напрежение не може да бъде освободено наведнъж, прекалено много е... Освобождавай го на порции, на части... Пускай затворника на свобода там, където не може да нарани никого и постепенно ще забележиш, че лудостта му преминава. Все по изпълнени с разум ще стават очите му, все по-малко ще става животинското в него и ще се завръща човешкото... И така един ден лудостта ще си е отишла напълно, а затворника ще е нормален човек, защото това всъщност си ТИ!
            Ти си този човек. Затворът вече няма да ти е необходим, защото няма да е необходимо да се държиш повече изолиран под ключ... В теб няма да е останала никаква агресия, никаква злоба и омраза, няма да имаш никакво желание да обидиш или нараниш когото и да било. Защо тогава да стоиш затворени? Ходи сред хората, забавлявай се заедно с тях, покани ги на гости, покажи им дълбините на душата си! Там вече няма нито мрак, нито затвор, нито звяр, а само Светлина, Мир и Блаженство. Когато разрушиш прогнилия затвор на морала, защото вече няма да ти е необходим, ще установиш, че си го построил върху диамантена мина, върху истинско несметно безкрайно съкровище! Това съкровище е възстановената хармония, вътрешният съвършен ненарушим Мир, безусловното, безпричинно безгранично Блаженство!

Некрос

Няма коментари:

Публикуване на коментар