Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

вторник, 1 февруари 2011 г.

Един странник отдавна чака на твоята врата-отвори му!

                Един странник отдавна чака на твоята врата приятелю отвори му! Един странник отдавна хлопа и блъска по нея, защото навън е тъмно и студено, пусни го вътре при себе си, Той е твоят защитник, този, които е пазил прага ти. Пазил е домът ти, бранил те е без да съзнаваш. Той е воин по природа и отдавна е до теб и въпреки че непрестанно е до теб ти не осъзнаваш присъствието му. Той те съветва и ти го слушаш, той ти дава посока и ти я следваш. Един странник отдавна върви редом до теб, но ти дори не го познаваш...
            Този странник, приятелю, е твоята душа, твоята личност, твоят характер, твоят ум, твоето его. Говорили са ти много неща за и против него приятелю, но ти забрави всички тях до едно! Този странник, който толкова дълго върви с теб и те брани от опасния свят заслужава уважението ти. Той е бил твоя водач хиляди години, спасявал те от хиляди беди, да може би те е вкарвал също в толкова, но заради постоянството и желанието си той заслужава твоето уважение. А ти дори не го познаваш, приятелю, въпреки че толкова дълго сте заедно. Ти не познаваш своето его, своята персона, а тя отдавна е с теб и се е превърнала в твоя сянка. Казвали са ти, че егото е болест, че трябва да се отървеш от него, но нима не е възможно да са те лъгали ? Нима не е възможно да грешат след като егото толкова дълго е с теб и ти е помагало по пътя в триизмерната реалност ? Ти не познаваш своето его приятелю, ти не познаваш истински своята душа. Не го отричай, приятелю, нима може да отречеш душата си ? Но и не му се и подчинявай, защото свободата ти е най-ценното, което притежаваш, не се разделяй с нея така лекомислено. Не се опитвай да владееш егото си, приятелю, защото то не твой роб и нима душата ти може да ти робува ?
            Егото е твой спътник и водач в триизмерния свят, ако го оковеш и превърнеш в роб то ще си отмъсти. Ще те води през най-трънливите храсти и ще те блъска в най-дълбоките бездни, ще те дави в най-дълбоките води... Не приятелю ти не заслужаваш такава страшна участ, нито пък егото,душата ти я заслужава. Възприеми егото си като приятел, приятелю, като странник, спътник вървящ до теб... Сприятели се с егото си, приятелю, опознай го, разбери го. Никога досега не си обръщал внимание накъде те води, а само си го следвал. Сега разбери, разбери как то определя посоката, на където да те води. Виж как се ориентира в света, наблюдавай го, опознай го. Не му пречи по никакъв начин, защото така и двамата ще загубите правилната посока... Само наблюдавай този странник, който денем и нощем те води, приятелю, опознай го напълно, защото той е твоята душа! И ще видиш, че той постепенно отстъпва, ще видиш, че щом разбереш как той определя посоката на живота ти, ще предпочете да остане на заден план, ще ти позволи да започнеш сам да избираш на къде да вървиш, вече ти ще си водача. Вече Свободата ще води, той ще я следва неотлъчно и неотклонно винаги зад теб. Дори тогава не забравяй да го наблюдаваш приятелю и ще забележиш, че той все още намира начини да ти помогне с избора, да ти подскаже накъде да вървиш, ще забележиш, че той все още намира начин леко да те направлява, не толкова силно и явно като преди, но че до известна степен все още те ръководи... Отново само наблюдавай, разглеждай и разбирай, осъзнай как го прави и защо, просто продължи да го изследваш и опознаваш...
            Тогава, когато го разбереш напълно, когато научиш всичко от него, егото, твоят странен спътник и бивш водач ще остане назад. Ще престане да те следва, защото ще разбере, че вече нямаш нужда от него, защото не само ти си го наблюдава, но и той те е наблюдавал и е чакал... Твоят спътник през цялото време те е наблюдавал дори по-съсредоточено, от колкото ти него, внимавал е дали се отклоняваш от пътя, който ти сочи, гледал е дали вече не си се научил да вървиш сам, без да бъдеш воден, дали вече не някой, а Свободата Е!
            Когато твоят странник водач види, че вече не е необходим, ще си отиде, ще остане назад по пътя, ще изчезне... Защото ти вече няма да вървиш по неговия човешки път, а ще си тръгнал с друга крачка по друг път, не човешки, а божествен!
            За егото този път е непознат и недостижим, то ще си остане в своя път и ще те остави да вървиш по божествеността си. Егото е твой приятел и щом види, че вече не е необходимо ще изчезне, щом бъде напълно разбрано то вече няма да определя посоката в живота ти приятелю и ще изчезне, защото неговата цел е била такава, да направи възможен божествения път! Не го поробвай, но не се и отказвай от пребиваването Свободата  заради него, защото така ще е недостъпен божествения път за ще се обезсмисли както съществуването на егото си така и Ти – пространството, в което то е съществувало... Само наблюдавай своя спътник, разбери го, осъзнай го, това е човешкият път, по който спътникът-его те води, чрез него ти преживяваш човешкия път, необходимо е единствено да му позволиш да извървиш този път до край, за да се стигне до Безкрайността, Божествеността!    

Некрос                                                      

Няма коментари:

Публикуване на коментар