Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

сряда, 16 февруари 2011 г.

Днес започвам нов живот.

Днес свалям старата си кожа, страдала твърде дълго от контузиите на неуспеха и раните на посредствеността. 
Днес се раждам отново, а родното ми място е лозе, в което има плодове за всички. Днес ще бера гроздовете на мъдростта от най-висо­ките и най-богатите лози, защото са засаждани поколе­ние след поколение от най-мъдрите хора на света.
Днес с наслада ще опитам вкуса на гроздето от тези лозя и наистина ще погълна зародиша на успеха, скрит в него. И в мен ще покълне нов живот. 

Пътят на Любовта и Светлина, пътят към Бог е отрупан с неогреничени възможности, но е изпълнен и със съкрушение и огорчение и, защото е грапав и каменист и, ако телата на неуспелите се натрупваха едно върху друго, купът щеше да хвърля сянка върху всички пирамиди в света. 
Но аз няма да се проваля като другите, защото сега в ръцете си държа картата, която ще ме води в опасните води към бряг, до вчера бил само една мечта. 
Моята награда за борбата няма да е вече неуспехът. Както природата не е предвидила тялото ми да търпи болка, точно така не е предвидила животът ми да търпи неуспех. Неуспехът, подобно на болката, е чужд в живота ми. В миналото го приемах, както приемах болката. Сега го отхвърлям и съм готов за мъдростта и принципите, то ще ме изведат от сянката към светлината на богатството и щастието много по-далеч и от най-чудатите ми мечти —дори златните ябълки от градината на Хесперидите ще ми се струват само една заслужена награда. 
Времето учи на всичко живеещия вечно, и моят  дух разполага с лукса на вечността. И все пак в определеното ми време, този нищожен отрязък от  вечността наречен "настоящ живот", трябва да упражнявам изкуството на търпението, защото природата никога не действа прибързано. 
Сто години са необходими за създаването на маслиновото дърво, царя на всички дървета. Лукът израства за девет седмици. Живях като луковите насаждения. Не съм доволен. Сега ще стана най-великото маслиново дърво!
Но как? Защото нямам нито знание, нито опит да постигна величие и вече се препънах в невежеството и се потопих във водите на самосъжалението. Отговорът е прост. Ще започна пътуването си без да се обременявам с ненужно знание, нито с незначителен опит. Природата ми е осигурила много повече знание и инстинкт от всеки горски звяр, а стойността на опита обикновено се надценява от старците, които кимат мъдро и говорят глуповато. 
Опитът всъщност обучава съвършено, въпреки че курсът от уроци поглъща годините на човек и ползата намалява с времето, необходимо да се придобие специалната мъдрост. Накрая, когато човек умре, тялото изчезва. Остава вечната искра на душата. Освен това опитът може да се съпостави с модата; действие, оказало се успешно днес, утре ще бъде неприложимо и непрактично. 
Само принципите устояват и сега ги притежавам, защото законите, които ще ме водят към величие се съдържат в самият мен. Те ще ме учат повече как да се предпазвам от неуспех, отколкото как да постигам успех, защото какво друго е успехът освен душевно състояние. Ще се намерят ли двама от хиляда мъдри мъже да дефинират успеха с едни и същи думи; а провалът винаги се описва само по един начин. Провалът е неспособността на човек да постигне целите си в живота, независимо какви са те. 
В действителност единствената разлика между успелите и неуспелите се крие в различните им навици. Добрите навици са ключ към пълен успех. Лошите навици са отворена врата за неуспеха. Така че първият, предхождащ всички други, закон, на който ще се подчиня, е: Ще създам добри навици и ще стана техен роб. 
Като дете бях роб на импулсите си; сега като всички възрастни хора, съм роб на навиците си. Отказах се от свободната си воля в полза на натрупваните с години навици, а делата в досегашния ми живот вече са начертали път, заплашващ да ограничи бъдещето ми. Действията ми се ръководят от желания, страст, предразсъдъци, алчност, страх, обкръжение, навици — а най-лошият от всички тези тирани е навикът. Следователно, ако трябва да бъда роб на навик, нека да съм роб на добри навици. Лошите трябва да се изкоренят и да се подготвят нови бразди за добро семе. 

Ще създам добри навици и ще стана техен роб. 

А как ще извърша трудния подвиг? Ще го направя чрез законите на природата валидни за всяко живо същество, и всеки природен закон съдържа по един принцип, който ще премахне от живота ми един лош навик и ще го замести с друг, водещ ме към успех. Защото това е още един от законите на природата — навикът може да се премахне само от друг навик. 

Днес започвам нов живот. 

И си давам тържествена клетва, че нищо няма да забави развитието на новия ми живот. Няма да пропусна нито ден без да се уча от повсеместните природни закони, защото този ден не може да се върне, нито да се замени с друг.
Хиляди гроздове се намачкват, за да се напълни една кана с вино, а люспите и останалата каша се изхвърлят на птиците. Така е и с гроздовете на мъдростта през вековете. Много нещо е прецедено и изхвърлено като безполезно. Само пречистената истина е останала в думите, които следват. Ще пия според указанията и няма да разлея нито капка, И непременно ще погълна зърното на успеха. 
Днес старата ми кожа се разпада. Ще се извисявам сред хората, а те няма да ме познаят, защото от днес съм нов човек с нов живот.

Ог Мандино

1 коментар: