Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

вторник, 28 декември 2010 г.

Пийс Пилгрим - Път към вътрешния мир


Когато бях млада, открих две важни неща. Първо, видях, че изкарването на пари е лесно. И второ, разбрах, че печеленето на пари и безразсъдното им харчене е абсолютно безсмислено. Знаех, че не съмтук за това, но по онова време (това бе преди много години) не знаех точно заради какво съм тук. Много усилено се стремях да открия как да придам смисъл на живота и след като веднъж вървях цяла нощ през гората, достигнах до една, както сега ясно схващам, психологически много важна повратна точка. Почувствах пълна готовност да отдам живота си без никакви резерви на другите. Повярвайте, това е такъв момент, след който няма отстъпване назад. След това никога вече не може да се върнете обратно към напълно егоцентричния начин на живот.
Така преминах към втория етап от своя живот. Започнах да живея, за да давам това, което мога, вместо да вземам онова, което мога. Така навлязох в един нов и прекрасен свят. Животът ми започна да придобива смисъл. Бях благословена с добро здраве. Оттогава не съм имала нито главоболия, нито настинки. (повечето болести са причинени психологически.) Оттогава досега аз зная, че животът ми ще е посветен на работа за мира и че това ще включва всичко - мира между народите, мира между отделните групи, мира между хората и много, много важния вътрешен мир. Има голяма разлика обаче между желанието да отдадеш живота си и действителното отдаване, а в моя случай между тях имаше петнадесет години подготовка и вътрешно търсене.
През този период се запознах с това, което психолозите наричат его и съвест. Започнах да разбирам, че имаме като че ли два аза, две натури, две воли с два специфични светогледа. Тъй като гледищата бяха до такава степен различни, в живота си почувствах един конфликт между двата аза с характерните им светогледи. Имаше и хълмове, и долини (превратности - бел. прев.) - много хълмове и долини. И тъкмо тогава, в разгара на тази борба дойде едно прекрасно върхово преживяване и за първи път разбрах какво означава вътрешен мир. Почувствах единство - единство с всички хора, единство с цялото творение. Оттогава всъщност не съм се чувствала отделена. Отново и отново можех да се връщам към този прекрасен връх и оставах все по-дълго време, като само понякога се изплъзвах оттам за малко. И тогава дойде една прекрасна сутрин, в която се събудих и разбрах, че никога отново няма да се наложи да се спускам надолу към долината. Знаех, че за мен борбата бе вече завършила и най-сетне бях успяла да отдам живота си и да постигна вътрешен мир. Това е момент, след който вече няма отстъпване назад. Никога вече няма да се върнете към борбата. Конфликтът е приключил вече, защото сте салонна да правите това, което е необходимо, без никой да би принуждава.
Движението напред обаче не е приключило. Голямо подобрение настъпи и в този трети етап от живота ми, но това е все едно, че централната фигура от пъзела (картина-игра, която се нарежда от отделни изрязани парченца - бел. прев.) На вашия живот е вече сглобена, ясна и непроменяща се и по краищата останалите парченца попадат на местата си. Винаги има разширение по краищата, нопрогресът е хармоничен. Съществува усещането, че винаги сте заобиколени от всички хубави неща, като любов, мир и радост. Това изглежда като едно предпазно обкръжение и вътре в него има еднанепоклатимост, която може да ви помогне да преминете през всякаква ситуация, в която може да попаднете.
Хората могат да ви гледат и да смятат, че сте изправени пред големи проблеми, но винаги са налице вътрешните резерви, с които лесно се преодоляват затрудненията. Нищо не изглежда трудно. Има едно спокойствие, тишина и непривързаност - вече без напъни и пресилване за каквото и да е. Животът е запълнен и хубав, но никога повече не е претрупан. Това е нещо много важно, което успях да науча; ако животът ви е в хармония със схемата на живота и ако спазвате законите, управляващи тази вселена, тогава той ще е запълнен, но не е препълнен. А ако е претрупан, значи извършвате повече, отколкото е правилно за вас, повече, отколкото ви е отредено в общата схема на нещата.
Това е живот, посветен на даване, вместо на получаване. Като се съсредоточите върху даването, откривате, че точно както не можете да получавате, без да давате, по същия начин не може и да давате, без да получавате - дори и най-прекрасните неща, като например здравето, радостта и вътрешният мир.Имате усещане за безкрайна енергия - тя просто никога не се изчерпва; изглежда безконечна като въздуха. Като че ли сте се включили към източника на енергия на вселената.
Вече вие сте този, който контролира живота си. Нали разбирате, егото никога не ръководи. То е управлявано от желанията за удобство и доволство от страна на тялото, изискванията на ума и изблиците на емоциите. Но по-висшата същност контролира тялото, ума и емоциите. Аз мога да наредяна тялото си: „легни там на циментовия под и заспивай", и то изпълнява. Мога да кажа на ума си: „Спри всичко останало и се съсредоточи върху работата пред теб", и той ме слуша. мога да заповядам на емоциите си: „усмирете се, дори и в тази ужасна ситуация", и те се успокояват. Това е един различен начин на живот, философът Торо е писал: „Ако някой не върви. в крак с другите, може би той чува другбарабанчик" И сега вие следвате друг барабанчик - по-висшата природа, вместо низшата.
Чак тогава, през 1953 г., Се почувствах призована или насочена, или може би подтикната да започна поклонението си, посветено на мира в света - едно пътешествие, което се предприема по традиция. Според нея, поклонението е пътуване, което се извършва пеша и с вяра, искрено и като възможност за среща с хора. За тази цел съм облечена с туника, отпред на която пише „Пийс Пилгрим"*.
Чувствам, че това е вече моето име - то поставя ударението на моята мисия, а не на мен. А на гърба й пише „25 000 мили** пеша за мир". Целта на тази туника е да установи контакт с хората. Непрестанно, докато вървя по пътищата и през градовете, те идват при мен и аз имам възможност да им говоря за мира.
Извървяла съм 25 000 мили без нито един цент. Притежавам само това, с което съм облечена и което нося в малките си джобове. Не участвам в никакви организации. Казала съм, че ще вървя, докатоне ми се предложи подслон, и ще вървя, докато не ми се даде храна, и ще продължавам да обикалям, докато човечеството не се научи как да живее в мир. И мога да ви кажа съвсем искрено, че без никогада съм поискала каквото и да е, винаги ми е давано всичко необходимо за пътуването ми, което показва колко добри всъщност са хората.
С мен винаги нося своето послание за мир: това е пътят на мира: преодолей злото с добро, лъжата с истина и омразата с любов. Няма нищо ново в него освен практиката му. А прилагането му енеобходимо не само в международен, а и в личностен план. Аз вярвам, че ситуацията в света е отражение на собствената ни незрялост. Ако бяхме зрели, хармонично разбити хора, войната въобще не би била проблем, просто щеше да е невъзможна.
Всички можем да работим за мира. Можем да го правим точно там, където се намираме, вътре в себе си, понеже, колкото повече мир има в собствения ни живот, толкова повече можем да отразяваме навън. Аз всъщност смятам, че желанието ни да оцелеем ще ни тласне към един неспокоен световен мир, който, ако искаме да е траен, ще трябва да подкрепим с едно голямо вътрешно пробуждане.Считам, че с откриването на ядрената енергия навлязохме в нова епоха и тя изисква едно ново възраждане, което да ни издигне до по-високо ниво на разбиране, така че да съумеем да се справим с проблемите на съвременността. И така, главният въпрос, с който се занимавам, е мирът вътре в нас като крачка към мира в света.
Сега, когато говоря за крачките към вътрешния мир, говоря за тях обобщено, те не са фиксирани. Те могат да бъдат разширени, могат и да бъдат намалени. Това е просто начин за излагане на въпроса, аважно е следното: крачките към вътрешния мир не се предприемат по някакъв установен ред. Първатакрачка за някой може да е последна крачка за друг. Така че направете тези стъпки, които ви се струват най-лесни за самия вас, и като изпълните няколко, ще ви е по-лесно да направите и други. В това отношение наистина можем да си помагаме. Може би никой от вас няма да се почувства призван да тръгне да пътешества, а и аз не се опитвам да ви подтиквам към това, но относно намирането на хармонията в нашия живот считам, че можем да споделяме. И подозирам, че като прочетете кои са стъпките към вътрешния мир, ще от-криете, че вече сте направили някои от тях.
Първо бих искала да спомена някои от подготовките, от които се нуждаех. Първата е правилното отношение към живота. Това означава - не бягайте от живота! Спрете да бъдете повърхностнисъщества, които живеят само върху пяната на повърхността. Има милиони такива хора и те никога не откриват нищо, което действително има стойност. Бъдете готови да погледнете живота право в лицето и да се спуснете под повърхността, където се намират основните истини и реалности. Това е, което правим тук сега.
Пред вас стои въпросът за правилното отношение към проблемите, които животът поставя пред вас. Ако можехте само да видите пълната картина, ако знаехте целия разбой на нещата, щяхте даосъзнаете, че нито един проблем не идва при вас, без зад него да има цел, свързана с живота ви, който да не може да допринесе за вътрешния ви растеж. Когато разберете това, ще приемете трудностите като прикрити възможности. Ако не посрещате проблемите, просто бихте се движили безцелно в живота и не бихте достигнали до вътрешен растеж. Разрешаването на затрудненията според най-висшето в нас е пътят за осъществяване. Колективните проблеми трябва да решаваме съвместно и не може да намеривътрешен покой този, който избягва извършването на своя дял при решаването на общите проблеми, като например световния мир и разоръжаването. Нека винаги заедно да премисляме тези въпроси,заедно да ги обсъждаме и заедно да работим за тяхното разрешаване.
Втората подготовка е свързана с хармонизирането на живота ни със законите, управляващи тази вселена. Сътворението обхваща не само световете и живите същества, но също така и законите, на които те се подчиняват. Приложими и във физическата, и в психологическата сфера, те определят човешкото поведение. Доколко животът ни ще е хармоничен, зависи от това, дали ще успеем да ги разберем и да го приведем в съгласие с тях. А когато не се съобразяваме с тези закони, си създаваме затруднения чрез нашето неподчинение. Самите ние сме най-лошите си врагове. Ако хармонията липсва поради невежество, ще страдаме донякъде; но ако разбираме нещата и пак не се съобразяваме с тях, тогава ще страдаме много. Приемам, че тези закони са добре известни и добре се приемат, остава само добре да се спазват.
И така се заех с един интересен план, да се придържам в живота си към всичките хубави неща, в които вярвам. Не се заблудих да се захвана с всичко наведнъж, а вместо това, ако правех нещо, коетознаех, че не трябва да правя, спирах и бързо се отказвах от него. Вижте, това е лесният начин. Постепенното отказване е бавно и трудно. И ако не правех нещо, което знаех, че трябва да правя, бързо се захващах с него. Доста време бе необходимо, за да може изпълнението да достигне до убежденията, но разбира се, това е възможно. Сега, ако вярвам в нещо, аз го правя. Иначе би било напълно безсмислено. И като живеех според най-висшата светлина в себе си, открих, че ми се дава и друга светлина и че се отварям за получаване на повече, когато живея според тази, която имах.
Тези закони са еднакви за всички ни и можем заедно да ги изучаваме и обсъждаме. Но има и трета подготовка, свързана с нещо неповторимо за всеки човек, понеже всеки от нас има специално място в схемата на живота. Ако все още не ви е ясно кое е то, предлагам ви да се опитате да го откриете чрез възприемащо мълчание. Имах навика да вървя, възприемаща и безмълвна, сред красивата природа и така ми идваха прекрасни прозрения. Започвате да вършите своя дял в схемата на живота, като правите онези добри неща, към които сте привлечени, дори и те да са съвсем малки в началото. Давате им приоритет над всички повърхностни неща, с които обикновено е претрупан човешкият живот.
Има такива, които знаят, но не изпълняват. Помня един ден, както си вървях по магистралата, една много хубава кола спря и човекът ми каза: „колко е прекрасно, че следвате призванието си!" „определено смятам, че всеки трябва да прави това, което смята за правилно" - му отвърнах аз.
Той започна да ми разказва какво го привлича и то бе хубаво. Много се ентусиазирах и предположих, че той се занимава с това. Казах му: „това е прекрасно! Как се справяте?" Той ми отговори: „а, не правя това. За такава работа не се плаща." Никога няма да забравя колко ужасно нещастен бе този човек. Но в този материалистичен век имаме толкова погрешни критерии, чрез които измерваме успеха. Оценяваме го посредством доларите и материалните неща. Но щастието ивътрешния мир не са в това направление. Ако вие знаете, но не правите, наистина сте много нещастни.
Има и четвърта подготовка и тя е опростяването на живота, за да могат вътрешното и външното благополучие, психическото и материалното благополучие в живота ви да бъдат в хармония. Това бе много лесно за мен. Точно след като посветих живота си на другите, открих, че не мога да приемаповече от това, от което се нуждая, докато други по света имат по-малко, отколкото им е необходимо. Това ме накара да приведа живота си до нивото на потребностите. Смятах, че това ще е трудно. Считах, че то ще предизвика много страдания, но се оказа, че съвсем не е така. Сега, когато притежавам само това, с което съм облечена и което е в джобовете ми, не се чувствам лишена от нищо. За мен това, от което имам нужда, и това, което искам, са едно и също и не можете да ми дадете нищо, което не ми е потребно.
Открих тази велика истина: ненужните притежания са ненужно бреме. С това не искам да кажа, че потребностите на всички ни са еднакви. Вашите може да са много по-големи от моите. Ако имате семейство например, ще ви е необходим семеен център за вашите деца. Но искам да кажа, че всичко над необходимото, а необходимото включва понякога и неща извън физическите потребности, всичконад необходимото има склонност да стане обременяващо.
Има една огромна свобода в опростения живот и след като започнах да я усещам, открих хармонията в живота си между вътрешното и външното благополучие. Много може да се каже за тази хармония, не само за живота на отделния човек, но и за живота на обществото. Понеже като свят такасме се отдалечили от хармонията, толкова сме навлезли в материалното, че когато открием нещо от рода на ядрената енергия, сме способни да я поставим в бомби и да я използваме, за да убиваме хора. Това е, защото вътрешното ни  благополучие  изостава много от външното. Сериозните изследвания за бъдещето са свързани с вътрешната ни страна, с психологическата страна, така че да съумеем да ги приведем в равновесие, за да знаем как да използваме добре външното благополучие, което вече имаме.
Тогава разбрах, че трябва да премина през някои пречиствания. Първото бе толкова просто: пречистване на тялото. Това е свързано с вашите навици. Храните ли се разумно, за да можете да живеете? Познавам хора, които живеят, за да ядат. И знаете ли кога да спрете да се храните? Това е нещо много важно, което трябва да се знае. Имате ли разумни навици за сън? Аз се старая да си лягам рано и да имам достатъчно време за сън. Получава-те ли достатъчно свеж въздух, слънчева светлина, физически упражнения и контакт с природата? Може би ще сметнете, че хората ще започнат първо с работа в тази сфера, но практическият ми опит показва, че често тя е последна, защото това може да означава да отхвърлим някои от лошите си навици, а няма нищо, към което да се придържаме по-упорито. Второто пречистване, на което трябва да се наблегне много, е пречистването на мислите.Ако осъзнавахте колко могъщи са вашите мисли, никога нямаше да мислите отрицателно. Мислите могат да окажат силно влияние за доброто, ако са положителни, и са в състояние да ви разболеят физически и настина го правят, когато са отрицателни.
Спомням си един 65-годишен мъж, който проявяваше симптоми на нещо, което изглеждаше като хронично физическо заболяване. Говорих с него и разбрах, че има някаква горчивина в живота му, въпреки че не можах да я открия веднага. Той се разбираше добре с жена си и с порасналите си вече деца, а също и със съседите си, но горчивината оставаше. Открих, че той хранеше лоши чувства към отдавна починалия си баща, защото той бе образовал брат му, а не него. Щом успя да се отърси от тях, тъй нареченото хронично заболяване започна да затихва и скоро съвсем изчезна.
Ако храните дори и най-лека злоба към някого или каквито и да е лоши чувства, трябва бързо да се освободите от тях. Те не вредят на никой друг, освен на вас самите. Казано е, че омразата наранявамразещия, а не мразения. Не е достатъчно да действате правилно и да говорите правилно, трябва и дамислите правилно, за да бъде хармоничен животът ви.
Третото пречистване е пречистването на желанията. Какво искате? Желаете ли нови дрехи или забавления, или обзавеждане за дома, или нова кола? Можете да достигнете до единство на желанията си просто знаейки и вършейки своя дял в схемата на живота. Ако се замислите, има ли друго толкова важно нещо, което да желаете?
Има и още едно пречистване, и то е пречистването на подбудите. Каквото и да правите - каква е подбудата ви за това? Ако всъщност е ненаситността или егоизмът или пък самовъзхвалата, бих ви казала: „не правете това." Не правете нищо, което бихте сторили с такъв подтик. Но това не е лесно, тъй като сме склонни да действаме със смесени подбуди - и добри, и лоши, примесени заедно. Да вземем за пример един човек от света на бизнеса: той може да не е движен от най-виещи мотиви, но съчетана с тях е грижата за семейството му и може би мисълта да направи някакво добро на околните. Смесени подбуди!
Вашата подбуда, ако желаете да намерите вътрешния мир, трябва да е насочена навън - да помагате на другите. Трябва да е даване, а не получаване. Познавах един човек, който беше добър архитект. Очевидно изборът му бе прави-лен, но подтикът му бе погрешен. Подбудата му бе да спечели много пари и да е по-добре от другите. Така той си докара една болест и скоро след това се срещнахме. Успях да го убедя да започне да помага и на другите по малко. Говорих му за радостта, която човек изпитва, когато служи на другите, и знаех, че след като той направи това, никога повече няма да се върне към егоцентричния живот. Известно време след това си писахме. На третата година от моите обиколки преминах през града, в който той живееше, и едва го познах, когато се отбих да го видя. Той се бе променил толкова много! Но все още бе архитект. В момента работеше върху някакъв проект и започна да ми говори за него: „виж, замислям го по този начин, за да се вмести във финансовите ми възможности, а след това там, на място, ще го разположа така, че да изглежда хубаво." Подбудата му бе да служи на хората, които търсеха неговото съдействие. Той бе лъчезарен и напълно преобразен. Съпругата му ми каза, че клиентите му се били увеличили, защото вече идвали и хора отдалеч за проекти на къщи.
Срещала съм и някои хора, които трябваше да сменят работата си, за да могат да променят живота си, но много повече са онези, които просто трябваше да променят подбудите си в посока служене, за да стане промяната.
И сега, последната част. Това са отказите. Щом направите първия отказ, намирате вътрешния мир, защото става дума за отказа от своеволията. Може да работите по този въпрос, като се въздържате от извършване на всяко нещо, което не е добро, към което сте подтикнати, но същевременно не се потискате! Ако сте подбудени да направите или кажете нещо лошо, винаги може да се сетите за нещо добро. Преднамерено се обръщате и използвате същата енергия, за да направите или кажете добро, това дава резултат! Втори е отказът от усещането за изолираност. Ние се чувстваме отделени и преценяваме всичко според връзката му с нас, все едно че сме център на вселената. Дори след като разбираме добре нещата интелектуално, продължаваме да съдим за тях по този начин. В действителност, разбира се, всички сме клетки в тялото на човечеството. Не сме изолирани от другите хора. Всичко е една цялост. Но само от по-висшата гледна точка можете да разберете какво означава да обичате съседа си, както обичате себе си. И оттам виждате, че има само един реалистичен начин за работа, и той е за всеобщото добро. Докато действате само за користното малко аз, вие сте просто една клетка срещу всичките останали и сте далеч от хармонията. Но щом започнете работа за общото добро,ще откриете, че сте в хармония с вашите събратя - другите човешки същества. Вижте, това е лесният, хармоничен начин на живот.
Има и трети отказ и той е отказът от всички привързаности. Материалните неща трябва да бъдат поставени на съответното им място. Те са направени, за да бъдат използвани няма нищо лошо в употребата им; нали са за това. Но когато вече са надживели ползата си, бъдете готови да ги оставите и може би, да ги предадете на някой, който има нужда от тях. Всяко нещо, от което не можете да се откажете, когато му е минало времето, ви завладява и в тази материалистична епоха притежанията ни всъщност притежават много от нас. Не сме свободни.
Има и друг тип чувство за собственост. Не притежавате никое друго човешко същество, без значение колко близка е връзката ви с него. Никой съпруг не притежава съпругата си; никоя съпруга не притежава съпруга си; никои родители не притежават децата си. Когато смятаме, че те са наши, сме склонни да командваме живота им вместо тях и от това произлиза крайно нехармонична ситуация. Само когато осъзнаем, че не ги притежаваме, че те трябва да живеят според собствените си вътрешни подбуди, спираме с опитите да направляваме живота им и откриваме, че можем да живеем в хармония с тях.
И последно: отказ от всички отрицателни чувства. Искам да се спра само на едно от тях, което засяга и най-добрите хора, и то е тревогата. Не става дума за грижите, които биха ви накарали да направите всичко възможно в дадени ситуации. Тревогата е безсмисленото премисляне отново и отново на неща, които не можем да променим. Ще споделя с вас един похват. Рядко се тревожим за настоящия момент; обикновено всичко е наред. Ако се безпокоите, агониите ви са свързани с миналото, което е трябвало отдавна да забравите, или се притеснявате за бъдещето, което все още не е дошло. Склонни сме да се плъзгаме по повърхността и да отминаваме настоящето. Тъй като то е единственият момент, в който живеем, и ако не го изживеем, въобще няма да достигнем до живота. А ако успеете дабъдете в настоящето, няма да имате склонност към тревоги. За мен всеки момент е нова възможност да помагам на някой.
Ето и една последна бележка относно отрицателните чувства, която веднъж ми помогна много и е помагала и на други. Нищо и никой отвън не може да ме нарани вътрешно, психологически. Разбрах, че мога да бъда наранена психически само от собствените си неправилни действия, които мога да контролирам; от погрешните си реакции - те са малко по-сложни, но и тях владея; или от бездействиетоси в някои ситуации, като например сегашното положение в света, което изисква действия от моя страна. Когато разбрах това, се почувствах толкова свободна! И спрях да вредя сама на себе си. Сега някой може да се държи по най-лошия възможен начин с мен и аз ще чувствам дълбоко състрадание към този нехармоничен човек, този психически болен човек, който е способен да постъпва така. Със сигурност няма да нараня себе си, като реагирам погрешно и дам път на гнева и злобата. Имате пълен контрол над това, дали ще бъдете наранен психически, или не, и когато поискате, можете да спрете да си причинявате болка.
Това са стъпките към вътрешния мир, които исках да споделя с вас. В тях няма нищо ново. Това е универсална истина. Просто говорих за тях със собствените си обикновени думи, според личния си опитс тях. Законите, които управляват вселената, действат за доброто, щом им се подчиняваме, а всичко, което им противоречи, не се задържа за дълго. В самото себе си то съдържа семената на своеторазрушение. Доброто във всеки човешки живот винаги ни дава възможност да се съобразяваме с тези закони. Притежава-ме свободна воля в това отношение и затова, кога ще се подчиним и ще намерим хармонията и вътре в себе си, и в света около нас, зависи от самите нас.

Обобщение
Четири подготовки
1. Имайте правилно отношение към живота.
Спрете да бягате от живота или да живеете на повърхността му, тъй като това може само да причини дисхармония във вас. Посрещнете го прямо и се спуснете под пяната на повърхността, за да откриете основните истини и реалности. Разрешете трудностите, които той поставя пред вас, и ще разберете, че това допринася за вътрешния ви растеж. Помагането при решаването на колективните проблеми също спомага за развитието ви и те не бива да се отбягват.
2. Живейте според доброто, в което вярвате.
Законите, определящи поведението на хората, важат толкова непоклатимо, колкото законът за гравитацията. Спазването на тези закони ви доближава до хармонията; незачитането им - към дисхармонията. Понеже много от тях са общоизвестни, можете да започнете с прилагането на добрите неща, в които вярва-те. Никой живот не би могъл да е в хармония, освен ако убежденията и делата не са в съгласие.
З. Намерете мястото си в схемата, на живота.
Вие имате място в общия план. Какво е то, можете да откриете само вътре в себе си. Можете да го потърсите чрез възприемащо мълчание. Може да започнете, като правите всички добри неща, към които чувствате влечение, и им давате приоритет над всички повърхностни неща, които обикновено запълват човешкия живот.
4. Опростете живота си, за да бъдат вътрешното и външното благополучие в хармония.
Ненужните притежания са ненужен товар. Много често животът е претрупан не само от ненужни вещи, но също и с безсмислени дейности. Претовареният живот е нехармоничен и изисква опростяване. Желанията и потребностите могат да бъдат еднакви и когато това се постигне, има усещане за хармония между вътрешното и външното благополучие. Тя е необходима не само в индивидуалния живот, но също така и в колективния.

ЧЕТИРИ ПРЕЧИСТВАНИЯ -
1.Пречистване на телесния храм.
Освободили ли сте се от лошите навици? В храненето наблягате ли на животворните храни - плодовете, пълноценните зърнени храни, зеленчуците и ядките? Получавате ли достатъчно свеж въздух, слънчева светлина, упражнения и съприкосновения с природата? Ако отговорите ви на тези въпроси са „да", сте направили доста за пречистването на телесния храм.
2. Пречистване на мислите.
Не е достатъчно само да действате правилно и да говорите правилно. Необходимо е също и дамислите правилно. Положителните мисли могат да оказват силно влияние за доброто. Отрицателнитемисли са в състояние да ви разболеят физически. Направете така, че отношенията между вас и който да е друг човек да не са неспокойни, защото само когато спрете да таите в себе си лоши мисли, ще можете да постигнете вътрешна хармония.
3. Пречистване на желанията.
Тъй като вие сте тук, за да влезете в хармония със законите, които определят човешкото поведение, и с вашия дял в общия план, желанията ви трябва да се съсредоточат в тази насока.
4. Пречистване на подбудите.
Явно е, че подбудата ви не трябва да е ненаситността или егоизмът, или пък самовъзхвалата. Дори не бива да имате и користния подтик да постигнете вътрешно спокойствие за себе си. Да служите на другите хора, трябва да е подбудата ви, за да може да бъде животът ви в хармония.

ЧЕТИРИ ОТКАЗА
1. Отказ от своеволията.
Вие имате, или по-скоро изглежда, че имате, два аза: по-низшият аз, който обикновено ви ръководи користно, и по-висшият аз, който е готов да ви използва божествено. Трябва да подчините по-низшата си страна, като се въздържате от недобрите действия, към които сте подтикнати, но не като ги потискате, а трансформирайки ги така, че по-висшият аз да може да поеме ръководството на живота ви.
2. Отказ от усещането за изолираност.
Всички ние, разпръснати из целия свят, сме клетки в тялото на човечеството. Не сте отделени от другите хора, които са ваши събратя, и не можете да намерите хармония само за себе си. До нея може да достигнете, когато осъзнаете единството на всичко и заработите за доброто на всички. .
3. Отказ от привьрзаностите.
Само когато се освободите от привързаностите, можете да станете наистина свободен. Материалните вещи са тук, за да бъдат използвани, и ако не можете да се освободите от нещо, което вече е надживяло полезността си, то започва да ви притежава. Можете да живеете в хармония с другите само когато не смятате, че ги притежавате, и не се опитвате да командвате живота им.
4. Отказ от всички отрицателни чувства.
Работете върху изоставянето на отрицателните чувства. Ако живеете в настоящето, което всъщност е единственият момент, с който разполагате, ще откриете, че не сте толкова податливи на тревогите. Ако осъзнаете, че онези, които извършват лоши дела, са психически болни, чувството ви на гняв ще сепревърне в чувство на състрадание. Ако разберете, че всичките ви вътрешни наранявания са причинени от собствените ви неправилни действия или от собствените ви погрешни реакции, или от неподходящото ви бездействие, тогава вече ще спрете да си причинявате страдания.


За авторката:

От 1953 до 1981 г. една среброкоса жена, наричаща себе си просто "Поклонник на Мира", извървява повече от 40000 километра личностно поклонение за мир. Тя се зарича "да остана скитник, докато човечеството научи какво е мир, да вървя, докато ми бъде даден подслон, и да постя, докато ми бъде дадена храна."

През времето на нейното 28 годишно поклонничество, тя докосва сърцата, умовете и живота на хиляди индивиди из цяла Северна Америка. Нейното послание е както семпло, така и проникновено.

Посланието й продължава да вдъхновява хора от цял свят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар