Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

вторник, 28 декември 2010 г.

Какво получаваш всъщност, когато даваш?

  Какво получаваш всъщност когато даваш? Задавали ли сте си този въпрос? Защо някой изпитват огромна нужда да се раздават?. Какво всъщност даваш и какво получаваш? Когато даваш с чисто сърце, когато даваш просто така, без да очакваш нищо в замяна... Звучи като парадокс, но едва тогава ти всъщност получаваш, не просто някаква ненужна вещ а нещо истинско. Човек истински дава единствено тогава, когато влага любов в дарението - тя е истинската стойност на вещта или помощта, която се дава. 
Другото не е даване то е сделка, трампа размяна, бартер, договор. Уж даваш нещо, но веднага очакваш да ти дадат нещо в замяна с равна дори и по-голяма стойност от тази, която ти си дал. Всеки гледа да получи повече от колкото предлага. Но в тези размени няма почти никаква стойност, това са просто размяна на вещи. Често пъти дори заменяме една напълно непотребна вещ с друга. 
Разменяме празни вещи, защото не влагаме нищо в тях, за да не се минем, за да не би да дадем повече от колкото ще получим. Разменяме си празни вещи и се чудим, защо веднага щом ги получим губим интерес към тях. Уж много ни се искаше да ги имаме, щяха да са ни много полезни, щяхме да сме щастливи с тях, а какво стана в същност? Оказаха се пълен непотребен боклук! Веднага щом ги получим губим интерес към тях. Постепенно осъзнаваме, че те не са това, което сме мислили, че те не съдържат това, което сме търсили... 
Така е, как няма да е така? Като търсим стойността във вещи без стойност ? А защо вещите са без стойност? Защото вече никой не я влага в тях. В днешния свят всичко се прави само и единствено за пари, без значение какво, дрехи, мебели, картини, храни, музика и така нататък. Всичко се прави само за пари, майсторите на вещи вече не влагат нищо в тях, не влагат душата си, оставят ги кухи и празни, с колкото се може по-бляскава и привлекателна външност и  колкото се може по-кухи отвътре. Защо ли ? Защото майсторът иска само парите, които ще получи за вещите, които прави. Да вложи душата си в тях означава да ги изработва с много по-голямо внимание усърдие и любов, би му коствало много повече време, а това означава просто по-малко пари, а майсторът не иска по-малко, иска повече. Не иска да влага този “излишен” според него ресурс, защото смята, че няма да спечели пари от това. Прав е няма да спечели повече пари, но би спечелил нещо много по-ценно от тях... Ако изработваше вещите както трябва би спечелил удовлетворение и щастие от работата си. 
Прекрасното желание за труд е извратено в грозно печалбарство от един грозен развратник наречен Капитализма, почти всички майстори на вещи вече са развратени и покварени от него. Затова вещите ви харесват невероятно много докато са на витрината в магазина, гледате ги отдалече виждате само лъскавата външност, не усещате, че са кухи отвътре, защото са твърде далече от вас. Купувате ги и им се радвате, но много много за кратко, защото щом ги доближите до сърцето си с ужас разбирате, че са кухи. И вече те не ви радват, дори започват да ви дразнят. Какво очаквахте всъщност ? Какво очаквате всъщност? КАКВО ОЧАКВАХТЕ ВСЪЩНОСТ? 
С какво плащате за тези вещи? С пари? Та те за толкова кухи отвътре, колкото и самите вещи!  Парите са куха вещ, най-кухата... Давате една куха вещ и получавате друга такава, от какво сте недоволни? Сделката си е била честна, получили сте точно толкова колкото сте дали. Дали сте едно голямо нищо и получавате също толкова голямо нищо, а ако сте късметлии дори едно малко по-голямо нищо, радвайте се на късмета си! Радвайте се, може втори път да не ви споходи и какво ще правите ако получите малко по-малко нищо ?  
Нищо не давате, затова и нищо не получавате. Най-нещастни са богатите хора, защото винаги са мислели, че парите ще им дадат вещите, които те искат, вещите които смятат, че ще ги направят щастливи... Вече знаете защо това не става. Дори бедните хора, които се стремят към големите пари са по-щастливи, те поне имат своята мечта, мечтаят как ще спечелят пари и ще са щастливи, мечтата им дава поне някаква надежда и радост, една красива илюзия... поне едната красива илюзия... А богатите ? Те нямат дори нея! Те са осъществили тази своя мечта, но парите не са ги направили по-щастливи от колкото са били преди, напротив с изчезването на мечтата и разсейването на илюзията миражът на щастието скрито в парите и кухите вещи изчезва, напълно и безвъзвратно. Богатите и “преуспели” хорица остават дори и без този фалшив, но сладък блян. Какво им остава? Пропилели са живота си в преследването на една илюзия, сега илюзията я няма. Какво са постигнали? 
Едно голямо нищо, пропилели са живота си. Постигнали са една вещ, превърнали са живота си в една куха вещ, те самите са се превърнали в една куха вещ, безкрайно лъскави и привлекателни на външен вид и напълно кухи, празни и бездушни отвътре. Къде тогава е истината? Къде тогава е удовлетворението? Къде тогава се скрило щастието ? В любовта ? 
Да в Любовта! Разбира се, че в любовта, къде другаде? Скрито е в истинската любов. Кариеристите просто са били твърде заети да правят пари... и повече пари... и още повече пари... и са пропуснали всички шансове да обичат, за тях това е било загуба на време, а така всъщност изживяват целия си живот почти напразно. Щастието е в любовта, в истинската любов, а да обичаш истински означава да даваш, не да сключваш сделки или договори, а просто да даваш. Да даваш единственото, което всъщност притежаваш, своята Любов, да даваш своята истинска Любов без да очакваш нещо в замяна. Ако очакваш нещо в замяна значи си просто голям заблуден идиот, защото това твоето не е любов, а поредната вещ и ти ще получиш нещо в замяна-също вещ... Истинската любов не е вещ, тя е Истината, тя Удовлетворението, тя е Живота! 
Не живейте напразно! Раздавайте толкова Любов, колкото можете, влагайте я във всичко, в което можете. Тя е живота тя е това, което придава стойност дори на вещите. Разменяйте вещи, но винаги давайте повече от колкото ще получите. Влагайте във вещите, които давате колкото се може повече любов. Така ще получите Любов, не в замяна на тази, която пръскате около себе си във всичко около вас и не от околното пространство ще я получите. Че как може да получите любов от там като то е безкрайно по-бедно на любов от вас самите? Как може да получите любов от там? Най много да получите някоя вещ кръстена с това име, на която е лепнат този етикет... 
Когато пръскате любов, колкото можете повече, ще получите любов дори повече от колкото сте способни да отдадете. Защото сте се свързали с божественото Единство, със самият източник на Любовта, защото Бог Е Любовта! Превърнали сте се в тръба, в канал, през който любовта тече. Колкото любов отдавате толкова и се влива във вас, дори повече. Така колкото повече любов отдавате, толкова повече ще се влива във вас. Сърцето ви ще бъде препълнена от Любов чаша, която прелива, оставете я да прелива... вие самите сте чашата. Чаша, която непрекъснато прелива препълва с божественото-Любовта! 
Тогава дори вещите, които са около вас няма да бъдат вече кухи, защото вие ще изпълвате тяхната празнота с любовта, която се сипе безспир от вас и те вече няма да бъдат празни. Вие ще ги обичате и те ще ви обичат, защото любовта ще вдъхне живот и във тях. Тези вещи вече няма да са съвсем вещи, а пълни чаши любов. Много хора днес са се превърнали в кух вещи... напълнете и тях, не ги оставяйте празни, с празни ръце, с празно сърце... давайте им чаши любов, защото дори не подозирате, колко голяма е жаждата им. Давайте, давайте, давайте, без да очаквате нищо в замяна! А какво всъщност давате и какво получавате?


Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос

2 коментара:

  1. Naistina tova da se razdava6 e izkustvo,koeto ne vseki e sposoben da go pritejava.Kogato dava6 ti pomaga6 na 4ovek nujdae6t se i ne o4akva6 ni6to v zamqna.

    ОтговорИзтриване
  2. Напротив, всеки може да се научи да дава и това всъщност е основното, което човешките същества на планетата трябва да правят - да дават любов на другите под формата на помощ, състрадание, милосърдие, помагане за решаване на проблемите и превръщане на земята в едно по-хубаво място за живеене.Това е наша мисия и за това сме тук...

    ОтговорИзтриване