Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

петък, 31 декември 2010 г.

Притча за Кръстопътя, Дървото и Стареца


Беловлас старец срещнах на един кръстопът, веднъж когато за дълго се бях отклонил от пътя си и с много усилия открих го отново... Седеше там той, облечен - просто, с дълга бяла коса и наблюдаваше една птичка кацнала на ръката му... Очите му за миг се спряха върху мен, неописуеми очи, ярки и безкрайно живи, бездънни, сякаш побрали Вселената в себе си, очи изпълнени със Светлина, като очите на дете... 
Запътих се към него аз, с надеждата в сърцето, че ще може да ме упъти той, да ми подскаже на къде продължава моят Път и накъде отива... 
--- Добър да е денят ти човече, косата ти е по-бяла от сняг, ала очите ти са по-живи от тези на дете, не знам името ти и не знам как да се обърна към теб по друг начин. Дълго се лутах из шубраци, пущинаци загубил Пътя, сега съм на кръстопът и не знам на къде да тръгна, страх ме е сковал отново да не изгубя Пътя си и да се лутам отново с дни, месеци и години под жежкото слънце докато го открия. 
--- Добър да е денят ти Пътнико, сърцето ти търси, но очите и умът ти са замъглени, затова губиш Пътя и се луташ тъй  дълго, затова на всеки кръстопът не знаеш коя е твоята посока.... 
--- Мъдрост моля нахрани ме, моля  научи ме как да Не Се Губя отново ? 
--- Ако търсиш Пътя само с очите си ще се изгубиш, защото той не рядко се простира там където те не виждат дори козя пътека, не винаги пътят който те виждат е този, който ти трябва да следваш...
--- Но как да следвам Път, който дори не се вижда, как да Не Се Загубя тогава? 
--- На три тояги трябва да се подпираш, техният път трябва да следваш, на където те сочат на там трябва да вървиш, те са опората ти та да Не Губиш Себе Си из пътя...
--- От къде да намеря тези чудни тояги мъдри човече, на кое дърво те растат къде да ги търся ? 
--- Търси ги на дървото, което расте в твоето сърце, подхранвано от твоите дела. Дървото що има три имена и три лица. 
--- Кое е дървото що расте в Сърцето Човешко, и кои са Имената му ?
--- Имената му са Любов, Истина и Мъдрост! 
--- Но нима това дърво расте у всички хора ? 
--- Не, не във всяко сърце е пораснало дърво, но във всяко има от семената му, ако те намерят добра среда и получат добра храна, грижи  покълват и се превръщат в кичесто дърво. Ако пък не намерят стоят и чакат, спят. Сърце, в което няма дърво е пусто, пустош, Пустиня - жежка и огнена. Притежателят на сърцето е всякога неспокоен, защото няма как да се скрие от изпепеляващите лъчи на слънцето носещо имената Безпокойство, Страх, Ярост.. Тези лъчи изпепеляват цялата душа и я превръщат в пустинята Ненавист. Храна за семената, са делата човешки, ако храната е добра то и дървото израства и жежките лъчи само му придават сила и му помагат да избуява, защото то ги поглъща и трансформира в хармония, и плодове Любов, Истина, Мъдрост. Храни твоето дърво добре, грижи се за него и то ще порасне. Короната му ще те пази от жежкото слънце, плодовете му ще те хранят. Три яки негови клона ще преплетеш в едно, от три клона ще си оплетеш опора, жезъл, които да те води и да ти показва Пътя... и тогава Тръгни...  
  Усмихнах се щастлив, защото разбрах думите на Мъдреца, познах го, познах и дървото под което беше седнал. Три клона от дървото откърших и в един жезъл ги сплех, Любовта Истината и Мъдростта в едно Учение сбрах, което да ме води и да ми сочи Пътя. Причината поради, която заставах на кръстопът и не знаех на къде да тръгна беше, че слънцето на Страха, Безпокойството и Яростта заслепяваше очите ми. Когато се скрих от него в сянката на дървото пораснало в моето Сърце, когато от клоните му си сплех жезъл видях, че не слънце е това, а Огнен Страж пазещ кръстопътя, че неговия фалшив заслепяващ блясък е скривал от очите ми Пътя. Истинското слънце бе скрито в очите на стареца Учител, то бе в неговите думи-семена, от които покълваше Дървото на Живота!


Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос

Няма коментари:

Публикуване на коментар