Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

понеделник, 27 декември 2010 г.

Съзнание и Вселена

Вселената и глобалното Съзнание са много тясно свързани, Вселената следва и приема формите на Съзнанието и Съзнанието следва и приема формите на Вселената. Първо трябва да уточня какво разбирам под съзнание. Енергия, вибрация проникваща цялото битие. В християнството тази енергия е кръстена Светия Дух, във всички други големи религии и духовни учения присъства подобен еквивалент носеща друго име. Аз го наричам просто съзнание, Живот, този невидим елемент, който задвижва всичко. 
Съзнание се съдържа в абсолютно всяка форма на битието във и отвъд Вселената. Над една критична граница наричаме тези форми на битие живи същества, а когато количеството съзнание е достатъчно, за да се формира индивидуалност говорим и за самосъзнание. Всъщност тази субстанция, която съставя нашето самосъзнание, връзката ни с Единството, Божествената искра, това, което на изток наричат жизнена енергия или Чи се съдържа във всеки един елемент от Вселената, дори в нашата вселена. Казват, че най-страшното проклятие е “Да се сбъднат мислите ти!”, и всъщност всички самоосъзнаващи се същества са прокълнати. Причината е в резонанса, съзнанието резонира в определена степен с всяко съзнание. 
Има един доста забавен и малко известен факт, на някой учен му хрумнало да изчисли вероятностите в еволюцията на живота на Земята. Подхода бил от гледна точка на теорията за еволюцията на видовете на Дарвин, движещите сили са случайно възникнали мутации в генетичния материал на определени индивиди съхранени или отстранени чрез наследствеността и естествения отбор. Симулацията дала доста интересни резултати, при случай, че това са единствените механизми движещи еволюцията на видовете то човека доста е подранил с появата си, както и всички други висши видове. Времето, за което би трябвало да протече еволюцията е доста по-значително от това, за което тя е протекла в действителност. Разбира се в научните среди има една отвратителна но повсеместна практика, господата научни работници премълчават или дори открито отричат всички факти, които не съвпадат с установения им закостенял мироглед. Причината е проста  това са хора, които са изградили кариера и авторитет на базата на лични разработки, концепции и теории, да приемат подобни факти означава да си признаят, че научните им трудове, на които се крепи кариерата им са неточни и погрешни. Това би унищожило авторитета, който са градили с години, би наранило сериозно егото, което се е разраствало и ги е обсебвало с години. Така едно поколение учени изграждат един научен мироглед и го отстояват с цената на всичко докато могат и не бъдат изместени от новото поколение пробивни егоцентрични и много амбициозни учени. Това не е валидно разбира се за много хора посветили живота си на науката, които винаги се придържат към фактите без значение какво им коства това, но често пъти те са обявявани за луди и игнорирани от научните кръгове. Повечето научни работници обаче са от първия покварен вид. Така развитието на науката непрекъснато е ограничавано и спъвано, факти и теории, които биха променили целия мироглед на човечеството, които са базирани на съвсем реални факти и проучвания се отричат, пренебрегват, премълчават и погребват. Други пък попадат в отделите за национална сигурност на редица държави получават етикет “Строго секретно” и също не виждат бял свят. 
Но да се върна върху теорията за резонанса на съзнанието във Вселената. На изток този механизъм е много по-изследван и добре разбран, тибетските учители и йоги познават този резонанс и затова често постигат неща, които за мирогледа на западния учен са “абсолютно невъзможни”,”смешни”,”налудничави” халюцинации на нечии болен мозък. Има тибетски йоги, които са в състояние да рисуват в пясъка картини единствено с мисъл. При тях пясъка направо оживява и заема желаната от тях форма, защо става така?  Защо еволюцията на Земята сякаш е протекла по предначертан план? Защо всички тези трилиони случайности всъщност изглежда че не са случайности? Защо ли? 
Ами, защото всъщност е така, съзнанието резонира с всяко съзнание. Цялото пространство дори вселена откликва в определена степен на мислите на нашето съзнание. При това действа закона че: “Това което е горе е същото каквото е и долу” “Голямото съдържа в себе си малкото и малкото съдържа голямото”. Разпръснатата Чи се привлича и обединява, създава форми определени от по-голяма и всеобхватна Чи. 
Човек привлича главно две неща, това което най-много иска и това, от което най-много се страхува. Той създава в мислите си определени ситуации определени модели и събития. Околното пространство резонира, човек има много по-силно, голямо и обединено съзнание от малките частици материя носещи се свободно в пространството, от самото пространство. Микросъзнанията в тези малки частици резонират с това на човека минаващ покрай тях. Той буквално отлага и им налага модела създаден в мислите му и те започват да се обединяват изграждайки този модел. Затова мислите на човек постепенно се реализират, разбира се в такива мащаби каквато е силата и капацитета на неговото съзнание. От своя страна той също изгражда модели наложени от по-глобални макросъзнания. Това важи за всички живи видове населяващи земята, затова еволюцията е протекла в пъти по-бързо от варианта, в който е ръководена само от произволни случайности. Земята е следвала матрицата наложена от Слънчевата система а тя пък от своя страна следва матрицата наложена от галактиката и така докато стигнем до глобалното съзнание на Единството. Това е, което в религията се тълкува като божия промисъл или Вселенски план, Съдба. 
Но в този план човек не е просто пионка, не той също притежава съзнание и влияе на този процес малко или много. Той може да го променя в известни граници, такива каквито му налага собственото съзнание. Затова в Тибет и на много други места по света съществуват хора способни да рисуват в пясъка с мисъл, да карат семенце да се превърне в зряло дърво за броени минути или да лекуват нелечими болести, да живеят стотици години. Тези хора просто чрез духовни практики са издигнали личната си вибрация и са разширили съзнанието си. Затова те могат да влияят на околните частици и пространство в много по-голяма степен дори оказват влиянието си върху нас самите. Всъщност този резонанс много прилича на силата на гравитацията. Само че, тук вместо маса имаме честотата на  личната вибрация определяща широтата на съзнанието и ниво на еволюция. По-обхватното съзнание с по-висока вибрация привлича по-малкото с по-ниска вибрация. 
Това, за което говоря всъщност, е че собственото ни съзнание резонира с околното пространство с цялата Вселена. Ние следваме модела на глобална Еволюция на Абсолютното съзнание, но го променяме видоизменяме и развиваме като на свой ред създаваме модел на по-ограниченото от нашето съзнание. Този процес е безкраен и протича от безкрайно голямото до безкрайно малкото съзнание. Затова всъщност учените са установили, че редица частици от квантовото и субквантово равнище се държат така както ученият който ги изследва очаква и предполага, това е факт. Един от онези които разбиват на пух и прах класическата Нютонова секуларна физика, а така настъпва по мазола всички милиони научни работници изградили кариерите си върху класическата физика. Не казвам разбира се, че тя е напълно погрешна или измислена. Напротив тя си е съвсем реална и практична, съвременният човек вярва, че тя е истината, че това са законите, които движат вселената, тя откликва следва този изграден модел, разбира се в определени граници. Затова класическата физика е напълно невалидна за много малки частици от квантов порядък или пък безкрайно големи обекти какъвто е една вселена. Начина на мислене на един човек предопределя собствения му живот, той си изгражда един модел и го налага несъзнателно на пространството, което обитава. То откликва, до такава степен до каквато допуска   съзнанието на човека . Ако той си мисли, че животът му се управлява от напълно произволни случайности то така ще бъде, разбира се пак той малко или много ще следва модела на глобална еволюция идващ от макросъзнанието на Вселената. Нищо не може да направи по въпроса колкото и да му се иска. Все едно едно малко атомче да се опитва да се бори с течението в една буйна река.  Ако обаче той осъзнае положението си във Вселената и започне да разгръща съзнанието си, то той ще се включи в процеса на глобална еволюция пряко и по своя воля, ще се понесе по течението. Ще може да влияе във все по- голяма степен на околното пространство приносът му в усъвършенстването, развитието и реализацията на глобалния модел все повече ще нараства. Той ще пренася  този модел и на по- нисшите нива и няма да се опитва да прекъсва потока на божествената енергия. 
Това е красивата идея на всички големи религии и духовни учители, човек да се превърне в куха флейта, на която Божеството свири своята прекрасна съвършена мелодия, при това флейтата да не я изкривява с фалшивото си звучене. А това се получава, когато личността си въобрази че свири, мелодията става фалшива. Божествения дъх престава да протича през флейтата. Красивата мелодия си остава в божествените мисли, а в пространството звучат само фалшиви звуци. Божествения дъх идва от висшите нива на съществуване от глобалното съзнание и преминава през много същества, те са кухи флейти. Човек не може да чуе божествения дъх, не може да разбере прекрасната мелодия пряко от Бог. Но има същества който са високо еволюирали и са със съзнание близко до Глобалното съзнание-Бог, те са кухи флейти, те улавят Божествения дъх и го превръщат в музика, в нова форма, която вече може да се улови от съществата с по-ограничено съзнание, те от своя страна правят същото. Тези същества обикновено се обозначават като слуги на Глобалното Съзнание, Абсолюта, Бог, в християнството се наричат Ангели или Деви, в другите големи религии и учения също присъстват с различни имена. Тези същества дават своя принос към божествената мелодия, но без да я изкривяват или да я изпълняват фалшиво, за да не загуби своето съвършенство. Те просто я превеждат и пренасят към съществата с все по-ограничено съзнание. 
Ние сме такива същества, ама сме калпави флейти, въобразяваме си че ние свирим, това не е така. Развиваме фалшивия център на егото и губим връзка с Единството, преставаме да чуваме божествената мелодия, а свирим единствено фалшиви грозни кресливи звуци. Но ние носим отговорност за съществата с по-ограничено съзнание. Те слушат нашата непоносима “музика” и това ги наранява, пречи им да еволюират. Защото в нашата музика няма никаква хармония, тя не е в хармония с Вселената, а цялата вселена е единен организъм, който трябва да има единен ритъм. Ние въвеждаме дисбаланс, дисхармония в този ритъм, като органи, които не изпълняват добре функцията си, от което целия организъм страда. 
За щастие не сме много жизнено важен орган и организма може да съществува с нас и без нас. Божествената мелодия е глобалният модел на Еволюция, който ние следваме и който трябва да провеждаме към по-нисшите нива на съществуване. Отговорни сме за целия останал живот на Земята( с малки изключения), защото сме горе долу най-еволюиралият вид, имаме съзнание с най-висока вибрация, имаме самосъзнание. Трябва да помагаме на животните, растенията и минералите също да еволюират, всеки по своя Път, те ще правят същото от своя страна за елементарните частици в пространството. 
А какво правим ние всъщност? Експлоатираме ги и ги избиваме, това не божествения план за еволюция. Ние го извратяваме и изкривяваме. Това вреди на нас самите, защото така чуваме все по-слабо божествената музика. Не се развиваме не разширяваме съзнанието си, не повишаваме вибрацията си, не растем, а само гнием и вегетираме. Затова ни мъчат физически и психически болести и така ще бъде докато сами не решим да започнем да следваме хода на вселената. Докато, вместо да го изкривяваме и извратяваме, не започнем да мислим как да го обогатим. Докато ръсим в пространството безконтролно и безразборно моделите на противоречивите си нехармонични желания и страхове животът ни ще е пълен хаос, изпълнен задължително с болести и страдание. Пространството просто следва модела на поведение, който ние самите му задаваме, така че ако нещо в този живот не е както трябва отговорността е изцяло наша. Човека си го е създал такъв и само той може да го промени!


Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос

Няма коментари:

Публикуване на коментар