Тайната на Блаженството

         Казват, че някои хора са блажени, казват за тях, че са щастливи, че живеят. Но кой живее в същност и кой се радва на живота ? Кои са мерилата на Живота и Битието? Какво всъщност означава да преживееш, да изживееш?

         Случва се да минете покрай прекрасно цвете и да го забележите, да вдъхнете аромата му, красотата му да ви изпълни и да направи денят ви смислен, красив, прекрасен. Ала вие много често минавате покрай прекрасни цветя и много по-често се случва да ги подминете без да ги забележите, без да обърнете внимание на тяхната красота. Цветята са си красиви, но вие не ги виждате, вие изобщо не ги забелязвате, а дори да ги видите вие виждате единствено собственото си настроени в тях.

         Когато сте мрачни и унили, когато сте ядосани всичко на света ви дразни, целият свят ви е крив, цветето и то ви се пречка и то ви дразни, за вас то не е красиво, а грозно, дразнещо. Но това не е самото цвете, а вашето собствено настроение, то е дразнещото, то е дразнителя нищо друго. Случва ви се макар и рядко да се събудите в отлично настроение, тогава всичко за вас е слънчево, всичко за вас е приветливо дори и цветето. Минавате покрай него и замирате, поспирате, за да го погледате, то е красиво то е прекрасно, озарено, лъчисто. Отивате и вдъхвате аромата му, радвате му се наслаждавате му се и след това отминавате. В цветето отново сте видели само собственото си настроение, то е било красиво и лъчисто...

         Цветето просто си е цвете, него не го интересува дали го възприемате като красиво или грозно. То просто е огледало, в което се оглеждате вие самите. Когато човек е мрачен, раздразнен и ядосан той е вглъбен в себе си, той се дистанцира от света, затваря се в собствените си мисли. Дистанцира се от Живота и от Битието, той не живее в него, заживява в собствените си илюзорни мисли. Постоянно обмисля и премисля едни и същи мрачни спомени. Не възприема, не може да възприема, може да мине покрай прекрасно цвете, но няма да го забележи, изобщо няма да го види, защото има черно перде пред очите и не вижда нищо друго освен Мрак...

         Същото е и с останалите му възприятия, те са блокирани, затлачени. Този човек е дистанциран, откъснат от Живота, загубил е връзка с него. Как тогава да живее и преживява каквото и да било? Та той нито вижда нито чува! Как да види света около себе си? Как да го докосне? Как да го помирише ? Как да го вкуси? Следователно мерило за Живота е красотата, колкото повече красота виждаш толкова по-отворен си, толкова по-възприемчив си, толкова по-пълно възприемаш и преживяваш Живота. Ако виждаш красота във всичко, във абсолютно всичко, то ти си Блажен! Достигнал си Блаженство, защото за теб всичко е красиво, всичко ти носи радост и наслада, радваш се на всичко, като дете! Няма Мрак, за теб всичко е озарено от Светлина, от Светлината на красотата...

         Ако за теб всичко е красиво то ти възприемаш Живота, не си дистанциран от него, а го възприемаш цялостно във всичките му краски, Живота е прекрасен! Обикновеният човек обаче не е Блажен, не вижда навсякъде красота, за него има много Мрак, много болка, много страдание. За него не всичко е красиво, а има и много грозни неща. Лесно е да видиш красотата там, където изобилства, лесно е да й се радваш, да й се наслаждаваш. Лесно е да забележиш красотата в радостта и щастието. Вие всички го можете, всеки го може, но опитайте се да намерите красотата в мъката, в тъгата, опитайте се да намерите красотата в болката и страданието, лесно е да се радвате когато сте щастливи, но опитайте се да се радвате и когато сте тъжни, опитайте...

         Опитайте се да се радвате на тъгата си, на мъката си, дори на болката и страданието си. Те също са красиви, те също са необходими! Неописуема дълбока красота се крие в тъгата, в мъката и в страданието, дори болката притежава своето очарование. Опитайте се да откриете красотата им! Да това не е лесно, никак даже не е лесно. Не всеки го може, даже само малцина са успели, наричат ги Блажени, Светци, себереализирани хора, щастливи хора! Не всеки може да открие красотата там, където тя не е очевидна, но всеки може да се научи да го прави, всеки може да постигне Блаженство!        Но къде тогава е Просветлението, Мъдростта, къде тогава е ключът към сливането с Битието щом красотата е ключът към осъзнаването му ? Красотата е мерилото за възприемането на Живота и Битието, а любовта е мерилото за свързаността с тях. Погледнете един влюбен човек, наблюдавайте го. Той сякаш не е тук, не е с нас, той е в облаците, някъде на небето, Той радостен, той щастлив, той пее и танцува и целият свят пее и танцува с него. За него всичко е красиво, за него всичко е неописуемо прекрасно, да той е Блажен! Любовта е Блаженство! Може би и вие сте били влюбени, спомнете си това чувство, тази хармония! Тогава всичко вие изглеждало на мястото си, всичко е било красиво за вас, виждали сте красотата и хармонията навсякъде. Чувствали сте се невероятно свързани с всичко, сякаш слънцето е изгрявало заради вас, сякаш цветята са цъфтели само, за да ги видите и помиришете. Когато сте влюбени сякаш Земята се върти заради и около вас. Това е защото вие сте свързани, невероятно силно свързани с всичко около вас. Обичате един конкретен човек, и единствено той има смисъл за вас, но любовта ви към него се сипе и се лее... лее се върху земята, върху цветята, върху всичко и ви свързва, свързва ви с Битието и Живота...

         Когато двама души са влюбени един в друг, те са едно цяло, едно неразделимо цяло, целият свят е красив за тях, целият свят е създаден за тях. Любовта е Блаженство! Ако човек обаче обикне не друг човек, а света, ако обикне Живота и Битието, с цялото си сърце, ако живее единствено заради самия Живот и нищо друго, ако притежава битие единствено заради самото Битие, то той ще се слее с тях, ще се слее с Живота и Битието, няма да е вече нещо различно от тях, те ще са едно цяло с него. Той ще е Живота, той ще е Битието! Той ще Е! Обикновеният човек НЕ Е Живота, той е във него притежава частица от него но не е Живота! Затова има нужда от цел, има нужда от нещо, заради което да живее, нещо, което да го обвързва и привързва към Живота...

         Няма нужда от цел за да се Живее, самият Живот е Целта, той е самият Живот и всичко се свежда до това.... Когато самият Живот се превърне в центъра, в единствения фокус започва да се лее музика... Музиката на Живота и зверове, и хора, и дървета, и цветя, даже и самото Време и Земя ще поспрат за малко, за да послушат, ще поспрат, за миг ще спрат, за миг Всичко ще спре и ще Слуша! 

Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"  

Да бъдеш себе си

 Да бъдеш себе си е първият урок който трябва да научиш, да бъде себе си е първият урок, на който трябва да бъде научено едно дете, първият и най-важният! Страшно много хора днес определят живота си като нещастен, себе си като нещастни поради една единствена причина, защото не са научили урока, защото не са себе си! Много хора не живеят живота, който искат, нещастни са, изпадат в депресии, влизат в психиатрични клиники излизат още по-депресирани от там. Защо?

            Хората не живеят живота, който искат поради една единствена причина, защото не са себе си, като следствие от този живот постепенно те започват да го мразят и накрая намразват себе си и се депресират. Човек никога не може да мрази себе си НИКОГА, той е това, което обича, той е това, което цени. Проблемът е, че все следва чужди думите, чужди философии... Като дете постоянно са го възпитавали да се държи така както родителите му искат от него, така както на тях им харесва, така както те смятат за правилно. Не че го правят с лоши чувства просто и родителите, когато са били деца са възпитавани така, а няма училище за родители и трябва да се учат в движение. Детето свиква постоянно да се съобразява с околните “възрастни”, или ги слуша или им се бунтува но и двете реакции са породени от “възрастните”. Детето пораства, превръща се във “възрастен” но навика си остава, той постоянно прави това, което околните изискват от него или се опитва да го прави, тай като няма как да угодиш на всички, дори и от най-близкото обкръжение, просто няма начин!

            Така този човек никога не е себе си и никога не изпитва удоволствие от това, което прави защото го прави не за свое а за чуждото удоволствие. Ако продължава да води този живот то той рано или късно ще се намрази, ще намрази това, в което другите са го превърнали. Оставете другите, зарежете ги!

            Бъдете първо себе си, а след това всичко останало. Първо себе си! Правете това, което на вас ви е приятно, разбира се няма нужда да бъдете отшелници бъдете сред хората, слушайте ги, но само ако ви е приятно. Не позволявайте на “приятелите” ви да ви променят, ако те са ви истински приятели ще ви харесват такива каквито сте, иначе не са никакви приятели, а хора които не харесват себе си и понеже е по-лесно вместо да променят себе си се опитват да променят вас!

            Четете тези думи единствено ако го искате, единствено ако сърцето ви казва да четете, единствено ако ви става приятно и комфортно да го правите. Иначе е насила, вие четете, но всъщност не четете, симулирате, че четете, защото някой ви принуждава да четете, но вие сте свободни и само привидно правите това което той ви казва...

            Нищо не става насила, нищо не може да стане насила, ако чувствате, че трябва да направите нещо добре, но иначе не става. Без значение, че околните може да ви карат да направите нещо за ваше добро, че е здравословно или полезно. Без значение е, защото докато ви карат вие няма да го направите, най-много да симулирате, че го правите, но от това няма никакъв здравословен или полезен ефект, напротив точно обратното е. Ефектът е зловреден, зловреден за вас самите. Не симулирайте никога и в нищо, просто правете само това, което чувствате, че трябва...

            Това обаче не е оправдание за мързел, например работата ви не ви харесва затова няма да вършите, а ще мързелувате. Да обаче близките ви се нуждаят от парите, който изкарвате, вие самите се нуждаете от тези пари. Затова ще работите, ще изпитвате нужда да работите, ще го желаете. Разбира се намерете такава работа каквато ви харесва, каквато ще ви е приятно да работите. Винаги има такава, просто я потърсете и тя рано или късно ще се появи, дотогава бъдете на старата си работа, но не спирайте да търсите. Бъдете себе си във всичко, помагайте на другите, угаждайте им, но само ако чувствате, че трябва да го правите, само ако сърцето ви казва че трябва...

            Ако когато помагате на другите се чувствате добре, правете го, ако сърцето ви става леко и се изпълва с радост правете го, помагайте на другите. Това е съвършен егоизъм, но просто няма друг. Човек винаги прави всичко заради себе си и заради никой друг! Само съвършеният егоист е безкористен, напълно безкористен в помощта си, защото знае защо помага, знае че помага на другите защото чувства че трябва да го прави, това е неговата награда, само това той търси. Когато някой си мисли, че помага на другите заради тях, а не заради себе си то той греши, той го прави, за да каже “Ето аз помагам на другите и не искам нищо в замяна, живея заради тях без да очаквам нищо.” Да обаче този човек очаква, очаква и то много, очаква другите да са му признателни заради “саможертвата” и да му го казват всеки ден. Такъв човек помага на хората заради себе си макар и да казва обратното, защото очаква признателност, очаква хората да са му признателни, има нужда от това и заради това го прави, но ТОЙ има тази необходимост не друг, ТОЙ. Това също е егоизъм, може да е неосъзнат, но си е егоизъм от край до край!

            Вие всички сте егоисти, ВСИЧКИ, и аз съм егоист, въобще Човеът е егоист, съвършеният егоист. Такава му е природата просто, и той я следва, просто е себе си, дори и да се прави че не е себе си, дори да не го осъзнава факта си остава факт, просто няма начин да бъде нещо друго, не е възможно да е нещо различно!  

            Бъдете себе си! Това е първият урок, който трябва да научите, това е първият урок, който едно дете трябва да научи, първият урок който Човек трябва да научи! Тогава се освобождава спонтанността, тогава се освобождава непринудеността, тогава се освобождава истинската чиста безкористност у човека, само тогава. Единствено тогава той е доволен от себе си, единствено тогава той харесва живота, който води и е доволен от него, единствено тогава се чувства щастлив!

Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"

Да превърнеш виното във вода

 Как да превърнеш виното във вода ? Как да превърнеш тягостната ситуация в безгрижен миг? Как най- долната и отвратителна постъпка да превърнеш в красиво свято тайнство? Има начин! Има начин! Има начин да превърнеш виното във вода чрез свещената Златна алхимия на Живота. Принципът на Тантра, принципът на Алхимията “Това що е горе е и долу, това що е долу е и горе.” В най-долната и омразна постъпка се крие най-святото тайнство, в най голямото падение на съзнанието се крие и най-големия му възход. Всяко красиво нещо може да бъде осквернено, развратено и да бъде превърнато в ужасяваща гротеска, но и всичко грозно може да бъде трансформирано в невиждана красота и радост.

            Да превърнеш виното във вода означава да откриеш красотата във всяко действие, във всяко действие, което те ограничава, във всяко действие което ти наричаш неправилно или грозно-грях и да го преобразиш, да го преобразиш чрез скритата в дълбината му красота, да я извисиш и извадиш наяве и грехът не е вече грях, а свято тайнство, виното не е вече замъгляващ ума опиат, а просто утоляваща жаждата вода. Цялата психоанализа се базира на пирамидата Инстинкти-Его(Личност)-Свръх Его (Свръх личност). Инстинктите постоянно напират да се проявят чрез личността, но са постоянно цензурирани от Свръх егото или морала. Човешкото общество е наложило един стриктен морал и норми на поведение, които изцяло отхвърлят повечето инстинкти. Така личността е супресирана от една страна от напиращите инстинкти, а от друга от Свръх егото. Колкото повече човек подтиска инстинктите си, собствената си природа, толкова по-навътре в подсъзнанието си ги забива, те се натрупват и накрая избиват под формата на драстични психични отклонения и мании, все патологични...

            На Изток знаят, че ако подтискат някои желания и мисли само ще ги направят по-силни, затова проповядват удовлетворяването, осъзнаването им, преживяването им, а не подтискането им. В Психологията се използва друг подход, намиране на такава форма на изява на инстинктите и желанията, която да е приемлива за Свръх егото или за морала както личностен така и обществен. По този начин напрежението върху личността се освобождава...

            Златната алхимия на Живота е обединение на тези два принципа, изживяване на желанията, но чрез трансформиране в приемлива и красива форма извисяваща, а не подтискаща Духа. Ако изпитваш нужда да пушиш пуши, но го прави както трябва, пуши истински в пълно съзнание. Запали си цигара, но мисли единствено за нея, за нищо друго, превърни пушенето от автоматизиран вреден навик в медитация, в медитация освобождаваща Духа. Щом ти се пуши - пуши, запали си цигара вдъхни дима и в пълно и максимално будно съзнание. Осъзнай всяко едно движение на устните, на гръдния кош, осъзнай как дима навлиза в тях и ги изпълва. Как никотина се просмуква през лигавицата на устната кухина и навлиза в кръвта, осъзнай как той ти въздейства и те отпуска. Осъзнай напълно процеса на пушене, защо си започнал да пушиш, какви са били причините, какви са причините да пушиш сега и до какво ще доведе това.

            Осъзнавай без никакво осъждане, не се  осъждай, не осъждай никого, просто пуши и се наслаждавай максимално на това действие. Няма значение, че цигарите бавно те убиват, според българската статистика по-вероятно  да те блъсне кола на улицата от колкото да умреш от рак на белия дроб, но и така да е. Нека цигарите те убиват, но нека си е заслужавало! Изпуши цигарата докрай с максимално будно съзнание и наслада, осъзнавайки всеки един аспект на това действие, то вече не е навик то е медитация. Когато съзнаеш напълно защо пушиш и как ти въздействат цигарите, ще осъзнаеш всъщност, защо са ти били необходими, ще осъзнаеш урока, с който те са се появили в живота ти, ще научиш урока им и те вече няма да са ти необходими. Пушенето за теб вече няма да е навик, а медитация, но ще осъзнаеш, че няма нужда да пушиш, за да медитираш, усещането да медитираш без цигари ще е дори много по-приятно, удоволствието и насладата ще е много по-голяма, от колкото с тях. Ти вече ще си разбрал това, ще си го осъзнал и цигарите няма повече да са ти необходими. Единственият истински грях е да не осъзнаваш, да вършиш нещо автоматично, по навик. Когато осъзнаеш напълно едно действие, когато го изживееш в пълно съзнание ти разбираш и долавяш вътрешната му красота, неговата скрита духовност - извисяване, разгръщане на съзнанието. Така виното се е превърнало във вода, пушенето вече го няма, то просто не е вече необходимо. Всеки един ваш “вреден” навик, който присъства в живота ви си има своята причина и смисъл, осмислете го, изживейте го в пълно и максимално будно съзнание, насладете му се максимално, изживейте го докрай и той ще изчезне, защото ще сте научили това заради, което той е дошъл в живота ви!

            Изживейте желанията си, не ги подтискайте, подтискайки ги вие само им придавате допълнителна сила, а правите себе си по-слаби и по-податливи за тях. Живота е непрекъснато движение, непрекъсната промяна, непрекъсната трансформация на съзнанието, на вашето съзнание. Затова изживявайки един вреден навик, един порок вие трансформирате не него, а себе си. Осъзнавайки вътрешната му красота и духовност вие всъщност преоткривате собствената си красота и духовност, издигате съзнанието си, разгръщате личността си, вие просто сте себе си. Не навикът си отвива от вас, а вие от него, вие просто се издигате над него, той си остава там долу назад в миналото, но вие вече сте различни, вие сте се променили вие сте поели напред и нагоре по пътя на еволюцията, вие сте превърнали виното във вода! Няма човек, който да няма такива желания, няма мъдрец който да не ги е имал, колкото по-мъдър е сега толкова по “грешен” е бил преди, но е осъзнал и изживял докрай всяко едно от “греховните” си желания и сега е освободен от тях, напълно свободен, вече не притежава желания, защото ги е изживял всичките и вече не му е останало какво да желае, затова е мъдър... затова сега просто живее в абсолютна свобода и блаженство. Той е превърнал виното във вода, трансформирал е целия си живот в една непрекъсната безспирна растяща будност, дори и отвъд будността до границите на чистото Битие!

Откъс от книгата на Некрос "Философия на живота"

За Свободата на Духа или Изборът който правим!

 Свободата на духа, какво е това ? Какво всъщност е Свободата, не е ли тя напълно привидна илюзорна ? Казват, че човек е свободен, напълно свободен да бъде себе си и все пак казват, че всеки един от нас има своята Съдба, своята Мисия своя Път, къде е истината?

            Истината е, че човек е напълно свободен във всичко, което прави, абсолютно всичко. Той избира да прави или да не прави, да действа или да бездейства, да гради или да руши, да избира или не, дори да бъде свободен или не. Как тогава се връзва тази лична неограничена свобода със личната съдба ? Как се съчетава така безупречно личната неограничена свобода с Глобалната еволюция, с Божествения план? Всъщност човек не може да избере да бъде или не. Той Е и толкова, нищо не може да направи по въпроса, привидно изборът не е негов. Човекът може да се промени, може да избере да се промени и да се променя, може да се превърне в нещо ново и няма да е вече човек. Но смисълът си остава той пак ще Е в една или в друга форма, той винаги ще има Битие дори да избере да не го съзнава, до тук се простира изборът му. Какво тогава е личната съдба? Личната съдба е същността на човек, това което му е присъщо, това което той  в действителност Е. Човек живее, за да утвърждава своята Същност, своята Божествена същност, за да я изживее, за да й придаде битие.

            Но този вътрешен център всъщност е Бог, както част от Бог така и самия Бог, защото той е Единство. Съзнанието е като един океан, да в него има безброй много водни капки но нима някой може да каже къде са ? Нима някои може да разграничи една капка в океана от самия океан? Те са слети в едно, те са Единство. По същия начин човек е част от Бога, но е напълно неразграничим от него, човекът е една капка от безкрайния океан на Божествеността, на Единството.

            Човек избира да утвърждава своята същност, своята божествена природа или не, избира да следва ли съдбата си или не. Човек избира и неговата свобода не може да се ограничи дори от свободата на хората около него. Правилото, че можеш да правиш каквото си искаш стига да не пречиш на околните, стига да не ограничаваш тяхната свобода е илюзия. Ти избираш да обидиш някого, но дали той ще се обиди или не вече не зависи от теб, то не е твое действие, а негово. Той има правото да се обиди или не, да се засегне или не. Това си е негова работа, негов избор. Някой би казал, че това изобщо не е така, че е глупост. Да глупост е, но само ако действаш на автопилот. Някой те обижда и ти на автопилот се засягаш, изобщо не мислиш, изобщо не обмисляш възможността да се засегнеш или не, изобщо не осъзнаваш, че можеш да избираш, действаш автоматично по навик, като робот...         Изборът пак си е твой, ти избираш да действаш ли по този начин или не, ти избираш да взимаш решенията съзнателно или несъзнателно. Човекът може да избере да те обиди, да те нарани, но ти избираш дали ще се обидиш или не, ще бъдеш ли засегнат или наранен. Можеш да възприемеш обидата като шега, като закачка, можеш да възприемеш раната като урок, като урок на живота, не като рана, а просто като случка, като опит. Може да възприемете всеки човек, който се опитва да ви нарани и да ограничи свободата ви като учител, като учител по свобода, защото вие избирате ще бъдете ли ограничени или не. Неговите опити само ще покажат и демонстрират вашата свобода, ще е още една възможност за избор...

            Това са изборите, които правим всеки ден, ние избираме челия си живот, избирам да живеем или не, избираме как да живеем и с кого. Избираме да утвърждаваме ли божествената си същност или не, да следваме ли съдбата си или не. Но тук има още една уловка, човек не може да излезе извън собствените си граници, ако го направи просто вече няма да е човек, а нещо друго, каквото и да прави и където и да ходи капката вода пак си остава капка вода и толкова. Човек просто е такъв какъвто е, Свободен, обречен да бъде Свободен, това е неговата същност и каквото и да прави той няма как да я отрече, всяко негова постъпка е демонстрация на свободата му, на Същността му. Просто няма как човек да постъпи по друг начин, той решава нещо, но каквото и да реши това е негово решение, негово действие, утвърждаващо неговото мислене и чувстване, неговият живот. Затова личната съдба не противоречи на човешката свобода и както и да постъпва човек той утвърждава и следва съдбата си, неговият Път е Свобода, неговият Път е неговата Същност.


Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"

Светове и Хора

 Светове и Хора, толкова много светове и толкова много хора ! Уж живеем на една планета, а всъщност живеем направо в различни светове! Казват, че човек е микрокосмос, до колко е микро не знам, но определено е космос. Всеки един човек е изградил своя свят, своя личен свят. Подредил го е според себе си, така както смята, че трябва да бъде. Човек изгражда своя малък личен свят и след това просто влиза вътре и врътва ключа, слага катинара и край. Толкова, вече нищо не може да влезе при него и да го обезпокои, нищо не може да го нарани там. Просто се барикадира и се опитва да изпитва сигурност. Успява ли ? Определено не, защото в неговият малък личен свят бродят неговите си малки и не чак толкова малки лични проблеми и страхове, личните “демони”. Ученият се барикадира в света на науката, скрива се зад дебелите стени на крепостта “Логичност и рационалност”. Инженерът се обгръща с планове и чертежи, електротехникът се скрива зад техниката и така нататък...

 Всеки си изгражда своя личен свят, но той е една илюзия, един трик на ума за да се почувстваме по-сигурни, да не ни е страх от сенките на собствената ни душа, защото просто никъде другаде не съществуват сенки. Те са там... само там и си остават там, дори в кибритена кутийка да се скриете те пак ще ви правят компания, дори атмосферата ще е доста задушевна заради теснотията, страховете ще са непосредствено до вас, защото няма да имате пространство накъдето да ги избутате.       Личният свят е илюзия, и трябва да се подхранва непрекъснато от вниманието, от енергията на вниманието. Затова постоянно вие трябва да мислите за него, за да го поддържате. Домакинята постоянно мисли какво не е изчистила, кои продукти са на привършване, какво да сготви за вечеря, това е нейния свят и тя трябва непрестанна да внимава и да му обръща внимание, за да не изчезне. Единственото, от което човек е истински обсебен е от себе си, от това дето нарича “себе си” или нещото различно от всички и всичко останало, това чрез, което той се самоопределя, разграничава се и се отделя от околното пространство, егото. Личният свят е реалността на егото, то може да съществува само там, единствено там. То консумира вниманието то има нужда от тази храна. Колкото повече се затваряте в този личен вътрешен свят, с който до такава степен сте приели и до такава степен сте обсебени от него, че сте започнали да го определяте като “външен”, “действителен” , “реалният” свят, толкова повече губите досег с Реалността, с истинската си същност...

 Проблемите на домакинята са илюзия, светът няма да свърши ако веднъж захарта вкъщи свърши или за вечеря вместо гозба приготвяна два три часа се поднесат набързо измайсторени сандвичи за разнообразие. Но ако ги нямаше тези дребни проблемчета, ако домакинята не мисли и забрави за тях те просто ще изчезнат. Личният й свят ще изчезне, тя няма да е затормозена с такива глупости и просто ще си живее живота в истинския реален свят, в Битието...

 Защо хората трудно общуват по между си? Защо не се разбират? Как ще се разбират и как ще общуват като те живеят направо в различни светове! Събират се двама души и се опитват да общуват. Всеки е вглъбен в собствения си личен свят и с цената на всичко се опитва да го поддържа цял и стабилен. Двамата търсят общи точки, да общи точки на световете им, опитват се да ги долепят, да ги обединят. Това в 99% от случаите не дава задоволителен резултат, просто не сработва, затова всеки от двамата започва да се опитва да излъже другия да влезе в неговия личен свят... Защото това означава двойно внимание, двойна енергия, много ярък и стабилен вътрешен свят. Затова хората имат нужда от внимание, те имат нужда от помощ, от енергия, за да поддържат личните си илюзии, малките си къщички, които са си построили, за да се чувстват сигурни...

 Рядко се случва обаче двама души доброволно да обитават един и същи свят, обикновено всеки си има своята илюзия и е страшно силно привързан към нея, буквално закован, обсебен от нея. И за да я поддържа постоянно се опитва да привлече вниманието на другите хора, да ги накрая да заживеят в неговия свят, свят на илюзии. Съвременното общество е такъв свят, илюзорен свят. Един свят, в който са се натикали хората по своя воля, та сякаш това не им стига, а и са се ограничили допълнително като са си изградили и още един личен свят. Съвременното общество е пъзел сглобен от личните светове на така наречените велики личности на епохите, които по различно време са успели да въвлекат достатъчно голям брой хора, за да изглежда илюзията им що годе ярка и почти действителна...

 Разбира се има и хора, които са се осъзнали, проумели са простия факт, че живеем в илюзорни светове и са излезли от тях. Какво има отвъд ли ? Реалността, Действителността, Живота, Битието, наричаме тези хора , Освободени, Възнесени, Просветлени, Учители. Отиваме при тях, за да учим, за да ни научат как да се освободим от илюзиите, как да бъдем Щастливи-Истински...

 Не това е само фасада, претекст, лъжа, повечето хора отиват при тези учители и правят това, което правят постоянно с всички други хора... опитват се да ги въвлекат и натикат в техния собствен мижав личен свят. Опитват се да ги впрегнат да им решат проблемите, да свършат всичко вместо тях, едва ли не да изживеят техния живот... Защо го правят ли ? Защото личните им светове са заприличали на къщичка-сметище, пълно и препълнени с боклуци и проблеми. Те вече не могат да живеят така, но вместо да отидат при Учителя, за да им помогне да излязат от смрадливата си къщичка те искат той да влезе и да им я изчисти и спретне, да я направи красива и истинска та да им е приятно да живеят в нея...

 Огледайте хората около вас, огледайте хората, с които контактувате, обърнете внимание на темите, за които те говорят за нещата, които те споделят, обърнете внимание на проблемите им. И ще забележите как домакинята все разговаря за къщата си, как е изчистила, какво ще готви, какъв ремонт и подобрение планира, математикът все върти суче, така че темата се да дойде до математиката-неговия свят... Лекарят говори все за медицина... Младите хора пък си говорят все за музика, развлечения, старите обсъждат децата и внуците и така нататък...

 Това са техните светове, това са илюзиите, с които и в които те живеят. Самият аз съм се усетил, че така подбутван разговорите с приятелите си та да стане дума за магия, да аз живея в света на магията. Това е моят личен свят, да светът на магията е доста по-освободен и широк в сравнение с света на домакинята например, но и той е илюзия. Той е трик на ума за улесняване възприемането на Реалността. Ще се опирам на него докато е необходимо, в Реалността, в Битието просто няма разделение, не може да се каже това го има другото го няма, защото то хем го има хем го няма. Ако има дуалност значи става въпрос отново за личен свят, за илюзия. Светът на магията е като всеки друг личен свят, парченце от действителността, от Битието, илюзията се крие в това, че то се приема вместо като част цялото като самото Цяло. За математика математиката е Всичко, за художника изкуството е Всичко, за магът пък Всичкото е Магията. Илюзията е в това Всичко, и математиката и изкуството и магията са части от Битието, но именно ЧАСТИ, не Цялото Битие...

 Може да се освободите от личния си свят постепенно или изведнъж, може да го напуснете, да излезете от него, по пътя на Източната традиция, чрез вглъбяването в себе си, медитацията, поради простата причина, че щом човек е приел вътрешния си свят за външен то истинската реалност се е превърнала в негов вътрешен свят. Битието е същността на човек, то не нито вътре нито вън от човек, защото не битието е част от Човека, или пък човека е част от Битието. Няма разделение, няма дуалност Човек прост Е Битие. Хората, които избират този метод престават да обръщат внимание на личните си светове, не ги захранват с енергия и те се сриват, изчезват, разпадат, настъпва осъзнаване на единството с Битието, Просветлението. Другият метод е разширяване на съзнанието, разгръщането на личността, себереализиране. Човек разгръща истинската си същност и илюзията изчезва, разпада се, защото той приема Живота такъв какъвто е, без ограничения и илюзии. Всъщност тези два метода не са два, а един, едно и също нещо, само гледната точка е различна...

Откъс от книгата на Некрос "Философия на живота"

Радостта от Живота

  Много хора я търсят, но много малко я намират, защо е така ? Защо толкова усърдно я търсят и чакат, а тя все им убягва ? Животът е един миг, един кратък безкрайно малък момент. Човек винаги се намира в този миг, един миг минава друг настъпва, плавно и неусетно, но човек винаги си остава в един единствен миг, тук и сега. Той не миналото си, не е и бъдещето си, той не е в мига, който ще настъпи утре, нито е в мига, който е бил вчера. Той е в този миг тук и сега. Именно в този миг е скрита радостта от Живота. Разхождаш се и виждаш цъфнала роза, един миг. За момент забравяш за абсолютно всичко, затова къде си тръгнал, за проблемите, които вечно премяташ в главата си, за мислите си. Един единствен миг, очите ти са се спрели върху цъфналия цвят-свят на розата, но в този миг времето е спряло и той е безкрайност. Той е блаженство, защото в този миг ти нямаш проблеми, нямаш тревоги, нямаш очаквания, не мислиш постоянно за утре а си тук и сега. И розата е тук и сега, ти я гледаш и тя те гледа. Ти и се възхищаваш, дивиш се как нещо може да бъде толкова красиво, а тя просто си е тя, розата си е роза, тя е тук и сега, не е в миналото нито в бъдещето. Мига, в който очите ти са се спрели на розата е един малък вълшебен миг, едно малко чудо. То дава смисъл на деня ти, то дава смисъл на безцелната ти разходка. То придава смисъл и на розата, защото красотата трябва да се оцени и осъзнае. Човек винаги съществува в един единствен миг, не в два не в три или повече, винаги в един единствен миг. И той е винаги различен винаги неповторим. РАДВАЙТЕ му се, защото животът ви е един миг, Животът е един миг тук и сега...

            Хората пропускат и подминават радостта от живота, защото пропускат мига, те не го осъзнават, не го възприемат. Така те пропускат целия си живот. Защо ? Защото те чакат, да падне небето, да се продъни земята, да изгасне слънцето, всъщност май и те не знаят какво чакат, толкова дълго са чакали, че вече не помнят причината. Може би чакат щастието или радостта, чакат моментът, в който няма да имат грижи, няма да имат проблеми, няма да имат работа, няма да има нужда да правят нищо просто ще си мързелуват. Хората вечно чакат следващия миг, този който все още не е настъпил. Но докато го чакат той няма и да настъпи и как ще настъпи? Винаги има следващ миг който неусетно заема мястото на предходния и така хората си чакат ли чакат и в един момент се изправят пред Смъртта. Няма следващ миг, няма го блажения мързел, няма го и щастието и радостта. Просто няма следващ миг, хората се опомнят, че вече няма какво да чакат и питат “Ами сега ?”, викат и плачат, и крещят. защото осъзнават, че изобщо не са живели. Целият им път на Земята е бил едно чакане, не е бил Живот...        Забравете за бъдещето, забравете за миналото тях ги няма, те не са при вас, вие не сте в тях. Вие сте тук и сега. Животът ви е ТУК и СЕГА! Живейте, радвайте се на мига, защото той е всичко, което имате и ще имате. “Животът е един миг от Вечността!” Но той си е вашият миг, изживейте го. Когато очите ви се спрат на нещо красиво, на някое красиво цвете. Спрете, спрете ритъма на делника, изхвърлете тревогите и неспокойните блуждаещи мисли, отидете и погледнете цветето отблизо, вдъхнете аромата му. Ще ви отнеме само един миг! Но този миг ще се превърне в безкрайност, защото времето за малко ще спре своя ход и ще ви изчака. Насладете се на мига, защото той е всичко, което имате и ще имате. Животът е само миг от вечността, но той е вашият МИГ, насладете му се, радвайте му се. Бъдете тук и сега, радвайте се на мига, в който сте, защото той ще отмине и друг ще заеме мястото му. Ако не го, осъзнаете, не го преживеете, не му се насладите той ще е отминал напразно. А ако пък се замислите за отминалия миг, ако се замислите защо не сте го изживели пълноценно ще прахосате и мига, в който сте и той ще отмине, и него ще оплаквате после. Къде е щастието ли? Къде е радостта ли?

            Щастието и радостта са тук и сега! В този миг, тук са били винаги и тук ще бъдат, просто вие не сте тук и затова не ги виждате, не ги осъзнавате, не ги преживявате. Вие ги търсите в следващия или в миналия миг, но те не са там, никога не са били и никога няма да бъдат, те винаги са били Тук и Сега. Ако обаче вие не сте тук и сега, ако блуждаете някъде другаде изобщо няма да забележите прекрасната разцъфнала роза на Живота, изобщо няма да я видите. Как ще я видите като не сте при нея! Може ли да видите нещо, което не е при вас ? Вие не сте и нито при щастието, и нито при радостта, нито при живота, затова не сте щастливи, затова не се радвате. Вие искате да се радвате, много искате да се зарадвате и чакате да се зарадвате, чакате този светъл бъден миг, който ще ви направи радостни и щастливи. И ще го чакате, доста дълго ще го чакате! До тогава докато ви омръзне и вместо да чакате се огледате около вас и забележите разцъфналата роза. Тогава ще се усмихнете, тогава ще се зарадвате, тогава ще сте щастливи, защото ще сте при розата и тя ще е при вас, ви ще сте при радостта и щастието и ще сте радостни и щастливи. Радостта от Живота е там където винаги е била и винаги ще бъде, тя винаги е на едно единствено място, в един единствен миг- Тук и Сега!         

Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"                                                       

Какво всъщност е прошката?

 Какво наистина е прошката ? Разбрахме ли този урок? Разбрахме ли какво всъщност означава да прощаваш ? Разбрахме ли какво носи опрощението ? Много ми се иска да повярвам, че сме, но истината е, че това не е така. Остава ми надеждата и вярата, че не е далеч времето, когато ще разберем прошката. “Око за око, зъб за зъб” гласи закона за отмъщението, но да отмъстиш за причиненото ти зло означава да се изравниш с неговото ниво. Да пратиш по дяволите цялата си лична ценностна система по и да се принизиш до нивото на агресора, да пикаеш на принципите си и да заиграеш неговата игра. Някой ви причинява болка или неудобство и вие задължително трябва да си го върнете, но това означава да слезете на неговото ниво. А може и да го подминете в падението си в стил “Око за две, зъб за чене”.

 Щом отмъщението е принизяване, то какво е опрощението? Извисяване ли е ? Да, опрощението е именно извисяване, възнесение! Христос се възнесе приемайки греховете на всички хора, за да получат те опрощение. Той умря в страшни мъки, за да бъдат опростени дори неговите собствени убийци и мъчители! Но заради това той възкръсна, възнесе се над целия материален свят, издигна се над него, показа пътя на човешката еволюция. Какво щеше да стане ако той беше умрял на Кръста за всички хора с изключение на тези, които го приковаха на него? Ами пак щеше да бъде подвиг, даже можеше някой да го запише или възпее в някоя песен и толкова, само толкова. Днес никой нямаше да знае кой е бил Христос или какво е извършил просто, защото историята щеше да приключи със смъртта на му, това щеше да бъде краят. Нямаше да има възкресение или възнесение, нямаше да го има христовия завет, нямаше да ни има и нас днес ! Научете се да прощавате, научете се да прощавате на тези, които ви нараняват. Много често те дори не си дават ясна сметка, че го правят! Те дори не осъзнават, че са ви наранили и вие таите гняв и омраза в сърцата си към тях ! Омразата е най-силната отрова и тя ще разяде сърцето ви отвътре, ще го унищожи, ще унищожи и вас. Ако обаче простите, няма да има омраза в сърцето ви, то ще е чисто и леко. Ще пърха радостно в гърдите ви и ще се радва на всичко живо, на всичко красиво, ще се радва на Живота.

 Ако вие не се радвате на Живота значи на много хора има да прощавате, много чернилка и неприязън сте събрали в сърцето си. То е станало мръсно и тежко, оковано е във вериги. Как тогава да ви е леко и приятно да живеете като сърцето ви така страда ? Как да се радвате на живота като имате буца, камък тежаща няколко тона вместо сърце? Не можете да се радвате, как ще можете ? За да се радва човек трябва да има чисто и леко сърце, което да трепка и подскача в гърдите му, да не е обременено и затлачено от негативизъм. Простете, опростете се, простете първо на себе си, след това на хората, които обичате и най-вече на хората, които не обичате. Опростете най-вече хората, които са се провинили пред вас и камък ще ви падне от сърцето ! Камък ли? Та то е цяла канара ! Ще видите колко леко и приятно ще ви стане. Защо ли ? Защото ще се издигнете над отмъщението, над злобата, над гнева, над омразата. Това е канарата, която смазва сърцето ви, това е канарата заради която едва едва дишате. Когато простите тя ще падне от вас, вие ще се издигнете над нея. Ще дишате леко и свободно, ще сте истински свободни, няма вече да има какво да ви тежи и ограничава, сърцето ви ще е чисто и леко. Вместо с мрак и омраза ще се изпълни с красота светлина и любов. Ще се изпълни с тях, даже ще се препълни и ще започне да прелива, оставете го да прелива, то е чаша. Тази чаша трябва винаги да прелива от красота и любов. Не мога да ви опиша колко невероятно прекрасно и приятно е да се живее с чисто сърце, трябва сами да го изпитате, за да ме разберете. Простете първо на себе си, след това на хората, които обичате и най вече на хората, които не ви обичат, защото чрез прошката вие сте престанали да ги мразите, чрез опрощаването на дълговете и прегрешенията, които имат те към вас ще се извисите над тях. Ще се издигнете над злобата, над гнева, над омразата, над отмъщението. Ще изпитвате единствено безкрайна лекота и свобода, безкрайна красота и любов! А какво всъщност е прошката ? И кой на кого прощава ?                                                                                                      

Откъс от книгата "Философия на Живота" от Некрос