Закони на еволюцията

Всичките творчески енергии при сегашната еволюция вървят в квадрат. Квадратът – то е най-ужасното нещо, там герои се искат; ти трябва да имаш голямо хладнокръвие, да те обстрелва неприятелят – то е само за най-големите герои…. Апостол Павел , който е бил окултист, ученик на тази велика школа, ученик на Христа, който е бил обучен във всичките правила на Христовото учение и е разбирал дълбокия вътрешен смисъл , казва: „Ще вложа законите си в сърцата им“ – ще ги вложи, значи – „и ще ги напиша в умовете им.“ Напише – значи само по форма. Само чрез ума може да се напишат тия закони. Тия закони в сегашното положение действат във вашия мозък, действат във вашите бели дробове, действат в стомаха и в симпатичната нервна система. Но тия живи закони имат отношение към оная велика, жива енергия в света, която изтича от своето първично състояние, за да влезе в пътя на еволюцията и тъй да видоизмени тази първична сила, която индусите наричат „prakriti“, а ние я наричаме „Дух“. Духът, това е първичното. И казва апостол Павел на друго място: „Плодът на Духа е Любовта“, т.е. първото диференциране на Духа е Любовта, а първото изтичане от Бога е Духът. Сега няма да се спирам да ви обяснявам какво нещо е изтичане. Следователно първият закон в света е законът на Любовта. Туй в индуската философия се нарича закон за татвическата енергия, от която праната е едно видоизменението е едно течение, което иде от Слънцето, едно механическо течение. …

От Слънцето трябва да дойде, разберете, тази първична, разумна енергия, която периодически слиза. Вие трябва да разберете в кой ден, месец , година иде. Да, тъй е уредено. Намерите ли момента, вие ще разберете тази истина. И Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо“. Де е Господ? Близо – в Слънцето е тая истина. И Месечината, и Слънцето са създадени за години и времена. И тия години определят законите, по които ние трябва да се качваме. И тия закони трябва да разбирате, по които върви нашата еволюция. Енергиите кога ще дойдат? Когато е благоприятен моментът.

Закон за добро и зло (полярност)

Ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината – тя е семе, но и тя е включена в Любовта. А какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея.

Там, където започва доброто, в най-ниските си вибрации, това е зло. И затова едно същество, което е достигнало до своя най-висок стадий на развитие в еволюцията си, като забрави как да измени вибрациите и влезе в по-ниските вибрации на живота, то умира, понеже влиза в разрез с противоположните движения в живота. И тъй, злото в света е начало на доброто. Значи, ако си станал лош, сложил си начало на живота си. … Не тъжете заради злото в света. На ученика не е позволено да критикува постановленията на Природата. Той няма право да се произнася върху нещата. Той трябва само да констатира фактите. Само един Учител , който е завършил своята еволюция, минал е по този път, той има право, той може да се произнася. … В края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и друг начин, в който животът може да се прояви. Един ден и добро, и лошо ще се срещнат, всичко ще забравите, Бог ще ви разложи на вашите първоначалните елементи и ще влезете в новия живот. И апостол Павел казва: „Едно време бях в тъмнина, а сега съм в светлина“. Друг живот има. Тези, които са сега в тъмнина, ще минат, други ще ги заместят. Тъй щото от чисто окултно гледище, за всички в света има условия да изправят живота си. … Не взимайте участие в ония площадни философски разсъждения на вестниците и на съвременните философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: „Злото е една потреба вътре в еволюцията“. Ние ще живеем така, както законите на великата Любов изискват. Този закон включва всичко в себе си и изключва всички противоположности. Любовта казва:

„Мисли любовно за всички и чрез закона на Любовта ти можеш да се поляризираш, и от най-ниското стъпало на живота можеш да се издигнеш до най-високото. Не мисли за злото, за нещастията, макар и да се сипят отгоре ти хули като дъжд от гранати. Бъди уверен, че като мислиш само за Любовта, тия гранати ще падат отляво и отдясно и няма да те засегнат, и ти ще влезеш в новите условия“.

Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви. Човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Онзи човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог. Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса.

Закон за кармата

Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция.

Някои хора често са ми казвали: когато идат при Бога, там да ги съди Господ. Те мислят, че ще отидат при Господа като тука, да ги съди. Като идеш в оня свят, няма да има такъв съд. Там няма да има адвокати, съдилища. Всичкият ти живот, каквото си вършил , всичките тези души, които си убил , ще вървят подир тебе. Кокошките, които си изял , и те ще вървят подир тебе. Изял си миди – и мидите ще вървят. Изял си ябълки, круши – всички вървят от подире ти и казват: „Този човек ни дължи“. Всичките са с развалени форми, тръгнали са да те съдят и викат. Кокошките казват: „Главите ни дай, крилцата ни дай, крачката ни дай!“ Целия ден вървят от подире ти. Тръгнали стотина агънца подир тебе, и те искат. Всичко, каквото си изял , ще върви от подире ти. Крушите казват: „Излъга ни, изяде крушата и не посади семките в земята. Защо не ги посади? Ти спря нашата еволюция“. Ябълките, крушите, черешите – всички ще станат да ни съдят. На своето задължение не сме издържали. Та, в края на века сме. Трябва да минем в новото разбиране.

Христос се обръща към своите ученици, и казва: „Можете ли да пиете тази чаша, която аз пия?“ Те му отговарят: „Можем“. Но в практическия живот се оказва, че щом ни дадат тази чаша, мъчно се изпива. Виждал съм често малки деца да не могат да пият горчиви капки. „Пий, мама, за твоето здраве“, казва майка им. „Не може, мамо, горчива е тази чаша.“ И аз бих желал да няма горчиви чаши в света. И ще дойде ден, когато в човешката еволюция тия чаши няма да ги има. Не че Бог иска да ги дава: страданията не се налагат от Бога. Бог съизволява, но не благоволява в тях. Той казва:

„Не благоволява душата ми в смъртта на грешника“. Когато ние страдаме, изплащаме, но не изведнъж, в сегашното развитие на живота си.

Закон за въплътяване и за вселяване

Какво нещо е прераждането? Много пъти ще дойдеш да се въплътиш. И никога не си се качил горе. От невидимия свят казват:

„Турете го да започне този опит“. Като ученик – когато те скъсат, втори път пак учиш, пак държиш изпит – дотогава, докато издържиш изпита. Вие мислите, че ще умрете, но няма да умрете. Онова тяло, което е направено от земя, иска да си почине. Всяко нещо нека да си почине. Вашият дух е излязъл от Бога и душата ви трябва да се върне пак при Него. Защото, ако се върнете при Господа, ще се обновите. Трябва човек да иде горе, да се обнови. Не че после няма да дойдеш, ще дойдеш, но обновен, с ново знание.

Значи ние познаваме два свята: Божествен и човешки. Щом сте силни, вие влизате в проявите на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването – слизане в материята. Някой казва, че признава само еволюцията, че само чрез еволюция могат да се постигнат човешките идеали. Така е, но еволюцията е за слабите хора, а не за силните. Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смес- вайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща, всеки даден момент да различавате в кой свят живеете.

Закон за работата

Който иска да служи на Бога, той трябва да знае, че Бог живее и работи във всички хора. Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бъдат правилни. Мнозина казват: „Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всяко нещо.“ Да, съгласен съм, време, еволюция трябва, но за кого? За слабия човек. Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния. Силният човек еволюира, като помага на слабия, като го повдига в неговия път. Силни са разумните, великите хора в света. … Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално. … В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си с Божията мисъл , вие влизате в човешкото, в закона на еволюцията. Свързани ли сте с Божественото, вие влизате в света на Божиите прояви. Човешки- ят свят е свят на въплътяване, оплитане в материята, а Божественият – свят на вселяване.

След всичко това онези, които не познават Истината, залъгват хората, че има еволюция в света. Човек еволюира само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не съществува. Когато жената плете и взима бримка след бримка, има еволюция за нея. Щом не плете, никаква еволюция не съществува.

Мъчение, труд, работа, служене

Първо е било мъчението. Мъчението представлява инволюция на човешкия дух. Трудът представлява зенитът на слизането, т.е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, в която духът може да слезе, а мъчението е най-долният процес, до който човек може да достигне. Като се мъчи, човек мисли за онова, хубавото, до което може да достигне. Какво ще бъде по-нататък, той не знае, но трудът е крайният предел , додето човек може да стигне. По-долу от труда човек не може да слезе.

Първо човек ще работи, а след работата ще дойде и до служенето. Ако ти не знаеш как да работиш, не ще знаеш и как да слугуваш. Да служиш на Бога, това е вече зенитът на живота. По-висока точка от служенето няма. Следователно трудът е зенитът на слизането – в по-долна точка от труда не може да се слезе. Служенето пък е най-високата точка, до която човек може да се качи.

Закон за жертвата

Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот.

Закон за Любовта

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване. Сродните души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция. ... Както върви сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, или аз я наричам изплащане на кармата. Ние вървим по един правилен път и няма да се мине много, ще влезем в пътя на Божествената еволюция; затуй аз ви подканвам да изпълните този закон и да намерите ближния си. Намерите ли своята ближна, сродна душа и обичате ли я както себе си, ще бъдете в Божествения път. Като намерите тая душа, няма да я целувате, няма да я барате и пипате, а само отдалеч ще я гледате.

Вие казвате: „Ние сме християни.“ Оставете се от вашето християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция. Христос е човек, който е завършил своята еволюция, който разбира законите на природата, законите на Битието. Един човек, който казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“, този човек знае как да постъпи в своята власт. Вече няма да употребяваме старите методи в живота. Има два метода, два начина за живеене: единият метод е ограничението – то е законът, то е механическото. Другият метод е по закона на Любовта.

Божественото и животинското са свързани едно с друго в човека, и едни почват със стария човек, а други с новия човек. Павел казва: „Кой ще ме избави от този закон на плътта?“ Кой закон? Животинският закон. И после казва: „Благодаря, че добих туй знание“. Как? Чрез закона на Любовта. Защото само Любовта може да ви освободи. И само когато Любовта влезе като една сила във вас, вие няма да напускате дома си, но ще бъдете толкова силни, че всичко ще се разтопи под нейните трептения; всички тия въжета, железни вериги, с които сте обвързани, под огъня на тази Любов ще се стопят – и вие ще бъдете свободни. И ако аз проповядвам за Любовта, то е, за да може тази Любов да разтопи вашите вериги. А аз виждам много вериги около вас.

Закон за Вярата


Приемете тази енергия, и всички, когато измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божий, Който е изпратен, щом се свържете с Него, ще почнете правилния път на вашата еволюция. Следователно трябва ви една необикновена вяра. В кого? В Сина Божия. Разбирам вяра на Божествената Любов. Бог е възлюбил този свят и чрез тази Любов ние ще се домогнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които сега животът съществува. И тъй, тия енергии как вървят? Индусите почват отдолу. Западните народи сега почват да изучават тази енергия, качествата. За да изучавате великото, изисква се едно нещо, което индуските учители пазят в тайна и благодарение на това западните народи не са го намерили. Ако европейците биха го знаели, те биха го профанирали. Сега във вас трябва да се роди новото съзнание: да слугувате на Бога от Любов, всяко ваше действие да бъде един акт любовен, в който да внесете всичкия си живот, всичките си мисли, ум, воля и сърце. И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И като извършите такъв един акт, вие да сте доволни, че можете да направите това от Любов. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде от горе.

Закон за Правдата

„Праведните ще просветнат“, казва Христос. Ако издаваш светлина, праведен си. Ако не издаваш светлина, никаква правда няма в тебе. Сега всички хора искат да бъдат праведни. Но какви? При сегашните праведни, които са без светлина, всеки е праведен, всеки е честен, но при този праведен не можеш да прочетеш нито едно просто писмо, нито една глава от Евангелието, нито една свястна книга. Сега за праведните всички казват: „Не ни трябва правда. Който е праведен, да си отиде горе“. Обаче иде ден, когато чрез светлината правдата на праведните ще излезе наяве и целият свят ще знае. Кой свят? „В Царството на Отца ми – казва Христос – ще просветнат праведните.“ Тогава вие може да възразите:

„Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат?“ Много важно е туй. Без светлина в света не може да има еволюция. Преди милиарди и милиарди години тия същества във вселената – праведните – са минали при Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. Кои са праведните? Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И следователно сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят и да живеят в правда, с нас на Земята всичко би се свършило. Ако вие ме запитате: „Защо имаме нужда от правда?“, отговорът е: За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина. От светлина, която ще се прояви в Царството на Отца ви. Христос подразбира онзи велик, разумен, Божествен свят, дето праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Вие ще питате: „Тук, на Земята, ще дойде ли правдата?“ На Земята никаква правда няма да дойде! Откак светът е засветувал , Земята е пълна само с неправди и кости. И докато се свърши тази епоха, тя ще бъде пълна с кости; и всички съвременни хора, и те ще оставят своите кости. Защо? Защото на Земята няма правда. И съвременните хора страдат от безправие и от нямане на светлина.

Закон за Истината

Всеки, който иска да бъде човек, той трябва да се запита следното: Истината ли търся, или лъжата търся? Онзи, който търси лъжата, той търси своето разрушение. Той ще деградира, никакъв успех не може да има. Та онези хора, които вървят по пътя на лъжата, това се нарича инволюция. Пътят на лъжата е път на слизане, отдалечаване от Бога, пътят на еволюцията е път към Бога. Инволюцията е излизане от Бога. Ние започваме да се извиняваме и казваме: „Тук ми става тясно, искам да изляза навън. Аз не съизволявам вече с бащиния деспотизъм. Не мога да изпълнявам това-онова.“ Излиза бащата и вижда това, и казва: „Недоволен е нашият син, той иска да отиде в света, да види хората.“ Той отива в света. И след като ходи, един ден се връща при баща си. Убедил се, но пак не казва истината на баща си. Сега учените хора са скрили тия работи.

Казвам: човек по закона на еволюцията е излязъл от Бога, за да научи нещо. По закона на еволюцията ще се качи пак, да покаже, че нещо е научил.


Петър Дънов