Ние виждаме как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменя към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменят постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието, и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края є. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията.
Всички трябва да знаете, че ако завършите своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите – явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствания, всичко, каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава вие ще носите последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито-покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек отсега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот.
Салвадор Дали, 1935 г., „Археологически спомен за Милетския ангел“
За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре, при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията.
Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм – жилището на душата, в което тя работи за постигане на една по-висока и по-велика цел , отколкото първата – създаването на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, за да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, за специалната работа, която днес извършват. Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, за да се научи да цени доброто, което не му се е давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. От своя вековен опит той е научил , че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят за общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни своите длъжности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи да извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става впрочем и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам и своето поведение към нашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой.
Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното. Това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която егото, азът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства. И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна. В славянските езици думите „силен“ и
„слаб“ започват с една и съща буква. Думата слаб означава закон на промени, думата силен – закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят. С други думи казано: силата подразбира разширяване, а слабостта – смаляване.
Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави или глави, каквито ангелите имат. Както човек и да изменя себе си, според степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата еволюция разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга: да минем от минералното царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Те едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. За пример, някой път вие искате да станете умен човек. За да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да за- почнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на 1000 поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели и да ги използваш. Това е умен човек – който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели.
Човешките мисли, чувства и постъпки са подложени на из- вестна еволюция. Всички вярвания, всички религии на хората са поставени на еволюция. Единственото нещо в света, което не еволюира и остава неизменно, абсолютно, това е Бог. И ако някой каже, че религията еволюира, ще кажете, че това е заблуждение. Според мене, ако религията не еволюира, това е заблуждение. В какво вярват днес хората? И мисълта на хората се променя, и се е променила. Като деца те са вярвали, че куклите са живи; като възрастни те вярват, че куклите са дървени, човешки изделия. Куклите са автомати. Такива автомати са и много от хората, които аз наричам хора-автомати. Когато говоря за човека, аз разбирам това същество, в което има дух, има душа, има ум, има сърце и най-после има и воля. Това е човекът. А това същество, в което тия неща не се проявяват едновременно, то е някакъв човек, но привидно е човек, той е човек-автомат. И те са в услуга на човечеството, но са от друг порядък.
Всеки може да бъде хвърлен в пещта. Мъжът може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си – всички хора се пържат в тая пещ. Аз разглеждам думата пещ в широк смисъл. Който има убеждение, ще излезе от пещта; който няма убеждение, там ще остане. Момата може да бъде хвърлена в пещта от момъка, но и момъкът може да бъде хвърлен в пещта от момата. Навсякъде виждам хора, хвърлени в пещта. Това е изпитание или, както го наричаме ние, „еволюция“, т.е. минаване от по-ниско състояние в по- високо. … За тоя, който се събуди от дълбокия сън и види действителността, казваме, че съзнанието му се е пробудило. Той се е пробудил в живота на еволюцията. Който изведнъж се пробуди, става нещастен. Ако жената се пробуди, става нещастна; ако мъжът се пробуди, става нещастен; ако децата се пробудят, стават нещастни. Щом се пробудят, всички хора стават нещастни. Те виждат, че работите им не вървят както трябва и както са мислели. Как трябва да се постъпва в случая? Освободете се временно поне от личния си живот.
Единственото нещо, което съвременните хора вярват е, че човек има ум и сърце. Понеже има едно малко сърце, което бие 72 (удара) в минута, има и един мозък, който е равносилен на него- вия ум. Но казвам: У човека имаме още 5 сетива, с които боравим. Имаме още 7, които са в спящо състояние. И сега предполагат, че в шестата раса ще се роди новото сетиво, 6 сетива ще има. Когато човек завърши своята еволюция, всичките негови сетива ще бъдат събудени, той ще напусне Земята, понеже тия сетива изискват нова област.
Петър Дънов
Няма коментари:
Публикуване на коментар