Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

събота, 16 април 2011 г.

Състрадание

Сега, днес, не моля за вашето състрадание. Не моля. Аз вярвам. Вярвам в живото състрадание. Защото, толкова много години помоща, любовта, на толкова много приятели, на толкова много Човеци ме спасява от страшната диагноза. 
И може би, не напразно преживявам страданието. 
Защото, сигурно, само така, е можело да изпитам чувствата, които са извикали на живот тези мисли. За състраданието. Като същност. Моля ви, прочетете ги.Пишете ми. 

ДО ВСЕКИ , ДО ВСИЧКИ !

Съзнателното отнемане на живота. И осъзнатото неучастие в спасяването му. По какво се различават ? 
Само по това , че броят на хората от втората категория е много по - голям. 
Съзнателното причиняване на страдание. И осъзнатото неучастие в предотвратяването или облекчаването му. По какво се различават ? 
Само по това, че броят на хората от втората категория е много по - голям. 

Страдание. 

Може ли то да бъде отминато. Чието и да е. Не мога да го нарека чуждо. В енергийната общност няма такова понятие. Всяко страдание поражда състрадание. Това е естественото състояние на човешката същност. 
И всеки опит да се подтисне, води до катастрофални промени в човешката душа, в човешкото общество, в природата, в космоса. 
Подтискането на страданието води до извисяване на човешкия дух. Подтискането на състраданието - до разрушаването му. Защото в този случай винаги, автоматически, се появява чувството за вина - осъзнато или неосъзнато, то съществува. Дори неосъзната, вината поражда болести. Вината е процепът в енергийната защита. Вратата, през която навлизат силите на разрушението и смъртта. Съгласно законът на съзиданието - унищожаване на погрешния експеримент - естественият подбор в еволюцията на духовните същества. 
Осъзнатата вина поражда страх, страхът - престъпления, престъплението - вина и т.н. Ескалация на огромна отрицателна енергия в обществото, която издига на власт чудовищното в човешката история, предизвиква войните, геноцида, въвличането на огромни маси организирана човешка материя в масови престъпления. 

Състрадание. 

Това понятие няма множествено число. То съществува като единна неделима цялост, обхващаща човечеството, планетата, вселената. 

Състраданието

Онази същност, която бди за опазването на човешкия вид и еволюирането на неговата духовност. Която бди за опазването на хармонията. 
Еволюцията на живота чрез Човека достига до ново, качествено различно ниво - духовната същност. Спира еволюцията на материята, за да еволюира духът. И това явно е така. Ако продължаваше физическата еволюция, при наличието на същество с такъв огромен, спрямо другите същества мозък, скоростта на такава еволюция и нейният резултат щяха да са чудовищни. Всяка фантастика в бедна - тиранозавърът Рекс щеше да е безобидна буболечка. А това щеше да е и краят на всичко живо. Защото законите на физическата еволюция са оцеляването на вида въпреки и за сметка на останалите. 
Закони, при които е необходима агресивност. 
В хода на физическата еволюция новата форма или новият вид се появяват, когато има заплаха или агресивна среда. Появата на Човека е ниво, при което новият вид няма врагове. Той е най - умният, с най - много степени на свобода, най - успешно и все по - лесно осигуряващ прехраната си. И по този начин той е най - силният. Проблемът на това същество вече не е унищожаването на останалите. Защото те не само не му пречат. Те са му необходими. Проблемът е в опазването на всичко, което гарантира хармонията и в крайна сметка - оцеляването на Човека. 
Хармонията, в която всичко - от песъчинката до Еверест, от капката до океана, от тревичката до баобаба, от буболечката до слона, от червея до птичката, до синия кит, от микроба до Човека - всичко има своята отговорна роля в осъществяването на съществуването, в проявлението на Живота. И всичко това представлява всеобщата енергийна система на Земята. Болката. 
Каквато и да е тя. Аларменият сигнал на всеки жив организъм за неговото спасяване. Повтарящата се болка означава невъзможността организмът да се справи сам. 
Болката преминава в страдание. И тогава той търси помощ. Аларменият сигнал се излъчва в друга честота. 
Страданието е в друго, по - висше енергийно ниво. Където е духовната сфера. 

Страданието. 

В каквато и форма да е то. Непреодолимата болка. Незадоволеният глад. Неистовият студ. Природните бедствия, пред които физическият организъм е само жертва. Дори неудовлетворената любов. И всичко онова, в което душата страда - от безсилието си. 
В животинския свят страданието е във всичко онова, което е извън нормалното в хранителната верига. Или всичко онова, което заплашва популацията. 
И това енергийно излъчване се натрупва във всеобщата енергийна цялост. Където са вибрациите и на растителния свят и на всичко онова, което наричаме нежива материя. Няма такова нещо. Всичко е енергия. Всичко е живо. Всичко пулсира във всеобщността на живота. 

Страданието. 

Викът за помощ, който раздира пространството. Който чука , който удря, който блъска върху всяка единица енергия, чийто сбор формира цялото. Непреодолима вибрация.Която поражда състраданието. В цялостното пространство. И се втурват спасителните енергии - Плисва дъжд върху опустошителния пожар. Делфинът спасява давещият се. Вълчицата кърми бебето на своя враг. Замръзващият стопля птицата до своето издъхващо сърце. Гладният нахранва по - гладния. . .

Човеците ? 

Всеки, който е във всеобщата хармония откликва на тоя повик. Или пък се опитва - толкова, колкото може в момента, поне с любовта си. Всеки, който не стори това, страда. Осъзнато или неосъзнато. Някои не могат да понасят тези, които молят милостиня. Някои ги мразят. 
Без да разбират, че не могат да понесат собственото си безсилие да решат проблема. А тези , които могат, но не искат ? Може ли богат човек да живее в гето и да остане безучастен ? Може. До тогава, когато се пръсне сърцето му. Ако преди това не е избил всички ония, които го гледат с изпосталели от глад, обезумели от болка, вледенени от студ очи. 
Това е елементарната схема, която движи света. В по - малък или в по - голям мащаб. В сферата на единичните действия и в сферата на глобалните събития. Светът, който се опитва да подтиска състраданието. 
Днес, сега, в този момент разбирам - всички тези думи идват в моето съзнание не случайно. Животът, в своята всеобщност активира състраданието. По - скоро осъзнаването на състраданието като абсолютна задължителност. Без която Животът . . . ще трябва да чака своето ново начало.

Няма коментари:

Публикуване на коментар