Духът, Душата, Тялото..

Човешката душа

Най-реалното нещо, което се знае, което е създало всичкото знание, това е човешката душа. Тази душа, която някои отричат, а други твърдят, че представлява някакъв сбор. Не, душата съдържа всички сборове, които съществуват в света, но тя самата е независима от всякакви сборове. Тя е сбор, но същевременно тя е единственият вечен принцип, който свързва човека с Бога. Това, което свързва човека с Бога, това е душата. Щом отричаш душата си, ти отричаш връзката си с Бога. Щом признаваш душата си, ти по принцип вече приемаш, че имаш връзка, и тази връзка трябва да я развиваш и подобряваш.

Ние трябва да разрешим въпроса за живота, въпроса за човешката душа. Те са съществените въпроси. Цялата еволюция на човека се дължи именно на това разбиране. За в бъдеще хората ще почнат да мислят, че животът не е така произволен, както е сега, т.е. както сега мислят. Понеже съвременните хора имат материалистически схващания, те гледат временно да подобрят живота. Но временното подобрение не е никакво подобрение.

Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.

Човешкият дух

Вие сега градите ума и сърцето си, сега калявате волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? Чрез онзи великия закон, който съществува в природата.

Тия частици, от които е направено нашето тяло, са от земята, следователно те са взели участие в туй движение и те са остарели, не ние. Като остареят, те казват: „Господарю, освободи ни. За тебе 30–60–70 години колко работа свършихме. Искаме да си отидем у дома“. Искат да те напуснат. Ти сам не можеш да работиш. Ти ги убеждаваш, казваш: „Чакайте, чакайте“. „Не можем, ще си идем.“ Те те напущат, искат да се върнат на земята. И най-после те си отиват на земята, ти смяташ, че умират. Казвам: Ни най-малко не са умрели, те си отиват при своите, и ти си отиваш при своите. Те отиват надолу, ти отиваш нагоре. Ти, човекът – Божественото в тебе отива нагоре. Ако твоята душа може да отиде нагоре, ти си живял добре. Ако твоята душа иде с тях заедно надолу, тогава работата е малко мъчителна. Тогава започва нова еволюция – туй, което наричат прераждане.

Великата еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в ниските области на материята.

Човешките обвивки (тела)

В старите времена научно са изучавали човека, и сега го изучават, но човек не е така просто създаден, както външно изглежда. Той няма само едно тяло, както го виждате. Той има три основни Божествени тела, с които живее. Освен тези три, човек има и четвърто тяло. От развитието на тези тела зависи неговата еволюция.

Естествено-научните изследвания показват, че в живота устояват само онези животни, които са вървели в съгласие с последователните стадии на развитие. Човекът, който се намира на върха на еволюционната стълба, подлежи на същия закон. От него обаче се изисква много повече, отколкото от другите същества. Това произтича от факта, че той е нравствено същество, надарено с разум, на което природата е отредила известни задължения, произлизащи от самото му естество. В човека впрочем съществуват две еволюции, за които ще говорим по-нататък. Погледнат като органическо същество, човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Макар естествениците-материалисти да твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили, фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат“ – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица, – в него се проявява една вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.

Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло!“ Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате. … Някои казват: „Този закон може да се измени“. Не, Божият закон не може да се изменя.

Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло, със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете, в миналото и сега, не могат да я разберат напълно.

Вие имате за предметно учение очите, ушите, носът и прочие. Вашият нос ще покаже пътя, по който човешката душа е минала, за да достигне до днешното положение. И на носа ви е отбелязано много нещо. На горния ръб на носа е отбелязана цялата еволюция, какви са били разумните сили, които са действали върху съграждането на тялото, на човешкото сърце и на човешкия ум, така както сега се проявяват.

Кога може човек да влезе в Обетованата земя? Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта – най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина – това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.

Петър Дънов

Състрадание

Сега, днес, не моля за вашето състрадание. Не моля. Аз вярвам. Вярвам в живото състрадание. Защото, толкова много години помоща, любовта, на толкова много приятели, на толкова много Човеци ме спасява от страшната диагноза. 

И може би, не напразно преживявам страданието. 

Защото, сигурно, само така, е можело да изпитам чувствата, които са извикали на живот тези мисли. За състраданието. Като същност. Моля ви, прочетете ги.Пишете ми. 

ДО ВСЕКИ , ДО ВСИЧКИ !

Съзнателното отнемане на живота. И осъзнатото неучастие в спасяването му. По какво се различават ? 

Само по това , че броят на хората от втората категория е много по - голям. 

Съзнателното причиняване на страдание. И осъзнатото неучастие в предотвратяването или облекчаването му. По какво се различават ? 

Само по това, че броят на хората от втората категория е много по - голям. 

Страдание. 

Може ли то да бъде отминато. Чието и да е. Не мога да го нарека чуждо. В енергийната общност няма такова понятие. Всяко страдание поражда състрадание. Това е естественото състояние на човешката същност. 

И всеки опит да се подтисне, води до катастрофални промени в човешката душа, в човешкото общество, в природата, в космоса. 

Подтискането на страданието води до извисяване на човешкия дух. Подтискането на състраданието - до разрушаването му. Защото в този случай винаги, автоматически, се появява чувството за вина - осъзнато или неосъзнато, то съществува. Дори неосъзната, вината поражда болести. Вината е процепът в енергийната защита. Вратата, през която навлизат силите на разрушението и смъртта. Съгласно законът на съзиданието - унищожаване на погрешния експеримент - естественият подбор в еволюцията на духовните същества. 

Осъзнатата вина поражда страх, страхът - престъпления, престъплението - вина и т.н. Ескалация на огромна отрицателна енергия в обществото, която издига на власт чудовищното в човешката история, предизвиква войните, геноцида, въвличането на огромни маси организирана човешка материя в масови престъпления. 

Състрадание. 

Това понятие няма множествено число. То съществува като единна неделима цялост, обхващаща човечеството, планетата, вселената. 

Състраданието. 

Онази същност, която бди за опазването на човешкия вид и еволюирането на неговата духовност. Която бди за опазването на хармонията. 

Еволюцията на живота чрез Човека достига до ново, качествено различно ниво - духовната същност. Спира еволюцията на материята, за да еволюира духът. И това явно е така. Ако продължаваше физическата еволюция, при наличието на същество с такъв огромен, спрямо другите същества мозък, скоростта на такава еволюция и нейният резултат щяха да са чудовищни. Всяка фантастика в бедна - тиранозавърът Рекс щеше да е безобидна буболечка. А това щеше да е и краят на всичко живо. Защото законите на физическата еволюция са оцеляването на вида въпреки и за сметка на останалите. 

Закони, при които е необходима агресивност. 

В хода на физическата еволюция новата форма или новият вид се появяват, когато има заплаха или агресивна среда. Появата на Човека е ниво, при което новият вид няма врагове. Той е най - умният, с най - много степени на свобода, най - успешно и все по - лесно осигуряващ прехраната си. И по този начин той е най - силният. Проблемът на това същество вече не е унищожаването на останалите. Защото те не само не му пречат. Те са му необходими. Проблемът е в опазването на всичко, което гарантира хармонията и в крайна сметка - оцеляването на Човека. 

Хармонията, в която всичко - от песъчинката до Еверест, от капката до океана, от тревичката до баобаба, от буболечката до слона, от червея до птичката, до синия кит, от микроба до Човека - всичко има своята отговорна роля в осъществяването на съществуването, в проявлението на Живота. И всичко това представлява всеобщата енергийна система на Земята. Болката. 

Каквато и да е тя. Аларменият сигнал на всеки жив организъм за неговото спасяване. Повтарящата се болка означава невъзможността организмът да се справи сам. 

Болката преминава в страдание. И тогава той търси помощ. Аларменият сигнал се излъчва в друга честота. 

Страданието е в друго, по - висше енергийно ниво. Където е духовната сфера. 

Страданието. 

В каквато и форма да е то. Непреодолимата болка. Незадоволеният глад. Неистовият студ. Природните бедствия, пред които физическият организъм е само жертва. Дори неудовлетворената любов. И всичко онова, в което душата страда - от безсилието си. 

В животинския свят страданието е във всичко онова, което е извън нормалното в хранителната верига. Или всичко онова, което заплашва популацията. 

И това енергийно излъчване се натрупва във всеобщата енергийна цялост. Където са вибрациите и на растителния свят и на всичко онова, което наричаме нежива материя. Няма такова нещо. Всичко е енергия. Всичко е живо. Всичко пулсира във всеобщността на живота. 

Страданието. 

Викът за помощ, който раздира пространството. Който чука , който удря, който блъска върху всяка единица енергия, чийто сбор формира цялото. Непреодолима вибрация.Която поражда състраданието. В цялостното пространство. И се втурват спасителните енергии - Плисва дъжд върху опустошителния пожар. Делфинът спасява давещият се. Вълчицата кърми бебето на своя враг. Замръзващият стопля птицата до своето издъхващо сърце. Гладният нахранва по - гладния. . .

Човеците ? 

Всеки, който е във всеобщата хармония откликва на тоя повик. Или пък се опитва - толкова, колкото може в момента, поне с любовта си. Всеки, който не стори това, страда. Осъзнато или неосъзнато. Някои не могат да понасят тези, които молят милостиня. Някои ги мразят. 

Без да разбират, че не могат да понесат собственото си безсилие да решат проблема. А тези , които могат, но не искат ? Може ли богат човек да живее в гето и да остане безучастен ? Може. До тогава, когато се пръсне сърцето му. Ако преди това не е избил всички ония, които го гледат с изпосталели от глад, обезумели от болка, вледенени от студ очи. 

Това е елементарната схема, която движи света. В по - малък или в по - голям мащаб. В сферата на единичните действия и в сферата на глобалните събития. Светът, който се опитва да подтиска състраданието. 

Днес, сега, в този момент разбирам - всички тези думи идват в моето съзнание не случайно. Животът, в своята всеобщност активира състраданието. По - скоро осъзнаването на състраданието като абсолютна задължителност. Без която Животът . . . ще трябва да чака своето ново начало.

Водачите и Индивидуалността на Висшия Аз

Водачите и Висшия Аз 

В глава 12 от книгата на Монро Безкрайното пътуване се говори за това как той е имал разговори ВЪТРЕ във себе си със своя Висш Аз и другите си инкарнации. Те направо му казват, че го наблюдават и му помагат. Това открих и аз. Водачите и “ангелите”, за които толкова много се говори са различни аспекти на вашия Висш Аз, а не някакви странници, които просто решават да ви помогнат. Нашите Висши Аз искат да видят как се развива всяка инкарнация от началната до най-напредналата. Това означава, че вашият Висш Аз е ВИНАГИ с вас и винаги на ваше разположение да се посъветвате с него и НИКОГА няма да ви изостави! Той отхвърля страховете и поглъща/обработва информацията и емоциите. 

Има още много към това, но всеки трябва да намери начин да се свърже със своя Висш Аз по своя воля. Монро каза на нашата група как може да се свърже със своя Висш Аз. Аз бях единствения, който се опита и успя. Никой друг не си направи труда да опита. Ако знаехте онова, което знам аз, щяхте да знаете защо се смея на безпокойствата и страховете и на надеждите Земята да се разпадне или да я завладеят извънземни. ТОВА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ! Когато се свързвам с нечий водач, този водач е проекция на неговия Висш Аз. Не познавам друг шаман, който да ви го каже – всички те мислят, че това е някакъв скитащ из астрала дух и т.н. 

Фразата “В моята предишна инкарнация” 

Висшите Аз инкарнирали се на тази планета имат едновременни инкарнации, а тези, които са избрали да се инкарнират на други планети имат последователни инкарнации. Едновременните инкарнации се случват във всички честоти (времеви периоди), в които индивидуалните Висши аз искат преживявания и растеж. Тези преживявания и спомени се вливат във Висшия Аз и са необходими на напредналите, доминантни и особено на финалната инкарнация. 

Това, за което става дума в посочената фраза е най-близката по честота инкарнация (времеви период). 

Най-близката до вас инкарнация не е показател за напредъка ви – тя може да е от средно или ниско ниво – тя има свята роля във вашето пътуване и в края на краищата тя също е “вас”. 

Индивидуалността на Висшия Аз 

Всеки Висш Аз може да има стотици инкарнации, които са различни. Различни са и самите Висши Аз – информацията, която се влива в тях променя вибрациите им – именно те определят различната индивидуалност на Висшия Аз. На рисунката може да изглеждат еднакви, но в никакъв случай не са такива. 

По време на напредъка на Висшия Аз това разширяване продължава. В края на финалната инкарнация на този Висш Аз в трето измерение всички енергийни нишки (инкарнации) се прибират във Висшия Аз и Той/Тя се придвижва към още по-големи преживявания. Вибрацията, която сега има такъв Висш Аз включва редките и специални вибрации на земен “вишист”. 

Висшият Аз притежава перфектната способност да разпознава останалите като индивидуалностите, които те са, макар че тази способност не се предава добре в инкарнациите поради влиянието не извънземните генетици. Всяко индивидуална инкарнация и нейните преживявания добавят за цялостната природа на този Висш Аз.

Вал Валериан

Наблюдение: Висшият Аз и онова, което никой не може да направи за вас

Има хора, които твърдят, че могат да говорят от името на нечий Висш Аз. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИ ОТ ИМЕТО НА НИЧИЙ ВИСШ АЗ. Вашият Висш Аз взаимодейства с другите инкарнации посредством инкарнационните преживявания. Самите Висши аз общуват помежду си на нивото, на което са. Никой от онези, обаче, които претендират да са “канал на нечий Висш аз” не са такива. Те са манипулирани от същности от низшия астрал.

Има и такива, които търсят външни източници, за да се свържат със своя Висш Аз. Една от основните теми на тази книга е да влизате навътре и да отхвърляте онези отвън. Ако в текущата си инкарнация мислите, че не можете да се свържете със своя Висш Аз, никога няма да можете като помолите друг да го направи вместо вас. Това е инкарнация на някой, който не е доволен от мястото, до което е стигнал в напредъка си. 

Всъщност вашият Висш Аз НАИСТИНА комуникира с инкарнацията и наблюдава всяко нейно развитие. Това е вашият ИСТИНСКИ пазител – не ангелите.

Когато се събудих за пръв път, се опитах да отведа двама души в техния Висш Аз. Можах да ги отведа само до входа, обаче, но и в двата случая те си бяха затворили очите и се държаха като сомнамбули. Установих, че на тези инкарнации НЕ им е позволено да имат тази възможност в оня момент. И двамата нямаха представа за преживяването. Не можете да предизвикате напредъка насила.

Само доминантните и финални инкарнации могат да получат достъп ВЪТРЕ в своя Висш Аз, макар, че на мнозина от тях може да им бъде позволено да го видят и само отвън.

Помнете – ако инкарнациите, които четат това не могат да получат достъп до своя Висш Аз отвътре, ВИЕ ИМАТЕ ИНКАРНАЦИИ В ДРУГИ ПЕРИОДИ, КОИТО МОГАТ.

Не вярвайте на онези, които твърдят, че могат да говорят вместо вашия Висш Аз – това е загуба дори, когато е безплатно. Първият опит с наркотиците обикновено също е безплатен. Тук капанът е да продължите да се връщате към този човек за още “съвети”. Аз не мога да говоря от името на нечий Висш Аз. Мога само да споделя с вас своите преживявания, които вие можете да приемете или отхвърлите, което не ме засяга, но бъдете нащрек с онези, които твърдят, че могат.

Вал Валериан

Еволюцията – резултат от работата на напреднали същества

Петър Дънов

Много от нашите мисли са плод от мисълта на по-висши същества. Когато някоя семка от тия плодове попадне в ума, в сърцето, в душата ни, тя вече сама по себе си се организира. … Вие трябва да знаете, че сте обиколени от много разумни същества, които следят за всички. Те са свидетели на всичко, което се върши в света. Питам: Мислите ли, че тия същества, които ви любят, спят? Мислите ли, че майката, която обича своето дете, ще спи, когато то е в някаква нужда? Не, тя постоянно бди върху него. По същия начин върху вас бдят всички същества, които ви любят.И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на Великия Божий Дух. И като се има пред вид разумното устройство на цялата Вселена – с всичките нейни галактични системи, с всичките и безбройни слънца и планети, като се има пред вид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди – какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието. … Те са онези Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи – в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната „космична“ земя, някогашния „рай“. На тази „космична земя“ и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството.

Христос 

Когато говорите за Христос, винаги трябва да разбирате първия образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род. 

Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния процес, който ние наричаме възкресение. За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца? Учението на Божествената Мъдрост. Под Сина? Учението на Божествената Любов. Под Духа? Учението за въздигането, еволюцията на човека. И казва се в Писанието: „Който повярва в това учение, спасен ще бъде“. Трябва да разберем законите на туй учение. Какво се изисква от нас? Всякой от вас е баща, но разбирате ли като бащи своето призвание? Всякой е бил в положението на син, но знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на сина към бащата? Като Дух не сте, но ще бъдете; сега сте именно в процеса на Дух, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва да въздигне Христа в нас. … Казвам, че Христовото учение съдържа в себе си смисъла на живота. Всякога между две велики епохи има една низина… Всякой (живее) в браздите на своя живот: веднъж в долина, друг път на връх, трети път пак в долина, четвърти – на връх, ще има слизане и качване, докато се разбере закона, че еволюцията е движение по една начупена линия. Обаче когато човек научи Христовото учение за кръговото движение във вечността, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре- надолу, а ще върви в кръг. 

Казвате: „Как ще се оправи светът?“ Ние очакваме на еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара един ден до съвършенство. Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде нещо съвършено. Може до небето да дигнеш нещо и то нищо да не ти даде. Еволюцията – то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон: да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувстваш и да влезеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия; други мислят, че е в Палестина. Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде. Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо. Има неща, които не трябва да се казват.Но кое е мощното в света? Вие трябва да знаете, че от едно семе са произлезли всички ябълки, и когато се завърши тяхната еволюция, те пак ще се съберат в същото семе. Един цял народ представлява един човек, развит в своята целокупна форма на Земята. И цялото човечество, можем да кажем, също така представлява един велик Човек, развит в своята целокупна форма. И ако ние вземем ангелите, те представляват човека в неговата най-висша форма. Най-после, ако вземем Бога, всичко излиза от Него. Цялата вселена не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява. Тя представлява развитието на Бога. Защото и Бог, сам по себе си, се развива. … 

Чурльонис, „Жертва“ 

Да вземем по-нататък мнението на съвременните учени за еволюцията на родовете. Според тях във всяка една форма се крият зародишите на всички по-висши и по-нисши същества от нея, но тя ще може да възпроизведе само такава форма, до каквото най-високо развитие е достигнала сама и по-нататък не може да отиде. Например човекът, като дойде до своята форма, остава си там. Най-после и за ангелите ще кажем, че те се спират по-далеч, от колкото човека, но по-високо от себе си не могат да отидат. Е, какво ще бъде нашето бъдеще? Както философите развиват идеята за човека, те приемат, че човекът ще стане божество. Значи човека го очаква едно велико бъдеще, ще мине от положението на човек в положението на ангел и оттам в положението на божество, облечено в сила и мощ. Така той ще стане орган на Божественото проявление. Тогава се заражда въпросът, защо Бог е създал света, защо е създал хората? Човеците са връзка между Бога и ангелите. 

Всеки един от вас има право да желае Божественото. Някои мислят, че само като умрат ще намерят Божественото. Ти и на Земята като си, може да вкусиш от Божественото. Има моменти в живота, когато човек е готов всичко да жертва за Божественото. Има моменти в живота, когато сме под влиянието на светлите духове, те са наши приятели. Тия същества са напреднали човешки същества. Те са най-светли, понеже са живели в друга една епоха, милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество. Те са завършили една особена еволюция… Когато тия същества са завършили своята еволюция, човек се е намирал в стадия на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такива са били отношенията на тия същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки, те слизат сега на Земята от ония светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Жертват всичко, за да изправят своите погрешки и да ни научат да не грешим. Казват: „Не правете нашите погрешки, защото ако ги правите, ще ги изкупвате.“ Те са ги правили несъзнателно. Тия погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че не са ги използвали за свои облаги, справедливо са постъпили. Сега искат да ни се отплащат за ония услуги в миналото, които ние сме направили на тях. 

Тъмните сили имат друга философия. Те искат да заробят човечеството, да го спрат, искат да го върнат, за да могат да се въплотяват и чрез въплотяване в хората да могат да подобрят своето положение. Те искат да повърнат човечеството в уровена, в който се намират, понеже иначе не могат да се въплотяват. Ако не повърнат цялото човечество към техния уровен, значи всичко да се изгуби за тях. 

Христос е един от възвишените духове, той слезе и даде едно упътване, да обърне цялото кормило на човешката еволюция, да даде светлина на хората да вървят напред, да не би да се повърнат назад, да им покаже, че пътят на човешкото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, не в тъмнината. … Та казвам: Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идват при вас. Един от тях знаете, Той е Христос. Едни от тях са апостолите, светиите, те са служители. Има някои, които знаеха, евреите знаеха Михаил , Гавраил – служители, висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция. Сега някой, който ме слуша, ще каже: „Ако е за знание, да се състезаваме.“ Аз бих се състезавал със сегашното знание. Ако е за знание, едно от тия същества, за които ви говоря, знае повече, отколкото цялото човечество. Едно от тия същества има много по-интересна история в своето развитие, отколкото цялото човечество. 

Напреднали същества 

Аз ще ви попитам: Ако бихте се намерили на Земята преди 300 милиона години, мислите ли, че бихте намерили такива растения, каквито има сега? Тогава Земята имаше съвсем друга форма. Туй, което сега виждате по нея, беше ли първоначално в самата природа или отпосле дойде? На Земята най-първо съществуваха кристалите, след тях растенията, после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът. Кристалите слязоха от света на Мъдростта, растенията слязоха от света на ангелите. След тях дойдоха синовете на архангелите – животните и най-после дойде човекът, по образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашния човек, който е една друга фаза. Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем с тях. Всичките религии ги очаква преобразувание на съзнанието. Сега всички вие се приближавате към света на Синовете Божии. Когато влезете в техния свят, във вас ще стане същото, каквото с животните. Когато човек е минал през света на животните, той е взел толкова животни, колкото му трябвали, а другите е оставил по горите. 

Туй, което сега се проповядва на хората: любов, религия, въз- питание и т.н., – то е все приготовление за новото време. Като дойдат тия светли души, те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас новото, което всички очаквате. Ако някой ученик седи дълго време при някой знаменит учител , нали той ще добие това изкуство, което и учителят му има? То е същият закон. 

Следователно от невидимия свят, където познават Божествените закони, когато дойде време да се роди човек, всички Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на Земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Между всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на Земята или не. Туй е най-щастливото раждане. 

Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на Земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на Земята. 

С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга по- сока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят.

Петър Дънов

ПРИНЦИПИ НА ЕВОЛЮЦИЯТА - Животът като движение и космичен ритъм

Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съста­вят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Зна­чи сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо и съз­дава от него безброй разнообразни форми. Затова именно с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елемен­тите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо животът внася в не­подвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.

И тъй, човек е съставен главно от три елемента: 1) от неподвижно, инертно нещо, което е материята; 2) от подвиж­но, което е животът, и 3) от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представят идеята за живота.

Докато свързвате движението с живота, вие можете да се ле­кувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че матери­ята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движе­нието пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изме­ня вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.

Често у хората се явява желание повече да почиват, да се ус­покоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойстве­но на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се дви­жи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде до мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот - на почивката, на движе­нието и на мисълта и да знае, че не е дошъл на Земята да решава всички въпроси.

Казвам: иде време, когато всичко ще се измени. Ако остане на нас да видоизменяме нещата, нищо няма да излезе. Светът е така устроен, че всички промени ще стават постепенно, според закони­те, които го управляват. Науката допуска, че всичко в света ево­люира - и растения, и животни, и хора, но тя не обяснява как става тази еволюция. Тя казва, че до човека светът се е развивал, но какво ще стане след човека, не знае. 

Човек едва е почнал да се развива. По разбиране човек е едно малко дете и за в бъдеще неговият ум, неговото сърце, неговата воля, неговата душа и неговият дух ще се изменят. Защото същес­твените неща у човека, това са неговата душа и неговият дух.

Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъ­ра към периферията, и еволюция, която представлява движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създа­ват условията, при които може да се прояви мировият живот. 

Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клет­ката; другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способ­ности и добродетели на човешката душа.

Виното само по себе си представлява сила. За да се даде под­тик на човешката еволюция, трябва сила; тази сила не е друго, а човешкият дух, взет в широк смисъл - сила разумна, която рабо­ти и гради съобразно с Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и да се развива; Бог не обича старите мехове, Той ги туря в долните изби, както правят винарите; ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. ... На старите не трябва да се дава ново вино: старите са привършили своя­та еволюция. Новото вино трябва да мине в артериите и вените на новите човеци. 

Двата конуса 

В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насо­чен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновяващи процеса, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съгражда­не условията на живота. 

В момента, когато измениш на своите мисли, ще слезеш от по-високо в по-ниско поле. Аз си представям, че тези полета се на­мират в един безграничен кръг и колкото повече слизаме надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус.

Някои казват, че тези полета са седем, а аз намирам, че те са на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем по-долу, 3а да видим какво има там". Ще дойдеш до най-долното поле на този конус, в центъ­ра му, и там ще спреш; ще се преобърнеш на едно микроскопическо същество и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък?" Защото си един от велики­те философи и си дошъл тук да научиш изпълнението на малкия закон в живота. Процесът на развитието е обратен, т.е. 3а да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната врата на единия конус, който допира върха си в другия, и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в нашия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем така, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостоятелно и независимо от всички закони?" Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота?" „Не." „Слез да видиш как се живее там. A3 слизах един път и втори път 3а нищо в живота си няма да сляза." Мнозина ще слезете в този конус и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия ко­нус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.

Първата война, първото слизане на съществата на Земята се наричаше „инволюция", а сега - „еволюция". Това са две чужди думи, които трябва точно да се определят. Някои учени точно са определили какво нещо е еволюция и какво - инволюция. Инволю-цията представлява слизане от голямото към малкото, а еволю­цията е възлизане от малкото към голямото. Това са прости думи, но за да се разбере този път от малкото към голямото и от го­лямото към малкото, човек трябва да образува един цял кръг.

Инволюцията 

Албрехт Дюрер, 1504 г, „Адам и Ева в рая"

Аз питам: дали Земята едно време е била в газообразно състояние и как е станала твърда отпосле? Че е твърда, това знаем сега, но че е била в газообразно състояние, туй доказват учените, то е предположение. Ние не отхвърляме това, като говорим така, то е само разсъждение. Ако Земята е била газообразна, това е било едно състояние, от което тя е минала в по-добри условия - еволюция е

това. Земята е като едно живо същество, тя слиза, дошла е до това твърдо състояние. Сега в нея започва един обратен процес.

За свое оправдание вие казвате: „Такъв е векът, такива са ус­ловията, такива са законите на природата, такъв е пътят на чо­вешката еволюция". Това са само предположения: може да е така, може и да не е така. Наистина, дали е такава човешката еволюция, не знаем положително. Например ако се напиеш и паднеш на земя­та, в калта, трябва ли да мислиш, че това е било в плана на твоето развитие за този ден? Не е така. Не мисли, че ако се напиеш и пад­неш в калта, така е трябвало да бъде. Че си се окалял, това е резул­тат, който се дължи изключително на тебе. Ти си паднал - ти сам ще станеш.

И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочи­тане: да се прояви Божията Любов в света - или да не се прояви?

Еволюцията 

Еволюция е потребна за нас; нас ни очакват по-големи блага, но трябва да станем доста умни, доста добри, да възмъжеем, за да ни се повери това наследство. Тия три неща, които изброих - Добродетел, Правда, Мъдрост - са велики богатства, и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи.

След хиляди години какъв ще бъде сегашният човек? Ще се различава. Преди хиляди години човек не е бил такъв, какъвто е сега. Сега нямам време да ви изяснявам това. Преди хиляди години човек е бил нещо велико сам по себе си, но този, великият човек, започнал да се смалява, смалява и дошъл до едно голямо смаляване, превърнал се в едно микроскопическо същество. И като нямало на­къде по-надолу да слиза, започнал да се движи нагоре. Туй го наричат еволюция, започнал да еволюира. Хората казват, че той е произля­зъл от нисш живот. Не. Нашият живот е произлязъл от висшия живот. Висшият се е възстановил от нисшия. Висшето като се смалявало, станало нисше. Нисшето, като се въздигнало, станало висше. Питам: когато милионерът изгуби своите пари, какъв ста­ва? Сиромах. Не е ли той същият милионер?

Казвам: опитностите на миналите векове - това са опитите на всички онези души, които са живели през това вре­ме, т.е. опитностите на всички онези души, които днес са завър­шили своето развитие и са дош­ли сега в света като служители, като помощници на сегашната еволюция. За в бъдеще всеки от вас ще премине по известен оп­ределен път. Ако вие не минете този определен път, сами ще се спънете. Значи определен, спе­циален е пътят, който трябва да минете. Вие може да отлага­те с хиляди години, но в края на краищата ще го минете.

Леонардо да Винчи, 1490 г, скица „Закон 3а пропорциите"

Петър Дънов

"Мъдростта на душите велики по време на епохи безбройни" - Пета Част

Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират. Карл Юнг.

Любовта е като огън. Но дали ще стопли сърцето ви или ще изгори до основи къщата ви, е трудно да се каже. Джоун Крофорд, актриса (1908-1977)

Всяка любов, която не е основана на приятелство, е като къща, построена върху пясък. Ела Уийлтър Уилкокс, писателка (1850-1919)

Ако умееш да летиш, не казвай на никого, защото не можеш се отърва от учители! Николай Курдюмов

Добротата трябва да бъде премерена и адресирана.

Обстоятелствата не правят човека, те само го разкриват.

Болестта е разногласие между душата и съзнанието.

Който е извървял по-голяма част от Пътя, носи по-голяма отговорност. Тибетецът

Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.

Нямам какво да правя с приятел, който не ме познава и настоява за обяснения.

Всяка подла, предателска постъпка не е случайна и значи лекува душата на онзи, когото предават.

Единствената истинска болка е да нараниш някого, когото обичаш.

Има много начини човек да бъде прав.

Щастието се състои в доброто здраве и в късата памет.

Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие. Оскар Уайлд

Тайната на музиката е че тя започва там, където думите свършват.

Духът работи добре в България. Петър Дънов

Познанието се добива лесно за разлика от мъдростта. Аристотел

Ако Бог не съществува, животът би бил абсурден. Той не би имал нито смисъл, нито ценност, нито цел. У. Крейг

Интелигентност - означава как се справяш с живота.

" ... но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

животът да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш."

Петя Дубарова

"Любовта не познава свойта глъбина, додето не настъпи мигът на разлъка." Джубран Халил Джубран

Нямам нужда от много приятели,

стигат ми двама, трима.

Ала само такива, които в сърцата си

рани от моите болки да имат.

"Добрите хора имат ключ към душите на хората."

"Хубаво е човек да има някого, който да го оцени с нещата, които има."

"Истина и добро пораждат любов."

"Не употребявай голяма дума за малки събития."

"Остави на времето да уреди нещата, които искаш."

"Обичай и не се страхувай. Има взаимност."

"Истинската любов е грижовност и отдаване, хармония и мъдрост."

"Любовта е в този, който обича."

"В една любов трябва първо да има приятелство, после е любовта."

"Никога не е късно човек да срещне някого."

"Щастието на човека е в малките събития."

"Истинското приятелство не се страхува от паузите."

"Сънят променя решенията."

"Любовта става омраза, омразата не става любов"

"Съвършените неща не са красиви, те са мъдри."

"В превратностите на света остава силната любов."

"За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх и когато изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група теолози, които си седят там от векове." Робърт Джастроу директор на Института за космически изследвания към НАСА

Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око. Питър Сендж

Най-сладките неща в живота са най-тихи... Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието. Цицерон

Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием. Ралф Емърсън

Да живееш без някои от нещата, които искаш е неразривна част от щастието. Бъртранд Ръсъл

Само часовете, в които умът е погълнат от красотата, са времето, в което сме истински живи. Ричард Джефрис

Голямо щастие е да не искаш нищо, да не бъдеш нещо, да не отиваш никъде. Дж. Кришнамурти

Ако успееш да прекараш един съвършено безцелен следобед, по съвършено безцелен начин, значи си се научил да живееш. Лин Ютанг

Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове. Фр. Ницше

Тишината е по-мелодична от всяка песен. Кристина Росети

Който се смее вместо да беснее е винаги по-силният. Японска поговорка

На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието - всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това. Лао Дзъ

Начинът да живееш е да не правиш нищо, действайки, а да правиш всичко, бидейки. Лао Дзъ

Ако искаш да си щастлив, бъди! Лев Толстой

Съблазънта на далечното и недостижимото е измамна. Най-блестящата възможност е край теб. Джон Бърорс

Това, че животът е неповторим, го прави така сладък. Емили Дикинсън

Нищо не е по-ценно от днешния ден. Гьоте

По-малко е повече. Робърт Браунинг (1812-1889)

Мъдрецът сочи луната, а глупакът гледа в пръста му.

Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. Джонатан Свифт

Уча се да отказвам неща, които биха довели до успех, ако условието е да заплатя с вътрешното си спокойствие. Шърли Маклейн

Всеки живее в отделна действителност. Шърли Маклейн

Там, където няма съпротивление, няма и вреда. Шърли Маклейн

Прозрението, идващо в едно мигновение, често струва колкото опита, придобит за един живот. Шърли Маклейн

Приятелството е като една душа в две тела. Аристотел

Братът може да не ти е приятел, но приятелят ти е винаги брат. Франклин

Всяка крайност е родна сестра на ограничеността. В. Г. Белински

Който търси приятел без недостатък, ще остане сам. Каракалпакска поговорка

Спокойно можеш да се наслаждаваш само на това, което можеш да загубиш без огорчение. Жан Жак Русо

Чувствата не мамят. Мамят само съставените по тях съждения. Гьоте

Бъдете внимателни и хладнокръвни. Да имаш студена глава е също така необходимо, както и да имаш горещо сърце. Дж. Лебок

Сърцето има доводи, които разумът не познава. Паскал

Преди просветлението цепиш дърва, носиш дърва. След просветлението цепиш дърва, носиш вода. Дзенбудистка поговорка (дзенбудизмът набляга върху постигане на просветление с възможно най-обикновени средства)

Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно. Дейв Тайсън Джентри

Когато има толкова случайности, търси закономерност.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно. Уолтър Липман

Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие! Ричард Бах ("Едно")

Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят. Паулу Коелю ("Петата планина")

Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден. Сенека

Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш.

Никога не спорете с глупака. Хората може да не разберат разликата.

Преди да поискаш, помисли какво си дал.

Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш. Майка Тереза

Ако прекалено натегнеш струната, тя ще се скъса. Ако я оставиш прекалено хлабава, тя няма да свири. Сидхарта

Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.

Има две житейски правила: Правило 1 - Не се тревожи за дреболии. Правило 2 - Всички неща са дреболии. Фридрих Ницше

Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил.

Мъдрост - това е способността да вършиш добре претеглени глупости.

Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят. Бъртранд Ръсел

Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно. Секст Емпирик

Когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро.

Основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш. Алън Чалмърс

Работи, сякаш не ти трябват пари! Танцувай, сякаш никой не те гледа! Обичай, сякаш никога не си бил нараняван.