Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

неделя, 27 март 2011 г.

ПРИНЦИПИ НА ЕВОЛЮЦИЯТА - Животът като движение и космичен ритъм

Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съста­вят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Зна­чи сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо и съз­дава от него безброй разнообразни форми. Затова именно с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елемен­тите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо животът внася в не­подвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.

И тъй, човек е съставен главно от три елемента: 1) от неподвижно, инертно нещо, което е материята; 2) от подвиж­но, което е животът, и 3) от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представят идеята за живота.

Докато свързвате движението с живота, вие можете да се ле­кувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че матери­ята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движе­нието пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изме­ня вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.

Често у хората се явява желание повече да почиват, да се ус­покоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойстве­но на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се дви­жи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде до мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот - на почивката, на движе­нието и на мисълта и да знае, че не е дошъл на Земята да решава всички въпроси.

Казвам: иде време, когато всичко ще се измени. Ако остане на нас да видоизменяме нещата, нищо няма да излезе. Светът е така устроен, че всички промени ще стават постепенно, според закони­те, които го управляват. Науката допуска, че всичко в света ево­люира - и растения, и животни, и хора, но тя не обяснява как става тази еволюция. Тя казва, че до човека светът се е развивал, но какво ще стане след човека, не знае. 

Човек едва е почнал да се развива. По разбиране човек е едно малко дете и за в бъдеще неговият ум, неговото сърце, неговата воля, неговата душа и неговият дух ще се изменят. Защото същес­твените неща у човека, това са неговата душа и неговият дух.

Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъ­ра към периферията, и еволюция, която представлява движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създа­ват условията, при които може да се прояви мировият живот. 

Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клет­ката; другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способ­ности и добродетели на човешката душа.

Виното само по себе си представлява сила. За да се даде под­тик на човешката еволюция, трябва сила; тази сила не е друго, а човешкият дух, взет в широк смисъл - сила разумна, която рабо­ти и гради съобразно с Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и да се развива; Бог не обича старите мехове, Той ги туря в долните изби, както правят винарите; ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. ... На старите не трябва да се дава ново вино: старите са привършили своя­та еволюция. Новото вино трябва да мине в артериите и вените на новите човеци. 

Двата конуса 


В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насо­чен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновяващи процеса, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съгражда­не условията на живота. 

В момента, когато измениш на своите мисли, ще слезеш от по-високо в по-ниско поле. Аз си представям, че тези полета се на­мират в един безграничен кръг и колкото повече слизаме надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус.

Някои казват, че тези полета са седем, а аз намирам, че те са на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем по-долу, 3а да видим какво има там". Ще дойдеш до най-долното поле на този конус, в центъ­ра му, и там ще спреш; ще се преобърнеш на едно микроскопическо същество и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък?" Защото си един от велики­те философи и си дошъл тук да научиш изпълнението на малкия закон в живота. Процесът на развитието е обратен, т.е. 3а да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната врата на единия конус, който допира върха си в другия, и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в нашия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем така, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостоятелно и независимо от всички закони?" Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота?" „Не." „Слез да видиш как се живее там. A3 слизах един път и втори път 3а нищо в живота си няма да сляза." Мнозина ще слезете в този конус и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия ко­нус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.

Първата война, първото слизане на съществата на Земята се наричаше „инволюция", а сега - „еволюция". Това са две чужди думи, които трябва точно да се определят. Някои учени точно са определили какво нещо е еволюция и какво - инволюция. Инволю-цията представлява слизане от голямото към малкото, а еволю­цията е възлизане от малкото към голямото. Това са прости думи, но за да се разбере този път от малкото към голямото и от го­лямото към малкото, човек трябва да образува един цял кръг.

Инволюцията 

Албрехт Дюрер, 1504 г, „Адам и Ева в рая"
Аз питам: дали Земята едно време е била в газообразно състояние и как е станала твърда отпосле? Че е твърда, това знаем сега, но че е била в газообразно състояние, туй доказват учените, то е предположение. Ние не отхвърляме това, като говорим така, то е само разсъждение. Ако Земята е била газообразна, това е било едно състояние, от което тя е минала в по-добри условия - еволюция е
това. Земята е като едно живо същество, тя слиза, дошла е до това твърдо състояние. Сега в нея започва един обратен процес.

За свое оправдание вие казвате: „Такъв е векът, такива са ус­ловията, такива са законите на природата, такъв е пътят на чо­вешката еволюция". Това са само предположения: може да е така, може и да не е така. Наистина, дали е такава човешката еволюция, не знаем положително. Например ако се напиеш и паднеш на земя­та, в калта, трябва ли да мислиш, че това е било в плана на твоето развитие за този ден? Не е така. Не мисли, че ако се напиеш и пад­неш в калта, така е трябвало да бъде. Че си се окалял, това е резул­тат, който се дължи изключително на тебе. Ти си паднал - ти сам ще станеш.

И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочи­тане: да се прояви Божията Любов в света - или да не се прояви?

Еволюцията 

Еволюция е потребна за нас; нас ни очакват по-големи блага, но трябва да станем доста умни, доста добри, да възмъжеем, за да ни се повери това наследство. Тия три неща, които изброих - Добродетел, Правда, Мъдрост - са велики богатства, и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи.

След хиляди години какъв ще бъде сегашният човек? Ще се различава. Преди хиляди години човек не е бил такъв, какъвто е сега. Сега нямам време да ви изяснявам това. Преди хиляди години човек е бил нещо велико сам по себе си, но този, великият човек, започнал да се смалява, смалява и дошъл до едно голямо смаляване, превърнал се в едно микроскопическо същество. И като нямало на­къде по-надолу да слиза, започнал да се движи нагоре. Туй го наричат еволюция, започнал да еволюира. Хората казват, че той е произля­зъл от нисш живот. Не. Нашият живот е произлязъл от висшия живот. Висшият се е възстановил от нисшия. Висшето като се смалявало, станало нисше. Нисшето, като се въздигнало, станало висше. Питам: когато милионерът изгуби своите пари, какъв ста­ва? Сиромах. Не е ли той същият милионер?


Казвам: опитностите на миналите векове - това са опитите на всички онези души, които са живели през това вре­ме, т.е. опитностите на всички онези души, които днес са завър­шили своето развитие и са дош­ли сега в света като служители, като помощници на сегашната еволюция. За в бъдеще всеки от вас ще премине по известен оп­ределен път. Ако вие не минете този определен път, сами ще се спънете. Значи определен, спе­циален е пътят, който трябва да минете. Вие може да отлага­те с хиляди години, но в края на краищата ще го минете.
Леонардо да Винчи, 1490 г, скица „Закон 3а пропорциите"


Петър Дънов

1 коментар:

  1. Ето едно материалистично разбиране за живота
    Материята разполага с неограничени ресурси по отношение на количеството,качеството, условията и времето. При някакво особено съчетаване на тези компоненти възниква живот. Определението що е живот е много сложно и винаги непълно. Опростено може да се каже следното: Животът е организъм, който има способността да взаимодейства с околната среда, да се усъвършенства във все по-приспособени форми и да създава себеподобни (понякога мутанти).

    ОтговорИзтриване