Езикът на обичта.Втора част.

Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.

Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.

Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото.

В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.

Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори.

Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.

На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.

За любовта има особено време. Да чувстваш, да се настройваш може по всяко време, но да обичаш така, че да се преобразиш, да се освободиш от всички инстинкти, да възпиташ вълка, тигъра в себе си, това всякога не става.

Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.

Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.

Когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато дава свобода на хората, той се освобождава от своята карма.

Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.

Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб.

Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.

Когато обичате някого, го слушате без отегчение и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде любимия, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек.” Това значи да любите и да ви любят.

Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.

Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.

Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.

Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.

Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.

Ако обичаш и да умреш, непременно ще възкръснеш. Който не обича, и да живее - ще умре.

Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.

Не можеш да вярваш, докато не обичаш. Вярата определя качествата на твоята любов. Надеждата определя качествата на твоята вяра. Любовта определя качествата на твоя ум.

Ако двама души, които се обичат, не вярват в ума и в сърцето си, нищо няма да постигнат. Вярата се явява като съединителна нишка в живота на човека.

Да обичаш - това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат - това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.

Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.

Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.

Когато приеме любовта, човек минава от страданията към радостите, където може правилно да се развива. Това не значи, че той трябва да избягва страданията. Разумните страдания са благо за човека.

Велико благо е да имаш любовта на един човек!  Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия.

Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого - по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.

Никой никого не може да застави да обича. Ако нямате вътрешен подтик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това.

Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се разбиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има хармония между тях.

Човек трябва да е отворен към всеки, когото обича. Той трябва да бъде готов на всички жертви. Любовта е връзка на човешката душа с Бога.

Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот.

Чувството, което те огорчава, не е за тебе, чувството, което носи радост и веселие, то е за тебе - приеми го в себе си.

Не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Трябва да има един човек, на когото да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла местност. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около него. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата.

Този, който ви обича, не е тук на земята. Ако е на земята, двамата ще живеете в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. Вие не знаете името му. Само когато станете много тъжни и се намирате на кръстопът, той ще дойде да ви утеши и пак ще си замине. Това е за онези, които искат да бъдат щастливи.

Когато обичате някого, вие живеете със свещен трепет по него. Това е свещеният трепет на любовта. Всеки го е преживял. Той е единственото нещо, което може да направи човека щастлив.

В любовта не се допуска абсолютно никаква лъжа. И онзи, който се опита да оскверни любовта, започва да пада.

За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да би причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.

Човек, който след като изгуби и силата, и здравето, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си, този човек живее в любовта.

За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.

Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.

Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение.

Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.

Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.

Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна трябва да има в живота.

За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта.

Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.

В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за онзи, когото обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.

Ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в огъня на любовта, той моментално се превръща в скъпоценен камък.

Страданията предшестват любовта. Никой не може да опита любовта, докато не мине през страдания. Който е минал през тях, ще намери любовта - най-голямото богатство в света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека.

Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.

Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.

Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най-малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята.

Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов?

Умен човек е този, който знае кога да се отдалечи, или кога да се приближи до любовта.

Като тръгнат в правия път, някои хора се усещат нервни и неспокойни. Това се дължи на любовта, която реформира сърцата им и ги прави по-чувствителни.

По колко начина може да бъде спасен човек? Само по един начин - по пътя на любовта. Щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите.

Като работите с любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с влошаване; после по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здрабословно състояние.

Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира другото. Щом влезете в божествената любов, тя ще ви застави да се откажете от небето и да дойдете на земята, за да помагате.

Когато обичате някого, с това вие му помагате, като това и на вас съдейства да се издигнете.

Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено. Да учи умните всеки може, но да учи безумните, които ще му заплатят според безумието, то е божествено!

Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е Любовта.

Ако божественото работи в един човек, ти непременно ще го обичаш. Ако той е дал път на човешкото в себе си, като го обичаш, ще се натъкваш на големи противоречия.

Любовта прави човека силен и мощен. Докато любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!" Само така Любовта може да опази живота.

Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си. Ако мислите, че можете да си играете с любовта на някого и пак да ви обича, вие се лъжете.

Не можеш да обичаш човек, който няма поне една добродетел. Към учения можеш да имаш уважение, но не любов. Към силния може да имаш почитание, но не любов. Добродетелния обаче можеш да обичаш.

Да обичаш човека, това значи, никога да не прекъсваш чувствата си към него. Едно чувство е силно, докато не се прекъсне. Външно може да се измени, но никога да не се прекъсва. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти причинява беди, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е любов. Ако не му помогнеш, ти не го обичаш. Любовта изправя всички грешки.

Първата ви любов е посещение на един ангел, който ви завежда при онзи, в когото да се влюбите.

Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитиш!

Обикновено хората искат да бъдат много обичани, и те да обичат много. Кога любовта проявява своята сила? -Когато се постави под силен натиск.

Когато те обичат и ти обичаш, между вас става правилна обмяна. Тогава и двамата разбирате как действа любовта. Тя е метод за работа. Тя работи в духовния свят.

Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира.

Който истински обича, той никога не съжалява, че обича и че не отговарят на любовта му.

Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите.

Ако не обичаш, не можеш да живееш. Ако не те обичат, не могат да живеят.

Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.

Никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не се проникнат от силно желание взаимно да си помогнат -по мисъл, по чувство и материално.

В любовта между двама души трябва да става кръстосване на енергиите. Сърцето на единия трябва да бъде еднакво интензивно с ума на другия, и обратно.

Философията на Любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, за да бъде правилна обмяната.

Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.

За да. да би обича някой, законът е следният: ще намерите едно хубаво качество в този човек и ще го държите в ума си.

Любовта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Ако двама души се обичат и не могат взаимно да си помагат, обмяната между тях не е правилна.

Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив.

Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.

Човек може да те обича, докато му даваш свобода. Отнемеш ли свободата му, ти престъпваш закона. Ти сам трябва да заслужиш любовта, сам да си я купиш!

Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.

Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, трябва да знаете, че той никога не ви е обичал.

Щом говорите за любовта трябва да знаете, вие ли искате да обичате или вас да ви обичат. Щом искате да обичате, ще започнете да давате. Ще отидете при онзи, когото обичате и ще му помагате в работата. Като обичате, вие давате, като ви обичат, ще ви дават, а вие ще приемате и ще благодарите.

Който обича непременно трябва да жертва нещо от себе си. Който разумно жертва, той е истински човек  на Любовта.

Да обичаш човек, който те обича, е лесно, но да обичаш този, който не те обича, там е силата, а той е, който може да те научи на много полезни неща.

Да обичаш, това е най-благородната, най-високата, най-свещената работа в живота. Който не разбира любовта, той се срамува от нея и съжалява, че е обичал някого. Това е неспазване на законите на Любовта.

Човек трябва да взима от този, когото обича, колкото му е необходимо в дадения момент, но никога повече. Вземе ли повече отколкото му трябва, обмяната между тях се нарушава, поради което те не могат да се обичат.

Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.

Ако любовта отслабва живота, тя е слаба любов. Ако любовта усилва живота, тя е силна любов.

Който обича, правото е на негова страна.

Да обичаш човека, значи да му дадеш нещо от своите чувства и от своята сила. Това са разменните монети в духовния свят. Живей всякога там, където любовта живее. Няма по-хубаво място от това.

Всеки, който обича и е обичан, е възкръснал. Никой сам от себе си не може да ви обича. Онзи, който ви обича, има подтик от Бога, и ако той е верен на този подтик, той се благославя.

Любовта трябва да ви стане учител, а вие трябва да станете ученик на любовта. Тогава ще разберете, че където и да ви води любовта, не трябва да се страхувате.

Вие не можете да израствате без любов.

Когато някой каже, че обича, той трябва да отговаря на две условия: да дава, без да очаква да вземе нещо; да обича, без да очаква да бъде обичан. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство.

Според законите на любовта и на природата, всеки трябва свободно да прояви своето естество, така както изборът свободно тече. Най-голямото зло произлиза от големите ограничения. Велико е да не ограничаваш.

Когато говоря за любовта, избягвам еднообразието. Любовта има много форми, в нея има голямо разнообразие. Тази любов, за която ви говоря, едва сега идва в света. Ако обикнеш един човек и той стане добър, ти го обичаш истински.

Обичта не носи никакви тревоги. Като обичаш някого и помислиш за него, трябва да усетиш едно хубаво разположение.

Няма по-хубаво нещо в света от любовта. Приятно е да има едно същество, на което да разчитате напълно, да имате пълно доверие в него и във всички бури на живота никакъв страх да не проникне в душата ви. Такова нещо е любовта.

Когато обичаш, ти повдигаш себе си, повдигаш и този, когото обичаш.

Да обичаш тези, които те обичат, е човешко. Да обичаш тези, които не те обичат, е божествено.

Когато се обичат двама души и изключват всички други, това не е любов. Не можеш да обичаш едного, ако не обичаш всички други едновременно.

Щом си обезсърчен, любовта я няма в тебе. Човек е силен, когато обича. Като се влюби, човек става по-красив и по-благороден, готов е да се жертва за любовта си.

Онзи, който изгуби всичко, за да познае живота,    той е на Пътя на Любовта. Трябва да изгубиш всичко старо, за да влезеш в живота.

Ако някой, който не те обича, те погали по главата, цял ден ще бъдеш неразположен. Но ако те помилва човек, който те обича и ти го обичаш, цял ден ще си радостен. Човекът, който обича, е проводник на божествена енергия, която помага на всяко живо същество.

Животът не може да се подобри без любов, без добри постъпки, без прави и светли мисли. Физическата любов трябва да бъде предговор на духовната. Духовната трябва да бъде предговор на божествената.


ПЕТЪР ДЪНОВ

Естеството на любовта.Първа част.

        

Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те - личен, обществен, семеен или общочовешки.

Любовта е сила, която преобразява всичко и спасява човека. Тя идва в реална, жива форма и  премахва всички прегради. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността.

Физическата любов е с прегръщане, с целувка. Реалната любов е с докосване, а идеалната е само отдалеч, от разстояние.

Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, и от скръб в радост.

Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?

Любовта е нещо възвишено. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Това, което дразни човека, и събужда низшето в него, не е любовта. Това е изопаченият човешки живот, който сега се проявява.

Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото е добродетел, която е сляпа към грешките на хората и от нищо не се обижда. Дори в най-големите грешки на хората тя вижда само добро.

Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.

Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.

Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът.

Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.

Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, но ако не е будно, ще го сполетят най-големи нещастия, каквито не е сънувал.

Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове.

В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.

Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави.

Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.

Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.

Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. Те са смирени и искрени.

Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. Тя отваря очите на хората, а не ги затваря. Който обича, вижда нещата ясно. Само чрез любовта може да познаете хората.

Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.

Само топлината на любовта е в състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования в живота.

Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили. Любовта облагородява човек и подобрява условията. Затова, каквото прави човек, трябва да го прави с любов.

Красотата на любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно.

Любовта е вечният стремеж на две души.

Престъпността е в невежеството, в кривото разбиране и неизползване на любовта. Престъпността е, че искаме да сложим любовта в окови.

Любовта е път на най-малкото съпротивление. Божествените души никога не вървят по пътя на любовта, а по пътя на мъдростта. Който иска да не прави грешки, да върви по пътя на любовта. Тя е дадена за слабите хора в света. Силните хора нямат нужда от любов, слабите имат нужда от любов.

Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби с нея, човек трябва да мине по пътя на скърбите и страданията.

Когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е чрез любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли и ще бъдете готови да служите.

Любовта представлява свят на услуги. Където е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог, там са всички блага.

Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.

Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.

Любовта може да бъде физическа, механическа и духовна или божествена. Това са три положения, чрез които законът на Любовта трансформира силите на света.

Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.

Любовта може да се предаде по физически, астрален, умствен, причинен начин и по хиляди други начини, но резултатите винаги са еднакви. Тя носи светлина, топлина и свобода.

Любовта не забравя. И в другия свят да идеш, пак ще мисли за теб.

Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.

Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.

Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.

Любовта предизвиква физическо и умствено преображение в хората. Тя създава у човека ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество се изменя. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

Чрез любовта си към Бога човек се ражда, а чрез любовта си към ближния той расте.

В любовта има един елемент, който разтопява хората, и богати и сиромаси, и учени, и прости. Плачеш, тъжиш, весел си, отчаян си, какво ли не, но главното е, че всички огньове и падане, и ставане, и летене, са плод на любовта.

Любовта не обича никакви оплаквания - това, че си невежа, че си сиромах, че си грешник, не я интересува - слага те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те намери. Не остава нищо друго, освен да 

кажеш: “На твое разположение съм!”

ПЕТЪР ДЪНОВ

Надеждата “висша добродетел” или самоубийство?

      Ах… приятелю… не се заблуждавай, не се лъжи, надеждата не е добродетел, вярата не е добродетел, нито вярата, нито надеждата са ти помогнали с нещо досега. Не ги бъркай обаче с Доверие и Упование, това са съвсем различни неща, нека езикът не те заблуждава, неусетно са подменили доверието ти с вяра и упованието ти с надежда, но от това ти нищо не си спечели, а само си загубил. На какво се надяваш ? Че живота ти ще се промени ? Че нещата просто ей така ще вземат да се оправят? Ако това беше възможно, ако това беше Реалност защо не се е случило до сега ? Ако беше Истина защо досега не се случило, а трябва да се случва тепърва? Не приятелю, живота ти е такъв какъвто го сътвориш и ти сега изживяваш собственото си Сътворение, сътворил си живота си и го изживяваш такъв, какъвто си го направил. Ако нещо в него куца къде мислиш, че е причината? Твоите действия определят Живота ти, а твоите действия се определят от твоето осъзнаване, от твоето разбиране за Реалността и Живота. Ти се раждаш нов и чист, свеж на този свят и няма как да знаеш предварително как точно в точната ситуация трябва да постъпиш, трябва да се учиш и то от собствен опит, трябва да познаеш за да разбереш. А надеждата ? Тя само те заблуждава, ако не харесваш живота си то промени го ! Ако живота, който не ти допада промени го! Няма на какво да се надяваш, от само себе си нищо няма да се случи, Живота ти е в зависимост от твоето отношение към него. Промени отношението си към живота, започни да се отнасяш с живота си по различен начин и той вече ще се промени сам, от теб се изисква само отношението, останалото Живота ще го свърши сам ! Но надеждата е илюзия, използваш я като приспивателно, като наркотик за будността си, за съмненията който само ти подсказват, че не си още на верния Път. Надяваш се, че нещо ще се промени, живееш така както са те учили, че е редно следователно всичко в теб си е наред и живота ти трябва да бъде тип топ, но не се получава, животът ти е като куца трикрака кранта с неспирни сътресения и синини. Но са те учили да се надяваш, а ти живееш така както са те възпитали, както са те научили че е правилното. Затова запазваш отношението си, нищо не променяш в начина си на живот и си караш по старо му ей така по навик. Балсамът на надеждата покрива раните ти, създава ти топлинка и комфорт, дори ти придава лек мъченически привкус,  намек за ореол, при теб всичко си е наред и страдаш без причина, без вина виновен, предизвиква състрадание, създава мелодрама. Ето защо продължаваш, продължаваш с надеждата все по старому, без значение че годините минават, а нищо не се случва ти продължаваш да се надяваш по навик. Единствено заради безусловната си вяра във предците и в тяхната непогрешима мъдрост. Но приятелю Великата река на Живота тече и всяка секунда тя е различна. Предците са били прави, защото са достигнали максимално близо до истината, до колкото им е било възможно и са ти я завещали, но ти трябва да продължиш Пътя , не просто да я следваш. Вярваш, но вярата ти няма корени, твоята вяра е дърво без корен, защото всяка вяра е дърво без корен. Истината не може да се научи тя се преживява. Това, което не си преживял приятелю за теб не съществува, ако никога не си гладувал, то за теб глада няма да съществува и ако някой ти каже, че е гладен ти ще се изсмееш в лицето му и няма да му повярваш. Ако пък храната ти никога не е достигала, тогава преяждането за теб няма да съществува и изобилието от храна ще е просто блян. Но когато си преживял само част от Истината и знаеш, че има още, знаеш че не си стигнал до края, че преживяването ти не е пълно, че постигнато ти разбиране, познаване не е пълно това е Доверие. Това не е вяра, ти познаваш Реалността, преживял си част от нея и всичко от това преживяване ти е подсказвало, че има още, че все още нещо е непълно, ти имаш Доверие в опита си приятелю, Доверяваш се на Живота и на Реалността, защото познаваш, единствено защото познаваш. Това е твоят Живот, ти си в него, всичко се случва на Теб, затова Познаваш себе си приятелю, ти никога не изпитваш вяра в себе си приятелю, винаги единствено Доверие. Детето усеща любовта на майка си , затова и доверява живота си, то усеща нейната искрена любов, понякога осъзната и открита, друг път зад бушуващ океан от страсти и инстинкти , но тя винаги е там , затова детето се доверява на майка си, защото усеща, защото чувства и това е негово преживяване, негов и то се доверява. Не вярвай, вярата не изисква нищо, абсолютно нищо. Истина или илюзия , Реалност или не вярата не прави разлика, тя е просто едно глупаво отношение, едно неправилно отношение. Сложиш една ябълка на главата на човек, а след това си затвориш очите и вземеш пушка, за да стреляш, ако хващаш пушка за първи път, вярата, че ще улучиш колкото и силна да е тя ще промени ли нещо ? Да възможно е да се уцели и със затворени очи, има такава вероятност, но го правят хора, посветили на това години тренировки, години преживяване, осмисляне, опознаване. Твоята вяра само би убила човека върху, чиято глава е ябълката и нищо повече, А този човек си ти приятелю, ти си както стрелеца така и мишената, затова не ти трябва глупава вяра, не ти трябва да се самоубиваш. Колко вярваш е без значение, животът ти ще зависи от това колко добър стрелец си, колко си преживял, колко си познал стрелянето. Вярата би те направила само по-спокоен, но само ако имаш проблем със страха и несигурността. Ако се страхуваш и си несигурен, вярата щете успокои  и ръката ти няма да трепери докато стреляш. Но приятелю ако ръката ти трепери вероятността да пропуснеш както ябълката а така и човека. върху чиято глава тя стои. Е много много по-голям. Твоето треперене по-скоро би спасило Живота, от колкото да го застраши. Но с вярата ръката ти е сигурна и ти стреляш , и ще улучиш. Благодарение на вярата непременно ще улучиш, но себе си, не целта а себе си, ще погубиш живота си. Без значение дали вярваш или не ако скочиш от висока скала, че се пребиеш , ако само вярата е твоите криле, ако не си ПОЗНАЛ по някакъв начин летенето и разчиташ, по-точно просто вярваш, то ще се пребиеш, дори много по-колоритно от безверника, защо ли ? Защото, този който не вярва просто няма да скочи. Ако си познал то ще вземеш парашут и ще летиш, но ако просто вярваш и нищо повече ще умреш, това е Реалността. Истината е това, което се случва…  

            Ако не вярваш, че живота ти ще се промени от само себе си, а ти трябва да си живееш така както досега по навик, то ще промениш сам живота си и Живота ти наистина ще се промени. И то без каквато и да било нужда от Вяра, никаква Вяра няма да е необходима, то просто ще се случи. Промени отношението си, ако щеш вярвай ако щеш недей, но промени отношението си и живота ти ще се промени. Опитай и провери, НЕ ВЯРВАЙ, НО ПРОВЕРИ, ПРЕЖИВЕЙ, ПОЗНАЙ ! 

Некрос

Зората на Космическото сърце

Медитацията не е нещо, което се учи, тя просто се случва. Протягаш отворената си длан към  Небето и то я докосва, ако я стиснеш в опит да го уловиш, опитомиш, изучиш, ще останеш с празни ръце... невъзможно е да хванеш безкрайността... но това не е и необходимо, за да се любуваш на нейната прелест, просто да се наслаждаваш на мига...

От скоро на Земята е достъпно едно ново ниво на съзнание, един нов тип светлина , нова есенция. Целта на тази медитация е да ви направи будни за тази светлина, да я преживеете, да постигнете директен, непосредствен , жив опит с тази изключително издигната и пречистваща вибрация. Дори да нямате никакъв опит с медитирането не се обезкуражавайте, твърде възможно е това да е се окаже по-скоро плюс, от колкото минус . Просто опитайте, не съществува по-добър начин да установите, да проверите за себе си дали ще се получи или не... Дори ако не се получи от първия път това не е означава, че въобще нямате шанс да преживеете Зората на Космическото сърце...

Най-подходящото време за медитацията е по изгрев слънце, самият изгрев е жизненоважен за нейния успех, за нейното случване. Разбира се, ако имате отлична способност за жива визуализация и ако можете пълно и точно да си представите изгрева може да си спестите ставането по тъмно... Все пак поне първите няколко пъти е по-добре да не си спестявате това удоволствие...

            Застанете в удобна на вас поза с изправен гръбнак и с лице на Изток. Почувствайте, усетете, вдишайте утринната свежест... Винаги преди пукването на зората във въздуха се носи един особен аромат, предвкусване, предчувствие, специфична приятна тръпка, породена от очакването на новия ден... Вдишайте този аромат, бавно и дълбоко, нека изпълни целите ви дробове , нека чувството на ведрина и свежест ви изпълни, позволете му да ви обхване изцяло... Издишайте, отново бавно и спокойно , без напрежение, без усилие и продължете да дишате по този начин утринната ведрина и свежест, бавно, спокойно и ритмично... Почувствайте, усетете, вкусете колкото можете по-пълно и всеобхватно атмосферата на миговете точно преди появата на слънцето... Забравете всичко останало, оставете го поне за малко и се потопете , колкото е възможно по-пълно , по-цялостно, по-изцяло в непосредствените усещания на сетивата си, това ще предопредели дълбочината и интензивността на преживяването през което ще преминете... Превърнете се целите в Очакване, в очакване на новия Ден!

Наблюдавайте как небето изсветлява и се подгответе за най-важния миг, продължавайки  бавното и ритмично дишане на утринната ведрина, мига, в който първият, наистина първият лъч на Слънцето ще достигне непосредствено до вас , нещо повече той ще проникне във вас... Потънете изцяло в този прекрасен, свещен и тайнствен миг , защото нещо ще се случи , нещо за което трябва да сте максимално будни и осъзнати! Нещо невиждано, велико, тайнствено, съкровено... Първият лъч на Слънцето ще проникне директно във вашето Сърце, внасяйки светлината и величието на утрешния Ден! Нещо повече, той ще докосне един скрит център в Сърцето ви, ще го накара да затрепти, да засияе! Бъдете будни и осъзнати за точно този миг , в който нещо в Сърцето ви ще се отвори, ще разцъфне, ще засияе... Сърцето ви ще се изпълни с една безкрайно ярка мека портокаловозлатна светлина, по-ярка и по-лъчиста дори от изгряващото Слънце. Тази светлина ще ви преизпълни с усещането за мека, всепроникваща, всеобхватна сияйна топлота, съчувствие, разбиране, близост, тази светлина идва директно от Източника на всичко-Бог. Той винаги е бил там и сега вие, окъпани от неговата любов и състрадание, разбирате това... Той никога не ви се е сърдил за нищо, никога не е бил ядосан, а само ви е викал, непрестанно ви е призовавал в своята безмерна любов, за да се завърнете в Него. Тази мека протокаловозлатна светлина е именно неговият любящ зов, призив към вас. Тази всепроникваща дълбока пречистваща светлина е изцелението, което Той ви праща! Толкова дълго сте били разделени , страхът и вината са оставили много големи и дълбоки рани в душата ви! Отдайте се на светлината струяща от Бог , нека тя ви изпълни, позволете й да проникне и най-големите ви дълбини, тя носи изцеление, тя самата е Изцелението. Допуснете я до всички кътчета, тъмни места в душата си, оставете я, позволете й да окъпе всичките ви рани и те мигновено ще заздравеят, просто ще изчезнат сякаш никога не ги е имало... Това е любящото божествено състрадание – безкрайно топло и нежно, всепроникващо и всеобхватно и безкрайно целебно!  

Нека меката портокаловозлатна светлина ви изпълни до краен предел, нека дори да започне да прелива! Оставете я да прелее и да залее всичко и всички около вас! Самото пространство, птиците, дърветата, животните , тревата , земята... Почувствайте как от Сърцето ви към центъра на Земята започва да се излива река от топлина, любов, съчувствие, близост, съпричастност, и светлина... Всичките ви притеснения и страхове биват отнесени от божествената светлина към центъра на Земята, защото в нея също бие Сърце, което приветства вас и вашето завръщане в лоното на Битието... Почувствайте това любящо Сърце и меката нежна портокаловозлатна светлина изливаща се от вашето собствено Сърце към Него... Ще усетите пулс, няма нужда да си го представяте, просто ще го почувствате с цялото си същество... Пулсът, с който бие земното Сърце, е пулсът с който бие вашето Сърце – пулсът на Бог. Сега вашето Сърце бие с ритъма на Космическото Сърце, с ритъма на цялата Вселена!

Ще чувствате този ритъм във всичко и навсякъде, в камъните, в дърветата, в хората, и едва тогава в цялото ви същество ще изгрее зората на разбирането, че всички сме Едно! Тази есенция ще премахне всички блокажи и ще трансформира  натрупан във вас страх и вина просто в чиста светлина! Във вас ще се случи велика трансформация , защото превръщайки пулса на космическото Сърце във ваш собствен ритъм , вие се трансформирате в Същество от Любов и Светлина!

Некрос

Какво е това Аз?!

Аз преживях няколко смърти, сваляйки през определени промеждутъци от време една след друга всички свои временни обвивки, плътното и ефирното тяло, след това тялото на чувствата и накрая тялото на мисълта. И сега останах сам със себе си, без да имам повече какво да отхвърля, значи по-неумиращ, значи - безсмъртен, вечен... Какво е това безсмъртно вечно Аз?

То е триединно. Най-висшата част - това е частица от божественото, искрата на духа - Огън, Лъчът на Абсолюта: на Изток тя се нарича Атма. Това божествено ядро е затворено в Будхи - духовната душа, духовния разум, „тялото на блаженството", това, което се нарича „сърце“, способността за прозрение, способността да проникваш в същността на нещата чрез мигновено озарение - интуиция или чувство.

Съединението на Атма и Будхи образува „зърно на духа" - божествената вечна монада. Това огнено зърно на духа е неунищожимо и неизменно, нерушимо и вечно. То е еднакво при всички хора, то е безсъзнателна основа на всеки човек.

Около зърното на духа се натрупва и расте съзнанието на човека - Манас или „Мислител". Това е висшият разум, умът на абстрактното мислене, „умът на идеите", самосъзнанието. Той съответства на логиката на огнения синтез, озарен от светлината на интуицията.

Това е нетленна съкровищница на всички резултати от жизнените опити и преживявания, достойни за съхранение. В нея се пазят веднъж придобитите умствени и нравствени качества - иначе те не биха могли да нарастват. Атма, Будхи и Манас заедно образуват безсмъртното Аз на човека.

Този Вечен човек, индивидуализираното божествено Аз е действащо лице в телата, в които е облечен. Неговото присъствие дава чувството за аза еднакво на тялото и на душата. Бидейки самосъзнател-но, това Аз често лъжливо се отъждествява с онази от обвивките, в която действа най-енергично.

Например при чувствения човек неговото Аз се слива с физическото тяло и с природата на желанията (финото тяло): от тях той извлича своите радости и разглежда себе си и тези тела като едно цяло, защото целият му живот е в тях. За учения неговото Аз се определя от разума, защото от дейността на последния произтичат всички радости за учения, в него е съсредоточен целият му живот. И само малцина могат да се издигнат до абстрактните височини на духовната философия и да почувстват вечния Човек като свое истинско Аз.

Влиянието и въздействието на Висшето Аз върху неговите тела се нарича „съвест", когато става въпрос за нравственост и „изблици на интуиция", когато те просветляват интелекта. Ако последните са толкова постоянни, че станат нещо обичайно, съвкупността им се нарича „гений". И всеки от нас носи в себе си това вселенско съкровище, този Огън, единен и неизменен за цялата Вселена!

Този Вечен Човек няма непосредствени проявления в низшите светове. Затова той се нуждае от проводници - тела, съответстващи на световете, в които той се проявява. Съвкупността на преходните обвивки, чрез които човек действа в Мисловния, Финия и Плътния свят, на Изток се нарича „личност". Тя се създава за всяко земно въплъщение.

А висшата триада Атма - Будхи - Манас, това безсмъртно дърво, което откъсва от себе си личности, подобно на листата през пролетта, лятото и есента на земния живот, се нарича „индивидуалност". Тя живее вечно - облича се в тела и ги сваля така, както човек облича върху себе си дрехите нови и ги съблича стари. Тя е вечен събирач на достиженията на множество въплъщения.

Процесът на излизане от физическото въплъщение, наричан смърт, не представлява никаква разлика за индивидуалността. Отхвърляйки всички тела, Вечният Човек остава сам със себе си. И тогава той отново е у дома, макар че всъщност не е напускал своята обител. Той само е съсредоточавал част от съзнанието и волята си с помощта на проводници от низшата материя.

Човек живее и проявява дейността си в три свята: в плътния с постъпките си, във финия с желанията си, в мисловния с мислите си. За всеки от тези светове човек притежава тяло или проводник на съзнание от материята на този свят, което му служи като средство за опознаване на света и за общуване с него. Човек използва тези проводници за по-голям или по-малък срок от време, а когато престане да има нужда от тях, той ги отхвърля от себе си.

Това, което ние наричаме живот и смърт, за индивидуалността е само временно насочване на част от нейното съзнание към низшите светове, а после връщане на съзнанието към висшите светове. Смъртта е само промяна, която освобождава човека от най-тежките от всички вериги, смъртта е само раждане за по-широк живот, връщане след кратко изгнание на Земята в истинската обител на човека - преход от тъмницата към свободата на небесния въздух. Смъртта е най-великата от земните илюзии: смърт няма, има само промяна в условията на живот.

Езотерика

В мрака на твоите дълбини не е затворен звяр приятелю...

                В мрака на твоите дълбини не е затворен звяр приятелю, там го няма чудовището, от което толкова се боиш! В твоята най-дълбока природа няма звяр, няма чудовище, в твоите инстинкти няма нищо страшно, от което да се боиш!

            Знам... виждал си премного зверства сътворени от човешка ръка, но те не са дело на онзи, които смяташ, не са дело на онзи, който си погребал дълбоко в себе си с надеждата никога да не излезе навън... Години си бил убеждаван от друг или от себе си, че в теб дреме страшилище, злокобно чудовище, което трябва да държиш дълбоко погребано вътре, заключено и никога да не го пускаш навън да диша свежия въздух на Живота, защото ако го освободиш, то ще унищожи всичко, което си постигнал и дори теб самия...

            В теб няма звяр приятелю, в теб има тъмнина, но в тази тъмнина няма звяр. Твоето съзнание е светлината приятелю, а ти просто никога не си се вглеждал дълбоко в себе си, за да разпръснеш мрака, който цари там... Как като никога не си поглеждал в дълбините си знаеш, че там има звяр? Ще кажеш, че си чувал виковете му, крясъците му, ще кажеш, че си усещал как чудовището се опитва да разбие клетката, в която си го затворил... Прав си приятелю в твоите мрачни дълбини е затворен някого... Той от хиляди години стои там затворен във влажна мухлясала килия, в прогнила ръждясала клетка. Но в този разкапал се изгнил затвор не лежи звяр окован, приятелю, там лежиш самият ТИ!

             Никога не си се вглеждал наистина дълбоко в себе си, приятелю, винаги си се боял от това, което ще видиш. Ти не се боиш от мрака в себе си, а от това, което той скрива. Страх те е да внесеш светлината на съзнанието, на осъзнаването си в своите дълбини, приятелю, защото вярваш, че там обитава затворен отвратителен звяр... Не приятелю ВИЖ там няма звяр, там от хиляди години стоиш окован самият ти! Ти си и килията, и затворникът, ти си и звяра, и клетката, в която е затворен. От дългия затвор, от дългата липса на слънце и свобода ти си се озверил приятелю, превърнал си се в лудо бясно диво животно и само чакаш деня, в които клетката ще изгние съвсем и ще си свободен, за да си отмъстиш... Но на кого ще отмъстиш, приятелю? Ти сам се окова там и ти сам се държиш все още затворен , ще отмъстиш не на друг, а на самия себе си... и ще се самоунищожиш!

            Твоят затвор е твоят фалшив прогнил морал, приятелю... Този затвор те превърна в звяр, този затвор те доведе до лудост... Заради външния морал ти се отказа от свободата си приятелю, окова се, побърка се... Нима можеш да оковеш своите инстинкти в името на някакво благоприличие? Не, че е лошо да си благоприличен, но как можеш да се усмихваш и правиш комплименти на човека, който вътрешно ненавиждаш и ругаеш от сърце и душа? Прекрасно е да си морален приятелю, но истинският морал не е наложен отвън, а е естествен, идва от вътре... Той не е затвор, не води до раздвоение и лудост. Хиляди години ти държа инстинктите си здраво оковани в клетката на морала и така доведе себе си до ръба на лудостта... Бъди морален, естествено морален. Външно да се усмихваш, а вътрешно да си представяш как удряш и убиваш не е никакъв морал, а лудост, шизофрения...

            Отвори вратата приятелю, освободи се! Избери уединено място, където няма да навредиш на никого и на себе си и отвори вратата на прогнилата клетка... Нека човекът затворен вътре отново да излезе за малко навън, да почувства слънцето, вятъра, земята, пролетта. Избери уединено място, защото от дългото затворничество ти си полудял и щом излезете на свобода натрупаната, болка, омраза, агресия, лудост, сексуални желания и всичко подтискано ще се отприщи с невероятна сила, с огромна мощ... Отиди там, където в пристъпа си на лудост няма да нараниш никого по никакъв начин, дори себе си. Никой не е нужно да знае къде отиваш и защо, нека това си е твоя лична тайна... Намери своето място и отключи вратата, освободи всичко навън! Нека инстинктите ти вземат връх! Крещи, ако ти се крещи, плачи, удряй, руши, дайте израз на всичко подтискано до сега преживей катарзис! Сълзи, гняв, сексуални желания нека не остане нищо вътре в теб, изхвърли всичко навън, остави го да се излее от теб! Само отвори затвора и затворника сам ще излезе на свобода, сам ще напусне своя затвор...

            Ще има пристъпи на лудост, ще се отприщи неконтролируема стихия, но така трябва, така е по-добре... Държиш затворени инстинктите си, себе си вече хиляди години, а затворът вече е стар и прогнил, вътре е затворена титанична стихия добиваща нова сила с всеки изминал ден... Ако ти сам не отвориш вратите... скоро, когато най-малко очакваш, когато най-малко си готов, когато си най-слаб клетката на морала ще бъде разбита на парчета и освободената стихия ще помете и теб, и хората на които държиш, и всичко, което си съградил! По-добре ти избери мястото и времето, подготви се и отвори вратата... Остави лудостта да премине от самосебе си, остави стихията да се отприщи и сама да изчерпа своите сили...

            Когато пристъпа на лудост попремине, когато стихията поизразходва силата си отново я върни в затвора й и я заключи добре. Трупаното с хиляди години напрежение не може да бъде освободено наведнъж, прекалено много е... Освобождавай го на порции, на части... Пускай затворника на свобода там, където не може да нарани никого и постепенно ще забележиш, че лудостта му преминава. Все по изпълнени с разум ще стават очите му, все по-малко ще става животинското в него и ще се завръща човешкото... И така един ден лудостта ще си е отишла напълно, а затворника ще е нормален човек, защото това всъщност си ТИ!

            Ти си този човек. Затворът вече няма да ти е необходим, защото няма да е необходимо да се държиш повече изолиран под ключ... В теб няма да е останала никаква агресия, никаква злоба и омраза, няма да имаш никакво желание да обидиш или нараниш когото и да било. Защо тогава да стоиш затворени? Ходи сред хората, забавлявай се заедно с тях, покани ги на гости, покажи им дълбините на душата си! Там вече няма нито мрак, нито затвор, нито звяр, а само Светлина, Мир и Блаженство. Когато разрушиш прогнилия затвор на морала, защото вече няма да ти е необходим, ще установиш, че си го построил върху диамантена мина, върху истинско несметно безкрайно съкровище! Това съкровище е възстановената хармония, вътрешният съвършен ненарушим Мир, безусловното, безпричинно безгранично Блаженство!

Некрос

Един странник отдавна чака на твоята врата-отвори му!

                Един странник отдавна чака на твоята врата приятелю отвори му! Един странник отдавна хлопа и блъска по нея, защото навън е тъмно и студено, пусни го вътре при себе си, Той е твоят защитник, този, които е пазил прага ти. Пазил е домът ти, бранил те е без да съзнаваш. Той е воин по природа и отдавна е до теб и въпреки че непрестанно е до теб ти не осъзнаваш присъствието му. Той те съветва и ти го слушаш, той ти дава посока и ти я следваш. Един странник отдавна върви редом до теб, но ти дори не го познаваш...

            Този странник, приятелю, е твоята душа, твоята личност, твоят характер, твоят ум, твоето его. Говорили са ти много неща за и против него приятелю, но ти забрави всички тях до едно! Този странник, който толкова дълго върви с теб и те брани от опасния свят заслужава уважението ти. Той е бил твоя водач хиляди години, спасявал те от хиляди беди, да може би те е вкарвал също в толкова, но заради постоянството и желанието си той заслужава твоето уважение. А ти дори не го познаваш, приятелю, въпреки че толкова дълго сте заедно. Ти не познаваш своето его, своята персона, а тя отдавна е с теб и се е превърнала в твоя сянка. Казвали са ти, че егото е болест, че трябва да се отървеш от него, но нима не е възможно да са те лъгали ? Нима не е възможно да грешат след като егото толкова дълго е с теб и ти е помагало по пътя в триизмерната реалност ? Ти не познаваш своето его приятелю, ти не познаваш истински своята душа. Не го отричай, приятелю, нима може да отречеш душата си ? Но и не му се и подчинявай, защото свободата ти е най-ценното, което притежаваш, не се разделяй с нея така лекомислено. Не се опитвай да владееш егото си, приятелю, защото то не твой роб и нима душата ти може да ти робува ?

            Егото е твой спътник и водач в триизмерния свят, ако го оковеш и превърнеш в роб то ще си отмъсти. Ще те води през най-трънливите храсти и ще те блъска в най-дълбоките бездни, ще те дави в най-дълбоките води... Не приятелю ти не заслужаваш такава страшна участ, нито пък егото,душата ти я заслужава. Възприеми егото си като приятел, приятелю, като странник, спътник вървящ до теб... Сприятели се с егото си, приятелю, опознай го, разбери го. Никога досега не си обръщал внимание накъде те води, а само си го следвал. Сега разбери, разбери как то определя посоката, на където да те води. Виж как се ориентира в света, наблюдавай го, опознай го. Не му пречи по никакъв начин, защото така и двамата ще загубите правилната посока... Само наблюдавай този странник, който денем и нощем те води, приятелю, опознай го напълно, защото той е твоята душа! И ще видиш, че той постепенно отстъпва, ще видиш, че щом разбереш как той определя посоката на живота ти, ще предпочете да остане на заден план, ще ти позволи да започнеш сам да избираш на къде да вървиш, вече ти ще си водача. Вече Свободата ще води, той ще я следва неотлъчно и неотклонно винаги зад теб. Дори тогава не забравяй да го наблюдаваш приятелю и ще забележиш, че той все още намира начини да ти помогне с избора, да ти подскаже накъде да вървиш, ще забележиш, че той все още намира начин леко да те направлява, не толкова силно и явно като преди, но че до известна степен все още те ръководи... Отново само наблюдавай, разглеждай и разбирай, осъзнай как го прави и защо, просто продължи да го изследваш и опознаваш...

            Тогава, когато го разбереш напълно, когато научиш всичко от него, егото, твоят странен спътник и бивш водач ще остане назад. Ще престане да те следва, защото ще разбере, че вече нямаш нужда от него, защото не само ти си го наблюдава, но и той те е наблюдавал и е чакал... Твоят спътник през цялото време те е наблюдавал дори по-съсредоточено, от колкото ти него, внимавал е дали се отклоняваш от пътя, който ти сочи, гледал е дали вече не си се научил да вървиш сам, без да бъдеш воден, дали вече не някой, а Свободата Е!

            Когато твоят странник водач види, че вече не е необходим, ще си отиде, ще остане назад по пътя, ще изчезне... Защото ти вече няма да вървиш по неговия човешки път, а ще си тръгнал с друга крачка по друг път, не човешки, а божествен!

            За егото този път е непознат и недостижим, то ще си остане в своя път и ще те остави да вървиш по божествеността си. Егото е твой приятел и щом види, че вече не е необходимо ще изчезне, щом бъде напълно разбрано то вече няма да определя посоката в живота ти приятелю и ще изчезне, защото неговата цел е била такава, да направи възможен божествения път! Не го поробвай, но не се и отказвай от пребиваването Свободата  заради него, защото така ще е недостъпен божествения път за ще се обезсмисли както съществуването на егото си така и Ти – пространството, в което то е съществувало... Само наблюдавай своя спътник, разбери го, осъзнай го, това е човешкият път, по който спътникът-его те води, чрез него ти преживяваш човешкия път, необходимо е единствено да му позволиш да извървиш този път до край, за да се стигне до Безкрайността, Божествеността!    

Некрос