КНИГА НА ДУХА - ПЪРВА ЧАСТ

ПЪРВОПРИЧИНИ

Бог и безкрайност - Доказателства за съществува­нето на Бог - Свойства на Божеството - Пантеизъм

1.      БОГ И БЕЗКРАЙНОСТ

1.    Какво е Бог?

-         Бог е висш разум, първопричина на всичко.

2.      Какво трябва да се разбира под безкрайност?

-        Това, което няма нито начало, нито край; непозна­ваемото; всичко, което е знайно, безкрайно.

3.      Би ли могло да се каже, че Бог е безкрайност?

-         Определението е непълно. Беден е езикът на хора­та. Той е недостатъчен за определяне на неща, стоящи по-високо от тяхното разбиране.

-        Бог е безкраен в своите съвършенства, но безкрай­ността е една абстракция; да се каже, че Бог е безкрай­ност, значи да се приемат свойствата на нещото за само­то нещо и да се определя неизвестното чрез нещо не по- известно.*

ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ

4.       Къде могат да се намерят доказателства за съще­ствуването на Бог?

-В аксиомата, която вие използвате в своите науки: „Няма следствие без причина“. Търсете причината за всичко онова, което не е човешко дело, и вашият разум ще ви отговори.

5.       Какво заключение може да се направи от интуи- тивното чувство, което всички хора носят в себе си и ко­ето им казва, че Бог съществува?

-                        Че Бог съществува; защото откъде на човека може да му дойде това чувство, ако то на нещо не се базира? Това е още едно следствие на принципа, че няма дейст­вие без причина.

6.      Това съкровено чувство, което ние носим у себе си, усещането за Бог, не е ли то резултат от възпитанието и продукт на придобитите идеи?

-         Ако беше така, защо тогава вашите диваци имат това чувство?

7.       Може ли първопричината за образуването на не­щата да се намери във вътрешносъщностните свойства на материята?

-        Но тогава каква би била причината за тези свойст­ва? Винаги трябва да има първопричина.

-        Да се приписва първичното сътворение на нещата на вътрешните свойства на материята би означавало да се приема следствието за причина, защото самите те­зи свойства са едно следствие, което трябва да има ня­каква причина.

8.       Какво да мислим за твърдението, което приписва първичното сътворение на случайно съчетаване на ато­ми на материята, с други думи - на случайността?

-        Друга нелепост! Кой здравомислещ човек може да гледа на случайността като на разумно същество? И пос­ле, какво е това случайност? Нищо.

-        Хармонията, която управлява движещите сили на Вселената, разкрива определени съчетания и цели и по този начин открива във всичко една разумна цел. Да се приписва първичното сътворение на случайността е без­смислено, защото случайността е сляпа и не може да предприеме разумни действия. Разумната случайност вече не би била случайност.

9.       Какво ни дава вярата в първопричината на вър­ховен разум, който превъзхожда всички разуми?

-          Вие имате поговорка, която гласи: „Майсторът се познала по работата“. Погледнете работата и търсете майстора. Само горделивостта поражда неверие. Горде­ливият човек не иска нищо, което е по-високо от него, и затова той нарича себе си „свободомислещ“. Жалко съз­дание, то може да бъде сразено и от най-лекия Божи по­лъх!

1.        СВОЙСТВА НА БОЖЕСТВОТО

10.       Може ли човек да разбере вътрешната, съкрове­на природа на Бога?

-         Не, твърде бедна е неговата познавателна способ­ност, на човека липсва специален сетивен орган.

11.       Ще може ли някога човек да разбере тайната на Божеството?

-       Когато неговият дух няма да бъде повече затъмнен от материята и когато чрез своето съвършенство той се приближи до Него, тогава ще Го види и ще разбере.

12.     След като не можем да разберем съкровената при­рода на Бога, може ли поне да имаме някаква идея за някои Негови съвършенства?

-        За някои - да. Човек ги разбира по-добре с извися­ването си над материята; той ги прозира с мисълта си.

13.       Когато казваме, че Бог е вечен, безкраен, непро­меним, нематериален, единствен, всемогъщ, пределно справедлив и благ, то нямаме ли пълна представа за Неговите свойства?

-        От ваша гледна точка - да, защото вие вярвате, че обхващате всичко; но разберете добре, че има неща, ко­ито стоят по-високо от разбирането дори и на най-умния човек и за които вашият език, ограничен от вашите идеи и усещания, не може да изрази. Разумът действително ви казва, че Бог трябва да притежава тези съвършенс­тва в най-висока степен, защото ако не му достигаше до­ри едно от тях, той не би превъзхождал всичко и следо­вателно, не би бил Бог. За да бъде над всички, Бог тряб­ва да бъде абсолютно непорочен и не трябва да има ни­то един недостатък, какъвто може да допусне въображе­нието.

-        Бог е вечен; ако Той би имал начало, това би озна­чавало, че е излязъл от небитието или Той самият е бил създаден от предишно същество. Ето по такъв начин ние все повече се издигаме към безкрайността и вечността.

-        Той е непроменим; ако Той би търпял промени, то законите, които управляват Вселената, не биха имали никаква устойчивост и постоянство.

-         Той е нематериален; т.е. Неговата природа се раз­личава от всичко онова, което ние наричаме материя; в противен случай Той не би бил непроменим, тъй като може да бъде трансформиран от материята.

-        Той е единствен; ако имаше много Богове, нямаше да има единство на възгледите, нито единство на силата в управлението на Вселената.

-       Той е всемогъщ, защото Той е единствен. Ако Той не притежаваше суверенна сила и имаше нещо по-силно или също толкова силно като него, тогава Той не би нап­равил всичко и онова, което Той не би направил, би би­ло направено от друг Бог.

-          Той е във висша степен справедлив и благ. Мъд­ростта на божествените закони се открива и в най-дреб­ните неща, както и в най-големите, и тази мъдрост не позволява да се съмняваме нито в Неговата справедли­вост, нито в Неговата благост.

2.        ПАНТЕИЗЪМ

14.       Отделно същество ли е Бог или Той, както някои смятат, е част от всички сили и всички умове на Вселе­ната?

-        Ако беше така, Бог нямаше да има, защото тогава Той би бил следствие, а не причина; Той не може еднов­ременно да бъде и едното, и другото.

-         Бог съществува, вие не можете да се съмнявате в това, и то е главното; повярвайте, вие не трябва да оти­вате по-нататък, да навлизате в лабиринт, от който ня­ма да можете да излезете, тези разсъждения не биха ви направили по-добри, но може би малко по-горделиви, защото вие бихте се смятали за знаещи, докато в дейст­вителност вие нищо няма да знаете. Оставете настрана всички тези системи; има досгатъчно неща, които ви за­сягат повече, започнете дори от себе си; изучавайте сво­ите собствени недостатъци, за да се освободите от тях, това ще е по-полезно за вас, отколкото желанието да дос­тигнете недостижимото.

15.      Какво да мислим за мнението, че всички природ­ни тела, всички същества, всички светове във Вселена­та са част от самото Божество; иначе казано, за пантеис- тичното учение?

-         Човек, след като не е в състояние да направи себе си Бог, иска поне да бъде някаква част от Бога.

16.      Последователите на това учение твърдят, че в не­го намират доказателство за някои атрибути на Бога: тъй като световете са безкрайни, то Бог по този начин е безкраен; тъй като абсолютна пустота или небитие няма никъде, то Бог е вездесъщ; тъй като Бог е вездесъщ и всичко е съставна част от Бога, то Той дава основание на всички явления в природата да бъдат разумни. Как­во може да бъде противопоставено на това разсъжде­ние?

-          Разумът. Ако разсъждавате зряло, няма да ви е трудно да разберете колко нелепо е посоченото разсъж­дение.

ОБЩИ ОСНОВИ И СТИХИИ НА ВСЕЛЕНАТА

Знание за началото на нещата - Дух и материя - Свойства на материята - Космическо пространство

1.      ЗНАНИЕ ЗА НАЧАЛОТО НА НЕЩАТА

1.             Дадено ли е на човек да познае началото на неща­та?

-       Не. Бог не позволява всичко да се открие на човека в този свят.

2.              Ще проникне ли някога човек в тайните на скри­тите от него неща?

-        Покровът се повдига за него заедно с пречистване­то; но за да разбере някои неща, са му нужни способнос­ти, каквито той още не притежава.

3.             Може ли човек чрез научни търсения да проник­не в някои от тайните на природата?

-       Науката му е дадена за неговото развитие и прогрес във всичко, но той не може да излезе извън пределите, поставени от Бог.

4.              Извън научните изследвания, дадено ли е на чо­века да получава съобщения от по-висок ранг за това, което се изплъзва от неговите чувства?

-       Да, ако Бог сметне това за полезно, той може да раз­крие неща, които науката не може да узнае.

-        Именно чрез тези съобщения човек черпи (в опре­делени рамки) знание за своето минало и за своята бъ­деща съдба.

2.      ДУХ И МАТЕРИЯ

5.              И материята ли е така изначална, както Бог, или тя е сътворена от Него?

-        Само Бог знае това. Но все пак има нещо, което ра­зумът трябва да ви посочи, то е, че Бог - средоточие на любов и милосърдие - никога не е бездействал. Колкото и отдалечено да си представяте началото на Неговите действия, можете ли дори за миг да си го представите в бездействие?

6.             Обикновено материята се определя като нещо, ко­ето притежава определени измерения; като нещо, което може да въздействува върху нашите сетивни органи, предизвиквайки усещания; като нещо недостижимо; точ­ни ли са тези определения?

-        От ваша гледна точка са точни, защото вие говори­те само това, което знаете; но материята съществува и в състояния, които не са ви известни; тя, например, може да бъде толкова ефирна и фина, че да не оказва никак­во въздействие върху вашите сетивни органи; и всичко това е материя, въпреки че за вас не би било така.

-        Какво определение за материя можете да дадете?

-          Материята е верига, в която е окован дух; това е оръдие, което му служи и върху което в същото време той оказва своето въздействие.

7.             Какво е дух?

-        Разумното начало на Вселената.

-        Каква е съкровената природа на духа?

-        Да се анализира духа на вашия език не е лесно. За вас това е нищо, защото духът не е нещо, което може да бъде пипнато; но за нас това е нещо. Разберете добре: нищото е небитие, а небитие няма.

8.             Може ли да се каже, че дух е синоним на ум?

-        Умът е главното свойство на духа, но едното и дру­гото се смесват в общ принцип така, че за вас то е едно и също.

9.              Духът независим ли е от материята, или е нейно свойство, както цветовете са свойство на светлината, а звукът - на въздуха?

-        Той и тя са различни; но е нужен съюз между дух и материя, за да се вдъхне разум на материята.

-         Толкова ли е необходим този съюз, за да се прояви умът?

-Той е необходим за вас, защото вие не сте способни да възприемете ума без материя; вашите сетивни орга­ни не са предназначени за това.

10.       Може ли да си представим дух без материя и ма­терия без дух?

-        Безспорно може, мислено.

11.      По този начин се оказват две основополагащи сти­хии на мирозданието: материя и дух, така ли е?

-          Да, и над всичко това е Бог, творецът, бащата на всичко; тези три неща са принципът на всичко същест­вуващо, вселенската троица. Но към материалния еле­мент може да добавим вселенския флуид, който играе роля на посредник между духа и материята, която е твър­де груба, за да може духът да й влияе. Макар че от из­вестна гледна точка може да бъде отнесен към матери­алния елемент, той се различава от него с особените си свойства; ако би бил в пълния смисъл материя, не би имало причини и духът да не е такава. Този елемент се намира между духа и материята; той е флуид, както ма­терията е материя, и е способен в своите безбройни съ­четания с нея и под въздействието на духа да породи безкрайно разнообразие от неща, от които само една нез­начителна част ви е известна. Вселенски или изнача­лен, или най-прост, този флуид, бидейки агент, използ­ван от духа, е началото, без което материята би била в състояние на посгоянно делене и никога не би придоби­ла свойствата, които й дава силата на притеглянето.

-        Може ли да се каже, че този флуид е нещото, което ние наричаме електричество?

-        Ние казахме, че той е подложен на безбройни съче­тания; това, което вие наричате електрически флуид, магнетичен флуид, са видоизменения на същия този все­ленски флуид, който не е нищо друго, освен по-съвър- шена, по-фина материя, която може да се разглежда ка­то самостоятелна.

12.       Тъй като самият дух е нещо, то не е ли по-точно, ако обозначим тези две основополагащи стихии с думи­те: инертна материя и разумна материя?

-       Думите не ни интересуват особено; ваша грижа е да изграждате речта си така, че да се разбирате. Вашите спорове почти винаги произтичат от това, че разбирате различно смисъла на думите, тъй като езикът ви е не­пълен и несъвършен за изразяване на неща, които са недостъпни за възприемане от вашите сетивни органи.

3.       СВОЙСТВА НА МАТЕРИЯТА

13.      Теглото ли е главното свойство на материята?

-                          На тази материя, която вие разбирате като материя

-                          да; но не, ако става дума за материята, разглеждана като вселенски флуид. Ефирната и фина материя, об­разуваща този флуид, за вас е безтегловна, но въпреки това тя е началото на вашата материя, която има тегло.

14.     От един или от много елементи е образувана мате­рията?

-         От един първоначален елемент. Телата, които вие разглеждате като елементарни, не са истински елемен­ти, а са само преобразования на първоначалната мате­рия.

15.      Откъде произтичат различните свойства на мате­рията?

-        Това са промените, които претърпяват молекулите чрез своето съединяване и при определени обстоятелст­ва.

16.        Тогава вкусът, мирисът, цветът, звукът, отров­ните или лечебните свойства на телата са само видоиз­менения на една и съща първоначална субстанция, та­ка ли?

-       Да, без съмнение, и те съществуват само поради ус­тройството на органите, предназначени за тяхното въз­приемане.

-       Този принцип се доказва от факта, че свойствата на телата се възприемат от нас по различен начин: едни намират нещо за приятно на вкус, други - за неприят­но; едни виждат като синьо нещо, което за други е черве­но; това, което е отрова за едни, за други е безобидно или целебно.

17.       Същата тази елементарна материя способна ли е да претърпи всички видоизменения и да придобива всички свойства?

-Да, и именно това трябва да се има предвид, когато казваме, че „всичко е във всичко“

4.       КОСМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

18.        Какво е космическото пространство - безкрайно или ограничено?

-        Безкрайно. Ако допуснем, че то има граници, тога­ва какво ще има извън тях? Това, знам, смущава раз­съдъка ти, но все пак твоят разум ти казва, че иначе не може и да бъде. Същото е с безкрайното във всички не­ща; и не на вашата малка планета ще можете да разбе­рете това.

19.        Съществува ли абсолютна пустота някъде в кос­мическото пространство?

-       Не, пустота няма в нищо; това, което за теб е пусто, е запълнено с такава материя, която се изплъзва от се­тивните ти органи и от инструментите ти.

(следва)

АЛАН КАРДЕК

КОЗИЯТ РОГ

И тая кървава история започва с насилие. Някой си Де­ли Мустафа, пъдарин от Еркеч, влиза в дома на Караивана от Загоре и изнасилва известната със своята ху­бост Караиваница. Мъжът й бил с овцете. Беззащит­ната жена от страх и мъка загубила ума си и когато мъ­жът й се върнал, заварил я обезумяла. Караиван я нато­варил на муле и я закарал в Кукленския манастир «Све­ти врачове», за да се лекува там на аязмото. Нещастницата скоро починала и там била погребана, край Кукленския манастир. 

След погребението — озлобен и отчаян — Караиван запалил къщата си в село и заедно с десетгодишната си дъщеря Мария отишъл да живее на къшла в планината. Десет години проживели самотни в тази къшла. Мария и озлочестеният й баща. В село Караиван не се вестявал, за да не човъркат спомените незарасналата рана. Отбягвал да се среща с хора, та се разчуло, че той е полудял, и вече никой не посмявал да мине край неговите къшли. Пътеките затам обраснали с трева, местността се превър­нала в безлюден пущинак. От време на време доли­тали оттам див кикот и блеене на кози, та от това разби­рали хората, че горе някъде, сред дивите скали, в царството  на мечките и орлите, Караиван е все още жив. 

Забравили за Караиван всички и никой не го и споменавал дори когато бил намерен Дели Мустафа мъртъв, с промушени гърди. И не с ятаган бил промушен, нито с кама, а с кози рог. Тъй го и намерили — стоял си ро­гът в гърдите на пъдарина, забит от дяволска ръка. 

Турците настръхнали. Затърсили убиеца на Муста­фа, но не попаднали на дири. Узнало се само, че неделя и нещо преди смъртта си той влякъл някаква кадъна в гората с разхайтени като него бабаити; хванал станимаш­кия оцетар Роксани и му навирал на главата нажежена пиростия, за да му вземе парите, а на един драгоманин, които водел жътвари, задигнал коня. Достатъчно гре­хове, за да има кой да го пребие. 

Незасъхнала пръстта въз гроба на Дели Мустафа, някой застрелял с пушка карагюзлийския спахия Кара Мемиш Дервиш ага, както си пиел кафето на кьошка. Куршумът долетял от съседната брястова гора, когато славеите пеели своите вечерни песни и шуртели двата чучура на гивгирената, правена за «хаир» от агата чеш­ма. Разтичали се синовете на сеизите на Кара Мемиша, пазвантите и аргатите, претърсили гората корен по ко­рен, но убиеца не открили. Кара Мемиш — спахията — имал в харема си девет българки, бил разплакал много майки, много мъже носели от него синини в ребрата и негов убиец можел да бъде всеки от неговите триста селяни. 

На ден Голяма Богородица станала нова кръвнина. Нечута и невиждана. Убили по пътя за Узунджово, в местността «Орман боаз», хасковския кола - гасъ Хюсни и заедно с него — двама, прочути със своята жестокост арнаути. Арнаутите били застреляни, а Хюсни — про-боден с кози рог. До мъртвите спокойно пасял катър с дисаги бели махмудии. Небутнати с ръка, непипнати. Озадачили се потераджиите, тръгнали да издирват раз­бойниците, стреснали се. Дири наистина не открили, но вече знаели: ръката, дето праща един след друг бабаитите при аллаха, върши туй не за пари, а за отмъщение. 

Околността около «Орман боаз» била старателно претърсена. Стигнали потераджиите чак при Караиванските къшли, но там заварили само лудия Караиван, който сеел просо в решето — брадясал, с накървени очи. Като забелязал турците, лудият взел да се кикоти и те побър­зали да се махнат от това зловещо място. 

Минала зимата. Агите позабравили съдбата на Дели Мустафа, Кара Мемиша и Хюсни. Но ето че веднаж два­ма козановски ловджии — Алишът и Меко — нападна­ли една жена, както си копаела на нивата. Не минали три дена от тоя подвиг на козановските бабаити, една нощ пламнала къщата на Алиша. Ужасеният Алиш из­дънил прозореца и скочил навън (вратата се оказала под­пряна), но се съборила стряхата и пламналите дъски и греди го затрупали. Комшиите се притекли и го изрови­ли още жив, но с прегоряла кожа. Пренесли го в една колиба, ала подир два дни и колибата пламнала. Паза­чът, които се навъртал край Алиша, избягал, а насилни­кът изгорял. Пазачът успял да види подпалвача: чудошице в кожа, с рога. Три дни се тресъл той и зъбите му тракали от страх. 

Подплашеният от съдбата на Алиша Меко се затво­рил в дома си зад дуварите, отвързал злите кучета и на всяко от четирите кьошета на двора поставил по един аргатин със запретната пушка. Месец и нещо никой не влизал и не излизал в тая белязана къща. Меко седял вътре с пушка на коляното и пиел вино, за да заглуши гласовете на страха. Боял се дори да заспи. Задремвал ли — стряскал се и гърмял с пушката в тавана, където трополели мишките. Дигало се в тревога селото, съби­рали се комшиите, разлайвали се кучетата. Една нощ пак изгърмяла пушката, но никой не станал, не се притекъл. На заранта аргатите намерили своя господар проснат на пода, с дуло в устата и разцепена глава. Смазал го бил страхът и се гръмнал със собствените си ръце. 

Разнесла се мълва, че дяволите са се съюзили с раи­те. Ловджпите престанали да ходят на лов. Бабаитите престанали много-много да излизат. Взели . турците «в кратуна да се кашлят». В турското кафене се разправяли фантастични приказки за подозрителни шумове, странни следи, предупредителни белези и предзнаменования. Тур­чин не смеел вече да замръкне в полето, нито да се отби­ва в християнски къщи. Бедните повъздъхнали, зарадва­ли се наплашените от спахиите селяни; те почувствували ръката на един невидим, неумолим закрилник, кой го не рачел да им се покаже, но не забравял да отмъсти за вся­ка неправда и обида. Вземал си някой турчин да се заяж­да и криво да поглежда, казвали му да си върви по пътя, за да не види «кози рог». Кърджалийският спахия не се вслушал в тия думи, надвзел жито от своите селяни, а сетне го намерили мъртъв, о глава, напъхана в крина, и промушен с кози рог. Оттогава «козият рог», как­то взели да наричат отмъстителя, станал кървава запла­ха за душманите. 

По селата в Загоре пак започнали да свирят на гай­ди, да излизат момите на хоро, булките да окачват нани­зи на шията, да святкат сребърни чапрази на кръстовете им. В Караивановото село ставали найй-кръшните хора, защото най-изкусни кавалджип имало там. В това село започнали да идват младите хора от Станимашко, за да се венчават на кавал и гайди. Други просто идвали да поиг­раят на воля, че в ония тежки времена не навсякъде мо­жело да се играе. И ето, на такъв един празник на хорото се появила кръшна мома с огнени очи. Тя с такова сърце играла, тъй чевръсто скачала, че божурът от ухото и паднал. Момата се навела да го вземе, но когато се навеждала, от пазвата й паднал и прихлопал в калдъръма един кози рог. Тя се смутила, грабнала рога и го мушнала в пазвата, а след това побързала да се скрие в пъстрата празнична нава­лица. 

«Кози рог, кози рог!» — тия думи като трънка мина­ли. Гайдите спрели. Кавалджиите изпънали вратове да дирят с очи странната мома, а ергените стояли като уда­рени. За нещастие, роднински очи познали в лицето на хубавицата Мария, Караивановата дъщеря. Това била едра, парлива, скоклива новина. Да се задържи такава новина в тайна било невъзможно. Един циганин-копанар я занесъл на билюкбашията. С много сеймени и баши­бозук той заградил Караиванските скали. Мария се бра­нила с пищов и нож, но като видяла, че няма да се спа­си, затичала се към една скала и вместо жива да падне в ръцете на турците — метнала се оттам в пропастта. Развъртайки едно дърво, «лудият» Караиван разгонил сеймените, които връхлетели да го вържат, пробил си път и потънал в гъсталака със сдупчени от сейменските куршуми гащи. 

В колибата на Караиван турците намерили торба по­дострени рогове. В ямата за картофи пък открили най-различни премени: кукерски, просяшки, цигански, с които безстрашната хайдутка и баща й правели нощни­те си разходки. 

Скоро след тия кървави събития в Кукленския ма­настир «Свети врачове» пристигнал един одърпан косаджия и предложил да остане там като манастирски аргатин. Познал ли е в негово лице някой от калугерите Караиван, не е известно. Знае се само, че косаджията за­болял през лятото от треска. В предсмъртния си час той поискал да бъде изповядан и открил на изповедника кой е и как попаднал в манастира. От тая изповед, преразказана сетне на другите монаси и превърнала се в предание, ние знаем, че единствената мисъл у Караивана след смърт­та на жена му била отмъщението и че той дълго се приготовлявал за това. за да бъде отмъщението страшно На­правил се дори на луд, за да го изоставят и забравят. Знае се от тая изповед, че Дели Мустафа е бил хванат с примка от Мария, когато спял в една бахча. Цяла неде­ля гя го развеждала в гората с примка на шията като с оглавник, докато най-сетне му забила рога и го метнала в реката. За да застреля Кара Мемиша, безстрашната Мария се качила на един бряст срещу чифлика му. Три дни чакала там без вода и хляб, докато се покаже на кьош­ка старият сластолюбец и развратник. Там, на бряста, тя седяла и докато сеймените преравяли гората «под кра­ката й». 

Дома на Алиша Мария и баща и запалили с топка ко­зина, оваляна в катран. В това турско село те проникна­ли преоблечени като оцетари. В суматохата никой не им обърнал внимание. Докато подплашените турци се щурали насам-нататък и гърмели напосоки в тъмното, Караиван и Мария носели вода, за да гасят пожара. 

Тия разкази били наистина страшни, но онова, кое­то най-много развълнувало изповедника, било призна­нието на Караиван, че за да отмъсти за жена си, той оти­шъл дори срещу Божия закон, като поискал да направи от едно крехко момиче мъж отмъстител. Самият той — сакат в едната ръка и лош стрелец — не разчитал, из­глежда, на себе си, та прехвърлил всичките си надежди на Мария. 

Девет години той сдържал яростта си, кътал мъката в душата си и чакал да порасне момичето, което през цялото време възпитавал като момче. Облякъл го в мъжки дрехи, запасал го в пояс, остригал му косите и го научил да стреля и ятаган да върти. Пъргаво и ловко «момчето» Мария по цели дни се катерело след бащините си кози, само се бранело от вълците не по-зле от старите и опитни овчари и тъй се научило да стреля, че от триста крачки с пушката на баща си умервало свински зъб. Девет години мачкал Караиван меката моминска душа, призовавал на помощ и бурите, и ветровете, и вълците, и мечките, и цяла­та си опитност и хитрост употребил, за да махне всичко женско от момичето. 

Ведиаж Караиван забелязал, че дъшеря му се оглеж­да в калайдисаното саханче. Тогава изпочупил колкото сахани имало в колибата, а след това ги закопал. Коса­та й не само стригал, но веднаж и я пържил на огън, за да не порасне вече никога. Хурки, ножици, игли — всякакво женско нещо той изхвърлил и унищожил, за да не пробужда в тая мома жената. Следял я със зорки очи да не среща нито ерген, нито старец, нито мъж и успял да направи от нея истински вълкодав, който безмилостно забивал нокти във всеки душмански врат. 

Мария винаги вървяла напред, а баща й куцукал по­дире и, като се преструвал ту на слепец, ту на боринар, ту на оцетар. Тя измислела хитрините, прескачала, ко­гато имало дувари за прескачане, стреляла, когато тряб­вало да се стреля, и забивала роговете в душманските гърди. Всичко вървяло, както го искал Караиван, но ста­нало нещо неочаквано, което вкарало стария в смъртен грях. Докато дебнели да подпалят къщата на Меко, не­деля и нещо те прекарали в колибата на един овчар. Кри­ли се, яли, спали и там онова, което Караиван девет го­дини жестоко тъпкал, прошавало в душата на момичето: влюбила се Мария хайдутката в ятака им, в хубавия ов­чар, който никак и не подозирал, че под червения елек на младия хайдутин тупа едно горещо женско сърце. По блясъка на Мариините очи и по червените петна на бузи­те й, които се сменявали със смъртна бледност, опитният баща разбрал, че момичето е влюбено. Каква буря е за-бушувала в душата на тоя силен и страшен мъж, каква дяволска ревност ще да е жарила сърцето му — може да се съди по това, че когато Меко се гръмнал и те напускали колибата, Караиван се престорил, че забравил чакмака си, върнал се и убил овчаря, за да не може никога Мария да го види. 

Не знаел Караиван, че Мария се е врекла на овчаря да го види на неделното хоро, а Мария никак и не подо­зирала, че баща й е убил човека, когото тя, девственицата, страстно обикнала. Узнала ли е Мария след хорото, че любимият и овчар е мъртъв, или престъплението на баща й е останало за нея тайна? — Не знаем. Изповедта на Ка­раиван е може би секнала дотук, а може би да е изневе­рила паметта на изповедника. 

Тая кървава история съм я чувал като момче от отец Аверки — един престарял калугер от манастира «Свети врачове» край Куклен. Той не живееше в манастира, а край него в една колиба, която си беше направил сам. Говореше се, че игуменът го е изпъдил, защото Аверки раз­казал за неговите кражби. Старият монах не знаел, че игуменът има щедрата благословия и подкрепа на владиката, и неочаквано, на стари години, се беше намерил вън от манастира. Аверки живееше с диви плодове и подая­ния. Виждал съм го да чука сухи царевични мамули и обър­кани с малко брашно, да ги пече. Той беше страстен пушач, а не можеше да си купи цигари. Ние, говедарчетата, като минавахме покрай колибата му, винаги го чувахме да пи­та за тютюн. Понякога му набирахме окапали по нивите тютюневи листа и му ги носехме, в замяна на което той пи разказваше страшни работи за робството. Една от те­зи истории беше за Караиван и дъщеря му — хайдут Ма­рия, наричана още Козият рог. Монахът, при когото бе­ше почнал той, Аверки, своето монашество, бил съшият оня манастирски изповедник, който дал на Караивана последната комка. 

Като че и сега е пред очите ми отец Аверки — повит в избелялото си расо, с крака, опетлани в парчета от кожа, с бели, ръждясали от тютюневия дим мустаци. При все­ки разказ за Мария очите му се насълзяваха. Като плюеше тютюна развълнувано, свършваше все с едни и същи думи: 

— Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оп­равил тоя свят!


Николай Хайтов

ФАКТИ НА ЕВОЛЮЦИЯТА - Световете

Петър Дънов

Създателят на света не е пратил човека на Земята да решава какво нещо е животът или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси, и вие няма да ги решите. Според окултната наука сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали, и нови ще се създават. Ето защо при това положение не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите.

Минерален свят

Еволюция съществува в атомите. Има атоми, които са минали в първата степен, през физическото тяло. Има атоми, които са минали през физическото тяло и през духовното тяло, а има атоми, които са минали през физическото, духовното и Божественото тяло. Следователно има еволюция на самата материя, и тя еволюира. Всичко в нас еволюира. Казвам: Когато ние възприемем Любовта, тялото ни започва да чувства, и краката ни трябва да чувстват, и пръстите, и ноктите – всичко в нас трябва да чувства Любовта. Това е Божествената Любов.

Първите същества, които дойдоха на Земята, живееха на 4–5 километра под кората. Те се намираха при много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни. Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу, скрити под земята, дето забогатяха. Те казаха: „Ние трябва да излезем на повърхността на земята.“ Наистина, след време те излязоха на повърхността, но се превърнаха на растения.

Днес хората са убедени, че всичките блага са в материалния свят. До известна степен е така, но материалните блага са резултатът от работата на хиляди и милиони същества, които са работили през хилядите векове насам. Вземете например разните скъпоценни камъни, разните метали и масла, които се намират в земята – това не са нищо друго, освен богатствата на хилядите същества, които са работили с векове преди нас. Казвате, че това са наши богатства. Да, но тези богатства не принадлежат на един човек. Те са общи блага и трябва разумно да се употребят.

Растителен свят

Дърветата – това са деца на ангелите. Сега ви говоря на окултен език. А животните – това са деца на архангелите. Та техните деца – растенията и животните – служат на хората. Ангелите и архангелите им казват: „Учете се тук, изучавайте човешкия живот!“ Не мислете, че растенията имат просто произхождение, един ден те ще се върнат горе, при своите родители. … Та затуй ние трябва да бъдем много внимателни към тия растения. Кога- то ви говоря за тях, аз имам предвид, че те са деца на ангелите, затуй в ябълката, в крушата и пр. има такива хубави сокове… Не чувствате ли тяхната сила? То е цяло богатство! У тях Любовта е съвършено безкористна, те се жертват. Но някой път, когато престъпим законите, и те произнасят присъда, често някой може да плати с живота си. Вие казвате: „Господ е създал растенията, дърветата за хората, да ги употребяват за градиво“.

Сегашните хора ще кажат: „Това може ли да се докаже?“ До- казват го самите растения, те съществуват, нека да ги питат. Те ще ви разказват, колкото искате. Учени са те, и книжнина имат. Какво се крие зад растенията? Зад растенията се крие цял един свят. Те като дойдоха до тази област, така направиха, че останаха там, завзеха място. Всички животни дойдоха отпосле, а човекът дойде най-после. 

Животински свят

Рафаел, 1518 г., „Създаването на животните“

Животните си останаха животни благодарение на чрез- мерното наблюдение на земята. По този начин те изгубиха най- благоприятните условия за своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и са в един застой. Не се знае след колко хиляди години ще дойдат нови условия, да ги подемат нагоре. Човешката раса е вървяла в друга посока, различна от тази на животните. Творението е вървяло в две линии: всички онези същества, за които Провидението определи, че ще останат в своята еволюция, се казва, че са изоставени от Бога. Другите пък, които вървят напред в развитието си, се казва за тях, че Бог ги е подел. Всяко нещо, което е изоставено от Бога, подлежи на застой, лишено е от развитие. Другите пък, които са създадени от Бога, подлежат на развитие. За първите се казва, че Господ казал да бъдат, да им даде условия за живот, а за човека се казва, че Бог взел участие в неговото създаване и го направил с онези възможности, които са вложени в самия Него. И понеже човек е дошъл последен на Земята в своето Битие, то Бог искал да направи човека млад, да обича живота, да бъде полезен на животните; затова Бог взел от естеството на животните и вложил в човешкото естество. По тази причина човекът днес по необходимост носи в себе си животинското естество, носи и човешко естество. Та едновременно той се бори в две посоки с две мъчнотии – с един стремеж нагоре, към Бога, да изпълни Волята Божия; от друга страна, той се бори с противодействащите сили на цялото животинско царство и мисли само за земята.

Аз се радвам сега, че започнаха вече да се явяват разни течения по-близки до природата, например вегетарианството, макар че и това не е правилно схващане за диетата, защото Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество трябва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати. Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалия в природата. Повечето болести се дължат на избиването на млекопитаещите и на птиците. Понеже с това из- биване се спира тяхната еволюция, всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани и с това се явява един хаос, който е причина за разните болести. Знаете ли какво става след безразборното изтичане на тази животинска кръв? От изпаренията се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които идват всичките злини в органическия свят. За да се сложи равновесие в Природата, тя трябваше да отдели около 100,000,000 килограма кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес, в тази война се пусна около 200,000,000 килограма човешка кръв.

Отношение към живите същества

Нека кокошката да живее, пък вие трябва да прогресирате, още сте останали много назад в своята еволюция. Тези кокошки са много прогресирали, не бива да страдат. Крушите, сливите ние ги ядем, за да прогресират. Всяко нещо, което прогресира чрез нашето ядене, то е Божественото. Всяко нещо, на което спираме неговия прогрес, то не трябва да се яде. И в преносен смисъл Христос казва:

„Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи трябва да заменим човешкото месо със Словото. Словото, това са Неговите картофи, неговите плодове.

За нисшите животни месната храна е необходима, но за един по-висок живот, какъвто е човешкият, месната храна е вредна. Тя спъва човека в процеса на неговата еволюция. С каквато храна се храни човек, такива елементи внася в кръвта си. Нечисто е месо- то на сегашните млекопитаещи, с които човек се храни. Като знае това, той трябва да пази чистотата на своята кръв, защото от нея зависи здравето, от нея зависи и психическото му състояние.

На Земята ще започнем с малкото и ще свършим с великото. И Библията казва: „Най-първо Бог направил човека по свой образ и подобие“. Аз няма да се спирам да ви обяснявам стиха. Той съдържа една велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И второ, казва Библията, Бог направи човека от земя и пръст и вдъхна му живо дихание. Туй показва неговото произхождение – не на неговия дух, а произхождението на неговите страсти и желания и на неговия нисш ум, на животинското в него. Значи хората ще имат друга еволюция, ще тръгват по реда на минералите и растенията.

Като ученици, вие трябва да знаете, че всяко цвете има свое- то велико предназначение. Щом е така, не късайте цветята безразборно. Късате ли ги, мачкате ли ги, и вие ще пострадате в известно отношение. За пример, ако откъснете един син цвят и го захвърлите, непременно ще загубите нещо от вярата си. Ако постъпите небрежно с някое жълто цвете, ще изгубите нещо в умствено отношение. Ако смачкате някой червен цвят, животът ви ще се намали. Искате ли да се закачите с някое цвете, да му се порадвате, не го късайте, но го турете в една саксийка и постоянно го гледайте. Откъснете ли един цвят и го дадете на своята любима или на своя любим, вие му давате любов, която скоро ще увехне.

Съвременните хора едва сега минават от детинство към юношество. Те са едва на 12-годишна възраст, свършили са курса на основното училище и влизат в първи прогимназиален клас. Като ученици в прогимназията, те ще започнат да учат да мислят, да говорят, да чувстват и да постъпват правилно. Това е наука, за изучаването на която са нужни хиляди години.

Изостаналите души

Маймуните са произлезли, след като човек е съгрешил. Учените хора, окултистите казват, че маймуните са изостанали, паднали души. След грехопадението на хората някои станаха маймуни. Окултистите поддържат, че маймуните са души, задържани в своята еволюция. Сегашният свят е пълен с души, останали назад в развитие- то си, т.е. останали назад от човешката еволюция, поради което не могат самостоятелно да се ползват от силите на природата. Едни от тях се намират в положението на просяци, които тропат по чуждите врати, да искат хляб; други са в положението на апаши, а трети – в положението на паразити. Като знаят слабостите на човека, те го използват, докато отнемат всичкото му богатство и сили. Като срещнат някой тщеславен човек, те започват да му нашепват, че е способен, даровит, може да заеме високо положение, да оправи света. Той се увлича от тези нашепвания и прави всичко възможно да стане министър, да оправи своя народ. Щом заеме желаното място, той започва да създава строги закони и наредби, с което си навлича много неприятели. След това тези същества пак му нашепват: „Откажи се от високия пост, ти се умори вече, нека други те заместят“. Той си дава оставката, доволен, че е свършил някаква работа за народа си. На негово място дохожда друг, но веднага започва да го преследва, дава го под съд, след което го туря в затвор. Какво спечели той от високата си служба? Нищо особено, освен неприятности, мъчнотии и страдания.

Ангелите

Хана Шаперо, 2006 г.,  „Ангел на бурята“

Ние трябва да бъдем скромни. Ангелите имат отлична кулура – такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. По някой път някой ангел може да дойде на Земята, но те идват със специална мисия. И човешките души имат ръководители ангели, но те много рядко слизат. Не си правете илюзия! Ангелите слизат много рядко; не че не обичат да слизат, но имат много работа. Понеже човечеството е останало назад, те гледат да приготвят светии за тях. И ангелите, и те си имат еволюция, по която вървят; те приготовляват светии. И тъй, вие се приготовлявате за светии. Туй не е за смях. „Светия“ значи проявяване, да можете да учите и да помагате. Та почти всички служби, които ангелите са имали, сега са заети от светии. Много малко ангели има сега тука, те се оттеглят в своя свят, там имат работа; някои от тях са много натоварени, натоварени са с управляване на слънчеви системи. Те няма да слязат да се занимават с Ивана, с Драгана. Важна работа имат! Те са същества чисти, крайно чисти, толкова нежни, че при тях ти не можеш да приближиш! Те са като пчелите, те болници нямат, лекари нямат, когато някой съгреши между тях, изведнъж го изхвърлят навънка.

Опрощение няма там, никой не плаче, изведнъж го изхвърлят и го забравят. Тъй щото между нас има доста от тия паднали ангели; не са паднали ангели, но ангели без крила са те. Има едно предание, че когато хората паднали и дошли на Земята, изпратили 1,000,000 ангели тук, да дойдат да им помогнат. Те като дошли, видели човешките дъщери, които били много красиви, и взели, та се изпоженили за тях и останали на Земята. Та казва преданието: „Синовете Божии видели, че човешките дъщери са много красиви, и се задомили на Земята“. И като дошъл Христос, дошъл да каже на ангелите:

„Вашата мисия беше да помогнете на човечеството, пък хората като дойдат до съзнание, нека те да спасяват другите с тия връзки“.

„Ти срещал ли си ангел?“ Че Земята е пълна с ангели. Всеки ден се срещам само с ангели. Има ангели, които са като професори в университета, има някои ангели като химици, трети като физици, други като проповедници, като държавници, като офицери, като генерали и царе има ангели – на всякакви длъжности са назначени те… Ангелите, които изглеждат като хората, без крила, са добри, крайно разумни, разбират дълбокия смисъл на природните закони. Те имат грамадна сила, могат да се проектират със своите 25 милиона крила, като на аероплан. Те могат да хвърчат с бързина по-голяма от тази на светлината. В едно кратко време един ангел може да преброди пространството, да мине от една звезда на друга. Не че всички ангели са крайно разумни – и те са на степени помежду си, но в сравнение с хората те седят много по-високо. 

Петър Дънов