Ще видим, рано или късно, колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция!!! Кризата е криза на съзнанието!Криза, която вече не може, да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традици, фанатичните доктрини..!С оглед на днешния свят, с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. ... Човек не се е променил!Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се!И си е изградил общество по тези правила.Едно общество на задълбочаващи се противоречия, психози, комплекси, предрасъдаци..едно общество, където дистанцията между хората се засилва с всеки изминат ден..едно общество без вяра и упование в Бог!Имайте в предвид, че когато силата на Любовта победи любовта към силата, тогава и само тогава ще бъдем щастливи - истински живи! Вярвам, че голата истина и безусловната Любов ще имат последната дума на края!

понеделник, 23 май 2011 г.

Ще упорствам, докато успея.

Ще упорствам, докато успея. 

В Ориента младите бикове се проверяват за арената по определен начин. Всеки се завежда до ринга и се пуска да атакува пикадор, който го боде с пина. После внимателно се преценява смелостта му според броя на опитите, демонстриращи желанието му да щурмува, въпреки раните от острието. Отсега нататък ще приема, че животът всеки ден ме проверява по същия начин. Ако упорствам, ако продължавам да опитвам, ако продължавам да атакувам напред, ще постигна целта си. 

Ще упорствам, докато успея. 

Не съм роден на този свят за поражение, неуспехът не тече във вените ми. Не съм овца, която чака побутването на овчаря си. Аз съм лъв и отказвам да разговарям, да ходя и спя с овцете. Няма да чувам онези, които хленчат и се оплакват, защото болестта им е заразна. Да вървят при овцете. Касапницата на провала не е моя участ. 

Ще упорствам, докато успея! 

Наградите от живота са в края на всяко пътуване, а не наскоро след тръгването; не ми е дадено да знам колко крачки са необходими, за да стигна до целта си. Може да срещна неуспеха дори след хиляда крачки и все пак успехът се крие зад следващия завой на пътя. Никога няма да узная колко е близо, ако не завия. 

Винаги ще правя нова крачка. Ако е безрезултатна, ще направя още една и още една. Наистина стъпка по стъпка не е толкова трудно. 

Ще упорствам, докато успея. 

Отсега нататък ще смятам всекидневното си усилие само за един мой саблен удар срещу могъщ дъб. От първия ми удар дървото може да не потрепери, нито от втория, нито от третия. Всеки от тях може да е незначителен и да изглежда несъществен. Но накрая дъбът ще се катурне от десетките удари. Така ще стане и с днешните ми упорити опити. 

Ще приличам на дъждовна капка, която отмива планина; на мравката, която поглъща тигър; на звездата, която озарява земята; на робът, който строи пирамида. Ще построя замъка си тухла по тухла, защото знам, че ако се повтарят, незначителните опити ще завършат всяко начинание. 

Ще упорствам, докато успея. 

Няма да мисля за поражение и ще изчистя речника си от думи и фрази, като зарязвам: не мога, неспособен, невъзможен, недопустим, невероятен, неуспех, неприложим, безнадежден и отстъпление; защото са думи за глупаците. Ще избягвам отчаянието, но ако се заразя от тази душевна болест, ще продължавам отчаяно да опитвам, отново и отново. Ще опитвам постоянно и ще издържа. Ще пренебрегвам спънките по пътя и ще следя високите си цели, защото знам, че в края на сухата пустиня расте зелена трева. 

Ще упорствам, докато успея. 

Ще помня древния закон за загубите и ще го насоча в моя полза. Ще упорствам със знанието, че всеки неуспех в  живота ще увеличава шанса ми за успех при следващия опит. Всяко не, което чуя, ще ме приближава до смисъла на да. Всяка гримаса, която уловя, само ще ме подготвя за предстоящата усмивка. Всяка беда, с която се сблъскам, ще носи в себе си зародиша на утрешния добър шанс. Трябва да преживея нощта, за да оценя деня. Трябва често да се провалям, за да успея само веднъж. 

Ще упорствам, докато успея. 

Ще опитвам и опитвам и отново ще опитвам. Всяка спънка ще приемам като обикновено прекъсване по пътя към целта и събуждане на желанието ми за живот. Ще упорствам и ще развивам уменията си, както морякът своите — всеки път когато се измъква от яростта на бурята. 

Ще упорствам, докато успея. 

Отсега нататък ще науча и ще прилагам още една от тайните за превъзходство. В края на всеки ден, независимо дали е бил успешен или не, ще опитвам да реализирам още един опит. Когато измореното ми тяло мислено потегля към къщи, ще устоявам на изкушението да тръгна. Ще пробвам отново. Ще направя още един опит, за да приключа с победа, а не сполуча ли, ще опитам пак. Никога няма да допусна ден, завършил с неуспех. Така ще посея семето на утрешния успех и ще спечеля непреодолима преднина пред онези, които спират да опитват в определен час. Когато свършва борбата на другите, моята ще започва и урожаят ми ще бъде богат. 

Ще упорствам, докато успея. 

Няма да допусна също вчерашният успех днес да ме приспива в тихо задоволство, защото то е дълбокото начало на неуспеха. Ще забравя какво ми се е случило през изминалия ден — и добро, и лошо, и ще приветствам изгряващото слънце убеден, че предстои най-хубавият ден в живота ми. 

Ще упорствам, докато дишам. Защото сега знам един от най-чудесните принципи на успеха: ако упорствам достатъчно дълго, ще победя. 

Ще упорствам. 

Ще победя.

Асарт - Ог Мандино

сряда, 11 май 2011 г.

Еволюцията като методи за развитие

Петър Дънов
Този е един многостранен въпрос наистина и аз казвам: на човека, който е пратен на Земята, бъдещето му е точно определено. Онези възвишени същества, които са завършили своята еволюция, са предвидили кой какво трябва да свърши на Земята. Определено е бъдещето на всеки човек. Ако всеки върви по своя определен път, ще изпълни Божията воля и пътят му ще се отвори.
Страданията са една реакция, за да ни турят в правия път. Не от хората да се боим, но от Бога. Като дойде безпокойствието, аз намирам причината, и като я намеря, отмахна я и изправя безпокойствието. Например събуди се у вас едно чувство на страх. Защо е дошъл този страх? Казали сте някому обидна дума, а той е по-силен и ви е казал: „Аз ще ви дам да разберете!“ И вас ви е страх. Поправете погрешката си. Ти, като се приближаваш при една змия, страх те е, защото тя има отрова. Тя казва: „Аз съм добра, но имам отрова.“ Значи, не настъпвай никого. Нито с мисъл , нито с чувство, нито с постъпка. Моят мир струва повече, отколкото онова, което моите мисли и чувства могат да изискват. Някой казал нещо за мене. Ако му кажа нещо, ще си наруша моя мир. Моят мир струва повече от онова, което той е казал. Това, което той е казал, е за негова сметка. Ако е казал нещо добро или лошо, то е за него. Ако той мисли лошо за мене, а аз съм добър, лошото е за него. Ако той мисли добре, то е за него. Лошото, което мисля, е лошо за мене. Създавайте си правилни мисли за хората, за да не спрете своята еволюция. Мисли за хората така, както Бог мисли за тях! Съдействай за онова, което Бог е предначертал. Съдействай за тяхното повдигане. Така ти повдигаш себе си. Ако всички така живеете, ще се повдигнете. По този начин, както сега разрешавате въпросите, никой не ги е разрешил. Ако един баща мисли да поправи сина си, той се лъже. Ако майката мисли да поправи дъщеря си, тя се лъже. Синът прилича на баща си. И ако един учител мисли да поправи ученика, той се лъже. Всеки един ученик, всяка една дъщеря, всеки един син е създаден както си е. Ще оставиш Бога сам да коригира своите работи. И не се месете, да коригирате работите в Божия път – нито в себе си, нито в другите. Ако ти видиш една погрешка в другите, ползвай се. И ако видиш някоя погрешка в себе си, пак се ползвай. Когато кажеш една лоша дума, благодари на Бога, че Бог те е запазил да не кажеш две лоши думи.
Някой път се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангелът идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост. Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение. Я, да му помогна!“ Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро. Вие всички седите и казвате: „Да станем добри! Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто. У вас често има следната мисъл за мен: „Защо сме дошли тук, каква е неговата цел?“ Глупави работи. Ако беше вярно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големият глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога? От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината – дали право мислите или не. Вие казвате: „Вече ми дотегна света!“ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи. Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.
Да изправиш лицето си не е лесна работа. Да изправиш веждите си не е лесна работа. Да изправиш устата си не е лесна работа. Някои недъзи много трудно се изправят. Всичката съвременна наука, всичкото съвременно общество, всичката еволюция седи в това – да изправим ония недъзи, които са унаследени от миналото.Това са принципи, вложени в тази велика Божествена наука, за поправяне на нашия живот. И тези същества, които са живели преди нас, които са минали по този път на еволюция – ангелите, те са изучавали дълги години Битието и знаят тази наука. Светиите, които идват сега, са ученици на ангелите, и те завършват сега своето развитие. Туй е един кратък курс от Битието на Земята. Те сега ще държат изпитите си и след това Христос ще ги доведе на Земята да присаждат целия свят: кому крака, кому окото, кому ръката и т.н. Ще присаждат по един най-нов, научен начин. И вие ще отидете в това училище да учите тази нова наука. Приготовлявайте се! Ще има постоянно отиване и връщане. Изискват се повече велики хора, които да знаят как да присаждат. Ще кажете:
„Ама то е за светиите“. След като присадят вас, тогава вие ще отидете да се учите в туй училище, после ще държите изпитите си и като ги издържите, ще ви пратят да присаждате. След вас ще дойдат други. Така ще имаме повече велики, учени хора, да знаят туй велико изкуство – как да присаждат добродетелите на човешката душа. И тъй, ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я, казва Христос, и наново я присади! Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и отново го присади! Ако кракът ти те съблазнява, отсечи го и наново го присади!
Сегашното ви знание да бъде като едно стъпало, до което като достигнете, да кажете: „Едно стъпало минах “, после второ, трето, четвърто – то да е импулс. Да не мислиш, че като идеш до някъде, свърши се работата. Не, вие едва сега започвате живота. Следователно корените на вашия живот ще бъдат в сърцето, а клонищата ще бъдат в ума. И всички сокове ще ги пращате към тия клонища, към Бога. Това е еволюция, за да сформирате вашите цветове и бъдещите ваши плодове да може да узреят. Като влезете в другия свят, от невидимия свят за вас ще се интересуват, доколко вие разбирате.
Вие спъвате вашата еволюция, като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари – да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство. Не ви препоръчвам сиромашията, не ви препоръчвам и богатството.

Лудовико Циголи, 1607 г., „Жертвоприношението на Авраам“ 
Казвам една велика истина – че в съвременната еволюция е настанал един период, в който човешките умове и човешките тела ще почнат да се разслабват. Тази неврастения, която съществува в цяла Европа, е едно разслабване на бялата раса. И те трябва да вземат мерки. В какво? Техният егоизъм е станал толкова силен, че разслабва нервната система, всеки един е тъй погълнат с разни материалистични мисли – нашите умове са пълни само с мисли за къщи и пари. В нас няма нищо благородно.
И тъй, размишлявайте върху незавършените и завършените процеси. Завършените процеси са свързани с незавършените. Незавършените процеси за хората са завършени за съществата от по-висока еволюция. Затова е казано в Писанието, че възможните неща са за хората, а невъзможните – за Бога. „Невъзможното за човека е възможно за Бога.“ Всичко, което човек не може да направи, Бог може да го направи. Това значи: Дайте възможност на душата си да се свърже с Божия Дух, за да се осмислят незавършените процеси. Само тази връзка е в състояние да покаже на човека знанието на елипсата като завършен процес, и на параболата като незавършен. 

Различаване на влиянията

Това, което става в материалния живот на човека, става и в духовния му живот. Като срещнат тщеславен човек, който не е научил още закона на различаването, не може да анализира чувствата и мислите си, до него дохождат същества от духовния свят, които му показват начин, как да борави със силите на природата, да стане велик. Свърже ли се човек със силите на природата според нашепванията на тези същества, каквото каже и пожелае да направи, това става. По този начин те го свързват с тъмни и отрицателни сили в природата, докато съвършено го омотаят. Това не е Божествено. За да различите Божественото от човешкото и от животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости. Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на нисши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия. Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане. Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на нисши същества, вън и вътре в него. Когато искаш да направиш една бележка на някого под влиянието на Божественото, казваш: „Братко, не вървиш в правия път. Спри, върни се малко назад и ще намериш пътя на своята душа“. Започнеш ли да го ругаеш, да го наричаш лицемер, лош човек, ти се подаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш и себе си, и ближния си. Кажете ли на някого, че е лицемер или лош човек, той трябва да има тези качества в себе си. Всичко, каквото говорите, трябва да почива на факти. Всяко отрицателно и положително качество на човека има специфичен белег на лицето, на главата, на ръката му. Ако го няма, не можете да му го припишете.
Вие искате да бъдете благо угодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото, и зад вас виждам често същества, изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека! – казва апостол Павел в тази глава за идолослужението. ... Пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излизат от нас, не са винаги приятни на Господа.
Като ученици, след закона на различаването, вие трябва да прилагате закона на вътрешното пресяване: да отделите потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Този е един от законите на алхимията. Кога астрономите правят своите наблюдения? Те избират тихи, спокойни нощи, когато няма никакво вълнение във въздуха. Следвайте техния пример. Когато правите наблюдения в себе си, избирайте тихо, спокойно време, когато духовете не размърдват ума и сърцето ви; ако внасят смущения и безпокойства в умовете и в сърцата ви, наблюденията няма да бъдат верни. Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си, всеки отделно и по няколко заедно. Това значи взаимно помагане, с цел да се хармонизирате и да се тонирате.

Самообладание

Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. Под думите: „Умът им да бъде на мястото си“, разбирам съзнателно, не механически; в това седи именно човешката еволюция: човек сам да завладее своя ум и своето сърце. Единственият стремеж сега на съвременните хора е, че те искат да бъдат богати, искат да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Следователно човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа.
Вие ще кажете: „Аз ще му дам да разбере“. Хубаво, или ти ще разбереш, или той ще разбере. Ти като се скараш с някого, спъваш своята еволюция, може би за 20 години, в едно съкратено време. След 20 години може би ще си напакостиш. Струва ли си да се кара човек, когато за 20 години ще се повреди? Ти казваш: „Аз съм на правата страна.“ Може да си на правата страна, но питам, кой ще ти отдаде правото, че си на правата страна?


Връзка със световете


Някой път, за да се хармонизирате, може да започнете такова едно движение. Най-първо мислете за растенията, после мислете за животинското царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава – към Божествения свят. То е един начин за тониране на ума. Най-първо за растенията, животните, човеците и най-после помислете за чисто Божествения свят. Защото, ако започнете движението обратно – за Божествения свят, човешкия, животинския и растителния, имате обратно движение, назад, по инволюция – слизате. Еволюционният път е: растителния свят, животинския, човешкия и Божествения свят. По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички можете да преодолеете.
Гъсеницата се стреми към живота на пеперудата. Като не може да създаде нещо по-велико от себе си, пеперудата снася яйца, от които се излюпват малки червейчета, които после стават гъсеници. Червейчетата на пеперудата не мязат на нея, но и тя не мяза на тях. Обаче по-високо от пеперуда тя не може да отиде. Това показва, че еволюцията на пеперудите е спряна.. Всички други живи същества, животни, са спрени в своята еволюция, в своя растеж, те са останали назад. Всеки човек, който се спре в своята еволюция, той остава в една незавършена форма и се върти като в един омагьосан кръг. Казвам: За да не се обърнете на такива колелета, вие непременно трябва да се храните добре.
Понякога човек развива своите лични чувства и мисли, че те са Божествени. Докато мисли само за себе си, човек развива своите лични чувства. Докато мисли само за ядене и пиене, той развива центровете си около слепоочните области. Това е любов, която е обща за всички животни. Няма животно, което да не се интересува за тази любов. Обаче когато влезете в Божествената любов и я разберете, вие ще дойдете до истинския живот. При това положение всички животни, растения, камъни ще ви станат приятни и ще ги разбирате. Всеки трябва да направи опит в това отношение.
Ето защо, ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии, и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико Дърво на Живота, а понякога с корените му.
Следователно, колкото и да се мъчи човек да отдели в съзнанието си физическия живот от духовния, ще види, че това е невъзможно. Тези два живота са тясно свързани и взаимно се преплитат. Това не се отнася само до човека, но и до животните, и растенията. За пример: когато кокошката снася яйца и започва да ги мъти, в нея прониква вече Божественото съзнание. Това съзнание я заставя да лежи върху яйцата цели 21 дена и след като се излюпят пиленцата, да се грижи за тях. Щом Божественото съзнание се оттегли, квачката напуска пиленцата си и ги оставя сами да се грижат за прехраната си, сами да се защитават. Често хората говорят за Любовта, но Любовта не е качество на човека. Казано е, че Бог е Любов. Следователно човек проявява Любовта само тогава, когато Бог присъства в него. И тогава той трябва да съзнава, че тази Любов не е негова, но на Бога. Бог в човека люби, а не самият човек. Като знае това, човек не може да изисква да бъде обичан.

Петър Дънов

четвъртък, 5 май 2011 г.

МЪДРОСТ ЗА ВСЕКИ ДЕН

Д-Р УЕЙН ДАЙЪР
1.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
2.Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.
3.Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
4.Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5.Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6.Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7.Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8.Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9.Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.
10.Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11.Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12.Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13.Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
14.Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
15.Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16.Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17.Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18.Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19.Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20.Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21.Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22.Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност.
23.Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24.Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25.Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26.Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27.Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28.Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29.Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30.Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената.
31.Каквото дадем, това ни се връща.
32.Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33.Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34.Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35.В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36.Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37.Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38.Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40.Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41.Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42.Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43.Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44.Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45.Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46.Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47.Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48.Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49.Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50.Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51.Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52.Интуицията е любящо напътствие.
53.Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54.Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55.Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56.Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57.Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, - благополучието ще бъде твоята награда.
58.Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си."
59.Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60.Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61.Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62.Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63.Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64.Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65.Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66.Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67.Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68.Бог работи с теб, а не вместо теб.
69.Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70.Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71.Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72.Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73.Не искай нищо и ще получиш много.
74.Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75.Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76.Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77.Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.
78.Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79.Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80.Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81.Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82.За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83.Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84.Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85.Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86.Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87.Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88.Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89.Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90.Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91.Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92.Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93.Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94.Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95.Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96.Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97.Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98.В съвършената Вселена няма случайности.
99.Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100.Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101.Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102.Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103.Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104.Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и и се наслади докрай.

Д-Р УЕЙН ДАЙЪР

АКО ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ТОВА СА ПРАВИЛАТА


От

Д-Р ЧЕРИ КАРТЪР-СКОТ


"Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър

Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, автор, треньор, води семинари и е председател на Борда на директорите на Института MMS - Организацията за управление на мотивацията, специализирана в развитие на личността и на професионалната подготовка. Работила е с над 200 000 души в групи за колективна терапия или като частен консултант по целия свят. Консултант е на корпорации като IBM, GTI, Burger King, Ameriсan Express.
Автор е на 4 книги, сред които са и бестселърите "Негахолизъм" и "Ако животът е игра, това са правилата".
Десетте правила за човешките същества не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой само чрез 10 стъпки.
Те не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление.
Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване.
Те не са задължителни; те не нареждат какво трябва и какво не трябва да правим, да мислим или казваме.
Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта "Живот".
Няма задължителен модел за действие.
Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването в живота да стане по-лесно.
Десетте правила за човешките същества са:

1. ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО

Дали го харесваш или мразиш,
то ще бъде твое през цялото време,
докато си на тази земя.

Твоето тяло е дом на твоята душа.
Въпреки че ще пътувате заедно през целия си живот, ти и твоето тяло ще останете напълно различни по природа.
Твоето тяло е буфер между теб и околния свят.
От него ще получиш първите си житейски уроци.
Позволи на тялото си да изживява удоволствията на живота.
Удоволствието е физическият израз на радостта. Не си отказвай развлеченията, не си отказвай радостта: тя е храната на душата.
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнеш хармония с тялото си, за да може то да ти служи пълноценно и да те научи на приемане, самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.
Приемане: "Открих, че когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито сме, ние можем да постигнем всичко в живота." Луиз Хей.
Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие." Елинор Рузвелт.
Зачитане: "Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се него добре, за да ти служи подобаващо." Сузи Прудън.
Удоволствие: "Да се радваш, че живееш, не е грях." Брус Спрингстийн.


2. ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ

Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат;
други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.
Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.
Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.
Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.
Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." Йон Кабат-Зен.
Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.
Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.
Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." Харолд Кушнер.


3. НЯМА ГРЕШКИ, ИМА САМО УРОЦИ

Израстването е процес на непрекъснато експериментиране,
серия от проби, грешки и временни победи.
Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.
Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.
"Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)
Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда.
("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)
За това трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.
Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.
Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.
Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.
Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." Катрин Мансфийл; 
"Светът е оцелял, защото се е смял." Българска народна поговорка.


4. УРОКЪТ СЕ ПОВТАРЯ, ДОКАТО БЪДЕ НАУЧЕН

Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.
Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.
За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.
Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.
Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.
Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си." Хорас Джаксън Браун.
"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.
Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." Сър Исак Нютон;
"Каквото повикало, такова се обадило." Българска народна поговорка.
Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.
Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред." Рам Дас.


5. УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ

"В училището на живота няма почивни дни."
Жоржи Амаду
Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени.
Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.
Правило 5 учи, че трябва да убедиш Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.
Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.
Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъда".
Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.
Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.
Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш." Халил Джубран.
Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.
Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.


6. "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"

Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".
Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега- единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.
Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш. Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.
Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.
Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.
Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.
Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." Стивън Ливайн.


7. ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ

Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.
Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.
Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.
Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ; 
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.
Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.
Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.
Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.
Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си. Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.


8. САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ

Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими.
Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.
Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.
Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.
Правило 8 те предизвиква сам да моделираш живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Време е да научиш уроците на отговорността, свободата, смелостта, енергията и приключението.
Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.
Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.
Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.
Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.
Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.
Приключение: "Животът е или смела авантюра, или нищо." Хелън Келер
"Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм. Всеки се ражда с приключенски дух. Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесни приключение, зависи единствено от нас.


9. ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАШ НУЖДА, СА У ТЕБ САМИЯ

Отговорите на всички въпроси, които животът ти поставя, ти носиш в себе си. Трябва само да повярваш и да се възползваш.
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.
Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.
За да следваме Правило 9, трябва да научим уроците на слушането, доверието и вдъхновението. Те ще ти помогнат да се свържеш с вътрешната си Мъдрост, която знае всичките необходими ти отговори.
Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.
Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.
Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.
През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.
Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.
Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.


10. С РАЖДАНЕТО ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКО ТОВА

Ако искаш отново да си спомниш,
трябва да разплетеш двойната спирала
на вътрешното знание.
Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем.
Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил. Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.
Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.
Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.
Вярвам в слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.
Мъдрост: "Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или да ни пожали." Марсел Пруст.
Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.
Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие. Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание. Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.


И ОЩЕ ЗА ПРАВИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ:

· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!

понеделник, 2 май 2011 г.

Пътищата за инкарниране и индивидуалността на Висшия Аз


Съобразяването е белег на последователно инкарниращите се Висши Аз и анатема за едновременно инкарниращите се.
Извънземните планети напредват като едно цяло. Те са на приблизително еднакво ниво на напредък според своята раса. Това не означава, че най-старите раси са най-напреднали духовно. Точно обратното не, както изглежда. Най-старата раса в нашата галактика са влечугоподобните. Те са най-напреднали технологично и най-изостанали духовно. Това е изборът на тяхната раса и изглежда, че най-старата раса последна ще завърши Играта. Когато това стане другите отдавна ще са се изнесли към по-висшите реали и Играта, обаче, ЩЕ завърши. Тези Висши Аз са избрали този изключително бавен път за развитие. Третото измерение не е вечно. Влизат експлодиращите слънца и черните дупки, за да разчистят бъркотията. Край на играта!

Едновременно инкарниращите се Висши Аз избират да напредват индивидуално, а не колективно.Това е МНОГО важно. В по-висшите плътности именно индивидуалните способности блестят. Учим се да правим това сами. На Земята винаги е имало опит да се работи като “екип”, като “едно”. Това е извънземно влияние и опит да се намесят в нашите роли в Играта. Едновременно инкарниращите се Висши аз са се адаптирали към тази намеса като карат своите инкарнации да работят като екип докато сана ниско, средно и ниско-средно нива на напредък. Така се получава значим опит от това да работиш с другите, за да си изградиш своя база данни и да откриеш какво работи за теб и какво – не, да се придвижиш отвъд екипите и да бъдеш самостоятелен. Тази индивидуалност е вечна даже, когато всички Висши Аз се слеят в едно. За да има хармония, трябва да бъдете завършени като индивид. Трудно е да се схване това докато сте още в Играта. Едновременно инкарниращите се Висши Аз са първите, които да завършат и да излязат от Играта макар, че ние, живеещите на Земята сме били последните, които са я започнали.

В средните нива на напредък, започвате да искате да се отделите от екипите/групите. Започвате да развивате своята индивидуалност извън всякаква група. В тези последни дни натискът да се съобразяваш от страна на извънземните е все по-голям – наблюдавайте го от страна на религиите, правителствата и обществото. Всички те са доминирани от извънземната мисъл. Искат да направят Земята като другите, на които има последователно инкарниращи се. Като казвам “индивидуалност”, не говоря за лайтмотива на тъмните “всичко е за мен”, а за балансирания начин на “аз съм себе си/аз мога да го направя лично”.

Желанието да излезете от екипа може да се прояви като отвращение от играта и загуба на интерес да се съобразявате с това, с което не се чувствате удобно. С времето това желание нараства. Вижте къде сте в своя път на напредък. Правилни отговори няма. Вие сте където сте. Груповите дейности ли предпочитате или самостоятелните – вие сам или вие и някой друг? Ако се идентифицирате с тялото си, добрата новина е, че това е временно. Когато стигнете средното ниво на напредък това ще спре.
Що се отнася до индивидуалността на Висшия Аз, тази индивидуалност е абсолютна. Съставът на Доминантните инкарнации е уникален за всеки Висш Аз. Засега не мога да говоря за това как Висшите А избират своите Доминантни инкарнации. Основното е да вярвате в своя Висш Аз , който е истинския вас.
Да вярвате в своя Висш Аз е награда само по себе си. 

Вал Валериан