ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ПРАВИЛА НА ЛЮБОВТА

Елиф Шафак

                            Елиф Шафак

1. Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас  са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2. Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3. Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да го търсиш : в сърцето на онзи, който обича истински.

4. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: “ Пази се от прекалено въодушевление!”, докато любовта казва “О, карай! Престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие несметни богатства.

5. Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

6. Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е  хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

7. Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.

8. Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо . То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

9. Изток, запада, север , юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и на шир света и ще стигнеш отвъд него.

10. Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат много мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

11. Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

12. По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си АЗ и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.

13. Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват на пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?

14. Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

15. Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да го познаем истински.

16. Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

17. Цялата Вселена се съдържа в един единствен човек – в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. За това не търси Дявола извън себе си. Дявола не е някаква свръхестествена сила, която е напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

18. Искаш ли да промениш начина, по – който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който ти самия се отнасяш км себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъде признателен на всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

19. Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата крачка. Това е най- трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

20. Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки да е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

21. Когато човек обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница.  Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

22. Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по -далеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.

23. Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.

24. Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от своя дух”, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на Земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

25. Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26. Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27. Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни  и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28. Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

29. Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш.

30. Истински суфист е онзи, който и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение, че изобщо нямаш “Аз” ? Как е възможно изобщо някои да осъжда при положение, че има само Един?

31. Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други стават по – непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32. Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай на другите никога. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонничество, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиши.

33. Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето, изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата от вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение, не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

35. Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целия широк свят е хвърлен в смут.

36. На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващия трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност неверието.

36. Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големия съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37. Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по -рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време да обича, и време да умре.

38. Никога не е късно да се запиташ: “ Готов ли съм да променя живота си?” “Готов ли съм да се променя от вътре?”. Наистина е много жалко, ако и един, единствен ден в живота ни е същия, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39. Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40. Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов се стремиш духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!

Притча за Кръстопътя, Дървото и Стареца

Беловлас старец срещнах на един кръстопът, веднъж когато за дълго се бях отклонил от пътя си и с много усилия открих го отново... Седеше там той, облечен - просто, с дълга бяла коса и наблюдаваше една птичка кацнала на ръката му... Очите му за миг се спряха върху мен, неописуеми очи, ярки и безкрайно живи, бездънни, сякаш побрали Вселената в себе си, очи изпълнени със Светлина, като очите на дете... 

Запътих се към него аз, с надеждата в сърцето, че ще може да ме упъти той, да ми подскаже на къде продължава моят Път и накъде отива... 

--- Добър да е денят ти човече, косата ти е по-бяла от сняг, ала очите ти са по-живи от тези на дете, не знам името ти и не знам как да се обърна към теб по друг начин. Дълго се лутах из шубраци, пущинаци загубил Пътя, сега съм на кръстопът и не знам на къде да тръгна, страх ме е сковал отново да не изгубя Пътя си и да се лутам отново с дни, месеци и години под жежкото слънце докато го открия. 

--- Добър да е денят ти Пътнико, сърцето ти търси, но очите и умът ти са замъглени, затова губиш Пътя и се луташ тъй  дълго, затова на всеки кръстопът не знаеш коя е твоята посока.... 

--- Мъдрост моля нахрани ме, моля  научи ме как да Не Се Губя отново ? 

--- Ако търсиш Пътя само с очите си ще се изгубиш, защото той не рядко се простира там където те не виждат дори козя пътека, не винаги пътят който те виждат е този, който ти трябва да следваш...

--- Но как да следвам Път, който дори не се вижда, как да Не Се Загубя тогава? 

--- На три тояги трябва да се подпираш, техният път трябва да следваш, на където те сочат на там трябва да вървиш, те са опората ти та да Не Губиш Себе Си из пътя...

--- От къде да намеря тези чудни тояги мъдри човече, на кое дърво те растат къде да ги търся ? 

--- Търси ги на дървото, което расте в твоето сърце, подхранвано от твоите дела. Дървото що има три имена и три лица. 

--- Кое е дървото що расте в Сърцето Човешко, и кои са Имената му ?

--- Имената му са Любов, Истина и Мъдрост! 

--- Но нима това дърво расте у всички хора ? 

--- Не, не във всяко сърце е пораснало дърво, но във всяко има от семената му, ако те намерят добра среда и получат добра храна, грижи  покълват и се превръщат в кичесто дърво. Ако пък не намерят стоят и чакат, спят. Сърце, в което няма дърво е пусто, пустош, Пустиня - жежка и огнена. Притежателят на сърцето е всякога неспокоен, защото няма как да се скрие от изпепеляващите лъчи на слънцето носещо имената Безпокойство, Страх, Ярост.. Тези лъчи изпепеляват цялата душа и я превръщат в пустинята Ненавист. Храна за семената, са делата човешки, ако храната е добра то и дървото израства и жежките лъчи само му придават сила и му помагат да избуява, защото то ги поглъща и трансформира в хармония, и плодове Любов, Истина, Мъдрост. Храни твоето дърво добре, грижи се за него и то ще порасне. Короната му ще те пази от жежкото слънце, плодовете му ще те хранят. Три яки негови клона ще преплетеш в едно, от три клона ще си оплетеш опора, жезъл, които да те води и да ти показва Пътя... и тогава Тръгни...  

  Усмихнах се щастлив, защото разбрах думите на Мъдреца, познах го, познах и дървото под което беше седнал. Три клона от дървото откърших и в един жезъл ги сплех, Любовта Истината и Мъдростта в едно Учение сбрах, което да ме води и да ми сочи Пътя. Причината поради, която заставах на кръстопът и не знаех на къде да тръгна беше, че слънцето на Страха, Безпокойството и Яростта заслепяваше очите ми. Когато се скрих от него в сянката на дървото пораснало в моето Сърце, когато от клоните му си сплех жезъл видях, че не слънце е това, а Огнен Страж пазещ кръстопътя, че неговия фалшив заслепяващ блясък е скривал от очите ми Пътя. Истинското слънце бе скрито в очите на стареца Учител, то бе в неговите думи-семена, от които покълваше Дървото на Живота!


Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос

Да тръгнеш по Пътя

        Да тръгнеш по Пътя... Кой път? Какъв път? Какво е изобщо е Пътя? 

Той е една реалност, едно съзнание един живот, една съдба. Всеки има своя собствен Път, който да следва водещ към безкрайността на Вселената и дори отвъд нея... Пътят винаги е криволичещ с многобройни завои, минава през много места, някои красиви и приятни други не чак толкова. На едни места големи скали го препречват на други реки и блата го прорязват, а целият той е осеян със свежа зелена трева, бодливи тръни, бурени, дървета, поточета и прекрасни цветя. 

Човекът често разделя пътя на тъмна и светла част в зависимост от това коя страна му се струва по-огряна от слънцето. Често се обърква и винаги му се струва че другата страна е по-светлата, че участъкът, в който е навлязъл е твърде по-тъмен, мрачен и страшен, от предишния, че непрекъснато се натъква на скали, тръни, реки и блата, че тъкмо прескочи скала и пада в трънаци, че тъкмо излезе от тях и трябва да прекосява буйна река, а когато стори и това затъва до шията в калта на блатото... 

По някое време на пътника му писва от този Път и застава под някое дърво на сянка, за да си почине, да отдъхне и да помисли. Да се почуди струваха ли си всичките тези усилия, цялото изминало разстояние, като до никъде не е стигнал, Пътят си продължава през нови местности и с нови препятствия и сякаш нехае, че пътника е уморен... Но не е така, винаги когато Пътникът се измори Пътя му предоставя някое голямо кичесто дърво, под което да отдъхне в прохлада и блаженство, винаги когато Пътникът ожаднее, покрай пътя си съзира някое бистро поточе, за да утоли жаждата си. Винаги когато е гладен той намира овощно дърво на Пътя, винаги когато е самотен една животинка се появява, за да му прави компания, а често пътя му се пресича с този на друг Пътник. Ала в умората си той забравя за тези неща, мисли единствено за изтощените  си, разранени и покрити с мазоли крака... Забравя, че без сянката на дървото слънчевите лъчи ще започнат да му се струват като нажежени железа изгарящи цялото му тяло. Забравя, че без водата на бистрото поточе ще е умрял от жажда в страшни мъки, забравя и за плодовете и за спътниците си. Потъва в себе си и в мислите си, и отново и отново си задава все същия въпрос: “Какъв е смисълът?”. 

Търси смисълът в целия Път, но не го открива, не разбира, защо върви по един безкраен път в преследване на Слънцето, което всеки ден изгрява пред него и залязва зад гърба му. Всеки ден през Утрото той е уверен, че върви в правилната посока, че най-сетне ще стигне Слънцето, че то не е далеч... Той е бодър и свеж изпълнен със сили, когато слънцето му се изкачи над главата му вече започва да се съмнява и да гледа недоверчиво, да се оглежда за други пътеки, а вечер надеждата му си отива с последните Слънчеви лъчи... 

Пътят е човешкият живот, а Пътникът е човека, слънцето е щастието, което той преследва. Всеки нов ден за Пътника прекаран в път е едно ново начинание. Много често той е щастлив изпълнен с увереност и сили през утрото озарен от лъчите на зората-Надеждата, утрото е началото на начинанието, по средата му тоест по пладне човекът вече не е толкова сигурен, силите му са намалели, увереността - също. А към края му тоест вечер той вече е загубил надежда, изтощил се е до крайност... Дълъг път е изминал през деня, дал е всичко от себе си, а то изглежда напразно не е достигнал Слънцето- щастието си. Тогава той сяда под някое дърво, за да отдъхне и да прекара Нощта в размисъл. Търси смисъла на Пътя и не може да го намери, защото в умората си е забравил за красивите дървета, под които е посядал за кратка почивка и чийто плодове са утолявали глада му, забравил е искрящото поточе с хладна вода утолила жаждата му, забравя за цветята и животните, които са минали покрай него. Той търси щастието си, като смята, че то е прекрасното искрящо Слънце, че окъпан в неговата Светлина няма да има нужда да Върви, да прави каквото и да било, няма да има грижи или проблеми... 

Затова е нещастен, защото колкото и да преследва слънцето, колкото и да върви то всеки ден изгрява пред него и след това залязва зад гърба му, все така далечно и недостижимо. Слънчевите лъчи носят надеждата, но щастието не е скрито в Слънцето. То е на Пътя, по които Пътника е вървял, то е в кичестото зелено дърво дало му сенчест подслон и храна, то е в ромоленето на поточето с хладна вода, то е в зелената трева и цветята покрили Пътя, то е самият ПЪТ. Пътникът не ги забелязва, затова и не може да ги оцени, не ги забелязва, защото взорът му е все отправен в Слънцето, очите му винаги се приковани в блестящия слънчев диск, а слънчевата светлина е ярка и го заслепява, прави го сляп за нещата разположени по Пътя, той забелязва само онези, в които се блъска като скалите, които го бодат и нараняват, като тръните, в  които затъва като реката и блатото. Това го кара да си въобрази, че целият Път е осеян само с тях, само с препятствия... 

Когато тях ги е нямало, той винаги е гледал към слънцето и не е забелязвал какво има около него. За това ги има и препятствията трудностите в Пътя на човешкия живот, за да накарат човек да откъсне погледа си от хипнотичния блясък на слънцето-ефимерното “светло бъдеще” и да погледне настоящето си, собствения си живот, да седне на сянка под някое дърво, където за малко слънцето ще е скрито от взора му и да размисли... да огледа предстоящия му Път-живот. Ако след това той стане и тръгне, но си гледа в краката, а не зяпа Слънцето то няма да го заслепява, а ще осветява Пътя му. Така той ще се спъва много по-рядко и няма да пада толкова често, тялото му няма да е така покрито в рани и синини, ще забелязва тръните отдалече, а не когато здравата нагази в тях, ще може да ги заобикаля. Ще види скалата много преди да се е блъснал в нея, ще заобиколи и нея, ще намери брод в реката и път през блатото... 

Най-накрая ще открие красотата на дървото, поточето, тревата и животните, на самия Път. За него той вече няма да е ужасно изпитание осеяно с безкрай трудности и изпитания, едно приятно пътуване, едно красиво пътуване, едно щастливо пътуване, Пътуване-Щастие... Защото щастието не е скрито в Слънцето, а там долу на самия Път. Нека Слънцето ви свети и светлината му да ви води, но нека и тя не ви заслепява!


Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос

Вибрационният преход

            Мария Попова


Всички знаем, че живеем във време на много интензивни енергийни промени. Промените понякога са толкова интензивни, че човек често няма време да интегрира новата си вибрация и да се стабилизира в нея, а идва следващия вибрационен преход, който изисква нов енергиен ресурс. Така ще бъде известно време и това също го знаят повечето от нас, които въобще биха попаднали на тази статия, или на други подобни четива, но това, което ме накара да пиша за вибрационния преход въобще, (тъй като аз никак не обичам да се появявам в публичното пространство) не е за да кажа неща, които хората знаят или не знаят, а защото почти 100% от хората, които срещам, или идват на терапия при мен в този времеви отрязък минават през състояния основани на това.

И така – ето основните симптоми на вибрационния преход:

Усещане за празнота и умора, чувството, че нищо не е наред, липса на ресурс за каквото и да било, липса на концентрация, липса на смисъл, дълбока тъга и свръхчувствителност, а понякога също и физическа болка, или по-сериозно разболяване, от което няма и няма изход.

Какво представлява вибрационния преход:

Това по същество е промяна на вибрационната честота, в която дадена система функционира, а заедно с промяната на честотата се налага и преоценка, промяна на възприятието на реалността. Тъй като всеки създава собствената си реалност на базата на енергията, с която разполага, която пък от своя страна определя съзнанието, ценностите и системите от вярвания, чрез които се себеопределя и идентифицира, по време на този процес често се губи чувството за смисъл, понеже какъв смисъл има живота да се определя не от самия живот, а от човека във въплъщение, който избира сам какъв смисъл да придаде на своето битие. По време на вибрационния преход се случва нещо, което може да се оприличи на издърпване на килимчето на реалността и ценностната система изпод краката на човека, а резултата е – чувство за празнота и липса на смисъл. Аз нарекох това състояние еволюционна депресия, защото неговия двигател е необходимостта от еволюция, разширение и промяна, а един от основните принципи на депресията е – трудността на личността да се справи с някаква основна промяна в живота си. Основен принцип при депресивните състояния е липсата на енергия, заради която човек няма никакъв ресурс да преодолее случващото се и да продължи нататък. Не че начина, по който повечето хора живеят не предразполага към подобни липси - в общи линии системата на ежедневието във всяко едно отношение е организирана така, че да налага контрол разполагайки с почти целия ресурс на хората, в резултат на което те са в постоянна зависимост от нея и в постоянен недостиг на всичко. Това обаче е въпрос на личен избор и е възможно да се живее и различно, стига човек да е осъзнат за своята лична отговорност към собствения си живот и собственото си преживяване. Отговорността към нашия живот и собственото ни преживяване е най-голямата отговорност, която всеки от нас има, защото всичко е съзнание, ние също и това, което преживява някой е това, което преживява съзнанието чрез него. Отговорността ни към нас самите е отговорността към съзнанието, което представляваме и всяко нещо, което минава през нас е материал, който даваме за обработка на съзнанието си и който става базата, на която се основават нашите опит и еволюция. Ние можем да оказваме подкрепа на другите и по този начин да повлияваме тяхното преживяване, но независимо от всички външни действия, които ние бихме могли да извършим за да подкрепим някого в неговия процес, всеки сам избира как да преживява нещата по силата на своя опит и съзнание, както и заради правото на свободен избор. По време на вибрационния преход старата реалност вече не е функционална, а новата още не е определена и фиксирана. От там идва силно чувство за несигурност и ума, който се нуждае от упорна точка започва трескаво да търси информация, с която да влезе в някакъв резонанс и да си изгради нужните структури, на които да се опре и да осмисли и оправдае случващото се. За това в тези моменти четенето на книги, гледането на филми и въобще – получаването на всякаква информация, която може да стане упорна точка е подходящо. Колкото по-голяма е вибрационната разлика между старото и новото състояние, толкова по-труден е прехода и толкова повече енергия се изисква, за да се премине през него. В процеса цялата налична енергия на човека се мобилизира, за да го премести в новата честота и ако той не разполага с достатъчно и качествена енергия, на практика се оказва с почти никакъв ресурс за ежедневието си. Ако от друга страна нивото на съзнание е ниско, тогава прехода се преживява доста събитийно, защото ниските нива на съзнание не разполагат с необходимата енергия за прехода, нито с излишна енергия, чрез която да се осъзнае процеса. Тук трябва да кажа, че нашата нервна система изразходва около 75% от целия ни наличен енергиен ресурс, за да работи добре и ако няма достатъчно енергия за нервната ни система, на нея й се налага да си краде от енергията, необходима за работата на мозъка. Помислете само колко енергия е нужна на нашата нервна система заради това, че живеем както се живее в град - сред шума на коли, аларми, климатици, телевизори и мобилни телефони, разни други системи, които постоянно произвеждат фонов шум от нискочестотни вибрации, които понякога дори забравяме че чуваме или не чуваме въобще, насред едно свръхдинамично ежедневие, което постоянно натоварва всичките ни сетива със звуци, визии, миризми и напрежение и за което плащаме със цената на живота и еволюцията си... На нервната система й е нужна енергия за да обработва всяка подобна единица информация. В подобна среда човек и нищо да не прави може да се измори до крайност, а това е само по отношение на тези неща. Колко още енергия изразходваме, просто заради това, което сме докато минаваме през собствения си опит - заради начина, по който общуваме, заради емоционалните катастрофи в отношенията ни, заради начина, по който се храним и т.н... е, а като дойде и един великолепен и мощен вибрационен преход се случва какво?...

Проблема не е че не разполагаме с достатъчно енергия по принцип, а че използваме ресурсите си неразумно и влизаме в твърде големи и необмислени енергийни разходи, които са преливане от пусто в празно и които освен осъзнаването за начина, по който се саморазрушаваме, което понякога ни носят не водят до нищо добро... Всъщност, при едно добро енергийно счетоводство и ако човек е осъзнат за енергията си ще види, че не му трябва чак толкова енергия за ежедневните му нужди и че му остава много, ама наистина много енергия, която може да използва за разгръщането на различни други потенциали. Ех, това важи за всяка област на живота, това с енергията е просто още един пример за неразумност.

Човешкият организъм е устроен така, че може при съответните обстоятелства да минимизира потребностите си до степен да работи само толкова, колкото е нужно да се поддържа живота в него, но това са неговите механизми за оцеляване. Що се отнася до съзнанието, за да има разширение и развитие е нужна допълнителна енергия и тук влиза в сила кръга – енергия-съзнание (когато се издигне енергията се разширява съзнанието, а когато се разшири съзнанието се издига и енергията). Понякога с малко чужда помощ хората успяват да извисят енергията си без обаче да се доведе до осъзнаване самия процес, а ако няма осъзнаване, постигнатото енергийно ниво не може да се задържи и след като падне не може да се постигне отново. Ако обаче има осъзнаване, дори ако или когато енергията падне до по-ниска вибрационна честота, съзнанието може да я възвърне обратно, тъй-като няма начин да се раззнае нещо, което вече е осъзнато – то може да се забрави временно, но не и да се раззнае. Ако на една система енергията й стига само за да поддържа основните си функции на живот и оцеляване, съзнанието не може да се разгърне. Ако обаче организма има достатъчно енергия за нуждите си, цялата излишна енергия се пренасочва към разширяване на съзнанието, така че в случаите, когато има излишна енергия, тя създава възможности за работа с допълнителни потенциали, които биха разширили и разгърнали възможностите чрез съзнанието. Знам, че не казвам нищо ново. Тук целта ми е да опиша вибрационния преход и причините да е толкова труден за някои от нас, а също и как можем да си окажем подкрепа при подобни обстоятелства.

И така – при ниските нива на съзнание вибрационния преход се преживява много събитийно, защото те не разполагат с достатъчно енергия да преминат хармонично през промяната. Като не разполагат с енергия не могат да осъзнават ясно случващото се, което налага събитийна проява, чрез която те могат да отработят остатъчна болка, да осъзнаят нефункционален модел, да освободят блокирана енергия и да преминат в нова вибрационна честота. При високите нива на съзнание събитийността е много по-вътрешен процес, тъй като те разполагат с повече енергия и тя им дава възможност да отработват осъзнато съответните неща още на психо-емоционален план, преди да са се материализирали. Това също спестява доста ресурс, тъй като за материализирането и отработването на болезнено състояние или блокаж през физическо събитие е нужна доста енергия.

От всичко до тук може да се направи следния извод: по време на вибрационен преход, едно от най-важните неща е, наличието на достатъчен енергиен ресурс, за да може преходът да се извърши възможно по-безболезнено и хармонично. За това са нужни всякакви подходящи източници на енергия и тук могат да свършат доста добра работа неща като:

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА (звука лесно влиза в резонанс със състояния, или различни честоти в нас и това помага да се доведе процеса до съзнанието, а щом енергията се доведе до състояние на осъзнаване вибрационния преход е завършил).

АРОМАТИ (може да използвате масла или ароматни пръчици в зависимост от това, кой аромат ви привлича и вдъхновява в момента. Ароматите влияят на нервната система, а ако те са свързани по някакъв начин с нещо в нас извикват на повърхността енергии, които могат да бъдат разпаднати, или интегрирани правилно в последствие. Много е подходящ ароматът на сандалово дърво – сандаловото дърво е вибрация, която разрушава стари структури и по този начин помага да се мине през трансформация на състояние или енергия. Друг подходящ аромат е ароматът на евкалиптовите пръчици – те помагат за по-лесно изразяване и освобождаване на болезнени емоции).

ОГЪН (огънят помага за разпадането на стари остатъчни енергийни структури, които са част от предишната ви вибрация и които в момента блокират енергия, от която имате нужда. Когато се освободи остатъчна енергия блокирана в някакъв болков модел или спомен, тя се присъединява към капацитета с който работите и се превръща в интегрирано осъзнаване, а това помага да приключите процеса по вибрационното преместване. Тъй като е трудно в домашни условия да си напали човек истински огън и свещите вършат работа и аз никога не оставам без свещи, въпреки че много бих се зарадвала на камина, на пример).

СЪН – ако ви е възможно увеличете времето си за сън, той е най-добрия източник на енергия, тъй като помага на нервната система да се възстанови. Пийте и повече вода и се движете повече, ако ви е възможно – движението помага на новата вибрационна честота да се интегрира и ако имате ресурс би било добре да спортувате или поне да ходите повечко пеша. Това има отношение и към нервната ви система, защото има два дяла в нея – симпатиков и парасимпатиков, които при липса на двигателна активност се разбалансират, а това прави връзката с тялото неясна и става причина и за други болезнени състояния. Много е важно да имате достатъчно енергия за работата на нервната система и е много важно нервната ви система да е в изправност, защото ако не е, при разширение на енергийния потенциал тя ще дава болезнени смущения и няма да ви позволи да продължите нататък, а също и ще поглъща цялата ви налична енергия, за да се справи с проблема си. Използвайте всички други източници на енергия, за които се сетите, като медитация, разходка в природата, правилно хранене, Рейки или други методи за енергийно зареждане и т.н. Лично аз установих, че Бах терапията работи великолепно с този процес, защото есенциите сами по себе си са хармоничен енергиен източник, но освен това те и изграждат енергията по начин, който напълно съответства и подкрепя процеса на вибрационния преход. По време на вибрационен преход тялото често се нуждае от повече грижи, не го пренебрегвайте. Възможно е също да имате потребност да се освободите от старите си вещи или дрехи – това също е нещо, което ако пуснете ще освободите енергия за процеса си. Ще се появяват и остатъчни спомени свързани с неприятни, болезнени или тъжни преживявания – те са отиваща си болка и не трябва да правите нищо по въпроса – само да приемете случилото се, да позволите на чувствата си да бъдат каквито са, позволявайки на болката да премине през вас без да й се съпротивлявате, да сте там и да присъствате на 100% в любов, разбиране и приемане за себе си, докато това се случва, защото по този начин старата ви болкова емоционална структура се разпада, а освободената енергия става част от новото ви осъзнаване. По време на вибрационния преход има много хаотични състояния и е разумно да не се взимат важни и сериозни решения за бъдещето в такъв момент, тъй като решение взето в такова състояние може да се окаже трудно и нефункционално след това. За това е добре да помните, че щом сте тук значи е сега и нищо друго няма значение в този момент, защото в този момент и без друго нямате ресурс за да предвидите как ще протече живота ви през следващите 10 години.

Един ден ми се обади една приятелка и каза, че сигурно полудява... “Не” – казах й, “във вибрационен преход си”. Исках да я успокоя и заради нея намерих думи да обясня какво се случва по време на този процес. Сега мога да направя това за много други и съм благодарна за този дар. Важно е да се грижим за себе си и да си водим правилно енергийно счетоводство, това много помага, когато нашия свят се разпада, за да сътворим нов свят, когато сме някъде между реалностите и сме сигурни само и единствено в това, че няма нищо сигурно, но дори и това няма значение в този момент... Съзнанието ни търси разширение, съзнанието е господаря, а личността ни следва неговата воля, за да може после да бъде инструмента на проявление. По време на вибрационния преход съзнанието търси повече свобода, за да може да работи с по-големи потенциали и всеки избор, който ни носи повече свобода може да стане упорна точка, която да се превърне в център на новата ни реалност. За да стане това, трябва енергията, която поддържа старата реалност и всичките й вече нефункционални модели да се освободи, а това е един дълбок процес на разпадане и трансформация на структури от всякакъв вид, на представи, илюзии и вярвания.

По начало процеса започва именно защото съзнанието се опитва да се настрои към нова честота и това вкарва цялата система във вибрационен конфликт между новото и старото, в който за да можем да се фиксираме в новата реалност, трябва да разпаднем структурите на старата и да освободим енергията си от нейната власт. Когато в процеса се натрупа критична маса освободена енергия, енергия, която е преминала в новата вибрационна честота, моментите на просветляващи осъзнавания стават все по-чести и по-големи и когато това започне да се случва, то е индикация, че процеса на интегриране е към своя край. Много скоро започва да се усеща нов център, около който се структурира целия ни живот, а тези просветляващи осъзнавания се превръщат в искрата на ново вдъхновение и смисъл, с който битието ни отново придобива привлекателност и света започва да изглежда по съвсем различен начин, не защото се е променил, а защото ние вече виждаме всичко от различна честота и с различно съзнание, вече имаме нови цели и ресурс, със който да ги реализираме.

Не знам нужно ли е да споменавам, че вибрацията на планетата се променя много мощно през последните месеци и при това положение, ако ние не променим вибрационната си честота в съответствие със земните промени сме във вибрационен конфликт, който ни носи болка. Ето за това грижата за себе си, енергийното счетоводство, отговорността към собственото ни преживяване и живот, поддържането на добро енергийно ниво и като количество, и като качество на енергията, любовта и състраданието към собствения ни процес са едно от най-важните неща в този отрязък от време, за да сме в хармония. Ние сме тук така или иначе. Дошли сме по това време, защото сме решили, че можем да направим този изключително тежък вибрационен преход. А вибрационните преходи стават все по-чести и по-сериозни. Лично за мен, а виждам че и за хората, с които работя този последен преход беше най-тежък, а като свърши имах само около седмица почивка до следващия... Вибрационния преход е дар, защото когато сме в никъдето, когато сме неопределени и нефиксирани в новата си честотна реалност имаме много и големи възможности, стига да имаме енергия да осъзнаем това и да ги изберем осъзнато, като следваща цел на проявление. Това, което най-много ме подкрепи по време на моя процес бяха духовните ми водачи. Всяка вечер, когато заспивах ги молех да ме прегърнат и да си почина в тяхната енергия замалко, а на следващата сутрин имах енергия да се събудя и да мина през деня си малко по-балансирано и с много повече приемане, грижа и обич. Не забравяйте този ресурс – всеки от нас може да получи много подкрепа от духовните си водачи, от ангелите пазители, от висшия си аз и от още много съзнание, което е част от нас на по-висшите нива на проявление и което е тук за нас, когато се нуждаем от допълнителни ресурси, стига да си спомним защо сме тук, че сме едно и че не сме сами. Не забравяйте също, че съзнанието винаги се стреми към свободата и всеки вибрационен преход идва, за да можем да преживеем повече свобода и повече от това, което наистина сме.

Личната вибрация – музиката на душата

Интересен е фактът, че от всички изкуства музиката е най-разпространеното и най-търсеното. Тя присъства почти навсякъде в човешкия живот, дори един филм продукт на кино индустрията или едно телевизионно предаване не може да мине без подходящо озвучаване и музика. Музиката най-точно и в най-голяма широта изразява вибрацията във Вселената, вибрацията като състояние на енергия, като фундаменталната основа на Битието. Личната вибрация или музиката на душата представлява същността, духа, божествеността, принципа залегнал в човека и Живото съзнание ( всяко нещо в Битието и Вселената притежава съзнание, абсолютно всичко, но в определени количества, когато това количество съзнание надхвърли определен праг говорим за живо същество, за наличие на Живот в него, когато съзнанието в едно живо същество достигне едно ново определено ниво на широта и еволюция се достига самосъзнание, аз слагам в категорията Човек всяко живо същество, което е достигнало до самосъзнание не просто биологичния вид човек) 

Съзнанието може да се разгледа като една вълна, която вибрира, която притежава определена честота. Самосъзнанието всъщност е едно състояние, вълна с определена специфична честота, енергия с определена вибрация. Тази вибрация е като една мелодия, един музикален мотив, които в рамките на Еволюционният път наречен Човек е един, но при всеки отделен индивид той звучи в различна тоналност и различно обогатен. Мотивът е един и същ, но с еволюцията той бива изсвирван с все повече и повече ноти, докато накрая се превърне в нещо качествено ново, тогава нашето съзнание ще премина в една еволюционно по-висша форма на съществуване. 

Съзнание и лична вибрация е едно и също нещо, неговото развитие е процесът на еволюция. Личната вибрация се отпечатва във всяко проявление на съзнанието, затова всички действия на един човек са белязани от него, от неговата гледна точка, от неговото съзнание. Затова има хора така наречените екстрасенси или врачки, прорицатели оракули и тн., които могат да опишат човек единствено например по предмет, до който се е докоснал, по почерка му, по глас му или предмет изработен от него. Просто те улавят личната вибрация на този човек и след това могат да я проследят, като една  нишка от светлина, а тази ниша се простира през всички действия и мисли на този човек, през всички проявления на неговото съзнание... 

Музиката на духа или душата е индивидуална, разбира се когато става въпрос за човек общият човешки мотив е налице, но изпълнен по индивидуален напълно специфичен начин, една специфична вариация на общочовешкият мотив. Вибрацията обаче в процеса на еволюция се развива и обогатява, мелодията интегрира в себе си нови елементи, нови ноти.  При наличие на самосъзнание този процес трябва да бъде осъзнат и целенасочен, човек трябва да разгръща своето съзнание, своята същност своята вибрация все повече и повече. Процесът на разширяване на съзнанието всъщност е процес на неговото разгръщане, за да се достигне до това ново състояние е необходима жизнена енергия, едно високо ниво на Чи. 

Едно еволюционно ниво на съзнание предопределя един диапазон от възможни енергийни състояния, колкото по-еволюирало е съзнанието, колкото по-висока е личната вибрация толкова по-високо е и нивото на енергия, толкова по-блажено е самото състояние в което съзнанието пребивава. Нивото на енергия е така да се каже двигателят и горивото, което задвижва процеса на разширяване на съзнанието, на повишаване на личната вибрация. Затова нивото на енергия трябва винаги да се поддържа максимално високо. Факторът, който най-силно влияе върху нивото на енергия е състоянието на съзнанието, като това състояние включва както моментното така и принципното състояние. В това число спада, състояние на физическото тяло-здравето, състоянието на етерното тяло- биополето, състоянието на чувствено-емоционалното тяло-чувства и емоциите , състоянието на менталното тяло-мисли, състоянието на духовното тяло и така нататък. Жизнената енергия протича главно отгоре надолу, като се отразява от най-ниския аспект (материалното тяло) и поема отново нагоре. Тоест ако има блокаж в менталното тяло човек се чувства отвратително, защото до чувствено-емоционалното му тяло почти недостига жизнена енергия, ако това продължи по-дълго време се отразява и на физическо равнище и човек се разболява, нещо повече става хронично болен, а проблемът идва  в случая от мислите. Практиката показва, че в момента най-много блокажи се срещат в чувствено-емоционалното и в менталното тяло, 99,9% от случаите. За да се поддържа високо ниво на енергията или за да се достигне до това комфортно състояние трябва да се работи най-вече с тези две тела. Схемата е проста, трябва да се влее жизнена енергия в тях, така нещата ще се нормализират и енергията ще протича нормално през човека. Най-лесно е да се работи с менталното тяло, защото в момента там е фокусът на човешкото съзнанието. Човек се отъждествява с мислите си, неговото съзнание се отъждествява с мислите. Затова и медитацията и визуализацията са най-ефективните техники за достигане на високо ниво на енергия. Критерият за ниво на личната вибрация и енергия е възприемането на красота. 

Красотата има и архетипен, и духовен, и ментален, и емоционален, и материален аспект. За да се повиши вибрацията на менталното тяло се работи с менталния аспект на красотата за емоционалното с емоционалния и тн. Техниката не е сложна, идеята е съзнанието да се фокусира върху нещо красиво, тъй като при нормален човек съзнанието е в менталното тяло трябва мислите да се фокусират върху нещо красиво, простичко е Обектът трябва да не е направен от човек, просто защото напоследък човек възприема и създава само материална красота, която на по-високите нива просто не присъства... Природните обекти са най-добри, живите са просто – идеални! 

Най-добре е техниката да се прилага сред Природата, но това не е задължително. Всъщност не е задължителен дори материален обект, но за начинаещи е за препоръчване - той е едно улеснение. Нека вземем едно растение, вниманието трябва да се фокусира върху него, то трябва да се възприеме  в мислите, да се изгради неговият ментален образ. Трябва да се възприеме красотата на растението, буквално да се вдиша, тоест тя трябва да се усети, да се изгради менталният модел, трябва да се изгради чувствено емоционален модел, красотата просто трябва да се почувства. Това чувство за красота трябва да се култивира и да се разшири максимално, потънете в него, оставете се на него. Опитайте се да почувствате пълната красота на растението, то е красиво и става все по-красиво, възприятията се разширяват и то започва да изглежда по-ярко, по-зелено, сякаш е обгърнато от едно бяло сияние, сякаш то притежава вътрешна красота, а то си е така просто досега не сте обрърнали внимание на този факт. Вдишайте красотата му (за улеснение може да визуализирате красотата му като енергия с цветовете на дъгата, която вдишвате заедно с въздуха) нека тя да ви изпълни,  чувствайте я с цялото си тяло! 

Ще усетите едно просветване и олекване, мислите ще са ярки, кристално ясни и подредени, ще усещате физическото си тяло леко като перце и ще се чувствате прекрасно, ще се чувствате свързани с растението, ще го чувствате много близко, сякаш ако протегнете ръка ще го докоснете ( чувството е такова без значение реалното разстояние между вас и растението). 


Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос

Пийс Пилгрим - Път към вътрешния мир

Когато бях млада, открих две важни неща. Първо, видях, че изкарването на пари е лесно. И второ, разбрах, че печеленето на пари и безразсъдното им харчене е абсолютно безсмислено. Знаех, че не съмтук за това, но по онова време (това бе преди много години) не знаех точно заради какво съм тук. Много усилено се стремях да открия как да придам смисъл на живота и след като веднъж вървях цяла нощ през гората, достигнах до една, както сега ясно схващам, психологически много важна повратна точка. Почувствах пълна готовност да отдам живота си без никакви резерви на другите. Повярвайте, това е такъв момент, след който няма отстъпване назад. След това никога вече не може да се върнете обратно към напълно егоцентричния начин на живот.

Така преминах към втория етап от своя живот. Започнах да живея, за да давам това, което мога, вместо да вземам онова, което мога. Така навлязох в един нов и прекрасен свят. Животът ми започна да придобива смисъл. Бях благословена с добро здраве. Оттогава не съм имала нито главоболия, нито настинки. (повечето болести са причинени психологически.) Оттогава досега аз зная, че животът ми ще е посветен на работа за мира и че това ще включва всичко - мира между народите, мира между отделните групи, мира между хората и много, много важния вътрешен мир. Има голяма разлика обаче между желанието да отдадеш живота си и действителното отдаване, а в моя случай между тях имаше петнадесет години подготовка и вътрешно търсене.

През този период се запознах с това, което психолозите наричат его и съвест. Започнах да разбирам, че имаме като че ли два аза, две натури, две воли с два специфични светогледа. Тъй като гледищата бяха до такава степен различни, в живота си почувствах един конфликт между двата аза с характерните им светогледи. Имаше и хълмове, и долини (превратности - бел. прев.) - много хълмове и долини. И тъкмо тогава, в разгара на тази борба дойде едно прекрасно върхово преживяване и за първи път разбрах какво означава вътрешен мир. Почувствах единство - единство с всички хора, единство с цялото творение. Оттогава всъщност не съм се чувствала отделена. Отново и отново можех да се връщам към този прекрасен връх и оставах все по-дълго време, като само понякога се изплъзвах оттам за малко. И тогава дойде една прекрасна сутрин, в която се събудих и разбрах, че никога отново няма да се наложи да се спускам надолу към долината. Знаех, че за мен борбата бе вече завършила и най-сетне бях успяла да отдам живота си и да постигна вътрешен мир. Това е момент, след който вече няма отстъпване назад. Никога вече няма да се върнете към борбата. Конфликтът е приключил вече, защото сте салонна да правите това, което е необходимо, без никой да би принуждава.

Движението напред обаче не е приключило. Голямо подобрение настъпи и в този трети етап от живота ми, но това е все едно, че централната фигура от пъзела (картина-игра, която се нарежда от отделни изрязани парченца - бел. прев.) На вашия живот е вече сглобена, ясна и непроменяща се и по краищата останалите парченца попадат на местата си. Винаги има разширение по краищата, нопрогресът е хармоничен. Съществува усещането, че винаги сте заобиколени от всички хубави неща, като любов, мир и радост. Това изглежда като едно предпазно обкръжение и вътре в него има еднанепоклатимост, която може да ви помогне да преминете през всякаква ситуация, в която може да попаднете.

Хората могат да ви гледат и да смятат, че сте изправени пред големи проблеми, но винаги са налице вътрешните резерви, с които лесно се преодоляват затрудненията. Нищо не изглежда трудно. Има едно спокойствие, тишина и непривързаност - вече без напъни и пресилване за каквото и да е. Животът е запълнен и хубав, но никога повече не е претрупан. Това е нещо много важно, което успях да науча; ако животът ви е в хармония със схемата на живота и ако спазвате законите, управляващи тази вселена, тогава той ще е запълнен, но не е препълнен. А ако е претрупан, значи извършвате повече, отколкото е правилно за вас, повече, отколкото ви е отредено в общата схема на нещата.

Това е живот, посветен на даване, вместо на получаване. Като се съсредоточите върху даването, откривате, че точно както не можете да получавате, без да давате, по същия начин не може и да давате, без да получавате - дори и най-прекрасните неща, като например здравето, радостта и вътрешният мир.Имате усещане за безкрайна енергия - тя просто никога не се изчерпва; изглежда безконечна като въздуха. Като че ли сте се включили към източника на енергия на вселената.

Вече вие сте този, който контролира живота си. Нали разбирате, егото никога не ръководи. То е управлявано от желанията за удобство и доволство от страна на тялото, изискванията на ума и изблиците на емоциите. Но по-висшата същност контролира тялото, ума и емоциите. Аз мога да наредяна тялото си: „легни там на циментовия под и заспивай", и то изпълнява. Мога да кажа на ума си: „Спри всичко останало и се съсредоточи върху работата пред теб", и той ме слуша. мога да заповядам на емоциите си: „усмирете се, дори и в тази ужасна ситуация", и те се успокояват. Това е един различен начин на живот, философът Торо е писал: „Ако някой не върви. в крак с другите, може би той чува другбарабанчик" И сега вие следвате друг барабанчик - по-висшата природа, вместо низшата.

Чак тогава, през 1953 г., Се почувствах призована или насочена, или може би подтикната да започна поклонението си, посветено на мира в света - едно пътешествие, което се предприема по традиция. Според нея, поклонението е пътуване, което се извършва пеша и с вяра, искрено и като възможност за среща с хора. За тази цел съм облечена с туника, отпред на която пише „Пийс Пилгрим"*.

Чувствам, че това е вече моето име - то поставя ударението на моята мисия, а не на мен. А на гърба й пише „25 000 мили** пеша за мир". Целта на тази туника е да установи контакт с хората. Непрестанно, докато вървя по пътищата и през градовете, те идват при мен и аз имам възможност да им говоря за мира.

Извървяла съм 25 000 мили без нито един цент. Притежавам само това, с което съм облечена и което нося в малките си джобове. Не участвам в никакви организации. Казала съм, че ще вървя, докатоне ми се предложи подслон, и ще вървя, докато не ми се даде храна, и ще продължавам да обикалям, докато човечеството не се научи как да живее в мир. И мога да ви кажа съвсем искрено, че без никогада съм поискала каквото и да е, винаги ми е давано всичко необходимо за пътуването ми, което показва колко добри всъщност са хората.

С мен винаги нося своето послание за мир: това е пътят на мира: преодолей злото с добро, лъжата с истина и омразата с любов. Няма нищо ново в него освен практиката му. А прилагането му енеобходимо не само в международен, а и в личностен план. Аз вярвам, че ситуацията в света е отражение на собствената ни незрялост. Ако бяхме зрели, хармонично разбити хора, войната въобще не би била проблем, просто щеше да е невъзможна.

Всички можем да работим за мира. Можем да го правим точно там, където се намираме, вътре в себе си, понеже, колкото повече мир има в собствения ни живот, толкова повече можем да отразяваме навън. Аз всъщност смятам, че желанието ни да оцелеем ще ни тласне към един неспокоен световен мир, който, ако искаме да е траен, ще трябва да подкрепим с едно голямо вътрешно пробуждане.Считам, че с откриването на ядрената енергия навлязохме в нова епоха и тя изисква едно ново възраждане, което да ни издигне до по-високо ниво на разбиране, така че да съумеем да се справим с проблемите на съвременността. И така, главният въпрос, с който се занимавам, е мирът вътре в нас като крачка към мира в света.

Сега, когато говоря за крачките към вътрешния мир, говоря за тях обобщено, те не са фиксирани. Те могат да бъдат разширени, могат и да бъдат намалени. Това е просто начин за излагане на въпроса, аважно е следното: крачките към вътрешния мир не се предприемат по някакъв установен ред. Първатакрачка за някой може да е последна крачка за друг. Така че направете тези стъпки, които ви се струват най-лесни за самия вас, и като изпълните няколко, ще ви е по-лесно да направите и други. В това отношение наистина можем да си помагаме. Може би никой от вас няма да се почувства призван да тръгне да пътешества, а и аз не се опитвам да ви подтиквам към това, но относно намирането на хармонията в нашия живот считам, че можем да споделяме. И подозирам, че като прочетете кои са стъпките към вътрешния мир, ще от-криете, че вече сте направили някои от тях.

Първо бих искала да спомена някои от подготовките, от които се нуждаех. Първата е правилното отношение към живота. Това означава - не бягайте от живота! Спрете да бъдете повърхностнисъщества, които живеят само върху пяната на повърхността. Има милиони такива хора и те никога не откриват нищо, което действително има стойност. Бъдете готови да погледнете живота право в лицето и да се спуснете под повърхността, където се намират основните истини и реалности. Това е, което правим тук сега.

Пред вас стои въпросът за правилното отношение към проблемите, които животът поставя пред вас. Ако можехте само да видите пълната картина, ако знаехте целия разбой на нещата, щяхте даосъзнаете, че нито един проблем не идва при вас, без зад него да има цел, свързана с живота ви, който да не може да допринесе за вътрешния ви растеж. Когато разберете това, ще приемете трудностите като прикрити възможности. Ако не посрещате проблемите, просто бихте се движили безцелно в живота и не бихте достигнали до вътрешен растеж. Разрешаването на затрудненията според най-висшето в нас е пътят за осъществяване. Колективните проблеми трябва да решаваме съвместно и не може да намеривътрешен покой този, който избягва извършването на своя дял при решаването на общите проблеми, като например световния мир и разоръжаването. Нека винаги заедно да премисляме тези въпроси,заедно да ги обсъждаме и заедно да работим за тяхното разрешаване.

Втората подготовка е свързана с хармонизирането на живота ни със законите, управляващи тази вселена. Сътворението обхваща не само световете и живите същества, но също така и законите, на които те се подчиняват. Приложими и във физическата, и в психологическата сфера, те определят човешкото поведение. Доколко животът ни ще е хармоничен, зависи от това, дали ще успеем да ги разберем и да го приведем в съгласие с тях. А когато не се съобразяваме с тези закони, си създаваме затруднения чрез нашето неподчинение. Самите ние сме най-лошите си врагове. Ако хармонията липсва поради невежество, ще страдаме донякъде; но ако разбираме нещата и пак не се съобразяваме с тях, тогава ще страдаме много. Приемам, че тези закони са добре известни и добре се приемат, остава само добре да се спазват.

И така се заех с един интересен план, да се придържам в живота си към всичките хубави неща, в които вярвам. Не се заблудих да се захвана с всичко наведнъж, а вместо това, ако правех нещо, коетознаех, че не трябва да правя, спирах и бързо се отказвах от него. Вижте, това е лесният начин. Постепенното отказване е бавно и трудно. И ако не правех нещо, което знаех, че трябва да правя, бързо се захващах с него. Доста време бе необходимо, за да може изпълнението да достигне до убежденията, но разбира се, това е възможно. Сега, ако вярвам в нещо, аз го правя. Иначе би било напълно безсмислено. И като живеех според най-висшата светлина в себе си, открих, че ми се дава и друга светлина и че се отварям за получаване на повече, когато живея според тази, която имах.

Тези закони са еднакви за всички ни и можем заедно да ги изучаваме и обсъждаме. Но има и трета подготовка, свързана с нещо неповторимо за всеки човек, понеже всеки от нас има специално място в схемата на живота. Ако все още не ви е ясно кое е то, предлагам ви да се опитате да го откриете чрез възприемащо мълчание. Имах навика да вървя, възприемаща и безмълвна, сред красивата природа и така ми идваха прекрасни прозрения. Започвате да вършите своя дял в схемата на живота, като правите онези добри неща, към които сте привлечени, дори и те да са съвсем малки в началото. Давате им приоритет над всички повърхностни неща, с които обикновено е претрупан човешкият живот.

Има такива, които знаят, но не изпълняват. Помня един ден, както си вървях по магистралата, една много хубава кола спря и човекът ми каза: „колко е прекрасно, че следвате призванието си!" „определено смятам, че всеки трябва да прави това, което смята за правилно" - му отвърнах аз.

Той започна да ми разказва какво го привлича и то бе хубаво. Много се ентусиазирах и предположих, че той се занимава с това. Казах му: „това е прекрасно! Как се справяте?" Той ми отговори: „а, не правя това. За такава работа не се плаща." Никога няма да забравя колко ужасно нещастен бе този човек. Но в този материалистичен век имаме толкова погрешни критерии, чрез които измерваме успеха. Оценяваме го посредством доларите и материалните неща. Но щастието ивътрешния мир не са в това направление. Ако вие знаете, но не правите, наистина сте много нещастни.

Има и четвърта подготовка и тя е опростяването на живота, за да могат вътрешното и външното благополучие, психическото и материалното благополучие в живота ви да бъдат в хармония. Това бе много лесно за мен. Точно след като посветих живота си на другите, открих, че не мога да приемаповече от това, от което се нуждая, докато други по света имат по-малко, отколкото им е необходимо. Това ме накара да приведа живота си до нивото на потребностите. Смятах, че това ще е трудно. Считах, че то ще предизвика много страдания, но се оказа, че съвсем не е така. Сега, когато притежавам само това, с което съм облечена и което е в джобовете ми, не се чувствам лишена от нищо. За мен това, от което имам нужда, и това, което искам, са едно и също и не можете да ми дадете нищо, което не ми е потребно.

Открих тази велика истина: ненужните притежания са ненужно бреме. С това не искам да кажа, че потребностите на всички ни са еднакви. Вашите може да са много по-големи от моите. Ако имате семейство например, ще ви е необходим семеен център за вашите деца. Но искам да кажа, че всичко над необходимото, а необходимото включва понякога и неща извън физическите потребности, всичконад необходимото има склонност да стане обременяващо.

Има една огромна свобода в опростения живот и след като започнах да я усещам, открих хармонията в живота си между вътрешното и външното благополучие. Много може да се каже за тази хармония, не само за живота на отделния човек, но и за живота на обществото. Понеже като свят такасме се отдалечили от хармонията, толкова сме навлезли в материалното, че когато открием нещо от рода на ядрената енергия, сме способни да я поставим в бомби и да я използваме, за да убиваме хора. Това е, защото вътрешното ни  благополучие  изостава много от външното. Сериозните изследвания за бъдещето са свързани с вътрешната ни страна, с психологическата страна, така че да съумеем да ги приведем в равновесие, за да знаем как да използваме добре външното благополучие, което вече имаме.

Тогава разбрах, че трябва да премина през някои пречиствания. Първото бе толкова просто: пречистване на тялото. Това е свързано с вашите навици. Храните ли се разумно, за да можете да живеете? Познавам хора, които живеят, за да ядат. И знаете ли кога да спрете да се храните? Това е нещо много важно, което трябва да се знае. Имате ли разумни навици за сън? Аз се старая да си лягам рано и да имам достатъчно време за сън. Получава-те ли достатъчно свеж въздух, слънчева светлина, физически упражнения и контакт с природата? Може би ще сметнете, че хората ще започнат първо с работа в тази сфера, но практическият ми опит показва, че често тя е последна, защото това може да означава да отхвърлим някои от лошите си навици, а няма нищо, към което да се придържаме по-упорито. Второто пречистване, на което трябва да се наблегне много, е пречистването на мислите.Ако осъзнавахте колко могъщи са вашите мисли, никога нямаше да мислите отрицателно. Мислите могат да окажат силно влияние за доброто, ако са положителни, и са в състояние да ви разболеят физически и настина го правят, когато са отрицателни.

Спомням си един 65-годишен мъж, който проявяваше симптоми на нещо, което изглеждаше като хронично физическо заболяване. Говорих с него и разбрах, че има някаква горчивина в живота му, въпреки че не можах да я открия веднага. Той се разбираше добре с жена си и с порасналите си вече деца, а също и със съседите си, но горчивината оставаше. Открих, че той хранеше лоши чувства към отдавна починалия си баща, защото той бе образовал брат му, а не него. Щом успя да се отърси от тях, тъй нареченото хронично заболяване започна да затихва и скоро съвсем изчезна.

Ако храните дори и най-лека злоба към някого или каквито и да е лоши чувства, трябва бързо да се освободите от тях. Те не вредят на никой друг, освен на вас самите. Казано е, че омразата наранявамразещия, а не мразения. Не е достатъчно да действате правилно и да говорите правилно, трябва и дамислите правилно, за да бъде хармоничен животът ви.

Третото пречистване е пречистването на желанията. Какво искате? Желаете ли нови дрехи или забавления, или обзавеждане за дома, или нова кола? Можете да достигнете до единство на желанията си просто знаейки и вършейки своя дял в схемата на живота. Ако се замислите, има ли друго толкова важно нещо, което да желаете?

Има и още едно пречистване, и то е пречистването на подбудите. Каквото и да правите - каква е подбудата ви за това? Ако всъщност е ненаситността или егоизмът или пък самовъзхвалата, бих ви казала: „не правете това." Не правете нищо, което бихте сторили с такъв подтик. Но това не е лесно, тъй като сме склонни да действаме със смесени подбуди - и добри, и лоши, примесени заедно. Да вземем за пример един човек от света на бизнеса: той може да не е движен от най-виещи мотиви, но съчетана с тях е грижата за семейството му и може би мисълта да направи някакво добро на околните. Смесени подбуди!

Вашата подбуда, ако желаете да намерите вътрешния мир, трябва да е насочена навън - да помагате на другите. Трябва да е даване, а не получаване. Познавах един човек, който беше добър архитект. Очевидно изборът му бе прави-лен, но подтикът му бе погрешен. Подбудата му бе да спечели много пари и да е по-добре от другите. Така той си докара една болест и скоро след това се срещнахме. Успях да го убедя да започне да помага и на другите по малко. Говорих му за радостта, която човек изпитва, когато служи на другите, и знаех, че след като той направи това, никога повече няма да се върне към егоцентричния живот. Известно време след това си писахме. На третата година от моите обиколки преминах през града, в който той живееше, и едва го познах, когато се отбих да го видя. Той се бе променил толкова много! Но все още бе архитект. В момента работеше върху някакъв проект и започна да ми говори за него: „виж, замислям го по този начин, за да се вмести във финансовите ми възможности, а след това там, на място, ще го разположа така, че да изглежда хубаво." Подбудата му бе да служи на хората, които търсеха неговото съдействие. Той бе лъчезарен и напълно преобразен. Съпругата му ми каза, че клиентите му се били увеличили, защото вече идвали и хора отдалеч за проекти на къщи.

Срещала съм и някои хора, които трябваше да сменят работата си, за да могат да променят живота си, но много повече са онези, които просто трябваше да променят подбудите си в посока служене, за да стане промяната.

И сега, последната част. Това са отказите. Щом направите първия отказ, намирате вътрешния мир, защото става дума за отказа от своеволията. Може да работите по този въпрос, като се въздържате от извършване на всяко нещо, което не е добро, към което сте подтикнати, но същевременно не се потискате! Ако сте подбудени да направите или кажете нещо лошо, винаги може да се сетите за нещо добро. Преднамерено се обръщате и използвате същата енергия, за да направите или кажете добро, това дава резултат! Втори е отказът от усещането за изолираност. Ние се чувстваме отделени и преценяваме всичко според връзката му с нас, все едно че сме център на вселената. Дори след като разбираме добре нещата интелектуално, продължаваме да съдим за тях по този начин. В действителност, разбира се, всички сме клетки в тялото на човечеството. Не сме изолирани от другите хора. Всичко е една цялост. Но само от по-висшата гледна точка можете да разберете какво означава да обичате съседа си, както обичате себе си. И оттам виждате, че има само един реалистичен начин за работа, и той е за всеобщото добро. Докато действате само за користното малко аз, вие сте просто една клетка срещу всичките останали и сте далеч от хармонията. Но щом започнете работа за общото добро,ще откриете, че сте в хармония с вашите събратя - другите човешки същества. Вижте, това е лесният, хармоничен начин на живот.

Има и трети отказ и той е отказът от всички привързаности. Материалните неща трябва да бъдат поставени на съответното им място. Те са направени, за да бъдат използвани няма нищо лошо в употребата им; нали са за това. Но когато вече са надживели ползата си, бъдете готови да ги оставите и може би, да ги предадете на някой, който има нужда от тях. Всяко нещо, от което не можете да се откажете, когато му е минало времето, ви завладява и в тази материалистична епоха притежанията ни всъщност притежават много от нас. Не сме свободни.

Има и друг тип чувство за собственост. Не притежавате никое друго човешко същество, без значение колко близка е връзката ви с него. Никой съпруг не притежава съпругата си; никоя съпруга не притежава съпруга си; никои родители не притежават децата си. Когато смятаме, че те са наши, сме склонни да командваме живота им вместо тях и от това произлиза крайно нехармонична ситуация. Само когато осъзнаем, че не ги притежаваме, че те трябва да живеят според собствените си вътрешни подбуди, спираме с опитите да направляваме живота им и откриваме, че можем да живеем в хармония с тях.

И последно: отказ от всички отрицателни чувства. Искам да се спра само на едно от тях, което засяга и най-добрите хора, и то е тревогата. Не става дума за грижите, които биха ви накарали да направите всичко възможно в дадени ситуации. Тревогата е безсмисленото премисляне отново и отново на неща, които не можем да променим. Ще споделя с вас един похват. Рядко се тревожим за настоящия момент; обикновено всичко е наред. Ако се безпокоите, агониите ви са свързани с миналото, което е трябвало отдавна да забравите, или се притеснявате за бъдещето, което все още не е дошло. Склонни сме да се плъзгаме по повърхността и да отминаваме настоящето. Тъй като то е единственият момент, в който живеем, и ако не го изживеем, въобще няма да достигнем до живота. А ако успеете дабъдете в настоящето, няма да имате склонност към тревоги. За мен всеки момент е нова възможност да помагам на някой.

Ето и една последна бележка относно отрицателните чувства, която веднъж ми помогна много и е помагала и на други. Нищо и никой отвън не може да ме нарани вътрешно, психологически. Разбрах, че мога да бъда наранена психически само от собствените си неправилни действия, които мога да контролирам; от погрешните си реакции - те са малко по-сложни, но и тях владея; или от бездействиетоси в някои ситуации, като например сегашното положение в света, което изисква действия от моя страна. Когато разбрах това, се почувствах толкова свободна! И спрях да вредя сама на себе си. Сега някой може да се държи по най-лошия възможен начин с мен и аз ще чувствам дълбоко състрадание към този нехармоничен човек, този психически болен човек, който е способен да постъпва така. Със сигурност няма да нараня себе си, като реагирам погрешно и дам път на гнева и злобата. Имате пълен контрол над това, дали ще бъдете наранен психически, или не, и когато поискате, можете да спрете да си причинявате болка.

Това са стъпките към вътрешния мир, които исках да споделя с вас. В тях няма нищо ново. Това е универсална истина. Просто говорих за тях със собствените си обикновени думи, според личния си опитс тях. Законите, които управляват вселената, действат за доброто, щом им се подчиняваме, а всичко, което им противоречи, не се задържа за дълго. В самото себе си то съдържа семената на своеторазрушение. Доброто във всеки човешки живот винаги ни дава възможност да се съобразяваме с тези закони. Притежава-ме свободна воля в това отношение и затова, кога ще се подчиним и ще намерим хармонията и вътре в себе си, и в света около нас, зависи от самите нас.

Обобщение

Четири подготовки

1. Имайте правилно отношение към живота.

Спрете да бягате от живота или да живеете на повърхността му, тъй като това може само да причини дисхармония във вас. Посрещнете го прямо и се спуснете под пяната на повърхността, за да откриете основните истини и реалности. Разрешете трудностите, които той поставя пред вас, и ще разберете, че това допринася за вътрешния ви растеж. Помагането при решаването на колективните проблеми също спомага за развитието ви и те не бива да се отбягват.

2. Живейте според доброто, в което вярвате.

Законите, определящи поведението на хората, важат толкова непоклатимо, колкото законът за гравитацията. Спазването на тези закони ви доближава до хармонията; незачитането им - към дисхармонията. Понеже много от тях са общоизвестни, можете да започнете с прилагането на добрите неща, в които вярва-те. Никой живот не би могъл да е в хармония, освен ако убежденията и делата не са в съгласие.

З. Намерете мястото си в схемата, на живота.

Вие имате място в общия план. Какво е то, можете да откриете само вътре в себе си. Можете да го потърсите чрез възприемащо мълчание. Може да започнете, като правите всички добри неща, към които чувствате влечение, и им давате приоритет над всички повърхностни неща, които обикновено запълват човешкия живот.

4. Опростете живота си, за да бъдат вътрешното и външното благополучие в хармония.

Ненужните притежания са ненужен товар. Много често животът е претрупан не само от ненужни вещи, но също и с безсмислени дейности. Претовареният живот е нехармоничен и изисква опростяване. Желанията и потребностите могат да бъдат еднакви и когато това се постигне, има усещане за хармония между вътрешното и външното благополучие. Тя е необходима не само в индивидуалния живот, но също така и в колективния.

ЧЕТИРИ ПРЕЧИСТВАНИЯ -

1.. Пречистване на телесния храм.

Освободили ли сте се от лошите навици? В храненето наблягате ли на животворните храни - плодовете, пълноценните зърнени храни, зеленчуците и ядките? Получавате ли достатъчно свеж въздух, слънчева светлина, упражнения и съприкосновения с природата? Ако отговорите ви на тези въпроси са „да", сте направили доста за пречистването на телесния храм.

2. Пречистване на мислите.

Не е достатъчно само да действате правилно и да говорите правилно. Необходимо е също и дамислите правилно. Положителните мисли могат да оказват силно влияние за доброто. Отрицателнитемисли са в състояние да ви разболеят физически. Направете така, че отношенията между вас и който да е друг човек да не са неспокойни, защото само когато спрете да таите в себе си лоши мисли, ще можете да постигнете вътрешна хармония.

3. Пречистване на желанията.

Тъй като вие сте тук, за да влезете в хармония със законите, които определят човешкото поведение, и с вашия дял в общия план, желанията ви трябва да се съсредоточат в тази насока.

4. Пречистване на подбудите.

Явно е, че подбудата ви не трябва да е ненаситността или егоизмът, или пък самовъзхвалата. Дори не бива да имате и користния подтик да постигнете вътрешно спокойствие за себе си. Да служите на другите хора, трябва да е подбудата ви, за да може да бъде животът ви в хармония.

ЧЕТИРИ ОТКАЗА

1. Отказ от своеволията.

Вие имате, или по-скоро изглежда, че имате, два аза: по-низшият аз, който обикновено ви ръководи користно, и по-висшият аз, който е готов да ви използва божествено. Трябва да подчините по-низшата си страна, като се въздържате от недобрите действия, към които сте подтикнати, но не като ги потискате, а трансформирайки ги така, че по-висшият аз да може да поеме ръководството на живота ви.

2. Отказ от усещането за изолираност.

Всички ние, разпръснати из целия свят, сме клетки в тялото на човечеството. Не сте отделени от другите хора, които са ваши събратя, и не можете да намерите хармония само за себе си. До нея може да достигнете, когато осъзнаете единството на всичко и заработите за доброто на всички. .

3. Отказ от привьрзаностите.

Само когато се освободите от привързаностите, можете да станете наистина свободен. Материалните вещи са тук, за да бъдат използвани, и ако не можете да се освободите от нещо, което вече е надживяло полезността си, то започва да ви притежава. Можете да живеете в хармония с другите само когато не смятате, че ги притежавате, и не се опитвате да командвате живота им.

4. Отказ от всички отрицателни чувства.

Работете върху изоставянето на отрицателните чувства. Ако живеете в настоящето, което всъщност е единственият момент, с който разполагате, ще откриете, че не сте толкова податливи на тревогите. Ако осъзнаете, че онези, които извършват лоши дела, са психически болни, чувството ви на гняв ще сепревърне в чувство на състрадание. Ако разберете, че всичките ви вътрешни наранявания са причинени от собствените ви неправилни действия или от собствените ви погрешни реакции, или от неподходящото ви бездействие, тогава вече ще спрете да си причинявате страдания.

За авторката:

От 1953 до 1981 г. една среброкоса жена, наричаща себе си просто "Поклонник на Мира", извървява повече от 40000 километра личностно поклонение за мир. Тя се зарича "да остана скитник, докато човечеството научи какво е мир, да вървя, докато ми бъде даден подслон, и да постя, докато ми бъде дадена храна."

През времето на нейното 28 годишно поклонничество, тя докосва сърцата, умовете и живота на хиляди индивиди из цяла Северна Америка. Нейното послание е както семпло, така и проникновено.

Посланието й продължава да вдъхновява хора от цял свят.